Решение по дело №198/2019 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 58
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20194230200198
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

№ 58

гр. Севлиево, 28.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Севлиевският районен съд, в публично заседание

на   двадесети юни

през две хиляди  и  деветнадесета  година в състав:

 

Председател: Гергана Божилова

              

при секретаря    Силвия  Станева   и в присъствието на прокурора……   като разгледа докладваното  от съдията БОЖИЛОВА  А.Н. Дело № 198  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от С.Л.С. *** против наказателно постановление (НП) № 100.98/08.05.2019 г., издадено от Зам. кмета на Община Севлиево, с което за нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево и на основание чл. 45 от същата наредба му е наложена глоба в размер на 100,00 лева.

Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушението, описано в наказателното постановление, като сочи и редица процесуални нарушения, допуснати от АНО в хода на производството.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.

От Административно - наказващия орган е постъпило становище, изготвено от процесуалния му представител, съгласно приложеното към него пълномощно, в което се прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следното:

Жалбоподателят С.С. *** и е съсед на Ю.К.. През месец септември 2018 година С. *** за изграждането на незаконни постройки в имота на К., която предизвикала проверка от служители на Община Севлиево. Проверката приключила с предписание незаконните постройки, построени в имота на К., да бъдат премахнати. К. изпълнил предписанието, но подал жалба в Община Севлиево за незаконно изградено торище, построена предишна сушина и заградено общинско тротоарно място. По повод на жалбата в имота на жалбоподателя в село П.С., община Севлиево, била извършена проверка от свидетелката Н.Н., съвместно с нейни колеги от Дирекция „ТСУ“ при Община Севлиево, които констатирали в имота на жалбоподателя наличието на метална конструкция – метални профили, поставени на тротоара пред имота му в село П.С., община Севлиево, заградена с мрежа. Резултатите от проверката били отразени в съставено писмо от Н.Н. /л. 8 от делото/, изпратено до жалбоподателя С. и до Ю.К.. В писмото било отразено и обстоятелството, че при проверката се установило, че жалбоподателят бил заградил с мрежа част от тротоара, който е публична общинска собственост. С писмото е дадено предписание да се премахнат всички заграждения, попадащи върху част от тротоарното платно. Видно от Писмо с Изх. № ДД-4-Б-03.710 – 10 от 27.12.2018 година Ю.К. бил уведомен, че при извършена проверка на място се установило, че направеното от С. заграждение с мрежа на тротоара било премахнато, като била оставена само металната конструкция за използването ѝ като асмалък.

В последствие по повод на устна жалба от Ю.К., на 09.04.2019 година в имота на жалбоподателя отишли свидетелите, които констатирали, че върху част от тротоара пред дома на жалбоподателя били поставени метални конструкции, които същият ползвал за асмалък. За констатираните от свидетелите обстоятелства на 09.04.2019 година свидетелката Н.Н., в присъствието на свидетелите Ц.Е. и В.Ф., съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ срещу жалбоподателя С. за това, че е поставил метална конструкция – метални профили на тротоар – Общинска собственост, пред собствения си имот УПИ IV-322, кв. 38 по плана на с. П.С., т.е. ползва част от тротоара пред имота си. Актосъставителят Н. е квалифицирала описаното от нея деяние като нарушение на чл. 20, ал. 3  от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево от 25.07.2000 година /Наредбата/, съгласно който се забранява завземането, ползването, ограждането и поставянето на съоръжения върху тротоари, улици, площади, алеи в жилищните комплекси, зелени площи и открити паркинги, както и нанасянето на маркировки за каквито и да било цели, създаващи пречки изброените терени да се използват по предназначение.

Актът бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения срещу отразените в него констатации. Видно от приложения по делото АУАН № 1 от 09.04.2019 година, жалбоподателят С. подписал акта без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е депозирал писмени възражения срещу съставения му акт, в които твърди, че отразеното в акта не отговаря на истината, тъй като процесната метална конструкция не била поставена от него. Предполага, че същата е  била изградена от неговите родители в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години, когато посочените като нарушени разпоредби на Наредбата не са действали. Освен това твърди, че освен че не са изградени от него, металните конструкции по никакъв начин не препятстват използването на тротоара по предназначение.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 100.98/08.05.2019 г. на Зам. кмета на Община Севлиево. В обстоятелствената част на НП са преповторени фактическите обстоятелства, описани в АУАН. АНО е счел, че с поведението си С.С. е нарушил чл. 20, ал. 3 от Наредбата, за което и на основание чл. 45 от Наредбата му е наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Гореизложената фактическа се извлича от съдържанието на АУАН и НП, възражението против АУАН, както и от заверените преписи на документите, съставени от служители на Община Севлиево по повод на подадените жалби от жалбоподателя и Ю.К..

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Препис от НП е връчен на жалбоподателя С.С. на 20.05.2019 г. Жалбата е депозирана в община Севлиево на 21.05.2019 г., т.е. в законоустановения 7-дневен срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

НП е издадено от Зам. кмета на Община Севлиево, който е оправомощен по силата на Заповед № 431 от 15.04.2013 година на Кмета на Община Севлиево.

Административно-наказателната отговорност на С.С. е ангажирана за нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредбата, съгласно която разпоредба се забранява завземането, ползването, ограждането и поставянето на съоръжения върху тротоари, улици, площади, алеи в жилищните комплекси, зелени площи и открити паркинги, както и нанасянето на маркировки за каквито и да било цели, създаващи пречки изброените терени да се използват по предназначение. По делото безспорно се установи, че процесната метална конструкция, използваща се за асмалък, е била поставена преди много години, както твърди самия жалбоподателя, а и свидетелката Ф., която заяви, че от 20 години е техник на село П.С., община Севлиево и е виждала тази конструкция, която според нея е била поставена доста отдавна. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят не може да се приеме за субект на твърдяното административно нарушение. Безспорно се установи, че той не е осъществил изпълнителното деяние на нарушението, вменено му във вина, а именно „поставянето“ на метална конструкция на тротоара пред дома си, за да може да му бъде ангажирана административно – наказателна отговорност за вмененото му във вина административно нарушение. При преценка на това съдът следва да отбележи, че в тежест на АНО е да докаже извършването на твърдяното административно нарушение, а не в тежест на жалбоподателя, както се твърди в писменото становище на наказващия орган, изготвено от адвокат от  Адвокатско дружество „Шопов и Янков“ гр. София. В същото се сочи още, че ако се приеме, че конструкцията не е била изградена от жалбоподателя, то в негов интерес е било да предприеме действия по премахването ѝ, за да не бъде обект на конфликт, каквито действия не били предприети от негова страна. Съдът намира, че следва да отбележи, че на жалбоподателя не е издавано предписание да премахне металната конструкция, а само да премахне мрежата, която е била поставена за ограждението ѝ, което е сторено от жалбоподателя и категорично установено от проверяващите, в частност от актосъставителя Н.Н. при предходна проверка в имота на жалбоподателя. Следователно в случая следва да се приеме, че поставената не от жалбоподателя на тротоара пред имота му метална конструкция  не е била пречка за ползването на тротоара по предназначение, а такава пречка е представлявала само мрежата, с която същата е била заградена и в последствие премахната от жалбоподателя.

На следващо място, и във връзка с изложеното по – горе за липсата на елемент от обективния състав на административното нарушение – изпълнителното деяние, следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление не е посочена датата на извършване на нарушението. Това съставлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление само на това основание. В случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които задължават актосъставителят и наказващият орган да посочат датата на извършване на нарушението. Непосочването на датата на извършване на нарушението освен че съставлява съществено процесуално нарушение, нарушава и правото на защита на наказаното лице, тъй като то е поставено в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина. След като нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на нарушението,  обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да се отмени.

Що се касае до искането на наказващия орган за присъждане на направените по делото разноски, направено в писменото становище, съдът намира същото за неоснователно, тъй като разноските, направени по административно наказателни дела, не се присъждат в производството по същите, а могат да се претендират по реда на ЗОДОВ. Освен това към становището не са приложени документи, удостоверяващи направени разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 100.98 от 09.05.2019 г. на Зам. кмета на Община Севлиево, с което на С.Л.С. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево, на основание чл. 45 от Наредба № 1 за обществения ред в Община Севлиево, е наложено наказание глоба в размер на 100,00лв. /сто/ лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: