Р
Е Ш Е Н И Е
№
173
гр. Разград, 23.11.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на девети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 180 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от „Рики – А Тур“ ЕООД – гр. Разград против Решение № 211 от
20.07.2021 г., постановено по АНД № 277/2021 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е потвърденото НП № 38-0001951 от 05.11.2020 г. на директора
на РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С потвърденото наказателно
постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.
3 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде отменено, като бъде
отменено и наказателното постановление.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна.
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата
е основателна и предлага решението на въззивния съд да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Разградският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл.
211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от въззивния съд факти са следните: На 30.09.2020 г. при
извършена комплексна проверка на превозвача „Рики – А Тур“ ЕООД – гр. Разград с
ЕИК *********, обхващаща периода от 01.10.2019 г. до
30.09.2020 г., контролните органи при РД „Автомобилна администрация“ – Русе установили,
че превозвачът притежава Лиценз за международен автобусен превоз на пътници №
0061 от 07.12.2011 г., валиден до 31.12.2026 г. Същият извършва обществен
превоз на пътници по редовна международна автобусна линия с маршрут Русе –
Лесово/Хамзабейли - Бурса съгласно Разрешително № ********* за международен
превоз на пътници с автомобилен транспорт. С трудов договор № 167 от 08.09.2020
г. като водач на автобус е назначен А. А. Я., който не притежавал
удостоверение за психологическа годност, установено чрез справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите. Констатациите от проверката били
обективирани в Констативен протокол. Въз основа на тях на 15.10.2020 г., в
присъствието на управителя на превозвача, бил съставен АУАН серия А-2020 бл. №
280454 за това, че на 25.09.2020 г. „Рики – А Тур“ ЕООД – гр. Разград е
допуснало извършването на превоз на пътници по редовна международна линия от Р
Турция до Р България с водач А. А. Я., който не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1,
т. 2 ЗДвП – не притежава удостоверение за психологическа годност, с което
дружеството – превозвач е нарушило разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвтП. АУАН
бил връчен срещу подпис на представителя на дружеството и подписан от него с
възражението, че водачът има удостоверение ПСИХО, издадено в РТурция. Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление,
с което на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения, че АУАН и наказателното
постановление отговарят на изискванията за форма и съдържание, в производството
по издаването им не са допуснати процесуални нарушения, констатираното
административно нарушение е доказано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на превозвача.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 7а, ал. 2 ЗАвтП лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа
годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни
комисии. На основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП министърът на транспорта е издал
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания. В тази наредба са регламентирани
редът и начинът, по който се извършва психологическо изследване и се издава
удостоверение за психологическа годност.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 ЗАвтП, който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Безспорно е по делото, че на 25.09.2020 г. лицензираният превозвач „Рики –
А Тур“ ЕООД – гр. Разград е осъществил международен обществен превоз на пътници
с водач А. А. Я., който не е притежавал удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. Като
е допуснал този водач до управление на превозното средство за обществен превоз
на пътници, жалбоподателят е осъществил състава по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвтП,
поради което правилно е санкциониран по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтП.
Касационната инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че водачът А. Я., с двойно гражданство,
има издадени СУМПС от РТурция, както и удостоверение за психологическа годност
съгласно турското законодателство, които следва да бъдат признати в РБългария
по силата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., Женевска конвенция
за движение по пътищата от 1949 г., Виенска конвенция за пътно движение от 1968
г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
статута на техните международни сили.
Първо, по делото не се обсъжда валидността на свидетелството за управление
на МПС на водача Я. и признаването му от
българските власти. Наличието на удостоверение за психологическа годност е
отделно изискване, което е поставено от вътрешното ни право към водачите,
извършващи обществен превоз на пътници или товари, наред с придобитата
правоспособност за управление на превозно средство от определена категория.
Второ, Виенската конвенция от 1968 г. предвижда взаимно признаване на
националните свидетелства за управление, като позволява на договарящите страни
да приемат допълнителни мерки за безопасно движение, включително проверка на
състоянието на водачите да управляват безопасно. Минималните изисквания за
физическа и психическа годност за управление на превозно средство са определени
в Приложение III от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 20 декември 2006 г., въведена с § 35 от ЗИДЗДвП (изм. и доп., бр.
60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) Съгласно т. 4 от Приложение III кандидатите преминават медицински преглед преди свидетелството за
управление С да им бъде издадено за първи път и след това преминават периодични
медицински прегледи съгласно предвиденото в националното законодателство. А
съгласно т. 5 стандартите, установени от държавите-членки за издаване и всяко
едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат
по-строги от изложените в настоящото приложение. Такива по-строги стандарти са
установени в чл. 8 от Наредба № 36 от 15 май 2006 г., изискващ удостоверение за
психологическа годност при всяко постъпване на работа и при извършване на
дейността като водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. И
трето, притежаваният от водача Я. документ, че е годен от
психологична гледна точка, издаден от психиатър от РТурция, не може да замести
липсващото удостоверение за психологическа годност. Последното се издава за
срок от 3 години, след провеждане на психологическо изследване по методика,
разработена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", което има за цел да установи психологическата
годност на водачите да управляват МПС без опасност от допускане на
пътнотранспортни произшествия – чл. 1, ал. 3 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
След като Я. не е имал удостоверение за психологическа годност,
той не е отговарял за изискванията по Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и не е
следвало да бъде допускан да управлява превозно средство за обществен превоз на
пътници.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в непосочване на всички нарушени правни норми, тъй като
разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 ЗАвтП била бланкетна. Нарушението е описано ясно
и точно, при което жалбоподателят е могъл да разбере конкретно кое задължение
по чл. 7а, ал. 2 ЗАвтП не е изпълнил и да организира защитата си. Не е
необходимо да се посочва конкретна разпоредба от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.,
тъй като в нея са регламентирани действия, каквито изобщо не са били
предприемани.
Правилно въззивният съд е отказал да приложи института по чл. 28 ЗАНН.
Разглежданото деяние не е маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. По
делото не се доказват обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Не представлява такова обстоятелство последващото издаване на удостоверение за
психологическа годност на водача, което не се отразява на обществената опасност
на поведението на превозвача, който е допуснал извършването на неправомерен
превоз.
Неоснователен е и доводът за липса на мотиви на оспореното решение.
Въззивният съд е обсъдил в достатъчна степен фактите по делото и становищата на
страните, и е дал отговори на направените възражения. Фактическата обстановка е
правилно установена и са изведени обосновани правни изводи.
С оглед на горното касационната инстанция намира, че не са налице сочените
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което решението
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.
2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211 от 20.07.2021
г., постановено по АНД № 277/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/