№ 93
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Светослава Н. Колева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600358 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 19 от
21.09.2021г. по НОХД № 381/2020г. по описа на ОС - Разград. Образувано е
по въззивна жалба на адв.Н.Й. /АК-Разград/ в качеството й на защитник на
подсъдимия С. Д. К..
С атакуваната присъда подсъдимият С.К. бил признат за виновен за
престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл.54 от НК са му били наложени наказания „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца и „Глоба“ в размер на 200лв. На основание
чл.66 ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен
срок от три години. На основание чл. 301, ал. 4 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 от
НК подсъдимият е бил лишен от право да заема държавна длъжност в
системата на горите в Република България за срок от две години. На
основание чл. 307а от НК съдът е отнел в полза на Държавата
равностойността на предмета на престъплението - 86, 36 лева. Подсъдимият
С.К. е бил осъден да заплати направените по делото разноски.
С въззивната жалба присъдата се атакува като неправилна и
незаконосъобразна, постановена при нарушение на процесуалния и
материалния закон - навеждат се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения от съда в хода на провеждане на съдебното следствие
1
след направеното изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК от
прокурора и липсата на определение за приемането му от страна на съда; за
липса на мотиви, доколкото съдът не е дал отговор на направените пред него
възражения във връзка с кредитираната доказателствена съвкупност, а и с
оглед наличните противоречия в нея; по отношение направените фактически
изводи от първоинст. съд във връзка със събраните по делото доказателства,
тяхното интерпретиране и изводи относно съставомерността на деянията,
предмет на обвинението. Исканията на защитата са алтернативни – за отмяна
на първоинст. съдебен акт и признаване на подсъдимия К. за невинен по така
възведеното обвинение за двете нарушения по ЗГ и ЗЛОД; за връщане на
делото за ново разглеждане на прокурора; за намаляване на наложеното
наказание чрез приложението на чл.55 от НК.
Пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от защитника на
подс. К. – адв. Н. Й. /АК-Разград/.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -
Варна изразява становище за неоснователност на жаалбата, като пледира
атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият С.К. се явява лично и посредством подробна
аргументация за невиновността си поддържа изцяло въззивната жалба.
В последната си дума заявява, че не е извършвал нарушения на
трудовите си задължения, не е искал пари от собственика на животните, а
действията на последния целят да го злепоставят. Моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и
становището на страните, и след цялостна служебна проверка на
постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от
НПК, намери за установено следното:
С атакуваната присъда ОС - Разград е признал подсъдимия С.К. за
виновен в извършване на горепосоченото престъпление, като е постановил
присъдата си в нарушение на процесуалните правила, поради което същата
следва да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. Съображенията на ревизиращата инстанция за това са сходни
с изтъкнатите от защитата.
Внимателният преглед на извършената от първоинстанционния съд
процесуална дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват
неточно изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при
решаване на настоящия спор. Допуснатите нарушения на процесуалните
правила в съдебната фаза се изразяват в липсата на надлежни, ясни и
безпротиворечиви мотиви към присъдата, които да съдържат съображенията
на съда относно приетите от него за установени фактически констатации,
направения от него анализ на събраните на досъдебното производство и в
съдебното следствие доказателствени източници, дадената от него оценка за
годност и достоверност или недостоверност на конкретните доказателствени
материали, направените от него правни изводи при решаването на спора.
2
Прочитът на мотивите указва, че преобладаващата част от съдържанието им е
идентично с изложението в обвинителния акт и със заключенията по
назначените експертизи, изготвени на досъдебното производство, което
поставя под съмнение формирането на лично вътрешно убеждение в
съдебния състав, постановил атакуваната присъда, така както изисква
процесуалната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от НПК.
Окръжният съд в мотивите си е изложил като установена фактическата
обстановка, преповторена от обвинителния акт /с единственото допълнение
във връзка с нарушение и на ЗЛОД, обусловило изменение на обвинението от
страна на представителя на държавното обвинение/; задоволил се е семпло да
изброи доказателствените източници и декларативно да заяви тяхната
безпротиворечивост, но не е посочено от кои точно се извеждат изводите,
които са послужили на съда при вземане на неговото крайно решение по
делото. Ярък пример за този фрагментарен подход е изреждането на имената
на разпитаните множество свидетели, чиито показания от ДП са били
приобщавани по реда на чл. 281 от НПК в различните му хипотези /без това
да е изрично отбелязано обаче/, пояснявайки вкратце и поотделно за всеки от
тях в каква насока са показанията му и дали изнесената от него информация
има отношение към предмета на доказване. Анализ обаче на извлечената
информация чрез разпита на тези свидетели, въпреки наличието на
противоречия в и помежду им, макар и несъществени, липсва. Съдът не е дал
отговор, след като е констатирал противоречия и е приложил разпоредбата на
чл.281 от НПК, защо кредитира някои от тях, а други е отхвърлил /ако е
отхвърлил изобщо/, и като цяло - не ги е съпоставил с обясненията на
подсъдимото лице, при условие, че той е поддържало съвсем различна теза от
изнесеното от част от свидетелите и прието от съда. Първостепенният съд е
следвало да изложи съображения, най-малкото защото обясненията на
подсъдимия имат двойнствен характер – като средство за защита на права и
законни интереси и като доказателствено средство – след като ги отхвърля
като защитна теза, дължи излагане на логически издържани съображения за
това.
Във всеки акт следва да бъдат изложени приетите фактически
обстоятелства, а също и аргументирани правни съображения за взетото
решение. Това е необходимо с оглед охраняване на процесуалните права на
страните в процеса и с оглед упражняването на ефективен инстанционен
контрол от по-горните съдебни инстанции. Най-общото посочване на
доказателствените източници ограничава процесуалните права на страните, а
също възпрепятства и инстанционния контрол. Този начин на изложение не
дава възможност на участниците в процеса и на съдебните инстанции да
установят въз основа на какви доказателствени източници съдът е приел
фактологията по делото и какви са юридическите му аргументи за взетото
решение. Наред с това се нарушава възможността горната съдебна инстанция
да извърши проверка на направената оценка на доказателствените материали
относно тяхната достоверност и правилно тълкуване на съдържанието им,
3
както и да направи обоснован извод за наличието или липсата на логически
или юридически грешки при осъществяване на дейността по решаване на
спора. Като цяло липсва анализ на доказателствените материали - налице е
само формално позоваване на изброени такива.
Не е даден задълбочен отговор и на възраженията на подсъдимия и
неговата защита, така както изисква чл.305 ал.3 изр.2 от НПК. Пред състава
на РОС защитата е оспорила протокола за оглед на местопроизшествие от
19.05.2020г /л.3-6 от ДП/ и това възражение е оставено без никакъв коментар,
а процесуалната му годност има пряко и непосредствено отношение към
предмета на престъплението.
Аргументите по правото също се характеризират с дефицит откъм
обоснованост. При условие, че подкупът е престъпление, свързано със
служебното положение на длъжностното лице, което за да получи дар или
имотна облага, която не му се следва, извърши или се въздържи да извърши
правно действие, което по силата на нормативен акт е следвало да извърши, е
било наложително първоинстанционният съд да изследва задълбочено тези
обстоятелства и да изложи съображения във връзка със задълженията на
подсъдимия като длъжностно лице и в конкретните хипотези на нарушения на
ЗГ и ЗЛОД. Във връзка със съставомерността на вмененото деянието,
защитата е навеждала доводи за наличието/липсата на административни
нарушения по ЗГ и ЗЛОД, допуснати от свидетеля Ш. Х., които съгласно
вмененото обвинение е трябвало да бъдат констатирани по съответния ред от
подсъдимия. Първоинст. съд не е дал отговор на същите, а се е задоволил
съвсем формално да посочи съставомерните признаци на чл.301 ал.1 от НК,
без да мотивира становището си със съответна аргументация посредством
конкретни доказателства от делото. Изложеното в пълна степен важи и
съставомерността на деянието по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК – подс. е
признат за виновен да е осъществил две от формите на изпълнителното
деяние по чл.301 ал.1 от НК в два последователни дни!
Изменението на обвинението, направено от прокурора в хода на
първоинст. съдебно производство е налагало и по този въпрос РОС да изложи
аргументи в мотивите към ревизирания съдебен акт - защитата на няколко
пъти е направила възражения за това, че липсва изрично произнасяне на съда
по допускането му, което според нея е нарушило правото на защита на
подсъдимия.
И ако решаващият съд не е излагал такива съображения, за въззивната
инстанция това задължение се трансформира в задължение за първи път (с
въззивното решение) да обосновава фактически изводи, да обсъжда
доказателствени източници и да излага юридически аргументи – т.е. да
действа не като контролна инстанция, а като първа инстанция по делото.
Поради изложеното въззивният съд намира, че при постановяване на
присъдата от първата инстанция са допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК - нарушение, довело
4
както до ограничаване правото на защита на подсъдимия и липса на мотиви,
което изцяло възпрепятства инстанционния контрол. Лакончността на
мотивите, според ВКС, сама по себе си не е порок, стига да са решени всички
важни за наказателното производство въпроси, очертани с оглед предмета на
доказване съобразно рамките на внесения обвинителен акт. В идентичен
смисъл е и становището на ЕСПЧ, според който „макар съдилищата да не са
задължени да дават подробен отговор на всеки довод (Van de Hurk v. the
Netherlands, § 61), от решението следва да става ясно, че основните въпроси
по делото са били разгледани (вж. Boldea v. Romania, § 30).“ Мотивите към
атакуваната присъда категорично не отговарят на посочените стандарти.
Същевременно констатираните пороци не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, същите обуславят връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което следва да се
отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, коментирани
горе.
Тези изводи на АпС- Варна изключват коментар по другите възражения
във въззивната жалба.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 вр. чл. 348,
ал. 3, т. 1 и т.2 вр. чл.334, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 19 от 21.09.2021г. по НОХД № 381/2020г. по
описа на ОС - Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС - Разград от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5