РЕШЕНИЕ
№ 553/30.06.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесет и първи май, две
хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова………..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №745 по описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, против Решение №191/28.06.2022 г.,
постановено по АНД №501 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г., в отменителната
му част.
В касационната жалба се твърди, че решението в
обжалваната му част е постановено при неправилно прилагане на закона. Считат се
за верни направените в мотивите на районния съд изводи, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, при спазени
установените за това форма, ред, изискуеми реквизити и срокове. За неправилни
се считат направените от съда изводи за това, че макар от обективна страна да
са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства деянието да е осъществено от
жалбоподателя виновно, което определя нарушението като несъставомерно
от субективна страна. Излагат се доводи, че тези факти били без значение за
наличието на извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка
била налице и значителна по обем съдебна практика. Съгласно мотивите на
цитираните в жалбата съдебни решения, изводите на съда, че е необходимо да са
налице и доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че нарушителят е
бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация, се считат за напълно погрешни.
Претендира се решението в обжалваната част
да бъде отменено, като се потвърди изцяло наказателното постановление. Моли се
за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, Е. Б.М., чрез пълномощник изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила
решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение в обжалваната му част, във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С Решение №191/28.06.2022г., постановено по АНД №501/2022г.,
Районен съд – Хасково е отменил НП №21-1253-002942 от 16.03.2022г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта, в
която на Е. Б.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част, в която на Е. Б.М.,
на основание чл.181, т.1 от ЗДвП за виновно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 50 лева. Присъдил е в полза на Е. Б.М. сумата от 200 лева – разноски по делото за
адвокат.
Административните наказания са наложени за това,
че на 28.10.2021г. около 13:30 часа, в гр.Х., на кръстовището с ул. *** и ул. ***, посока вилна зона ***, Е.
Б.М. управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.номер *******, като при проверката се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, с което водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Установило се също, че автомобилът не
е представен на задължителен периодичен технически преглед, с което водачът
виновно нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП – не е представил ППС на технически
преглед.
За да постанови решението си, районният съд е приел
за безспорно по делото, че Е. Б.М. е собственик на управляваното от него МПС - лек
автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.номер *******. Това МПС било с изтекла
застраховка „Гражданска отговорност“ още преди проверката, също и в момента на
проверката. По тази причина Гаранционен фонд е изпратил уведомление по чл.574,
ал.11 от Кодекса за застраховане на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково
и с оглед чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрацията на МПС била служебно прекратена.
При така установеното, съдът е приел, че на 28.10.2021г., в 13:30 часа, Е. Б.М. е управлявал МПС със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, а така нарушил задължението си по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Наред с това, съдът е счел за основателен довода на защитата, че соченият
за нарушител не е действал виновно. Изложил е съображения, че чл.143, ал.10 от ЗДвП изисква собственикът на МПС да се уведоми за служебно прекратената
регистрация, а в случая подобно уведомяване е направено много по-късно –на
02.06.2022г., след проверката. Съдът е приел,
че към 28.10.2021г. водачът не е знаел, че управлява МПС със служебно
прекратена регистрация, поради което е изключил наличието на негово виновно
поведение, което да може да бъде санкционирано на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на тези съображения съдът е отменил наказателното
постановление в тази част.
Във връзка с нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП,
съдът е изложил съображения, че наказателното постановление в тази част е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Настоящата инстанция намира решението в обжалваната
му част за валидно, допустимо и правилно.
Оспореният съдебен акт е постановен при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред, а фактическите и правни изводи са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Административнонаказателната отговорност се ангажира при доказано административно нарушение, което изисква да е
установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от
обективна страна да е доказана неговата противоправност
(обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с
установен правнорелевантен резултат, и да е налице
причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване
на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да
се приеме, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на
наказаното лице.
В разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е
предвидено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
По делото е установено от показанията на
разпитаните свидетели, че на 28.10.2021г. Е. Б.М. е управлявал собствения си
лек автомобил с рег. №*******, който автомобил към момента на проверката е бил
със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП (след
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането), предвид което от обективна страна е бил осъществен съставът на
вмененото на водача административно нарушение.
Макар от обективна страна да е налице нарушение на
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказва
административното нарушение да е осъществено и от субективна страна.
За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да
е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно
средство не е регистрирано по надлежния ред.
Формалните нарушения, каквото по естеството си е и
нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП,
могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл.
Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено
в чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, според който деянието е такова, когато
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването
на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици
(престъпен резултат) представляват съставомерния
резултат от деянието – поставяне в опасност или действително увреждане, който
следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно
такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните
деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия
факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият случай е именно
такъв, тъй като в чл.175, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто
състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната
действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното
деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл.
Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то, което
управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респективно и че към
датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на
знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението,
изключва умисъла за извършването му.
В случая регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази
разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса
за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Т.е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва
автоматично по силата на закона (ex lege), при
несключване на застраховка „Гражданска отговорност“, или при изтичане на срока
такава да бъде сключена. Прекратяване на регистрацията се извършва фактически
от компетентно длъжностно лице, след уведомяването му от Гаранционния фонд, че
е налице предвидената в нормата на чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането
хипотеза, и след като за целта се извърши отбелязване в автоматизираната
информационна система за регистрация на моторните превозни средства.
Собственикът на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване,
съответно кога ще бъде прекратена регистрацията на автомобила. Именно поради
това законът е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на
регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на
превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на
административно нарушение. В този смисъл е и изричното правило на чл.18б, ал.2,
вр. ал.1, т.8 от приложимата Наредба №I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
В процесния случай в
представените с административнонаказателната преписка
доказателства не са приложени такива, от които да се установи по безспорен
начин, че към момента на проверката – 28.10.2021г., собственикът на
управляваното МПС е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на
същото, каквото задължение вменява на компетентните органи разпоредбата на
чл.143, ал.10 от ЗДвП. Установява се от приложеното писмо с
рег.№125300-1206-4/18.05.2022г. че действия за такова уведомяване са предприети
доста по-късно след датата на проверката, след издаване на НП.
Следва да се има предвид също, че съгласно
определението, дадено в §2, т.4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г.,
„регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели
на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни
признаци, по които административнонаказаното лице да
би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е
прекратена. Не се установяват и други
фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да
се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по
надлежния ред МПС. Следователно преки доказателства, или верига от косвени
доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и
категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на
твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на
управляваното от него МПС е била служебно прекратена, не са налице по
делото.
Неоснователно е наведеното в касационната жалба
възражение, че наличието на субективния елемент на нарушението се явява без
значение в случая, както и позоваването на изброената съдебна практика.
Именно поради формираната в страната противоречива
практика по прилагане на закона, към настоящия момент е постановено
Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. №3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по
реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Разглежданата в настоящото производство хипотеза е
идентична и касационната инстанция е обвързана на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ
с приетото Тълкувателно постановление. Въз основа на него следва, че водачът Е.
Б.М. незаконосъобразно е бил наказан с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП
административно наказание, тъй като липсват доказателства като собственик на
управляваното от него моторно превозно средство да е бил уведомен към момента
на проверката за служебно прекратената регистрация.
Поради липсата на доказателства, установяващи
наличието на субективния елемент – вината, деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП в
случая се явява несъставомерно, съответно наказателното постановление е издадено
незаконосъобразно.
Като е достигнал до този извод и е отменил
наказателното постановление, въззивният съд е
постановил решението си в съответствие със закона, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателна е
своевременно заявената от ответника претенция в негова полза да се присъдят
разноски за производството пред двете инстанции. В случая, предвид
представените пред първоинстанционния съд, съотв. пред касационната инстанция, Договор за правна
защита и съдействие от 20.06.2022 г., и Договор за правна защита и съдействие
от 12.08.2022г. , и съобразно частично уважената от районния съд претенция за
разноски, на касационния ответник следва да се присъдят такива в общ размер от 600.00
лв, платими от
бюджета на касатора.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №191/28.06.2022 г., постановено по АНД №501 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година в обжалваната му част, с която НП №21-1253-002942/16.03.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, е отменено в частта му по т.1.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да
заплати на Е. Б.М. ***, разноски
по делото в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.