Решение по дело №255/2022 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 97
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Таня Генчева Спасова
Дело: 20222110200255
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Айтос, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно
наказателно дело № 20222110200255 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. К., ***, чрез адв.
Ю. М. – гр. К., ***, партер, против Електронен фиш Серия Г № 43112 на ОДМВР Бургас за
налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638,
ал.4 вр. вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложено наказание “глоба” в размер на
250 лева.
Административно наказващият орган ОДМВР-Бургас, редовно уведомени, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Законоустановеният срок за обжалване е спазен – видно от данните по делото
електронният фиш е връчен на 24.06.2022 г., а жалбата е подадена по пощата на 07.07.2022
г. /за което е приложен касов бон от Български пощи ЕАД/, поради което следва да бъде
разгледана като допустима.
Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОДМВР –
Бургас на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 43112, с който за нарушение на
чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4 вр. вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е
наложено наказание “глоба” в размер на 250 лева.
От посочените като нарушени в ЕФ разпоредби – чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с
чл.638, ал.4 вр. вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, може да се заключи, че санкцията е
наложена за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на собственика да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като самото
нарушение е установено с автоматизирано техническо средство или система.
Словесното описание на нарушението е описано в съдържанието на ЕФ, както
следва:
„На 01.04.2022 г. в 13:16 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел
1
2001“, вход/изход на гр. А., при ограничение на скоростта за движение в извън населено
място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS
400, насочено в посока измерване северозапада. С АТСС е установено управление на МПС
***, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, рег. № *** е установено нарушение на КЗ, заснето с
автоматизирано техническо средство/система № 1047F8A4010800E9“.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая издаденият електронен фиш /ЕФ/ не отговаря на изискванията в чл.189, ал.4
от ЗДвП, тъй като в съдържанието му липсва описание на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят. Безспорно посочени са времето, мястото и нарушените
разпоредби, но словесното описание на нарушението е сведено до „установено нарушение
на КЗ“, без словесно посочване на конкретен състав. Неяснота има и в останалата част на
съдържанието на ЕФ, доколкото с началната част на неговото съдържание се създава
впечатление за нарушение, изразяващо се в превишаване на скоростта по ЗДвП, а не за
нарушение на КЗ. От текста на ЕФ следователно изобщо не става ясно какво е нарушението,
за което е наказано лицето и не може то да се извлича по тълкувателен път само въз основа
на посочените като нарушени разпоредби. Волеизявлението на административно
наказващия орган следва да бъде ясно обективирано в ЕФ както чрез посочване на
нарушените разпоредби, така и чрез словесно описание на нарушението, както изисква
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неяснотата и противоречието в съдържанието на ЕФ относно
описанието на конкретното деяние, вменено на санкционираното лице, е от такова естество,
че като последица влече съществено нарушение на правото му на защита. Не са изпълнени
минималните изисквания относно съдържанието на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поради това
жалбата се явява основателна и издаденият електронен фиш следва да се отмени като
незаконосъобразен.
Отделно от горното, съдът възприема за основателно възражението в жалбата, че
за процесния лек автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата в ЕФ – 01.04.2022 г. В тази връзка са представени доказателства –
застрахователна полица № BG/22/121002500640 от 24.08.2021 г. за сключена гражданска
отговроност със срок на действие от 25.08.2021 г. до 24.08.2022 г., разписка от 23.02.2022 г.
за платена вноска по полицата с валидност до 24.05.2022 г., както и справка от ГФ към
01.04.2021 г. за активна застраховка „Гражданска отговорност“, от която е видно, че такава е
налична за лекия автомобил. Следователно издаденият ЕФ следва да бъде отменен и на това
основание като незаконосъобразен.
Поискани са разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, като е видно
от представения договор за правна помощ, че възнаграждението е определено на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда
другата страна да го заплати. Съгласно чл.18 ал.2 и 4 от посочената по-горе Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
възнаграждение възлиза в размер на 300 лева.
2

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 43112 на ОДМВР Бургас за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с
който на Р. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. К., ***, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във
връзка с чл.638, ал.4 във вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложено наказание
“глоба” в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на адв. Ю. И. М. от АК-София в качеството на
процесуален представител на Р. Д. Р. с ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адв. възнаграждение, дължимо по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА.

Решението може да се обжалва пред Бургаския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3