Р Е
Ш Е Н И Е
№ 62
гр.Габрово ,28.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен
съд в публично заседание на двадесет и
пети февруари през две хиляди и
двадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: И.Димова
С.Миланези
при участието на секретаря М.Шаханова ,сложи
за разглеждане в.гр.д. №39 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на „Ш-ТРАНС”ООД, подадена чрез адв.П.С.
срещу решение №524 от 09.12.2019г. по
гр.д.№1658/2019 на Габровски районен съд.
В жалбата се излагат твърдения ,че решението
е недопустимо в частта, с която съдът е
признал уволнението на ищцата ,извършено със заповед №14 от 04.09.2019г. на
основание чл.330,ал.2,т.6 във вр. с
чл.190,ал.1,т.2 КТ за незаконосъобразно
и го е отменил на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ. Излагат
се доводи,че в останалата част решението е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила
при обсъждане на доказателствата и нарушение на принципа на диспозитивното
начало ,довели до необоснованост и
неправилно приложение на закона. Жалбоподателят се позовава на заявеното в исковата молба ,от което извежда,че
искането е основано на едно – единствено фактическо обстоятелство - че трудовото правоотношение
между страните е прекратено едностранно
от ищцата със заявление ,получено от работодателя на 13.08.2019г. и
поради предшестващото прекратяване на трудовото правоотношение на 13.08.2019г.,
е незаконно последващото уволнение с
дата 23.08.2019г. Останалите доводи в исковата молба излагат тълкувания, квалификации и мнения
относно правни норми и/ии поведения на страните,но не внасят никаква
корекция на вече заявеното фактическо основание.При изложеното
основание за прекратяване на 13.08.2019г. на трудовото правоотношение между
страните се яявява като неуместно претенцията за неизпълнение на процедурата по чл.193 КТ.Не е направено в
първоинстанционното производство от ищцата изменение на иска по смисъла на
чл.214 ГПК,каквото изявление липсва в писменото становище от 22.10.2019г. и
проведените по делото съдебни заседания.В мотивите на обжалваното решение съдът
е приел,че трудовото правоотношение на ищцата с ответника не е прекратено с нарочно заявление ,получено от ответника на
13.08.2019г.,на основание чл.327,ал.1,т.2,пр.1
КТ,тъй като не е налице това основание – няма забава на изплащането на
трудовото й възнаграждение за м.май и м.юни 2019г.При този извод съдът е
следвало да постанови решение,с което да отхрил искането,основано на
фактическите твърдения съгласно исковата молба.Въпреки основанието на
иска,категорично заявено в исковата молба и поддържано до приключване на съдебното дирене,като е уважил исковата
претенция поради неспазване на дисциплинарната процедура, първоинстанционният
съд е нарушил диспозитивното начало в исковия процес,като е постановил решение
по непредявено основание,което следва да бъде отменено. Цитира се соченото в
становището от 22.10.2019г. относно
заповед №14 от 04.09.2019г.,че е ирелевантна,защото е издадена след
подаване на исковата молба.Ищцата не претендира нищо ,което да е основано на
тази заповед,по отношение на нея няма изложени в исковата молба никакви
фактически твърдения или претенции.Произнасянето с отмяната й с диспозитива на обжалваното решение е „свръх
петитум” и в тази част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Прави се искане за обезсилване на обжалваното
решение като недопустимо в частта,с която е признато за незаконно и отменено уволнението
на ищцата , извършено със заповед №14 от
04.09.2019г., и за отмяна на обжалваното решение в останалата част като неправилно ,ведно със законните
последици.
Ищцата е оспорила въззивната жалба като неоснователна по
съображения, подробно изложени в депозирания чрез пълномощника адв.Н.С. писмен отговор.
Въззивният съд,като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства ,прие
за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
С обжалвоното решине Габровски районен съд е
признал уволнението на ищцата Т.В.Г., извършено със Заповеди № 1 от 23 август 2019г. и №14 от 4 септември
2019 г. на основание чл. 330, ал, 2, т. 6 във вр. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, на
управителя на "Ш. ТРАНС" ООД ,
за незаконосъобразно и го
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ,като е възложил разноските в тежест на ответника.
Постановеното от първоинстанционния съд
решение, предмет на въззивната жалба,е
валидно и допустимо.
Неоснователни са наведените във въззивната
жалба твърдения, че обжалваното решение е недопустимо в частта,с която съдът е
признал за незаконно и отменил
уволнението на ищцата ,извършено
със заповед №14 от 04.09.2019г.,поради произнасяне „свръх петитум”.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с предявен от Т.В.Г. срещу „Ш.
ТРАНС”ООД иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ,по
който е образувано производството по гр.д.№1658/2019г. по описа на ГРС. .
Заявеният петитум на
исковата молба е за признаване уволнението на ищцата Т.В.Г. за незаконно и отмяната му,с пояснение да се отмени
дисциплинарното наказание ,като към молбата е приложена заповед за налагане на
дисциплинарно наказание №01 от 23.08.2019г.,издадена от управителя на „Ш.
Транс”ООД, на която се позовава ищцата в
обстоятелствената част на исковата молба.
Към датата на
предявяване на иска по чл.344,ал.1,т. КТ 30.08.2019г., оспореното с исковата
молба дисциплинарно уволнение е обективирано в представената към молбата
заповед №01 от 23.08.2019г,връчена на ищцата.
В хода на
пръвоинстанционното производство,след връчване на препис от исковата молба на насрещната страна, с писмения отговор
ответникът е представил втора заповед на управителя на „Ш. Транс”ООД №14 от
04.09.2019г.,издадена на основание чл.330,ал.2,т.6 във вр. със заповед за
налагане на дисциплинарно наказание,с която
ищцата е уволнена дисциплинарно,считано от 04.09.2019г.,като мотивите на
тази заповед преповтарят изцяло мотивите на предходната заповед №01/23.08.2019г.
От наведените твърдения в писмения отговор на ответника се установява,че е издал заповед №01/23.08.2019г ,връчена на
ищцата на 23.08.2019г., за налагане на дисциплинарно наказание за самоотлъчка и
поради неоспорване на заповедта за наложеното наказание , издал последваща
заповед №14/04.09.2019г. за дисциплинарно уволнение,считано от 04.09.2019г.
Самият ответник не
е навеждал твърдения да има две отделно наложени наказания на ищцата с всяка от
представените от него заповеди.От твърденията в писмения отговор на исковата
молба се установява,че втората заповед само констатира настъпили последици от
първата от наложеното на ищцата наказание ”дисциплинарно уволнение,”,така като
е приел работодателя ,че следва да се изпълни процедурата по налагането му – с две
отделни заповеди: за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване
на трудовото правоотношение поради дисциплинарно увлонение.
Със заявеното още в
исковата молба оспорване законността на уволнението с наложеното дисциплинарно
наказание с първата заповед №01/23.08.2019г. е очертан предмета на спора между
страните и установеният нововъзникнал факт
след предявяване на исковата молба - издадена втора заповед от
работодателя №14/04.09.2019г.,с която се
препраща и възпроизвежда съдържанието на първата по налагане на ищцата
на дисциплинарно наказание „уволнение“, правилно първоинстанционният съд е
приел,че тази втора заповед касае същото спорно правоотношение,предмет на
исковата молба и се е произнесъл и по нейната законосъобразност,като в случая
не е налице нарушаване на диспозитивното начало и произнасяне плюс петитум. Не
е налице ново правоотношение,породено от тази заповед,за което да следва да се
прави от ищцата изменение на иска,за да се въведе като самостоятелен предмет на
спора. Съгласно чл.235,ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска,които са от значение за спорното право.Като е
разгледал двете заповеди в тяхната взаимовръзка и породените от тях правни
последици,относими към спорното правоотношение, първоинстанционният съд не е
постановил недопустим съдебен акт в сочената от жалбоподателя част относно заповед №14/04.09.2019г.
От събраните по делото
доказателства е безспорно установено,че страните са били в трудово
правоотношение,възникнало на основание сключен трудов договор на
19.04.2018г.,по силата на който ищцата е заемала в ответното дружество
длъжността „касиер”, при 8 часов работен ден и ,с уговорен начин на плащане на
трудовото възнаграждение до 30 число
на месеца, следващ отработения.
Ищцата е отправила писмено заявление до работодателя
за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2,пр.1 КТ поради неплащане на трудовото й възнаграждение за м.май и м.юни 2019г. Заявлението е получено от
работодателя на 13.08.2019г.Същият е изпратил писмо до ищцата изх. №
7/14.8.2019 г., с което я уведомява, че не е съгласен да прекратят договора на исканото от нея
основание и че е невярно твърдението й,че не й е изплатено трудовото
възнаграждение за м.май и м.юни 2019г. и е поискал от нея на основание чл.193,ал.1 КТ писмени обяснения за извършено от
нея дисциплинарно нарушение - неявянето й на работа на 10 август 2019 г.,на 12 август 2019 г., както и до
настоящия момент.
Писмото не е получено от ищцата - върнато е на подателя на 4.9.2019 г.с отбелязване от пощенската
служба, че не е потърсено от получателя. На 20 авугст 2019 г. е съставен от
работодателя протокол за неявянето на
ищцата да даде обяснения защо не се е явила на работа от 10
до 13 август.Със Заповед №01
от 23.8.2019г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
за дисциплинарни нарушения по
чл.190,ал.1,т.2 КТ,за това,че : от 19.7.2019 г. до 29.7.2019 г.
не се е явила на работа,без да има
подадена молба и разрешение за отпуска,което отсъствие се води самоотлъчка;на 10.8.2019 г. сутринта под
въздействието на съпруга си напуснала работа и
оставила бензиностанцията в гр.Г. без надзор и контрол, като до 12.8.2019 г.включително
не се явила на работа,което се води
като самоотлъчка; на 19.8.2019 г. когато трябвало да
бъде на работа/след изтичане на болнчиния й лист от 13 до 17 август 2019 г./,
не се явила на работа , както и до деня на издаване на заповедта - 23.8.2019 г.,за което
отсъствието й отново се води като самоотлъчка. Заповедта е
връчена на ищцата на 26.08.2019г.,с вписано в нея указание,че подлежи на
оспорване в 14 дневен срок.Със заповед №14/04.09.2019г. е уволнена
дисциплинарно ищцата ,считано от 04.09.2019г., за това,че : от 19.7.2019 г. до 29.7.2019 г. не
се е явила на работа,без да има подадена молба и
разрешение за отпуска, което отсъствие се води самоотлъчка ;на 10.08.2019г. сутринта под въздействието
на съпруга си напуснала работа и
оставила бензиностанцията в гр.Г. без надзор и контрол,, като до 12.8.2019 г.
включително не се явила на работа,което се води
самоотлъчка; на 19.8.2019 г., когато трябвало да бъде на работа,/след изтичане на болнчиния й лист
от 13 до 17 август 2019 г./, не се явила на работа, както и до деня на издаване на заповедта - 23.8.2019 г.,за което
отсъствието й отново се води самоотлъчка. По делото е прието заключение на
счетоводна експертиза,съгласно което за
м.май и юни 2019г. трудовото възнаграждение на ищцата е заплатено без забава.
За да уважи предявения иск за отмяна на
уволнението като незаконно, първоинстанционният съд е приел ,че Заповед 1/23.8.2019
г. се явява издадена в нарушение на дисциплинарната процедура, не е надлежно
мотивирна, а извършването на дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1 от КТ не е доказано. Извършеното с нея
уволенение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Заповед №14 от 4.9.2019г., която според
работодателя била окончателна /а заповедта от 23.8.2019г. била предупредителна/
е издадена без законово основание. Не съществува законова възможност да се
издават предупредителни и окончателни заповеди за прекратяване на ТПО в нито
една хипотеза, включително в дисциплинарната процедура. Не може с "предупредителна" заповед
за уволнение да се искат обяснения с цел издаване на окончателна заповед за налагане
на дисциплинарно наказание уволнение.
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя,че при постановяване на решението е нарушено диспозитивното
начало,като исковата претенция е уважена на непредявено основание.
В исковата молба освен позовававането на прекратено
трудово правоотношение на 13.08.2019г.
на основание чл.327,ал.1,т.2,пр.1 КТ ,преди издаване на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание №1/23.08.2019г.,с което е обоснована нейната
незаконосъобразност, има позоваване и на други обстоятелства, на които се основава искането за отмяна на
уволнението на ищцата като незаконно - неспазване на изискването на
чл.193,ал.1 КТ и осъществяване на
хипотезата на чл.193,ал. КТ; неизвършване на посочените в заповедта
дисциплинарни нарушения, липсата изобщо на такива .
С оглед на твърденията на ищцата, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба за незаконност на уволнението , първоинстанционният съд е изложил и
своите мотиви,като първо е обсъдил дали вече е било прекратено трудовото
правоотношение при налагане на
дисциплинарното наказание. Приемайки това твърдение за неоснователно,е обсъдил
спазена ли е императивната разпоредба на чл.193 КТ и с оглед приетото по това възражение на
ищцата,се е произнесъл и по
основателността на заявеното в исковата молба твърдение,че не е извършила
описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.
Първоинстанционният съд е приел исковата претенция за
основателна поради доказаност на нарушаване на процедурата по чл.193,ал.1 КТ и
недоказано извършено от ищцата дисциплинарно нарушение по чл.190,ал.1 КТ - непоискани
обяснения за част от нарушенията,посочени в заповедта за дисциплинарно
наказание / за неявяване на работа от 19.07.2019 до 29.07.2019 и от
19.08.2019г. до 23.08.2019г. и недоказаност на извършеното нарушение,посочено в
заповедта : за напускане на работа на 10.08.2019г. сутринта под въздействието на съпруга й и неявяване до 12.08.2019г на работа.,нито коя
хипотеза от чл.190,ал.1 КТ за налагане на дисциплинароно наказание това деяние осъществява. По същество тези изводи на съда
не се оспорват във въззивната жалба. Доколкото страната се позовава на
неправилност на решението,то при
установените факти по делото ,обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел,че за част от нарушенията,посочени в заповедта
за уволнение не са искани обяснения на ищцата, което е нарушение на чл.193,ал1 КТ,като
тази разпоредба е императивна.Също така исканите обяснения са само за неявяване
на работа на 10.08.2019 и на 12.08.2019г.,както и до 14.08.2019г.,видно от
приложената покана за даване на обяснения от ищцата на основание чл.193,ал.1 КТ
на л.19 от първоинстанционното дело.Безспорно установено по делото е,че на 13 и
14.08.2019г. ищцата е била в отпуск по болест. При така установените факти не е
доказано ищцата да е извършила дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл.190,ал.1,т.2 КТ,която е
посочена в заповедта за уволнение от работодателя , която хипотеза визира
неявяване на работника на работа два последователни работни дни,а посоченото
в заповедта дисциплинарно нарушение на
10.08.2019г. е напускане на работа
сутринта под
въздействието на съпруга й и оставяне
бензиностанцията без надзор и контрол, което е извън хипотезата на чл.190,ал.1,т.2 КТ.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба че искът
е следвало да бъде отхвърлен от първоинстанционния съд при прието от него за
установено,че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на
13.08.2019г.,на което фактическо твърдение е основан искът
Това е само едно от основания,на които ищцата се е
позовала в исковата молба за незаконност на уволнението й. Останалите ,посочени
по-горе,са приети от първоинстанционния съд за основателни и поради това е уважена исковата
претенция.Въззивният съд споделя краният извод на първоинстанционния съд,че
предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ е
основателен ,но счита,че неправилно е прието
за неоснователно твърдението на ищцата,че трудовото правоотношение между
страните е било прекратено на 13.08.2019г.,по следните съображения,които
счита,че следва да бъдат изложени доколкото във въззивната жалба искането за
отмяна на обжалваното решение / в
частта,в която не е оспорено като недопустимо/ се основава на тези изводи на
първоинстанционния съд.
Съгласно заявеното в исковата молба ищцата твърди,че
уволнението й е незаконно поради това,че
преди датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание на 26.08.2019г., тя е прекратила трудовото си правоотношение с
ответника без предизвестие на основание чл. 327, ал.
1, т. 2,пр.1 от КТ..
Разпоредбата на чл. 335, ал.
2, т. 3 от КТ предвижда,че при прекратяване без предизвестие трудовият
договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяването му. Съгласно формираната практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г., I г. о., ,Решение
№289/18.11.2014 по гр.д.№1289/2014,ВКС,ІV
г.о, Решение № 203 от 30.05.2011 г.
по гр. д. № 832/2010 г., III г. о., трудовото правоотношение, което се
прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на
писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали
правоотношението е законно прекратено или не и дали са настъпили фактите,
послужили като основание за прекратяването му. При конкуренция на основания за
прекратяване на трудовия договор конститутивно действие има онова, чийто
фактически състав е настъпил по- рано.
В случая от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е
отправила писмено заявление до работодателя за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2,пр.1 КТ поради неплащане на
трудовото й възнаграждение за м.май и
м.юни 2019г./л.7 от делото/. Заявлението е получено от работодателя на
13.08.2019г. Същият е изпратил писмо до ищцата изх. № 7/14.8.2019 г.,с което я
уведомява, че не е съгласен да прекратят договора на исканото от нея основание
и че е невярно твърдението й,че не й е изплатено трудовото възнаграждение за
м.май и м.юни 2019г. и е поискал от нея
на основание чл.193,ал.1 КТ писмени обяснения за извършено от нея
дисциплинарно нарушение - неявянето й на работа на 10 август 2019 г., на 12
август 2019 г., както и до настоящия момент..Със Заповед №01 от 23.08.2019г. на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за дисциплинарни
нарушения по чл.190,ал.1,т.2 КТ,за това,че : от 19.7.2019 г. до 29.7.2019 г. не се е явила на работа,без да има подадена молба и
разрешение за отпуска,което отсъствие се води самоотлъчка;на 10.8.2019 г.
сутринта под въздействието на съпруга си
напуснала работа и оставила бензиностанцията в гр.Г. без надзор и контрол, като
до 12.8.2019г. включително не се явила
на работа,което отсъствие се води самоотлъчка;на 19.8.2019 г. когато трябвало
да бъде на работа/след изтичане на болнчиния й лист от 13 до 17 август 2019
г./, не се явила, и до деня на издаване
на заповедта -23.8.2019 г. не се е явила на работа,за което отсъствието й
отново се води като самоотлъчка. Заповедта е връчена на ищцата на
26.08.2019г.,с вписано в нея указание,че подлежи на оспорване в 14 дневен
срок.С последващата заповед
№14/04.09.2019г. е уволнена дисциплинарно ,считано от 04.09.2019г.
При така установените факти и на основание
чл.335,ал.2,т.3 КТ трудовият договор между ищцата и ответното дружество е
прекратен на 13.08.2019г.с получаването от работодателя на изявлението на
ищцата за прекратяването му без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.2,пр.1 КТ, като за настъпване на прекратителното действие на изявлението е без
значение дали са налице посочените от ищцата основания.С оглед на това издадените
впоследствие на 23.08.2019г. и
04.09.2019г.от работодателя заповеди за прекратяване на трудовия договор поради
дисциплинарно уволнение на ищцата са незаконосъобразни, тъй като със същите се
прекратява вече прекратено трудово правоотношение. Изявлението на ищцата за
прекратяване на трудовия договор не би породило конститутивен ефект само ако е
налице злоупотреба с право от нейна страна - ако е направено, за да се избегне налагане на
дисциплинарно наказание за нарушение, извършено преди отправяне на
едностранното изявление /в този смисъл- Решение № 289 от 18.11.2014 г. на ВКС
по гр. дело № 1289/2014 г., IV г. о. /. В случая такова възражение за злоупотреба с право от страна на ищцата не
е направено от ответното дружество ,видно
от обективираното в писмени отговор на исковата молба становище / л.12-13 от
първоинстанционното дело/, поради което следва да се приеме, че изявлението на ищцата
за прекратяване на трудовия договор по чл.327,ал.1,т.2,пр.1 КТ е породило
правни последици.
На основание
изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение,а обжалваното решение потвърдено .
Предвид изхода
на спора жалбоподателят следва да заплати на ищцата направените за въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 560лв.
,удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения,въззивният
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №524 от
09.12.2019г. по гр.д.№1658/2019г. на Габровски районен съд..
осъжда "Ш.-ТРАНС" ООД, ЕИК107548872; гр.СЕВЛИЕВО, ул. „Марин Попов" №87А да заплати на Т.В.Г.,
ЕГН**********;***; сумата от 560лв. – разноски по делото за въззивното
производство, на
основание чл.78 , ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :