РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500027 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на П. Г. П. ЕГН********** с адрес: гр. *****
чрез адв.М.Д. срещу решение №2057 от 9.11.2021 г. по гр.д.N6175/2021 г. на
Пловдивския районен съд – 1 бр.с., с което е увеличена издръжката, която е
осъден да заплаща на детето си В. П. П. ЕГН ***** чрез нейната майка и
законен представител М. Г. ТР. ЕГН ********** с адрес: гр. *****, от 170лв
на 300лв, начиная от 14.04.2021г. до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването на издръжката , ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане,
както и да заплати 400 лв.-разноските на ищеца по делото и ДТ. Изложени са
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, и се иска
неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска за
увеличававане на дължимата издръжка. Претендира за разноски.
Постъпил е отговор на ВЖ от М. Г. ТР. като майка и законен
представител на В. П. П. чрез пълномощник адв.Н. Т., с който счита жалбата
1
за неоснователна. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за
установено следното:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.150 СК.
Оплакванията във въззивната жалба са, че РС не е съобразил, че ищецът
не е представил доказатесва за нуждите на малолетната В.; счита, че не са
налице комулативните предпоставки за увеличаване на издръжката – не е
доказано нарастналите нужди на детето и възможността на родителя да ги
плаща, тъй като присъдената издръжка с решение на АРС от 10.04.2020 г. в
размер на 170 лв. месечно към настоящия момент не е под законоустановения
минимум, съгласно чл.142,ал.2 СК; че не е доказано по делото изменение на
обстоятелствата, при които е присъдена издръжка от 170 лв.; че съдът не е
отчел възможностите на бащата да заплаща присъдения размер, тъй като той
дължи издръжка и на другото дете -М..
Становището на ответната страна е, че жалбата е неоснователна, тъй
като искът е доказан по основание, а размерът на присъдената издръжка –
обоснован, защото страните имат две деца, които се гледат в непрестанно
променяща се конюнктура в страна и главоломно разстящи цени; че нуждите
на детето В., която сега е ученичка във втори клас, са нарастнали; счита, че
бащата има възможност да плаща присъдената издръжка, тъй като е ***** и
извън работата си в „*****“АД, превозвал пътници и в почивните си дни на
частно, което се доказало в предходното дело за родителски права и от
свидетелските показания; същият имал собствено жилище, л.а Мерцедес, а от
друга страна майката не работила за да се грижи непрекъснато за по-малкото
дете, което постоянно получавало ***** и постоянен прием на лекарства; че
тя нямала собствено жилище, а живеела с двете деца в къщата на родителите
си и на тяхна издръжка. Иска се потвърждаване на решението като правилно
и законосъобразно.
По направените възражения и оплаквания, ПОС намира следното:
От приетото по делото /л.10 / уд. от фирма „*****“ООД -**** е видно,
че майката е получила брутен доход 28,60 лв.ср.м. за периода от м.10.2020 г.
2
– м.03.2021 г. вкл. От справката от НАП /л.29-33 от д.РС/ е видно, че М.Т.
няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма фирми, недвижими
имоти, МПС; от 15.10.2020 г. е сключила тр.договор с фирма „*****“ООД с
основан заплата 610 лв., но не е получавала заплата.От разпитания по делото
свидетел – Г. И. Т. – баща на ищцата, които съдът кредитира като
достоверни, се установява, че дъщеря му с двете внучки живеят при тях и те
със съпругата му ги издържат изцяло – купували необходимите ученически
пособия за В., лаптоп, по-бърз интернет, за ученическо униформено облекло,
спортни екипи, обувки, за организирани екскурзии от училище, за рожденни
дни, за извънкласни занимания – народни танци и карате; дъщеря му не
работила – водила се на работа във фирмата на съпругата му, но била в
постоянен неплатен отпуск, тъй като по-малкото дете М. имало здравословен
проблем – пиело лекарства, получавало ***** и майка й я гледала, тъй като то
трябвало да бъде под постоянно наблюдение; знае, че ответникът работи като
***** допълнително през събота и неделя.
От показанията на свидетелката М. П., майка на ответника, се установява,
че бащата купил на В. суитчър, имал желание да й купи и смарт часовник,
други дрехи и учебни помагала, както и да прекарва повече време с децата; П.
работил в ***** на минимална заплата, поради което родителите му макар и
пенсионери работили за да помагат, защото синът им теглил кредит и
трябвало да внася по 500 лв. месечно на банката, а л.а., който се водил на
негово име, се ползвал от баща му.
От допъл.споразумение от 01.01.2021 г. към тр.договор /л.19 д.РС/ с
фирма „*****“АД е видно, че ответникът получава 700,70 лв. месечна РЗ; от
АВп. /л.21 от д.РС/ - за разлика отпреди 1,5 година, когато е работил само на 4
часа, е видно, че същият притежава самостоятелно жилище от 102,900 кв.м.
От справка на НАП /л.34-36 от д.РС/ е видно, че П.П. има сключен тр.договор
с „*****“АД от 10.05.2019 г. ; декларирал в данъчната служба, че притежава
недвижим имот в гр.**** и два автомобила - л.а. – Пежо ***** и Опел Астра
*****. От мотивната част на приложеното решение по гр д.№1563/2019г на
АРС 4гр.с. е видно, че ответникът е тегли заем за закупуване на жилище през
2018 г.
От приетите по делото пред РС медицински документи /епикриза от
18.10.2019 г. от УМБАЛ „Св.Георги“ и епикриза от 03.02.2020г./е видно, че
3
детето М. е с диагноза: други неуточнени *****, както и че следва да бъде
активно наблюдавано, в изпълнение на което майката не ходи на работа, за да
я гледа.
Първоначалната издръжка за детето е присъдена със съдебно решение по
гр д.№1563/2019г по описа на АРС 4гр.с., с което е бащата е осъден да
заплаща по 170 лв. месечна издръжка. От цит.решение са изминали 1,5
години, през което време издръжката е останала непроменена а детето
понастоящем е на 8 г. – детето е порастнало, ученичка е във втори клас, -
нуждите му са се увеличили, увеличили са се и и разходите на майката, която
упражнява родителските права, а присъдената издръжка от 170 лв. е
недостатъчна и не е в състояние да ги задоволи. Минималната за страната
издръжка понастоящем е увеличена на 162,50 лв. /1/4 от мин.РЗ – 650 лв./, а
към момента на присъждане на първоначалната издръжка е била 152,50 лв.
Ето защо ПОС намира, че са се изменили обстоятелствата, при които е
присъдена първоначалната издръжка – искът е основателен. Досежно
размера:
От събраните по делото доказателста се установява, че бащата работи
като ***** на трудов договор и допълнително в събота и неделя, поради което
независимо, че същият е осигуряван на минималната работна заплата, ПОС
намира, че същият би могъл да заработва минимум 1000лв. средно месечно,
от което следва, че той има възможности да заплаща реалните нужди на
своето дете с оглед алиментното му задължение за издръжка на низходящ. От
друга страна материалното положение на майката се е влошило с оглед
настъпилите инфлационни процеси в страната за 2021/2022 г. от една страна
и от друга – че няма доходи, т.к е в неплатен отпуск за да обгрижва по-
малкото дете на страните.
Съгласно чл.143, ал.2 СК – родителите дължат издръжка на децата си
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си дори и когато родителят не разполага с достатъчно средства
за покриване на собствените си нужди.
Преценявайки нуждите на детето /на 8г./ и възможностите на родителите,
ПОС намира, че за детето В. са необходими и възможни общо 400 лв.
месечно– за храна, облекло, пособия, др.нужди. От тях бащата следва да
поеме по 300 лв. месечно, а майката – останалите средства плюс
4
непосредствените грижи.От това сладва, че присъдената първоначална
издръжка от 170 лв. за детето В. в размер на 170 лв. е недостатъчна и следва
да се увечили от 170 на 300 лв.
До същите изводи за размера на издръжката е достигнал и РС, поради
което обжалваното решение следва да се потвърди.
По отношение на искането за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция: от представения ДПП е видно, че въззиваемите са заплатили
адв.хонорар за проц.представителство пред ПОС в размер на 400 лв., поради
което такива им се присъждат с оглед изхода от делото. Настоящето решение
е необжалваемо съгл. разпоредбата на чл.280 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2057 от 9.11.2021 г. по гр.д.N6175/2021 г.
на Пловдивския районен съд – 1 бр.с.
ОСЪЖДА П. Г. П. ЕГН********** с адрес: гр. ***** да заплати на М.
Г. ТР. ЕГН ********** с адрес: гр. ***** сумата от 400лв. разноски по делото
пред ПОС- направени разноски за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5