Решение по дело №1220/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер  V -  123                                                 Година 2019, 18.12                                  гр.Бургас

 

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя  БЕЛЕВА

                                                                                                         2.мл.с. Ваня ВАНЕВА

при секретаря Таня Михова,

разгледа докладваното от съдия В.Камбурова

въззивно гражданско дело  №1220 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на “ААГЕНЗЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Ирена Станчева, срещу Решение №1447 от 07.06.2019г. постановено по гр.д. №1391/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против Т.П.К., ЕГН **********,***, и Г.Т.К., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответниците, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: сумата от 20 407,74 лв. – главница, сумата от 2 079,03 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 659,50 лв.  – лихва за забава, дължима за периода от 14.09.2016 г. до 29.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 3878/ 31.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6467/2017 г. по описа на БРС и евентуален иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответниците, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: сумата от 20 407,74 лв. – главница, сумата от 2 079,03 лв.  – договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 659,50 лв.  – лихва за забава, дължима за периода от 14.09.2016 г. до 29.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.                                                          

Въззивната жалба е срещу частта от решението, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове срещу солидарните длъжници.

 

В останалата отхвърлителна част, решението не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

С жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което солидарните длъжници да бъдат осъдени да заплатят посочените в исковата молба суми, както и направените разноски по делото.

Несъгласието с решението в обжалваната част е в две посоки:

Жалбоподателят счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че не е налице надлежно връчване на уведомлението на ответника за извършената цесия заради това, че е бил представляван от особен представител.

На второ място счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е обявил процесния договор за кредит за недействителен заради това, че шрифтът му е по-малък от 12.

Излага подробни доводи като посочва, че липсва законова забрана цедентът да делегира правата си по уведомяването на длъжника за извършената цесия. В случая е представено пълномощно от законния представител на цедента-кредитор, с което цесионерът –ищец е упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Подчертава, че се касае за упълномощаване, а не за прехвърляне на задължението за уведомяване. Посочва, че от представените доказателства се установяване връчване на уведомлението за обявяване на договора за предсрочно изискуем, а отделно от това с исковата молба и приложените към нея доказателства изявлението е стигнало до ответниците. Цитира съдебна практика на ВКС. Посочва, че същите са връчени по реда на чл.47,ал.5 ГПК-регламентирана законова фикция, а отделно от това са връчени и на назначените особени представители. Отново посочва решение на ВКС, в което е прието, че особеният представител е процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от искова молба и да направи всички възражения срещу нея. Освен това посочва, че кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не е от значение за основателността на иска, след като по делото е безспорно установено, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.

 На следващо място се излагат подробни доводи относно големината на шрифта. Най-общо оплакването се състои в това, че съдът е направил извод без да е допускана и назначавана съдебно-техническа експертиза.

Във въззивната жалба е инкорпориран списък на разноските, които се претендират.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са депозирани отговори на въззивната жалба,  подадени от назначените особени представители на двамата ответници-адв.Ченгалов и адв.К.. Оспорват въззивната жалба. Излагате се  подробни доводи по релевираните с жалбата възражения. Молят за потвърждаване на обжалваното решение.

Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, жалбата е подадена  от лице с представителна власт, в предвидения от закона срок и е допустима за разглеждане по същество.

Жалбоподателят, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител в с.з.

Въззиваемите, чрез назначените им особени представители, оспорват въззивната жалба, поддържат подадените отговори.

 При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, а осъдителните-по чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Поставени за разглеждане пред въззивната инстанция са осъдителните искове.

           Установява се от събраните по делото доказателства, че на 24.06.2016 г. между ответника К. като кредитополучател и ответницата К., в качеството й на поръчител, и „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ АД като кредитодател е бил сключен договор за отпускане на потребителски кредит №2320671, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника  сумата от 20 000 лв, като е уговорено, че кредитополучателят дължи и такси/комисионни в размер на 640 лв, застрахователна премия или общата сума дължима от кредитополучателя е 42524,31 лв., която следва да бъде заплатена на 120 месечни вноски – по 354,36 лв месечно на 14-то число от месеца. Кредитът е договорен при ГЛП 14,99% и ГПР 18,87%, при плаваща лихва, пазарен лихвен индекс /SOFIBOR/-0,14 %, фиксирана надбавка-14,85 %. Посочено е, че договорът се сключва при приложими Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит и/или допълнителен паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ АД.

Видно от представените Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.04.2017 г., „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си към различни длъжници, вкл.под №159 от Приложение № 1 към Индивидуалния договор – и вземането към длъжника-ответника К. и поръчителя-ответник К.. Съгласно т.4.3. от Рамковия договор, цесионерът е изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията. Видно от представеното по делото писмо изх.№ УПЦ-П-УКФ/2320671 от 25.04.2017 г., цесионерът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е изпратил уведомление за цесията до длъжника К., като на гърба на уведомлението е обявила на длъжника, че поради просрочие и неплащане на вноски по Договор за отпускане на потребителски кредит №2320671/21.06.2016г., сключен с „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ АД, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 19.04.2017 г. Същото уведомително писмо е изпратено и на К.. Видно от представените Известия за доставяне пратката не е потърсена от получателя, а на обратните разписки към товарителница №67325356 и №67325402 е отбелязано, че получателят не е открит на адреса, телефонът е изключен.

Видно от приетото по делото заключение по СИЕ, сумата по договора за кредит в размер на 20 000 лв. е преведена от „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ АД по сметка с титуляр ответника на 24.06.2016 г. с платежно нареждане с посочено основание „паричен заем 2320671“. Платените суми по кредита са общо 708,72 лв., а първата неплатена вноска е с падеж 14.09.2016г. Според вещото лице по неоспорената СИЕ, непогасеният остатък е общо 39 441,43 лв., от които 20 407,74 лв – главница, и 19 033,69 лв – възнаградителна лихва.

Установява се от приложеното ч.гр.д. №6467/2017 по описа на БРС, че по заявление от цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, против ответниците е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 3878 от 31.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение за сумите:  20407,74 лв.– неизплатена главница по неплатени месечни погасителни вноски 118 бр. за периода 14.09.2016 г. до 14.06.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на вземането на основание чл.16, ал.2, б.“а“ от ОУ; 2079,03 лв, представляваща възнаградителна лихва дължима за периода 14.09.2016 г. - 19.04.2017 г.; 659,50 лв – лихва за забава за периода 14.09.2016 г. до 19.08.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и 512,93 лв – разноски по ч.гр.д.6467/2017 г. на БРС. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, по указание на заповедния съд, е предявен установителен иск за вземането, а при условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за солидарно осъждане на ответниците  да заплатят същите суми. Както бе посочено по-горе, производството е висящо само по отношение на осъдителните искове. В исковата молба се съдържа изрично изявление за уведомяване на длъжниците за цесията и предсрочната изискуемост на цялото задължение с исковата молба. 

                 При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до следните правни изводи:

За основателността на предявените осъдителни искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ АД и ответниците са съществували валидни облигационни правоотношения по договор за кредит, по които кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е изпаднал в забава, съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземанията по договорите са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията. Предвид предявяването на претенцията на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането, ищецът следва да докаже и достигането до длъжницата на изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, както и правото си да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо. Преминаване на вземането от стария към новия кредитор става по силата на самия договор. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне (чл. 99, ал. 3 ЗЗД). Преди предявяване на иска, вкл. до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, от ищеца не е доказано изпълнение на това задължение, доколкото не се установява получаване от длъжника на изявлението за прехвърляне на вземанията по договора за заем. Както бе посочено по-горе уведомленията не са достигнали до адресатите. Уведомяване на длъжника за цесията може да се извърши и от новия кредитор (при надлежно упълномощаване от стария), чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане (за неговото присъждане или установяване) като уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда (чл. 235, ал. 3 ГПК). Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника, назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, защото същото връчване е приравнено на лично такова. Обратният извод на районния съд не може да бъде  споделен, защото е изграден на неотносими към конкретния случай доводи - за ограничената представителна власт на особения представител по чл. 47 ГПК и за установена от закона забрана за извършване на действия, съставляващи разпореждане с предмета на делото. Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т. нар. пасивно представителство, и същата е съществена част от правомощието на особения представител по чл. 47 ГПК да получава адресираните до отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполагаше с такова правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл. Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /в този смисъл Решение №198 от 18.01.2019г. по гр.д.№193/2018 ВКС, ТК, I т.о., Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г., І ТО на ВКС, Решение  № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І ТО на ВКС и др./.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ АД и ответниците са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът е получила в заем сумата от 20 000 лв, което обстоятелство се установява от заключението по СИЕ. От ангажираната съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът положено под договора за кредит е  на Т.К.. По делото са представени оригиналите на Договор за потребителски паричен кредит №2320671 от 24.06.2016г., съдържащ ОУ и погасителен план. Съдът намира, че не са необходими специални знания, за да се прецени, че шрифтът на който са изготвени документите е 12, поради което не може да бъде споделено приетото от първоинстанционния съд, че същият не отговаря на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК.

Кредитодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на кредитополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника  е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставения  заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора. Както се посочи по-горе, вещото лице по СИЕ установява, че ответникът е погасил само 2 вноски,  като непогасени са останали общо 39 441,43 лв., от които 20 407,74 лв – главница, и 19 033,69 лв – възнаградителна лихва. С оглед забавата на ответника при плащане на погасителните вноски и окончателното преустановяване на плащания по договора, считано от 14.09.2016 г. , съдът приема, че на основание чл.16, ал.2, б.“а“ от ОУ за предоставяне на потребителски паричен кредит, за кредитодателя е възникнало правото да прекрати едностранно кредитното правоотношение с ответника и да обяви всички вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми. При съобразяване на договорните клаузи и представените доказателства, съдът намира, че ищецът не е доказал такава да е надлежно обективирана преди предявяването на иска / подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/. С оглед съществената промяна в кредитното правоотношение, която настъпва с обявяване на предсрочната му изискуемост, за да има действие по отношение на съдоговорителя, следва надлежно да е уведомен за упражняването на това право на кредитора. Предсрочната изискуемост има действие едва в момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора и при наличие на фактите, обуславящи настъпването й. Последните следва обективно да са се осъществили, за да твърди заявителят, че има изискуемо вземане. Уведомяването на длъжника е съществена предпоставка за валидното упражняване на правото на кредитора да трансформира задължението на длъжника от срочно в безсрочно, изискуемо в пълния му размер. Видно е, че уведомителното писмо не е връчено на длъжника и поръчителя-ответниците по делото. В Решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I ТО. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е предявения осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47,ал.6 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза. Следователно предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на особения представител на ответника К.- на 28.06.2019г. и на особения представител на ответницата К.-на 23.06.2019г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда.

При съобразяване на изявлението на ищцовото дружество в предявената искова молба по чл. 422 от ГПК, в която са инкорпорирани осъдителните искове,  съставът приема, че с връчването й на ответниците е извършено вече надлежно уведомяване за упражняваното от банката право на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изявлението в исковата молба е ясно и конкретно, посочени са както съществуващите към този момент неплатени и падежирани вноски, съответно претендираните акцесорни задължения за лихви,  така и претендираните за изискуеми остатък от главница и лихви.

                   На следващо във връзка с възраженията на ответниците следва да се посочи, че с оглед приетото с постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.д.2230/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, че при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, съдът приема, че независимо от липсата на изрично упълномощаване от „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ АД на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”  АД, със сключването на договора за прехвърляне на процесното вземане (на 20.12.2016 г.), върху ищеца е преминало и правото да обяви вземането за предсрочно изискуемо предвид забавата на ответницата, поради което обявяването на вземането  за предсрочно изискуемо с исковата молба е валидно извършено.

Съгласно разрешението, дадено в т.2 от ТР№ 3 от 27 март 2019 г. по тълк.д.№ 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като не се дължи уговореното възнаграждение за ползване паричните средства за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай, при обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита на ответниците солидарно дължат заплащане на главницата по кредита –20407,74 лв., представляваща непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва върху тази главница –от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, 2079,03 лв. начислена за периода от 14.09.2016г. до 19.04.2017г. възнаградителна лихва и 659,50 лв., обезщетение за забава  за периода от 14.09.2016г. до 29.08.2017г.

По изложените съображения съдът приема, че предявените осъдителни искове са основателни и доказани в следните размери: 20 407,74 лв.- непогасената главница по кредита, законната лихва върху тази главница от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 28.06.2019г. до датата на плащането; 2079,03 лв.- договорна-възнаградителна лихва, дължима за периода 14.09.2016г до 19.04.2017г. и 659,50 лв.– лихва /обезщетение/ за забава съгласно чл.16, ал.1 от ОУ към договора, дължима за периода от 14.09.2016 г. до 29.08.2017г. подаване на заявлението. Законната лихва върху главницата следва да се присъди от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 28.06.2018г. 

           По разноските :

С оглед  изхода на делото  в полза на ищеца се следват реализираните от същия разноски в производството по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете, както следва:сумата от 1400,66 лв.-д. такси за първоинстанционното производство и въззивното обжалване,  сумата от 2448 лв., представляваща заплатени депозити за особени представители във въззивното производоство / за първоинстанционното не е направено искане/,  700 лв. –юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и 550  лева за депозити за съдебно-почеркова и съдебно-икономическа експертизи, или общо -5098,66 лв.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА Решение №1447 от 07.06.2019Г. по гр.д.№1391/2018 по описа на БРС от 14.06.2019г. в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, против Т.П.К., ЕГН **********,***, и Г.Т.К., ЕГН **********,***, евентуален иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответниците, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: сумата от 20 407,74 лв. /двадесет хиляди четиристотин и седем лв. и седемдесет и четири ст./ – главница, сумата от 2 079,03 лв. /две хиляди седемдесет и девет лв. и три ст./ – договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 659,50 лв. /шестстотин петдесет и девет лв. и петдесет ст./ – лихва за забава, дължима за периода от 14.09.2016 г. до 29.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА  Т.П.К., ЕГН **********,*** и Г.Т.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Ирена Станчева, следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 2320671/24.06.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответниците, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: сумата от 20 407,74 лв. /двадесет хиляди четиристотин и седем лв. и седемдесет и четири ст./ – главница, сумата от 2 079,03 лв. /две хиляди седемдесет и девет лв. и три ст./ – договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода 14.09.2016 г. – 19.04.2017 г., сумата 659,50 лв. /шестстотин петдесет и девет лв. и петдесет ст./ – лихва за забава, дължима за периода от 14.09.2016 г. до 29.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.   

ОСЪЖДА   Т.П.К., ЕГН **********,*** и Г.Т.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Ирена Станчева   сумата от 5098,66 /пет хиляди деветдесет и осем лв. и 66 ст./,  представляващ сбор от  направени от ищеца разноски за двете инстанции-д. такси, депозити за особени представители само за въззивната инстанция, възнаграждение за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.    

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.                 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                   2.