РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. София , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503677 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.05.2020г по гр.д. № 8270/2019г СГС, ГО, 29-ти състав е
отхвърлил предявените искове от И. И. Д. против Юробанк България АД и Българска
банка за развитие АД за признаване за установено, че не дължи поради прекратяване
на поръчителството, на осн. чл.146,ал.3 от ЗЗД, по изп.д. №5/2010г по описа на ЧСИ В.
Т. , образувано въз основа на ИЛ от 05.01.2010г на Юробанк България АД сумата от
15 155.11лв-главница по договор за банков кредит от 04.08.2008г и на ББР АД
031455.91лв, както е отхвърлил и исковете за установяване , че ищцата не дължи
поради прекратяване на поръчителството на осн. чл.147,ал.1 от ЗЗД сумите по
посоченото изпълнително дело.
Решението на СГС е предмет на въззивно обжалвано, изцяло, от ищеца И.Д.,
представлявана от адв. Н.. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал материалния закон и че
е допуснал нарушения на процесуалния закон. Поддържа, че неправилно съдът е приел
откога следва да се приложи тълкуването на закона, дадено с ТР № 2/2015г на ВКС,
1
ОСГТК . Поддържа, че тълкуването на закона направено с това ТР следва да намери
приложение от деня, когато е влязъл в сила тълкувания акт. Поддържа, че отношенията
между страните трябва изцяло да се уредят съобразно задължителното тълкуване на
закона, дадено с ТР № 2/2015г . Поддържа, че неправилно СГС е приложил
разпоредбата на чл.146,ал.3 от ЗЗД, като е допуснал и сместване на институтите на
солидарността и поръчителството. Поддържа, че не отговаря като поръчител по
отношение на ББР АД, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл и не се възражда за
трето лице, изпълнило чуждия дълг. Оспорва и фактическата обстановка приета за
доказана от СГС. Поддържа, че липсва доброволно заплащане на суми от страна на
ищцата по изпълнителното дело. Моли решението на СГС да бъде отменено изцяло и
предявените искове за установяване на недължимост на суми, предмет на
принудително събиране от ищцата в качетвото й на поръчител на главния длъжник да
бъдат уважени. Претендира разноските, направени по делото пред двете съдебни
инстанции.
Ответниците по въззивната жалба Юробанк България АД и Българска банка за
развитие АД са депозирали писмени отговори на въззивната жалба, с които оспорват
жалбата на ищцата като неоснователна. Молят решението на СГС да бъде потвърдено.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата.
Поддържа твърденията си за погасяване на поръчителството на ищцата и поради това-
за недължимост на вземането по издадения ИЛ. Моли решението на СГС да бъде
отменено и предявените искове- уважени. Претендира разноски по делото по реда на
чл.38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от
въззиваемата страна ББР.
Въззиваемата страна Юробанк България АД се представлява от юрк.К., която
оспорва въззивната жалба. Поддържа съображенията, развити в отговора на въззивната
жалба. Моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна Българска банка за развитие се представлява от юрк. Н.,
която оспорва възивната жалба и поддържа подадения отговор на въззивна жалба.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80
от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
2
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично не правилно като краен резултат по съображения
изложени във въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за установяване на недължимост на вземане въз основа на факти,
настъпили след постановяване на съдебно решение, с което е установено вземането на
настоящия ответник от настоящия ищец , имащи значение за съществуването на
процесното вземане – иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Видно от приложения изпълнителния лист от 06.01.2010г, издаден по гр. дело №
7/2010 г. по описа на РС - Благоевград, кредитополучателят Стоилов Строй ЕООД и
поръчителят И. С. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора Юробанк Еф Джи
България АД /сега Юробанк България АД/ главница от 46611.02 лева, мораторна и
законна лихва и разноскиь направени по делото.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение , по която е
допуснато предварително изпълнение и която е издадена въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, представляващ договор за банков кредит Продукт бизнес оборудване.
От приложения по делото препис от изп. дело № 5/2010 г. по описа на ЧСИ Т. с
рег. № 844 и район на действие ОС - Благоевград се установява, че е образувано
изпълнително производство въз основа на молба от 08.01.2010 г. от кредитора
Юробанк България АД на основание издадения изпълнителен лист, като в молбата се
търси образуване на изпълнително производство срещу солидарните длъжници и са
посочени желани от кредитора изпълнителни способи за събиране на вземането -
запор върху вземането за трудово възнаграждение на поръчителя С..
На 11.01.2010г съдебният изпълнител е разпоредил връчване на покани за
доброволно изпълнение на длъжниците.
На С. строй поканата е връчена на 13.01.2010 г, а на И. С. - на 18.01.2010 г.
Със запорно съобщение от 13.01.2010г е наложен запор на заплатата на И. С..
3
С молба от 25.05.2011г взискателят поискал да се пристъпи към изпълнение върху
движими вещи на длъжниците. С разпореждане от 01.06.2011г ЧСИ е насрочил опис на
движимите вещи в жилището на длъжника С. на 19.10.2011г. Изпратени са съобщения
за насрочения опис на движими вещи до длъжниците и съпруга на С.. По молба на
взискателя от 11.10.2011г описът е отложен.
С молба от 12.07.2012г взискателят е отново е поискал опис на движими вещи на
длъжниците. Изпълнението е насочено против вещи на солидарния длъжник С. и опис
е насрочен на 07.11.2012г. По молба на взискателя описът не е осъществен поради
постигнато между страните споразумение от 31.10.2012 г.
От представеното споразумение от 31.10.2012г се установява, че солидарните
длъжници са признали задълженията си за главница от 46 611.02 лева и законна лихва
по договора за кредит, за които е издаден и процесният изпълнителен лист, и са
постигнали съгласие за периода м. ноември 2012г - м. октомври 2013г ежемесечно до
28-мо число да се внася сума от 400 лева по сметка на съдебния изпълнител за
погасяване на дълга, с изтичането на който действието на споразумението се
преустановява и се дължи изпълнение на остатъка от дълга. Споразумението е
подписано от страните и подписите не са оспорени.
С молба от 17.11.2014 г. Българска банка за развитие АД е поискало да бъде
конституирано като взискател по принудителното изпълнение за сумата 31 455.91лв,
заплатена по предоставена на Юробанк България АД банкова гаранция за обезпечение
на процесния кредит, отпуснат на Стоилов Строй ЕООД с твърдения за настъпила
суброгация по издадения в полза на Юробанк България АД изпълнителен лист,
С постановление от 16.02.2016г ББР АД е конституирана като взискател против
солидарните длъжници за сумата от 31 455.91лв, ведно със законната лихва , такси и
разноски , а първоначалният взискател е останал с вземане от 15155.11лв, заедно със
законната лихва от 05.01.2010 г.
На 20.11.2015 г. взискателят Юробанк България АД е поискал пристъпване към
изпълнение върху движими вещи и МПС на длъжниците по изпълнението. Дадена е
възможност за внасяне на дължимите се такси от взискателя.
С молба от 18.07.2016г ББР АД е поискало на осн. чл.18 от ЗЧСИ съдебният
изпълнител да проучи състоянието на длъжниците и да определи начин на изпълнение.
С молба от 04.10.2016 г. взискателят Юробанк България е направил искане за опис
на заложената в полза на банката машина. С разпореждане от същата дата съдебният
изпълнител насрочил насрочил опис на машината за 05.12.2016г.
На 05.12.2016г , видно от представен протокол, в присъствието на И. С. и
4
представител на главния длъжник С. строй ЕООД, заложената машина е описана и
оценена.
С молба от 22.03.2017г ББР АД е поискало запор на банкови сметки на
длъжниците.
Представени са доказателства , че И.И. С. и И. И. Д. са едно и също лице.
На 05.06.2018 ЧСИ е изготвило разпределение по делото, получено и от
представител на настоящата ищца.
От представените по делото доказателства и от изслушаната ССчЕ се установява,
че от м.01.2010г до м.10.2014г са постъпвали суми от наложени запори на вземания на
И. С., като има доказателства- вносни бележки, че част от плащанията са извършени от
ищцата през м.05-м.09.2013г/ л.258 и сл. от изпълнителното дело/.
Настоящото дело е образувано по ИМ, депозирана в регистрагтурата на ОС-
Благоевград на 27.11.2018г.
При така установените факти съдебният състав прави следните правни изводи:
Ищцата претендира , че не дължи изпълнение по издадения изпълнителен лист,
тъй като вземането против главния длъжник е погасено по давност, доколкото има
искани и извършени изпълнителни действия против този длъжник те са предприемани
след прекратяване на изпълнителното производство и не са валидни . Поддържа, че
ББР АД не може да се ползва от издадения ИЛ в полза на първоначалния взискател.
Поради бездействието на двамата взискатели по отношение на главния длъжник
ищцата счита, че неговото задължение е погасено и тя не може да встъпи в правата на
удовлетворените взискатели против него, което на осн. чл.146,ал.1 от ЗЗД погасява
поръчителството й и съответно счита, че не дължи суми по издадения ИЛ. Отделно от
това поддържа, че няма качество длъжник по отношение на ББР АД и този кредитор
не е предявил иск по чл.147,ал.1 от ЗЗД в законоустановения срок , поради което
поръчителството е прекратено. Моли да бъде установено по отношение на двете банки,
че не дължи изпълнение по издадения ИЛ, поради прекратяване на поръчитеството й
на посочените две основания.
По отношение на главните искове
Изпълнително дело №5/2010г по описа на ЧСИ Т. е образувано и висящо по
време, когато ППВС №3/80г не е обявено за изгубило сила с т.10 от ТР № 2/2015г от
26.06.2015г. Настоящият съдебен състав споделя практиката, съгласно която до
26.06.2015г приключените и висящите изпълнителни производства се регламентират от
ППВС№3/80г. Съдът приема този извод като съобразява задължителната сила на
ППВС, съгласно на чл.58,т.1 и т.2 и чл.59 от ЗУС /отм/, чл.84,т.2 и чл.86,ал.2 от
5
ЗСВ/отм/ и чл.124 и чл.130,ал.2 от сега действащия ЗСВ. Съобразно цитираните
правни норми при противоречива практика ВС, сега ВКС, има правомощието да издава
ППВС , след това ТР, които имат задължителен характер за тълкуването на
конкретната правна норма за съдилищата и юрисдикциите, сега и за органите на
изпълнителната власт и местното самоуправление. При постановяване за първи път на
такъв тълкувателен акт той има действие по отношение на тълкуваната норма веднага,
включително и когато правопораждащите факти са проявени преди самото ППВС или
ТР и всички съдилища, органи и юрисдикции са длъжни да спазват даденото
задължително тълкуване на закона. Когато поради промяна на обществени отношения
същата норма бъде предмет на повторно тълкуване с ППВС или ТР , то вторият
тълкувателен акт следва да се приеме, че има действие занапред, като в противен
случай се стига до изненада на участниците в процеса и невъзможност да се защитят
техните права. Своите действия страните и органите следва да съобразяват с
нормативните актове и ако има такива- със задължителните постановления или
решения на ВС или ВКС по тълкуването на закона, действащи към момента. Към
правни норми тълкувани от ВС или ВКС със задължителна сила с ППВС или ТР би
било проява на непредвидимост на правосъдието да се приложи с обратна сила ново
задължително тълкуване на същата правна норма. Ето защо, по отношение на
изпълнително производство, образувано, приключило или висящо по времето, когато
ППВС №3/80г е действащо, намира приложение това ППВС, а новото тълкуване на
разпоредбата на чл. 116,б”в” от ЗЗД намира приложение от 26.06.2015г и занапред. В
този смисъл е и съдебната практика по сходни казуси- например решение № 252/2020г
по гр.д. № 1609/2019г на ІІІ ГО на ВКС, решение № 170/2018г по гр.д. № 2382/2017г на
ІVГО на ВКС, решение № 51/2019г по гр.д. №2917/2018г на ІV ГО на ВКС, решение №
37/2021г по гр.д. № 7047/2020г на ІV ГО на ВКС .
В разглеждания случай това означава, че до 26.06.2015г , по отношение на делото
, образувано при ЧСИ Т. по ИЛ , представен от първоначалния взискател Юробанк
България АД на 08.01.2010г давност не е текла, ако делото е било висящо. Това е така,
защото съгласно даденото с ППВС № 3/80г тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г, постановено по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС дава различно тълкуване на разпоредата на
чл.116,б”в” от ЗЗД като приема, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, , но давността не се спира.
С оглед изложеното следва да се приеме, че до 26.06.2015г , според ППВС № 3/80г
давност по образуваното дело по посочения ИЛ против настоящия ищец е била спряна
и не е текла. За да започне да тече давността е следвало в продължение на две години
взискателят по тези изпълнителни дела да е бездействал, за да се прекратят същите на
6
осн. чл.433,т.8 от ГПК по силата на закона и от момента на прекратяването на
изпълнителните дела започва да тече погасителния давностен срок.
В разглеждания случай , след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповеди за изпълнение на парични задължения , настоящият съдебен състав приема,
че погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, на осн. чл.
117,ал.2 от ЗЗД. Това е така , защото разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД регламентира,
че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание. Заповедта за изпълнение се ползва със стабилилет,
сходен по последици със силата на пресъдено нещо. По силата на чл.416 от ГПК,
когато възражение не е подадено в срок заповедта за изпълнение влиза в сила и в тази
хипотеза единствената възможност за оспорване на вземането са е по реда и при
основанията на чл.424 от ГПК- при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства. Извън този иск длъжникът не може да се ползва от друга форма на
искова защита, с която да оспорва самото вземане. Неговите възражения, породени от
факти, настъпили преди изтичането на срока за възражение се преклудират, което е
ефект сходен с този на СПН по отношение на признато с решение вземане. По
действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение, се получава окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от
това, че тя влиза в законна сила и е неоспорима на основания, които са могли да бъдат
заявени във възражението по чл.414 от ГПК , със заповедта се регулират отношенията
между страните, съобразно постановеното с нея и за установеното с нея вземане спор
между страните въз основа на преклудираните факти не може да се води. Като се
съобрази и обстоятелството , че заповедното производство е уредено в ГПК като
аналог на исковото с цел проверяване спорността на вземането, то настоящият съдебен
състав приема, че към заповедта за изпълнение на парично задължение, с която
приключва заповедното производство, ако същата установява вземането на кредитора,
могат да се прикрепят последиците на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл и решение №
37/2021г по гр.д. № 7047/2020г на ІV ГО на ВКС. От изложоеното следва , че в
разглеждания случай вземанията на Юробанк България АД се погасяват с изтичането
на петгодишен давностен срок.
Следователно , за да се погасят правата на взискателя по отношение на главния
длъжник следва, считано от 08.01.2010г да е имало две годишен срок на бездействие на
взискателя и след това изтичане на петгодишен давностен погасителен срок. Следва да
се съобрази и това, че считано от м.01.2010г по искане на първоначалния взискател се
осъществява успешно един способ за изпълнение- запор върху заплатата на
настоящата ищца, което е основание взискателят да чака удовлетворение и докато този
7
изпълнителен способ събира средства да има право да не търси нов способ за
удовлетворение. Т.е. докато от запора върху заплатата на настоящата ищца взискателят
получава удовлетворение на вземането си перемпция не може да настъпи, дори и при
негово бездействие. Следва да се посочи още, че извършването на изпълнителни
действия при настъпила перемпция и прекратяване на изпълнителното дело по право
не е невалидно. Напротив, докато ИЛ е при съдебният изпълнител и вземането не е
погасено по давност той е длъжен при поискване от взискателя да осъществува
принудително изпълнение чрез предвидените изпълнителни способи. Извършването на
изпълнителни действия по прекратено поради перемпция , но фактически висящо
изпълнително дело, се приравнява на искане за образуване на ново изпълнително дело
и предприемане на действия по това дело. В този смисъл е и тълкуването на закона по
сходен казус, дадено с решение № 37/2021г по гр.д. № 7047/2020г на ІV ГО на ВКС.
От изложеното следва, че по изп.д. № 5/2010г на ЧСИ Т. дори и да се приеме, че е
настъпила перемпция, въпреки осъществявания способ – запор на вземане от трудово
възнаграждение, то не се е стигнало до погасяване на вземането на Юробанк България
по давност, тъй като длъжниците са признали своето задължение с подписването на
спогодба от 31.10.2012г, от когато е започнал да тече нов давностен срок , който е
прекъснат с насочването на изпълнение върху заложената в полза на банката машина
чрез налагане на запор върху вещта м.10.2016г .
От изложеното може да се направи извод, че вземането на първоначалния
взискател не е погасено по давност, поради което твърдението на ищцата , че тя поради
бездействието на взискателя и погасяването на неговото вземане не може да встъпи в
правата му е неоснователно. Предявеният на това основание иск против Юробанк
България иск е неоснователен.
Предявеният иск за установяване недължимост на изпълнението по изп.д. №
5/2010г по описа на ЧСИ Т. по отношение на новоконституирания взискател Българска
банка за развитие АД е основателен.
По делото се установява,че ББР АД е конституирано като взискател по делото
поради удовлетворяване на първоначалния взискател. ББР АД е банков гарант на
длъжника С. строй ЕООД е като такъв е заплатило част от задължението на това
дружество към първоначалния взискател. Тези факти не правят ББР АД
правоприемник на удовлетворения взискател по издадения ИЛ. Разпоредбата на чл.429,
ал.1 от ГПК сочи, че взискател по изпълнително дело може да е лице, което не е
посочено като кредитор в изпълнителния лист. Но това право не е предоставено на
всеки суброгирал се в правата на взискателя, а само на правоприемниците на този
взискател- частни и универсални и на поръчителя и солидарния длъжник, които са
платили дълга. Въпреки сходното положение на банковия гарант с поръчителя липсва
8
основание да се тълкува разширително нормата на чл.429,ал.1 от ГПК. Тази разпоредба
урежда изключение от правилото, уреждащо кои са страните в изпълнителното
производство и като такава, същата не подлежи на разширително тълкуване или
прилагане по аналогия. Банковият гарант не е правоприемник на правото на
принудително изпълнение на удовлетворения кредитор по изпълнителния лист и
съответно не може да бъде конституиран от съдебният изпълнител като взискател по
делото, замествайки удовлетвория кредитор. Банковият гарант може да реализира
своите права само въз основа на изпълнителен лист, издаден в негова полза след
развито исково или заповедно производство, но не се ползва от изпълнителния лист
издаден в полза на удовлетворения от него кредитор.
Ето защо, след като констатира, че ББР АД е конституирано като взискател по
делото, без да твърди и да се установява, че е поръчител или солидарен длъжник,
удовлетворил Юробанк България АД, без да е правоприемник по смисъла на
чл.429,ал.1 от ГПК на Юробанк България АД и без да представи изпълнителен лист в
своя полза против настоящата ищца, съдът следва да приеме, че ББР АД не е надлежен
взискател по изпълнителното дело и съответно, на него , в рамките на това
изпълнително производство, изпълнение не се дължи. В този смисъл решение №
71/2019г по гр.д. № 2576/2018г по описа на ВКС, III ГО, като тълкуването на
разглежданите правни норми ВКС е направил по сходен случай. След като установи
този факт – че ББР АД не е приемник на първоначалния взискател по издадения ИЛ и
не е надлежен взискател в изпълнителното дело на ЧСИ Т. - съдът следва да приеме
установителния иск за недължимост на изпълнение чрез заплащане на сумите по изп.
дело № 5/2010г по описа на ЧСИ Т. от ищцата в полза на ББР АД за основателен.
По делото са предявени евентуални искове- при отхвърляне на първоначалните
заявени от ищцата. Това процесуално условие е сбъднато по отношение на ответника
Юробанк България АД , тъй като главният иск по отношение на този ответник се явява
неоснователен.
Ищцата твърди, че не дължи изпълнение и на евентуалното основание, че
взискателят в срока по чл.147,ал.1 от ГПК не е запазил правата си срещу поръчителя
чрез предявяване на иск против главния длъжник.
Това възражение в хода на производството по чл.439 от ГПК следва да се приеме
за преклудирано по отношение на Юробанк България ЕАД и същото е следвало да бъде
заявено в срока по чл. 414 от ГПК. Същото не е новонастъпил факт след
стабилизиране на издадената заповед за изпълнение , поради което и е недопустимо да
се разглежда в рамките на това производство. Така заявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на ББР АД разглеждането на евентуалния иск е недопустимо,
9
поради несбъдване на процесуалното условие, при което е предявен.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
предявеният установителен иск за недължимост на изпълнение по изп.д. № 5/2010г по
отношение на ББР АД и така предявеният иск следва да бъде уважен. Постановеното
решение по евентуалния иск спрямо ББР АД следва да бъде обезсилено като
недопустимо. В останалата част решението на СГС следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските, възложени върху ищцата и ответника ББР АД.
Пред първата съдебна инстанция пълномощникът на ищцата е претендирал
разноски по реда на чл.38 от ЗА. Представен е договор за правна помощ, оформен по
реда на чл.38 от ЗА, като пълномощникът на ищцата заявява, че ищцата е колега. С
оглед размера на уважената искова претенция от 31455.91лв размерът на адвокатското
възнаграждение дължимо се на пълномощника на ищцата възлиза на сумата от
1473.68лв, която сума следва да се възложи върху ББР АД.
Българска банка за развитие АД дължи още заплащане на държавна такса по
сметка на СГС в размер на 1258.24лв и по сметка на САС- в размер на 629.12лв.
На ответника ББР АД разноски по делото не се дължат.
Пред настоящата инстанция ББР АД дължи на пълномощника на ищцата
възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 1473.68лв.
На ББР АД разноски не се дължат.
Въззивникът дължи на Юробанк България АД възнаграждение за защита от един
юрисконсулт пред настоящата инстанция в размер на 100лв.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2935 от 12.05.2020г по гр.д. №8270 /2019г по описа на
Софийски градски съд, І ГО, 29 състав в частта, с която е отхвърлен предявения като
главен установителен иск за недължимост на изпълнение по изп.д. № 5/2010г по описа
на ЧСИ Т. от И. И. Д. против Българска банка за развитие АД за сумата от 31455.91лв,
както и в частта, с която И. И. Д. е осъдена да заплати на Българска банка за развитие
10
АД разноски в размер на 200лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК
предявен от И. И. Д. с ЕГН ********** против Българска банка за развитие с ЕИК
*********, че И. И. Д. не дължи на Българска банка за развитие АД изпълнение по
изпълнително дело №5/2010г по описа на ЧСИ Т., с район на действие Окръжен съд-
Благоевград, чрез заплащане на сумата от 31455.91лв, ведно със законната лихва от
08.07.2013г.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2935 от 12.05.2020г по гр.д. №8270 /2019г по описа на
Софийски градски съд, І ГО, 29 състав в частта, с която е отхвърлен евентуален иск за
недължимост на изпълнение по изп. дело №5/2010г по описа на ЧСИ Т. за
недължимост на изпълнение от И. И. Д. против Българска банка за развитие АД .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2935 от 12.05.2020г по гр.д. №8270 /2019г по описа
на Софийски градски съд, І ГО, 29 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Българска банка за развитие с ЕИК ********* да заплати на адвокат Н.
сумата от 2947.36лв- възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции, на осн.
чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Българска банка за развитие с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 1258.24лв , а по сметка на
Софийски апелативен съд- държавна такса от 629.12лв, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И. И. Д. с ЕГН ********** да заплати на Юробанк България АД с ЕИК
********* юрк възнаграждение в размер на 100лв, на осн. чл. 81 вр. чл. 78,ал.8 от ГПК
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11