РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 152/25.1.2021г.
гр. Пловдив, 25 януари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Недялка Петкова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2674 по описа за 2020 год.
на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 65, ал.4, изр. първо от Закона за общинската
собственост във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на Г.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед
№ ЖИ-17 от 12.10.2020г. на кмета на район „Източен“при Община Пловдив, с която
на основание чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗОС, чл.42 ал.1 от Наредба на ОбС
Пловдив за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в
общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/ и чл. 80 от Наредба
на ОбС Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество /НРПУРОИ/, е разпоредено изземване на недвижим имот – частна
общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район „Източен“, ***, а именно:
апартамент №1/16, състоящ се от две стаи, кухня, баня – wc и антре със застроена площ 58,36 кв.м.
Според жалбоподателя, оспорената заповед е издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение
на материалния закон. Излага доводи за нарушение на чл.26 ал.1 от АПК.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.26 ал.2 от АПК, жалбоподателят посочва, че
община Пловдив, район Източен не ги е използвало. На следващо място изтъква, че
не е спазен и чл.35 от АПК, както и че актът не е мотивиран. Оспорва факта на
прекратяване на наемното правоотношение с община Пловдив и посочва, че заповед
за прекратяване на наемното правоотношение, никога не е довеждана до неговото
знание и към момента владее процесния имот. Претендира отмяна на оспорения
административен акт.
Ответният административен орган - кмет на район „Източен“ при Община Пловдив,
чрез процесуалните си представител юриск. С., изразяват становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура – - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Административен съд – Пловдив, четиринадесети състав след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок от лице, адресат на
заповедта, против административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Няма спор по делото, че на 17.01.2013г. между Г.С.К. ***, чрез ОП
„Жилфонд“-Пловдив е сключен договор за наем на общинско жилище № И-3583(лист
55), с който са уредени отношенията възникнали по силата на Заповед за
настаняване № 102/19.11.1976г. (лист 54).
На лист 58 по делото е приложен Акт № 2882/25.11.2013г. за частна
общинска собственост, с посочено местонахождение на имота гр. Пловдив, район
„Източен“, ***.
На 30.01.2014г. е проведено заседание на комисията по чл.12 ал.1 от
НУРУЖННОЖП, която с Протокол №2/30.01.2014г. е взела решение, че тричленното
семейство на Г.К. не отговаря на условията по чл.7 ал.1 т.6 от НУРУЖННОЖП и е
предложила общинското жилище на адрес: *** да бъде освободено доброволно в
противен случай следва процедура по чл.65 от ЗОС. В тази връзка на лист 59 по
делото е приложено писмо на председателя на комисията, с което уведомява и
изпраща на Г.К. препис от посочения протокол, но няма данни за връчването му.
Със заявление вх.№10П1278(1)/25.03.2014г. (лист 61) Г.К. е помоли да
бъде преразгледано решението на комисията и че желае да му бъде издадена
настанителна заповед за общинското жилище на негово име, тъй като го обитава от
дълги години. Във връзка с това заявление с писмо с изх.№
10П1278(1)/02.04.2014г. зам.кмет ОСУТСИ – Община Пловдив е изложил до кмета на район
Източен, Община Пловдив необходимостта преписката на К. да бъде изпратена в
отдел Управление на имотния фонд – Община Пловдив за да се представи за
разглеждане и произнасяне на Комисията по чл.12 от НУРУЖННОЖП.
С протокол № 5/29.04.2014г. (лист 65), Комисията по чл.12 ал.3 от
НУРУЖННОЖП е отменила решението, взето с Протокол №2/30.01.2014г. и е взела
решение във връзка с неизпълнение на чл.41 ал.1 от НУРУЖННОЖП, както и във
връзка с чл.46 ал.1 т.1 от ЗОС, преписката на Г.К. *** за издаване на заповед
за прекратяване на наемните правоотношения във връзка с чл.41 и чл.42 от
НУРУЖННОЖП. В тази връзка на лист 64 по делото е приложено писмо на
председателя на комисията, с което уведомява и изпраща на Г.К. препис от
посочения протокол, но няма данни за връчването му.
Видно от представения по делото констативен протокол от 2016г. (лист
66), на 14.05 и на 17.10 технически сътрудник ОЖИ е извършил посещение на
общинско жилище находящо се на адрес: ***, като и дата пъти е констатирано, че К.
стопанисва жилището добре. Посочено е още, че дължи 1960, 07 лв. наем и ТБО и
че К. е предупреден да заплати задълженията си.
На лист 56 по делото е приложена Покана изх.№ 797/17.05.2016г. от ОП
„Жилфонд“ – Пловдив, с което Г.К. е уведомен, че има просрочени и неплатени
задължения към ВиК ЕООД – Пловдив в размер на 446,97 лв. за вода, даден му е
14-дневен срок за погасяване или разсрочване на задълженията и му е напомнено,
че съгласно чл.46 ал.1 т.1 от ЗОС и договора за наем на общинско жилище, същия
се прекратява при неплащане на консумативните разноски за повече от три месеца,
а наемателя следва да освободи имота. По делото няма данни за връчването на
поканата на К..
По делото е приложена заповед № ЗРИ-436/31.08.2017г. (лист 57) на кмета
на район Източен, община Пловдив, с която поради неплащане на наем и
консумативи е прекратен договор за наем № И-3583/17.01.2013г. и е определен
срок за опразване на жилището – 7 календарни дни, считано от деня следващ
датата на получаване на заповедта. В самата заповед е отразено, че е връчена
при отказ, за което са се подписали двама свидетели.
Със заявление вх.№ 9400-2347/02.10.2017г. (лист 67) до зам.кмета на
район Източен, Г.К. е заявил желание да внася сумата от 150 лв. ежемесечно.
С уведомително писмо с изх.№ 9400-1348/29.05.2020г. (лист 68), кмета на
район Източен, Община Пловдив е указал на Г.К., че има задължения за наем - в общ размер на 2325,97 лв. главница и
лихви и задължения за консумативи – 976,36 лв. за вода и че в 1-месечен срок от
получаване на писмото следва да изплати напълно дължимите суми. На основание
чл.26 от АПК е уведомен, че в случай че в указания срок не погаси напълно
посочените задължения, ще бъде издадена
заповед за прекратяване на наемните правоотношения. Писмото в получено
лично от Г.К. на 01.07.2020г., за което е направено нарочно отбелязване.
С констативен акт № 23/20.08.2020г. (лист 69) съставен от длъжностно
лице „Жилищно настаняване“, район Източен, община Пловдив е установено, че
общински имот находящ се в гр.Пловдив, б*** се държи без правно основание от Г.К..
С писмо изх.№ 9400-2428/24.08.2020г., на основание чл.26 от АПК Г.К. е
уведомен, че във връзка с издаден КА № 23 от 20.08.2020г. на кмета на район
„Източен“ стартира процедура по издаване
на заповед, на основание чл.65 от ЗОС, за изземване на общинско жилище на
адрес: б***. Със същото писмо Г.К. е приканен в 14-дневен срок от получаване на
писмото доброволно да освободи общинския имот. В тази връзка ответника не
ангажира доказателства, за връчването на писмото на жалбоподателя. По делото единствено
е представено извлечение от сайта на район Източен, за публикувано на
17.09.2020г. съобщение до Г.С.К.,*** без да е посочено какво е съобщението или
за какво се отнася.
На лист 74 по делото е приложена карта от приемен ден при зам.кмет
Титюков с вх.№ 20П7854/26.08.2020г., в която е посочено, че Г.К. е съгласен да
заплати разсрочено натрупани задължения от 2400 лева.
По делото е приложено писмо изх.№1001-689/31.08.2020г. (лист 78), за
което няма данни да е връчвано на жалбоподателя.
На лист 73 е приложено писмо изх.№ 1133/31.08.2020г. на ОП „Жилфонд“ за
уведомяване на Г.К., че следва да подаде молба до Директора на ОП „Жилфонд“
Пловдив за сключване на допълнително споразумение за разсрочено плащане, да
внесе първоначална вноска от 15 % от дължимата сума към датата на подаване на
молбата, като е указано, че максималния период за разсрочване на задълженията е
3 години. Посочен е размера на дължимата сума и размера на първата вноска. Във
връзка с желанието на К. да продължи да ползва жилището в писмото е посочено,
че тъй като партидата за наем е прекратена на основание заповед №
ЗРИ-436/31.08.2017г. на кмета на район Източен – Община Пловдив, решенията
относно настанителните права са от компетенциите на администрацията на район
Източен – Община Пловдив. По делото няма данни писмото да е връчено на
жалбоподателя.
Със заявление вх.№ 9400-2504/01.09.2020г. (лист 72) до кмета на район
Източен, Г.К. е помолил да му се даде възможност да продължи да обитава същия
апартамент като погаси задълженията си посредством договор за разсрочено
плащане с ОП „Жилфонд“.
Последвало е издаването на оспорената заповед № ЖИ-17/12.10.2020г., с
която кмета на община Пловдив, район „Източен“, на основание чл.65, ал.1 и ал.2
от ЗОС, чл.42 ал.1 от НУРУЖННОЖП
и чл. 80 от НРПУРОИ е разпоредил
изземването на недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр.
Пловдив, район „Източен“, ***, а именно: апартамент №1/16, състоящ се от две
стаи, кухня, баня – wc и антре със застроена площ 58,36 кв.м. В мотивите на заповедта, органът
се е позовал на Заповед № ЗРИ-436/31.08.2017г. за прекратяване на договор за
наем, както и на Констативен акт № 23 от 20.08.2020г., цитирал е писмо изх.№
9400-2428/24.08.2020г., по отношение на което пък е посочено, че писмото се е
върнало с клеймо непотърсено на 16.09.2020г. и на 17.09.2020г. е публикувано в
сайта на район Източен и залепено на информационното табло, като в указания
14-дневен срок жилището не е освободено. Административният орган е приел, че
посоченият общинския имот се държи без основание, поради което е издал и
процесната заповед.
При така установените факти, настоящия съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.65, ал.1
от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината. Съгласно чл.65,
ал.2 от ЗОС в Столичната община и градовете с районно деление заповедите
по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред,
установени от общинския съвет. Общински съвет Пловдив е уредил случаите и реда
за изземване на общински имоти в Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ). Според чл.80, ал.1 на тази
наредба, изземването на общински имоти се извършва със заповед на кмета на
района по местонахождението на имота, а съгласно ал.2 заповедта се издава въз
основа на констативен акт за наличие на обстоятелствата по ал.1, съставен от
длъжностни лица, определени със заповед на кмета на района. Следователно,
кметът на район "Източен" има компетентност да издаде заповед за
изземване на процесния общински имот, тъй като същият се намира на територията
на район "Източен".
На следващо място,
съдът счита, че заповедта е издадена в предвидената от закона (чл.59, ал.2 от АПК) писмена форма, но в хода на проведеното административно производство са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които налагат отмяна й.
Напълно основателно
е възражението на жалбоподателя, че е нарушено изискването
на чл.26 от АПК. Съгласно чл.2 на последно цитираната разпоредба, съобщаването за започване на производството се извършва по
реда на чл.18а. Съдът констатира, че не са
налице доказателства за наличие на условията за съобщаване по реда на чл.18а,
ал.9 от
АПК, тъй като не се установи жалбоподателят да е бил търсен на заявения
адрес, за да му бъде съобщено за започване на производството и да не е намерен,
както и че не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. В
оспорената заповед е посочено, че писмо изх.№ 9400-2428/24.08.2020г. е върнато
с клеймо непотърсено на 16.09.2020г. видно от обратна разписка. Въпреки
изричните указания дадени на ответника от съда, такава, такава обратна разписка
не е представена. От представеното по делото
извлечение от сайта на район Източен, се установява, че на 17.09.2020г. е публикувано
съобщение до Г.С.К.,***, без да е посочено, какво е съобщението или за какво се
отнася. Т.е. органът е пристъпил към съобщаване директно по чл.18а ал.10 от АПК,
без да изчерпи възможностите за връчване по предходните алинеи. Отделно от това
в оспорената заповед е посочено, че писмото е публикувано на сайта на район
„Източен“ и залепено на информационното табло, за което ответникът не ангажира
доказателства.
За пълнота следва да се отбележи, че позицията на съдебната практика, че нарушението
на чл.26, ал.1 от АПК не е от категорията на съществените, е преодоляна към
момента с възприетото от страна на законодателя в разпоредбите на чл.168, ал.4
и ал.5 от АПК, съгласно които съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие
на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт (ал.4) и когато съдът установи наличието на
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той
отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен
орган, без да проверява основанията по чл.146, т.4 и 5 (ал.5). Доколкото в случая жалбоподателят
е бил лишен от възможността да участва като страна в производството, то
несъмнено е налице съществено нарушение.
Според чл.170, ал.1
от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен
акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите
основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. Както бе посочено по-горе, указания в тази насока са отправени
към ответника с разпореждане при насрочване на делото, но извън описаните данни
за съобщаване, чрез публикуване в сайта на район „Източен“, допълнителни доказателства
не бяха представени. Вярно е, че според чл.171, ал.3 от АПК, страните са длъжни
да съдействат за установяване на истината, но правилото не отрича установеното
за административния орган задължение за изчерпване на всички останали способи
за връчване, преди да пристъпи по реда на чл.18а, ал.10 от АПК.
След като е
нарушено изискването на чл.26, ал.1 от АПК и на жалбоподателя не е осигурена
възможност да участва в административното производство, да прави възражения и
да представя доказателства, административният орган е нарушил общата разпоредба
на чл.34 от АПК. Същото съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл.168, ал.4
от АПК и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на акта
съгласно чл.168,
ал.4 от АПК.
Въпреки изложеното,
дори и да се приеме, че не е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, съдът констатира, че е налице друго
основание за отмяна на оспорената заповед.
За да упражни
правомощията си по чл.65, ал.1 от ЗОС, във връзка с чл.80, ал.1 от НРПУРОИ
кметът на района следва да установи наличието на предпоставките, визирани в
цитираната норма. Т. е., по силата на чл.65, ал.1 от ЗОС, преповторен в нормата
на чл.80, ал.1 НРПУПОИ, заповеди за изземване се издават при кумулативното
наличие на следните предпоставки: първо, да се касае за общински имот, и второ,
този имот да се владее или държи без основание, да не се използва по
предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Втората предпоставка
предвижда няколко хипотези, като е необходимо и достатъчно поне една от тях да
е осъществена.
Няма спор по
делото, че процесният имот с идентификатор 56784.526.227.4.1 по КККР на град
Пловдив, е частна общинска собственост, за който е налице акт за частна
общинска собственост 2882 от 25.11.2013 г., вписан вх. рег. № 33340 от
04.12.2013 г. в Службата по вписванията Пловдив (лист 58), т.е. налице е
първата предпоставка за издаване на заповед за изземване. Що се касае до
втората предпоставка, като такава в заповедта е посочено „държи без основание“,
като в тази насока в мотивите си ответния орган се е позовал на заповед № ЗРИ-436/31.08.2017г., с която поради неплащане на наем и
консумативи е прекратен договор за наем № И-3583/17.01.2013г. Изрично е
отбелязано, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в
сила.
Видно от съдържанието на самата заповед № ЗРИ-436/31.08.2017г. (лист 57)
в нея е отразено, че е връчена при отказ, за което са се подписали двама
свидетели. Тук на първо място прави впечатление, че не е посочено името на
лицето, което е отказало да му бъде връчена заповедта. Отделно от това, доколкото
в писмо с изх.№ 9400-1348/29.05.2020г. (лист 68), кмета на район Източен,
Община Пловдив е указал на Г.К., че има задължения за наем - в общ размер на 2325,97 лв. главница и
лихви и задължения за консумативи – 976,36 лв. за вода и че в 1-месечен срок от
получаване на писмото следва да изплати напълно дължимите суми и е посочено, че
ще бъде издадена заповед за прекратяване
на наемните правоотношения, това внася основателно съмнение във връчването
при отказ на заповед № ЗРИ-436/31.08.2017г. на кмета на район Източен, община
Пловдив, с която поради неплащане на наем и консумативи е прекратен Договор за
наем № И-3583/17.01.2013г. и е определен срок за опразване на жилището. В
действителност заповедта е подписана от двама свидетели в условията на отказ,
но от изложеното в писмо изх.№ 9400-1348/29.05.2020г., кмета на район Източен,
Община Пловдив става ясно, че такава заповед за прекратяване на наемните
правоотношения не е издавана и ще бъде издадена при невнасяне в срок на
дължимите от К. суми за наем и консумативи. В този смисъл съдът намира за
напълно основателно възражението на жалбоподателя, че такава заповед за
прекратяване на наемното правоотношение никога не е довеждана до неговото
знание.
Ето защо, доколкото в случая органът се позовава именно на факта, че имотът
се държи без основание (по арг. от чл.65 ал.1 от ЗОС), тъй като наемното
правоотношение е прекратено, а това не се доказва по безспорен начин, следователно
оспорената заповед се явява издадена и в противоречие с материалноправните
разпоредби.
Само за пълнота съдът следва да отбележи, че въпреки многократно
заявеното желание от страна на жалбоподателя за разсрочване на плащането, като
последното такова е със заявление вх.№ 9400-2504/01.09.2020г. (лист 72) до
кмета на район Източен, подадено именно след писмо изх.№ 1133/31.08.2020г.
(лист 73) на ОП „Жилфонд“ за уведомяване на Г.К., че следва да подаде молба до
Директора на ОП „Жилфонд“ Пловдив за сключване на допълнително споразумение за
разсрочено плащане, то по делото няма данни такова споразумение да е сключено.
От всичко изложено следва, че при постановяване на процесната заповед са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, което налага нейната
отмяна.
Ето защо и на основание чл.172,
ал.2, предл.второ АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЖИ-17 от 12.10.2020г. на кмета на район „Източен“ при Община
Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаването на съобщение за това с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: