Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.****, 27.03.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ****ският районен съд, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми  февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                     

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

при секретаря К.Т., като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА гр. д. № 41, по описа за 2012 г, за да се произнесе, взе предвид:

 

      Искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД, чл. 124 от ГПК, чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Постъпила е искова молба от П.И.Х., ЕГН ***********,***, И.П.Х., ЕГН **********,***, и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, против КАРАТО - С ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от В.Н.Т. - Управител, седалище и адрес на управление: ****, Х.И.К. с адрес за призоваване: ****, И.Г.П., с адрес за призоваване ****,  Б.Г.Р. с адрес за призоваване ****, ***, с която са предявени искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД, чл. 124 от ГПК.

           На основание чл. 232 от ГПК с молба от П.И.Х., лично и като пълномощник на ищците, е оттеглен предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу ответницата И.Г.П..
           В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици, заедно с ответниците,  на следния недвижим имот, видно от представеният заверен препис от Нотариален акт № 64, том III, дело № 874 / 1970 год. на ****ски нотариус, а именно УПИ, находящ се в ****, съставляващ имот № 5182, в кв.391 по плана на гр.****, целия с площ от 388 кв. метра, а по Кадастрална Скица на поземлен имот № 12640 / 09. 12. 2011 г, издадена от Служба по ГКК - ****, съставляващ поземлен имот с идентификатор : 56722.659.409, в гр.****, с адрес : ул. ****, с площ от 388 кв. м., при съседи : имоти с идентификатор - 56722.659.411, 56722.659.412, 56722.659.848, 56722.659.408, 56722.659.410. Твърди се, че през 1999 г. първият ищец - П.И.Х., заедно с останалите съсобственици на посочения по - горе недвижим имот - Б.Г.Р., със съгласието на своята съпруга - Б.Ц.Р., **** Г.Р., ****, Ц.Т.М. и **** М.Х., в полза на „КАРАТО - С. ООД, представляван от С.Л.К. и В.Н.Т., понастоящем „КАРАТО-С,, ЕООД, са учредили право на строеж в съсобствения имот, обективиран в Нотариален акт № 163 том. 4, рег. №  5657, дело № 1200 от 1999 г. на Нотариус с рег. № 082 - ****, с район на действие РС - ****, за построяването на ЖИЛИЩНО - ТЪРГОВСКА СГРАДА, с ТАВАНСКИ ЕТАЖ, съгласно одобрен архитектурен проект на следните обекти, : за „Карато-С” ООД - 1 бр. КАФЕ-АПЕРАТИВ, 1 бр. КАФЕ-БАР, 2 бр. МАГАЗИНИ, 8 бр. АТЕЛИЕТА, както и 4 бр. МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ с № 1 до № 4, от 15 кв. метра всяко едно от тях. Твърди се, че срещу учреденото му право на строеж, „Карато - С” ООД се задължил да построи в полза на учредителите, следните обекти от сградата, за които ищците са били запазили правото на строеж, а именно: 3 бр. - АПАРТАМЕНТИ, 2 бр. -МАГАЗИНИ, 2 бр. - АТЕЛИЕТА. Твърди се, че след реализиране на строителството и изграждане на жилищнотърговската сграда, с Разрешение за ползване № 18 / 25. 03. 2002 г. на Дирекция НСК, същата е въведена в експлоатация и е разрешено ползването й. Твърди се, че с договор за покупко продажба, обективиран в Нотариален акт № 168, том II, рег. № 1698, дело № 270 / 2001 г. на Нотариус с рег. № 082 - ****, с район на действие – РС - ****, първият ответник - „Карато-С” ООД, продава на втория ответник - Х.И.К. следните обекти от посочената по - горе жилищнотърговска сграда, а именно: АТЕЛИЕ № 4 с площ от 42.80 кв. метра, на втория етаж от жилищнотърговската сграда, заедно с МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ № 2 , с площ от 15 кв. метра. Твърди се, че съобразно закона и константната съдебна практика, мястото за паркиране / паркомясто/ не е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна част от такъв обект -сграда или отделен обект в нея, поради което не може да бъде предмет на самостоятелни вещни права. Твърди се, че в конкретния случай, за процесиите 4 бр. „места за паркиране" / паркоместа/, предвидени за изграждане в незастроената част от УПИ, съставляващ имот № 5182, в кв. 391 по плана на гр.****, целия с площ от 388 кв. метра, е правно невъзможно да бъдат обособени със статут на самостоятелен обект. Твърди се, че съобразно закона „мястото за паркиране" не би могло да се квалифицира като строеж, не е самостоятелен обект на вещното право и не може да бъде предмет на самостоятелна прехвърлителна сделка. Твърди се, че правото на строеж е ограничено вещно право върху чужда вещ, поради което може да има за предмет само съществуващ обект на правото. Твърди се, че доколкото „мястото за паркиране" не съставлява такъв обект, то договорът за учредяване на право на строеж върху него, е лишен от предмет. В тази насока е и константната съдебна практика / в Решение на ВКС по гр.дело 3834/2007 год. /, съгласно което сделките с паркоместа са нищожни, поради невъзможен предмет. Твърди се, че, че в частта относно учредяване право на строеж на „ МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" с № 1 до № 4 в процесния Договор, за учредяване на правото на строеж, обективиран в Нотариален акт № 163, том IV, рег.№ 5657, дело № 1200 от 1999 год. на Нотариус с рег. № 082 - ****, е с невъзможен предмет, тъй като същото не съществува като самостоятелен годен обект на правото, нито може да се обособи като такъв, което е основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Твърди се, че по аналогични съображения, в частта относно продажбата на „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" №2 с площ от 15 кв.метра, в Договора за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №168, том II, рег. № 1698, дело №270/2001 год. на Нотариус с рег.№ 082 - ****, с район на действие – РС - ****, също се явява нищожен, поради липса на предмет, съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.2, пр.1 от ЗЗД. Твърди се, че въпреки, че ищците са собственици на идеални части от незастроената част от процесния имот, при съответните квоти с останалите съсобственици и ищците плащат ежегодно данък върху притежаваната от тях идеална част от незастроената земя, вторият ответник, твърдейки, че е собственик на „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" № 2 с площ от 15 кв. метра, на основание Договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 168, том II, рег.№ 1698, дело № 270/2001 год. на Нотариус с рег.№ 082 - ****, владее и ползва същия, като ежедневно в имота паркира личния си автомобил. Твърди се, че третият и четвъртият ответник също владеят и ползват незастроената част от имота - те също паркират личните си автомобили върху тази площ, като на практика, ищците са лишени от правото си, като съсобственици на незастроената част от имота да го владеят и ползват. Твърди се, че на входа на имота е монтирано и техническо съоръжение - бариера, която е пусната и до нея достъп имат само вторият, третият и четвъртият ответник, като по този начин е възпрепятстван достъпа на ищците до незастроената част от имота. Твърди се, че многократно е разговаряно с ответниците, за това, че ищците, като собственици имат право да владеят незстроената част от имота, правени са опити това владение да стане факт, но винаги е бил налице категоричен отказ от страна на ответниците, които твърдят, че нямат право на това. Твърди се, че от действията си, а именно: да държат и владеят, без основание съответните незастроени части от имота с площ от 60 кв.метра /общата площ на 4 бр. “място за паркиране”, вторият и третият ответник се обогатяват за сметка на ищците до размера на спестения среден пазарен наем, а ищците са лишени от възможността да се възползват от ползите на имота и реализират съответните доходи до размера на притежаваните от тях идеални части. Твърди се, че четвъртият ответник, който единствено от останалите съсобственици, ползва незастроената част от процесния имот, също лишава ищците от ползите, които биха имали, ползвайки имота. Твърди се, че тъй като сделките с място за паркиране "паркоместа”, са нищожни поради невъзможен предмет, вторият ответник владее процесния имот без основание. Твърди се, че без основание владее и ползва имота и третият ответник, а единствено четвъртият ответник  от останалите съсобственици ползва имота.

          В заключение ищците молят съда да да постанови съдебен акт, с който да бъде прогласена нищожността на Договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 163, том IV, рег.№ 5657, дело № 1200 от 1999 год. на Нотариус с рег.№ 082 - ****, с район на действие -РС-****, в частта, с която Б.Г.Р., с ЕГН - ********** със съгласието на своята съпруга - Б.Ц.Р. с ЕГН - **********, **** Г.Р. с ЕГН - **********, **** с ЕГН -**********, Ц.Т.М. с ЕГН - **********, П.И.Х. с ЕГН - ********** и **** М.Х. с ЕГН - ********** са учередили в полза на „КАРАТО - С„ ООД представляван от С.Л.К. и В.Н.Т., /а понастоящем „КАРАТО-С,, ЕООД, с ЕИК-82415613, представляван от В.Н.Т. в следствие на настъпили и вписани в Търговския регисър промени в обстоятелства по отношение на дружеството/, право на строеж: за изграждане на :

- „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" № 1, от 15 кв.метра в собствен парцел IV-5182, в кв.391 по плана на гр.****, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра , при съседи : изток-собствен парцел IV - 5182, запад-парцел XV-5193, юг-парцел   ХIV-5192, север-място за паркиране №2.

- „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" № 2, с площ от 15 кв.метра в собствен парцел IV - 5182, в кв.391 по плана на гр.****, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра , при съседи : юг-място за паркиране № 1 , север-място за паркиране №3, изток-собствен парцел IV - 5182, запад-парцел XV - 5193, юг-парцел ХIV-5192, север-място за паркиране № 2.

- „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" № 3, с площ от 15 кв.метра в собствен парцел 1У-5182, в кв.391 по плана на гр.****, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра , при съседи : юг-място за паркиране № 2 , север-място за паркиране № 4, изток-собствен парцел IV-5182, запад-парцел ХV-5193.

-  МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" № 4, с площ от 15 кв.метра в собствен парцел IV-5182, в кв.391 по плана на гр.****, заедно с 25 % ид.ч. от правото на
строеж върху 60 кв.метра , при съседи : юг-място за паркиране №3 , изток- собствен парцел IV-5182, запад-парцел ХV - 5193, север - парцел III-5181, 5180, поради невъзможен предмет на сделката, на осн. чл. 26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.

                   Ищците молят съда да постанови съдебен акт, с който да на основание чл. 124 от ГПК, да признае по отношение на ищците П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х., че вторият ответник - Х.И.К., не е собственик на „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" №2, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на гр.****, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи : юг-място за паркиране №1, север място за паркиране №3, изток- парцел IV-5182 и от запад - парцел ХV -5193.

                    Ищците молят съда да признае по отношение на втория ответник – Х.И.К. и третия ответник – И.  Г.П., че ищците - П.И.Х.,   И.   П.   Х.   и   Д.   П.Х., са собственици на  съответните ид. части от незастроената  част от поземлен   имот   с   идентификатор 56722.659.409, в гр.****, с  адрес : ****, целия с площ от 388 кв.м., при съседи имоти с идентификатор 56722.659. 411, 56722.659.412, 56722.659.848,56722.659.408,56722.659.410,    в    който    поземлен    имот    са    разположени    „    МЯСТО    ЗА ПАРКИРАНЕ" от № 1 до № 4 , с площ от 15 кв.метра   всяко едно от тях   и ги
осъди да им предадат владението на същите, на основание чл. 108 от ЗС.

                    Ищците молят съда да на основание чл. 59 от ЗЗД, да осъди втория ответник – Х.И.К. да  заплати на П.И.Х. сумата от 2 000 лв. / две хиляди лева/, на И.П.Х., сумата от 500 лв. / петстотин лева/ и Д.    П.   Х.   сумата    от    500   лв.    /    петстотин   лева/, представляваща обезщетение за ползване, без основание  на  15 / петнадесет/ кв. метра, под формата на "място за паркиране",   от незастроените части от поземлен   имот   с   идентификатор   :      56722.659.409,   в  гр.****,   с   адрес   : ****,   целия   с   площ   от   388   кв.м.,   при   съседи   :   имоти   с идентификатор    -    56722.659.411,    56722.659.412,    56722.659.848,    56722.659.408, 56722.659.41, за периода  01.01.2007 год.    до  31.12.2011 год., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2012 год. до окончателното и заплащане.

          Ищците молят съда,  на основание чл.31, ал.2 от ЗС, да осъди четвъртия ответник - Б.Г.Р. да заплати на П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х., обезщетение за ползване на незастроените части от поземлен имот с идентификатор : 56722.659.409, в гр.****, с адрес : ****, целия с площ от 388 кв.м., при съседи : имоти с идентификатор - 56722.659.411, 56722.659.412, 56722.659.848, 56722.659.408, 56722.659.410, в общ размер на 40 лв. / четиридесет лева/ месечно, считано от датата на получаване на настоящата искова молба, до прекратяване на действията по едноличното ползване на незастроената част от имота, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от дължимостта и, до окончателното и заплащане. Ищецът претендира и направените деловодни разноски.

       В дадения от съда срок по чл.131 от ГПК  ответницата И.Г.П. е представила писмен отговор, в който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.    Излага подробни съображения, че ищците   са собственици на едва 40 кв.м. идеални части от цялата площ на процесния имот, върху който е учредено правото на строеж, което е годен обект на осъществената вещноправна сделка и не води до нищожност на договора поради невъзможен предмет. В дадения от съда срок  по чл.131 от ГПК ответникът Х.И.К., е представил писмен отговор, в който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения, че ищецът е бил обезщетен за отстъпеното право на строеж, подписал е нотариалния акт и не е направил възражения.

          Като страни по делото са конституирани наследниците на починалия на 03. 12. 2012 г. ответник Б.Г.Р.: Б.Ц.Р., Г.Б.Р., Л.Б.Р..

ИЩЕЦЪТ, П.И.Х., се явява лично и с адв. Л.Н. от ПлАК, с пълномощно по делото.

ИЩЕЦЪТ, И.П.Х., не се явява, представлява се от адв. Л.Н. от ПлАК, с пълномощно по делото.

ИЩЦАТА Д.П.Х., не се явява, представлява се от адв. Л.Н. от ПлАК, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ «КАРАТО-С» ЕООД,  уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява  от В.Н.Т..

ОТВЕТНИКЪТ Х.И.К.,  уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв. Х.Т. от ПлАК, с пълномощно към делото.

ОТВЕТНИЦАТА И.Г.П.,  уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. П.А. от ПлАК, с пълномощно към делото.

ОТВЕТНИЦАТА Б.Ц.Р.,  уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. И.С. от ПлАК с пълномощно по делото

ОТВЕТНИКЪТ Г.Б.Р.,  представлява се от адв. Г.С., назначен за особен представител.

ОТВЕТНИКЪТ Л.Б.Р., не се явява, представлява се от адв. Г.С., назначен за особен представител.

 

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ, В.Н.Т., явява се лично.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ, С.Л.К., уведомен, не се явява.

Г.Ц.Т. и Ц.Т.М.  се явяват лично  и с АДВ. Н.,  конституирани като трети лица помагачи на ищците по делото.

По иска по чл.26,ал.2 ЗЗД, съдът намира за  безспорно установени следните факти:

Безспорно е, видно от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 163 / 23. 12. 1999 г. на Нотариус ****, че съсобствениците, в това число и ищецът П.  Х. и съпругата му **** Х., на дворно място, цялото от 388 кв.м., съставляващо парцел IV, с пл. № 5182 по плана на гр.****, са учредили право на строеж в полза на „Карато-С" ООД върху цялата площ на имота, т.е. върху 388 кв.м. за изграждане на Жилищнотърговска сграда с тавански етаж, съгласно одобрен архитектурен проект, включваща обекти, изчерпателно изброени в нотариалния акт, с който е учредено правото на строеж.

Не е спорно между страните по делото, че в правото на строеж е включено и изграждането на 4 броя паркоместа, т.е места за паркиране, всяко от които с площ от 15 кв.м., ведно с 25% идеални части за всяко от тях от правото на строеж върху 60 кв.м.

Безспорно е, видно от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 64 / 22. 04. 1970 г. на Нотариуса при ****ския народен съд, че ищците се явяват собственици едва на 40 кв. м. идеални части от цялата площ от 388 кв.м. на процесния недвижим имот, върху който е учредено правото на строеж.

Не е спорно, че за изградената, на основание учреденото право на строеж, жилищнотърговска сграда е издадено Разрешение за ползване през 2002г., като в същото са отразени и изградените от инвеститора „Карато - С" ООД 4 броя паркоместа в дворното място.

Спорен е въпросът,  дали договорът за учредяване на правото на строеж върху процесното дворно място е нищожен в частта, в която съсобствениците са учредили в полза на „Карато - С" ООД право на строеж на 4 броя паркоместа ?

Съдът счита, че договорът за учредяване  право на строеж не е нищожен в атакуваната част по следните съображения:

Обект на договора за учредяване право на строеж, обективиран в Нотариален акт № 163, том IV рег. № 5657 от 1999г, сключен между „Карато - С" ООД и съсобствениците, е самото право на строеж, което е напълно годен обект на осъществената вещноправна сделка и не е в състояние да доведе до нищожност на договора поради невъзможен предмет.

Несъстоятелно е твърдението на ищците, че „мястото за паркиране" не е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна част от такъв обект - сграда.

От договора за учредяване право на строеж, обективиран в Нотариален акт №163, том IV рег. № 5657 от 1999 г, е видно, че съсобствениците са учредили право на строеж за изграждане на определен обект - Жилищнотърговска сграда, включващ и 4 броя паркоместа.

Обособените в поземления имот паркоместа, предмет на сделката, са самостоятелни обекти и представляват строеж по смисъла на ЗУТ, същите са част от общ паркинг, изграден по одобрен архитектурен проект за сградата при спазване разпоредбите на чл.43, ал.1 и чл.137, ал.1, т.4 и т.5 ЗУТ. В този смисъл е и заключението на в.л. инж. С., прието и неоспорено от страните, в което вещото лице изрично е посочило, че изградените паркоместа представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ и съставляват неразделна част от строеж „Жилищнотърговска сграда" в процесното дворно място.

Паркоместата са недвижими вещи, доколкото отговарят на изискването за трайна прикрепеност към земята. При това паркоместата съществуват в две основни форми: части от земята, върху която е построена сградата, или части от етаж от съответната сграда, без да са отделени от другите паркоместа или други самостоятелни обекти в сградата посредством стени и таван. В настоящия случай паркоместата са обособени като части от земята, върху която е построена жилищнотърговската сграда. Видно от заключението на в.л. инж. С.,  паркоместата са разположени на бетонова площадка, построена между три подпорни стени, изградени по северната, западната и южната имотна граница на имота.

Предвид гореизложеното, съдът прави извод, че изградените паркоместа са самостоятелно обособена и реална част от строеж „Жилищнотърговска сграда", всяко от паркоместата е с обособена площ и притежават оградни стени по протежение на северната, западната и южната имотна граница на имота, тоест тези белези ги идентифицират по площ, граници и самостоятелно функционално предназначение. Следователно паркоместата, в качеството си на недвижими вещи, са самостоятелни обекти и е възможно да бъдат предмет на сделка.

В съдебната практика са налице решения, които признават валидността на разпоредителните действия с предмет „паркоместа", ако същите се продават заедно с друг самостоятелен обект в сграда.

Фактически под формата на „паркомясто", собствениците на поземления имот, в това число и първият ищец, са учредили в полза на „Карато - С" ООД право на строеж за изграждане на бъдещи гаражи. Именно с оглед това учредяване,  не са прехвърлили на приемателя на правото на строеж, идеална част от земята. Застрояване с гаражи  не винаги е възможно от градоустройствена гледна точка.

В настоящия случай, доколкото „паркоместата" в сключения договор за учредяване право на строеж, са индивидуализирани по местонахождение, площ, граници и съседи, както и че всяко от тях е носител на 25% от правото на строеж върху 60 кв.м. от цялото УПИ, следва да се приеме, че действителната воля на собствениците на дворното място, учредили правото на строеж, е била да учредят именно право на строеж за изграждане на бъдещи гаражи или право на ползване върху реална част от имота.

Дори и хипотетично да приемем, че учредяването на право на строеж на „паркомясто" е с невъзможен предмет на сделката по смисъла на закона, то няма пречка да се възприеме, в този случай и да се приложи т.нар. конверсия - основанието се съдържа в чл. 26, ал.4 от ЗЗД, а именно когато нищожните части от сключения договор е възможно да бъдат заместени от повелителни норми на закона или когато може да се предположи, че договорът би бил сключен и без тези недействителни елементи.

Така например според Решение № 1159 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3834 / 2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията - докладчик Б. Бегазелков (цитирано и от ищците), се застъпва именно това становище, а именно, че сделката би била сключена и без недействителната част, тъй като и двете страни имат интерес да бъдат прехвърлени идеални части от подземния гараж с разпределено ползване на обещаното паркомясто срещу уговорената цена. В същото решение, наред с категоричния извод, че сключеният договор с предмет паркомясто е нищожен (трябва да се има предвид, че казусът, разгледан от ВКС е в хипотезата на разпоредителна сделка с паркомясто от съществуващ гараж - етажна собственост), следва да се приложи чл. 26, ал.4 от ЗЗД и да се признае валидността на сделката с предмет идеални части. В настоящия случай, предмет на сделката е учредено вещно право на строеж, което включва в себе си изграждането   и    на   4   броя   паркоместа,    които   са   напълно обособени като самостоятелни обекти в незастроената част от имота и са индивидуализирани като местонахождение, площ, граници и съседи.

От изложеното до съдът приема, че всяко паркомясто, което е предвидено в съгласуван и одобрен проект, на което има издадено разрешение за строеж и разрешение за ползване, е самостоятелна вещ, то е обособен и материален предмет - качества, които го правят вещ и съответно обект на вещно правоотношение. По отношение на него може да възникне право на собственост или ограничено вещно право. Тези права могат да бъдат прехвърлян и всички сделки с паркоместа, които са проектирани в одобрени архитектурни проекти и се намират в границите на реализиращият се строеж, са действителни. По тези съображения, съдът счита, че искът с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 163, д.4, рег № 5657 / 1999 г. на Нотариус ****_;в частта му, касаеща правото на строеж за изграждане на „места за паркиране" от № 1 до № 4, е неоснователен, и като такъв  следва да бъде отхвърлен.

Предвид горните съображения и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО отношение на ищците П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х., че вторият ответник - Х.И.К., не е собственик на „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" № 2, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на гр.****, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи : юг-място за паркиране № 1, север място за паркиране № 3, изток- парцел IV-5182 и от запад - парцел ХV -5193, следва да бъде като неоснователен и недоказан.  

Предявеният ревандикационен иск иск с правно основание чл.108 от ЗС е изцяло неоснователен, по следните съображения: За да бъде уважен ревандикационния иск в осъдителната му част, законът изисква да е налице упражнявано от страна на ответниците на владение, без правно основание. Ответниците, в това число и Х.И.К., владеят и ползват двора в границите на обособените паркоместа, на правно основание- нотариално изповядана сделка за прехвърляне правото на собственост върху спорните имоти. Доколкото някоя от общите вещи,  се намират във фактическа власт на само на някой от съсобствениците, които препятстват общо ползване на вещта, то останалите съсобственици, разполагат с правната възможност по чл. 32 ал.2 от ЗС да поискат от съда разпределение на ползването. Сьгласно чл.38 ал.2 от ЗС, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общите тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване/

Съдът счита, че искът по чл.31, ал. 2 от  ЗС е неоснователен и недоказан, тъй като нито Б., нито Г., нито ****, нито техният наследодател Б.Р. са ползвали някога площта, претендирана от ищците за паркиране на свои автомобили върху нея. Не са владели и държали съответните незастроени части от имота. Ответниците Г. и ****, дори не са намерени, за да бъдат призовани като страни по делото, което доказва, че същите не живеят в гр. ****, нямат никакво отношение към твърдените от ищцовата страна обстоятелства, а именно държане и владеене на имота, както и възпрепятстване на ищеца да се ползва от същия. В този смисъл претенцията по чл. 31, ал.2 от СЗ следва да бъде отхвърлена.

Претенцията по чл.59 от ЗЗД, за лишаването ищците от право на ползване на спорните имоти, е неоснователна, тъй като  през посочения от ищците период 01. 01. 2007 г. - 31. 12. 2011 г, ответникът Х.К.  не е ползвал спорния имот, не само поради фактическа невъзможност, тъй като работи и живее в гр.София, но и поради обстоятелството, че ищецът П.И.Х. многократно лично е възпрепятствал възможността да се упражни правото на ползване от правоимащите лица. В тази насока са свидетелските показания на Г.И.П.. Следва да се отчете и обстоятелството, че дори ответникът Х.К.,   реално да не е ползвал спорния имот, той, като добросъвестен купувач, на спорното „място за паркиране", е имал право да упражнява субективните си права като собственик в пълен обем и на валидно правно основание.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,   ищците следва да заплатят на ответниците, направените по делото разноски, както следва: на Х.И.К., в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение, на Б.Ц.Р., в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, от П.И.Х., ЕГН ***********,***, И.П.Х., ЕГН **********,***, и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, против „КАРАТО-С" ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от В.Н.Т. - Управител, седалище и адрес на управление : гр.****, ****, Х.И.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****, И.Г.П., с адрес за призоваване ****,  Б.Ц.Р., ЕГН **********, Г.Б.Р., ЕГН **********, Л.Б.Р., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан.  

 

         ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО отношение на ищците П.И.Х., И.П.Х. и Д.П.Х., че вторият ответник - Х.И.К., не е собственик на „МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ" № 2, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на гр.****, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра, при съседи : юг-място за паркиране № 1, север място за паркиране № 3, изток- парцел IV-5182 и от запад - парцел ХV -5193, като неоснователен и недоказан.  

 

ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС, от П.И.Х., ЕГН ***********,***, И.П.Х., ЕГН **********,***, и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, против Х.И.К. ,ЕГН **********, с адрес за призоваване : ****, И.Г.П., с адрес за призоваване гр. ****, ****, като неоснователен и недоказан.  

 

ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, от П.И.Х., ЕГН ***********,***,  И.П.Х., ЕГН **********,*** и Д.П.Х., ЕГН **********,***, против Х.И.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване : ****, като неоснователен и недоказан.  

 

ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД , от П.И.Х., ЕГН ***********,*** и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, против Б.Ц.Р., ЕГН **********, Г.Б.Р., ЕГН **********, Л.Б.Р., ЕГН **********, с адрес за призоваване ****, ет.4, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.И.Х., ЕГН ***********,*** И.П.Х., ЕГН **********,***,  и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.И.К., ЕГН **********, с адрес за призоваване : ****, направените по делото разноски в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.И.Х., ЕГН ***********,*** И.П.Х., ЕГН **********,***, и Д.П.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Ц.Р., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Решението e постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ищците Г.Ц.Т.,  Ц.Т.М.,  и третите лица помагачи на страната на ответниците В.Н.Т., С.Л.К..

 

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: