О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 04.09.2019
год.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Дончева ч. гр. дело № 546 по описа за 2019 год. по описа
на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2
във вр. с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЧСИ- И.И.Х.,***
действие Окръжен съд Русе срещу определение от 12.07.2019 г., постановено от съдия при Районен съд-Сливница, определен със
заповед да изпълнява функциите на съдия по вписванията при Служба по
вписванията-гр. Сливница, с което е отказано отбелязване по заявление вх. рег. № 1586 от
12.07.2019 г. по описа на СВ-гр. Сливница.
Жалбоподателят излага съображения, че е поискал да бъде
вдигната наложена възбрана по и.д. № 20078320400795, по описа на ЧСИ, по което
взискател е „Б. ДСК“ ЕАД и изпълнителното дело е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 28.05.2019 г. Молбата за заличаване
на възбраната е от 08.07.2019 г., след влизане в сила на постановлението за
прекратяване на делото. Заявява, че документ за заплатена държавна такса
действително не е приложен към молбата за заличаване на възбрана, но искането е
свързано с прекратено изпълнително производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и произтичащо от това задължение на съдебния изпълнител да вдигне служебно
наложената възбрана. Посочва, че това
действие на съдебния изпълнител произтича от закона и не е обвързано от
заплащане на държавна такса и такава не се дължи. Моли обжалваното определение
да бъде отменено.
В мотивите за отказаното отбелязване
по заявлението e посочено, че на осн. чл. 5 от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, във вр. с чл. 3, ал. 1
от същата тарифа, за заличаване на
възбрани се събира такса 7, 50 лева. Документ за внесена такса не е представен,
поради което е отказано отбелязване.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 32б, във вр. с чл. 32а, ал. 1 от ПВ
е посочено, че съдията по вписванията може да откаже отбелязване по депозирана молба,
ако тя не отговаря на изискванията на закона. Към изискването за съответствие на акта и закона следва да се включат и тези,
свързани с представянето на различни документи, сред които са и
удостоверяващите, че е внесена дължимата държавна такса. Съгласно т. 6 на
тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС може да бъде отказано
вписване, респективно отбелязване, ако не е внесена дължимата за това такса,
като съдията по вписванията не може да даде указания за отстраняване на
посочената непълнота на документите (т. 1 на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл.433, ал.2 ГПК във всички случаи
по ал.1 – т.е. при прекратено изпълнително производство във визираните хипотези по т.т.1-8 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като
постановлението за прекратяване влезе в сила.
Както вече се посочи за заличаване на възбрана в Имотния
регистър законодателят е предвидил заплащане на държавна
такса към Агенцията по вписванията, която следва да бъде изплатена
от взискателя, който е задълженото лице по чл.79 ГПК. Съгласно чл.79,ал.1, т.1
ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на
взискателя в случаите, когато делото се
прекрати по чл.433 ГПК.
Държавната такса към Агенцията по вписванията в случая
представлява разноска, която
е могло да бъде включена от съдебния изпълнител в разноските по делото преди
прекратяването му. За дължимите
неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410,
ал. 1 от ГПК независимо от техния размер – в този см.
Решение № 171 от 21.07.2016 г. по гр.дело № 1645 по
описа за 2016 г. на ВКС.
От това следва извод, че за да бъде извършено заличаване на
възбраната следва да бъде представен документ за платена държавна такса,
какъвто в случая не е представен.
Неоснователни са и доводите на частния съдебен изпълнител, че в хипотезата
на чл. 433, ал. 3 от ГПК държавата му е възложила изпълняването на публични
функции, поради което е освободен от заплащане на държавна такса. В
разглежданата хипотеза, имайки предвид предмета на делото, частният съдебен
изпълнител е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на
частни притезания, а не събирането на публични
вземания, поради което е неприложима нормата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение, с което е
отказано отбелязване по заявление вх. рег. № 1586 от
12.07.2019 г. по описа на СВ-гр. Сливница, е правилно и законосъобразно, а
подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което същата следва
да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба на ЧСИ- И.И.Х.,*** действие Окръжен
съд Русе
срещу определение от 12.07.2019 г., постановено
от съдия при Районен съд-Сливница, определен със заповед да изпълнява функциите
на съдия по вписванията при Служба по вписванията-гр. Сливница, с което е отказано отбелязване по заявление вх. рег. № 1586 от 12.07.2019 г. по описа на
СВ-гр. Сливница, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.