РЕШЕНИЕ
№ 158
гр.Бургас, 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 23 януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Л., в присъствието на прокурора Г.М., като разгледа докладваното
от съдията докладчик Белев КАНД № 3074 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Я.С.С. ***, със съдебен адрес ***.Патриарх
Евтимий 23а, оф.2. Касаторът участва в производството чрез пълномощник –
адвокат П.К. ***.
Ответник по касация е РУ Айтос към ОДМВР Бургас. Редовно
уведомен, ответникът не взема участие в касационното производство.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 116/18.11.2019г.
по АНД № 297/2019г. на Районен съд Айтос. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 19-0237-000216/26.06.2019г. на началника на РУ Айтос към ОДМВР
Бургас, с което на Я.С.С. за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени админисртивни наказания глоба
в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца и
за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. В касационната жалба изрично е
посочено, че предмет на обжалване е частта на съдебното решение, съответно и на
потвърденото с него наказателно постановление, отнасящи се до нарушението по
чл.175 ал.3 от ЗДП. Затова съдът приема, че частта от първоинстанционното
решение и съответната на наказателното постановление, касаещи нарушението по
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП са влезли в сила.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 15.05.2019 г., в гр.Айтос С. управлява лек автомобил Хюндай И30, който не
е регистриран по надлежния ред и няма табели с регистрационен номер.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. Не констатирал допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изложил е доводи за правилно приложение на материалния
закон и липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което потвърдил
наказателното постановление.
В касационната жалба се оспорват правните изводи на
първоинстанционния съд. Излагат се подробни доводи, според които на С. не
следвало да се налагат административни наказания, поради водено срещу него досъдебно
производство за същото деяние. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново такова по същество, с което да се отмени наказателното
постановление. В условията на евентуалност се иска наложените наказания да
бъдат определени към предвидения в закона минимум. Не се сочат нови
доказателства.
Ответникът не изразява становище по касационната жалба.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на касационната жалба. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в законния 14-дневния
срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното:
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.
Фактите по делото са безспорни и доказани от събраните
доказателства, а именно, че на 15.05.2019г. в гр.Айтос, ул. Караманлиев, Я.С.
управлявал лек автомобил Хюндай И30 без да е регистриран по надлежния ред и без
регистрационни табели. Управлението на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред АНО квалифицирал като административно нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил глоба в размер на 300
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Няма спор по
делото, че С. предоставя авторемонтни услуги и в тази връзка е извършвал пробен
тест на посочения автомобил.
Неоснователно е основното възражение на касатора, според което на С. не следвало да се налага административно наказание,
поради водено срещу него досъдебно производство за същото деяние. Действително
при установяването на деянието е било образувано бързо досъдебно производство №
237 ЗМ-130/2019г на РУМВР Айтос, по което след събиране на необходимите
доказателства е съставено постановление на наблюдаващия прокурор от
28.05.2019г., с което е прекратено воденото срещу касатора наказателното производство
за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, а материалите са изпратени на началника
на РУМВР Айтос за преценка относно реализиране на административнонаказателна
отговорност на Я.С..
По същество доводите на касатора са, че след
приключването на наказателното производство, провеждането на
административнонаказателно такова за същото деяние нарушава основния принцип ne bis in idem – за втори път С. бива съден за същото деяние. Доводите
са неоснователни. По проведеното досъдебно производство деецът не е бил съден,
тъй като не е имало съдебна фаза и относно наличието или липсата на
престъпление съдът не се е произнесъл. В този смисъл е именно цитираното в
касационната жалба и приложимо в случая тълкувателно решение № 3/22.12.2015г.
по т.д. № 3/2015г. на ОСНК на ВКС. Според изложеното в мотивите на решението, препятствие
за последваща наказателна процедура се явява наличието на предходен
правораздавателен акт, с който случаят е разгледан по същество, независимо дали
деецът е признат за виновен или оправдан. В ситуацията по настоящото дело
случаят не е бил разгледан по същество чрез постановяване и влизане в сила на
съдебен акт, а е постановен процесуален акт от несъдебен орган, с който
наказателната процедура е прекратена без произнасяне от съд. След като данните
по делото сочат липсата на предходно произнасяне от надлежен съд относно
виновността на лицето, настоящото съдебно разглеждане на предпоставките за
носене на отговорност е първо по ред. Обстоятелството, че постановлението на
прокурора е влязло в сила и в този смисъл е окончателно, не променя правните му
характеристики на процесуален акт, който няма за цел и резултат разглеждане на
случая по същество.
Несъстоятелни са оплакванията на касатора, отнасящи се до
мотивите в издаденото от прокурора постановление за прекратяване на
наказателното производство, касаещи предпоставките за носене на
административнонаказателна отговорност. Доколкото постановлението на прокурора
не е част от административнонаказателната процедура, то не може да бъде основание
за формиране на изводи, сочещи допуснати процесуални нарушения, оказващи
влияние върху законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Актуалното
административнонаказателно производство е образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН – въз основа на препращане на материалите по прекратеното наказателно
производство, а постановлението на прокурора е посочено в мотивите на
наказателното постановление. От тази гледна точка липсват допуснати процесуални
нарушения и такива не могат да се обосноват с действия на органите, извършени
по реда на ЗАНН преди образуването на наказателното производство.
Неоснователни са оплакванията на касатора, според които в
наказателното постановление не е посочена пълната правна квалификация на
деянието, поради липсата на посочени разпоредби, уреждащи реда за извършване на
регистрация на моторните превозни средства. Съдът счита, че посочването на
последните разпоредби не е част от административнонаказателния състав.
Разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДП сама по себе си е достатъчно ясна и пълна,
за да очертае състава – управление на МПС, което не е регистрирано. Позоваване
на реда за регистрация би било необходимо ако управляваното МПС има
регистрация, но тя не е надлежна. В случая не е имало спор от фактическа
страна, че управляваният автомобил не е имал регистрация и за касатора това не
е било неясно за С. като основание за привличането му към
административнонаказателна отговорност. Ясно е и това, че посочената в НП липса
на регистрационни табели, поставени на автомобила, произтича от липсата на
регистрация. Липсата на регистрационни табели, като самостоятелен
административнонаказателен състав по чл.175 ал.3 от ЗДП, предполага наличието
на надлежна регистрация на автомобила, за което данни не е имало на никой етап
от производството, поради което посочването и в случая не прави наказателното
постановление неясно.
Съдът намира размера на наложените на С. наказания за
нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДП за необосновано завишен, а направените в тази
насока оплаквания – за основателни. Вярно е, че административният орган е
изложил мотиви в тази насока, като се е позовал на предходно наложено на
касатора наказание за същото нарушение. Следва да се вземе предвид, че
процесният автомобил е бил във владение на С. за извършване на ремонтни
дейности по него, като самото управление е било свързано с изпробване на
техническото състояние на същия. Относно този факт между страните няма спор.
Това от своя страна води до извод за ниска степен на засягане на обществените
отношения, а с оглед периода, в който му е наложено наказание за същото
нарушение – 2011г. може да се приеме, че се касае за инцидентен случай. Следва
да се вземе предвид още, че по делото са налични данни, че автомобилът е бил
закупен на 23.04.2019г., а нарушението установено на 15.05.2019г., т.е. към
датата на деянието срокът за регистрация по чл.3 ал.1 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, все още не е бил изтекъл.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, след като
съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на
административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, следва предвидените в закона
две кумулативни наказания да се наложат в минималния размер по чл.175 ал.3 от
ЗДП –200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, които са
подходящи да осъществят функциите на административното наказание, свързани със
специалната и генерална превенция.
Жалбата е основателна, поради което на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени в обжалваната му част,
като се постанови ново по същество, с което да се измени наказателно
постановление № 19-0237-000216/26.06.2019г. на началника на РУ Айтос към ОДМВР
Бургас, в частта относно наложените наказания за нарушение по чл.175 ал.3 от
ЗДП, като размерът им се намали към установения в закона минимум.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 116/18.11.2019г.
по АНД № 297/2019г. на Районен съд Айтос, в частта в която е потвърдено
наказателно постановление № 19-0237-000216/26.06.2019г. на началника на РУ
Айтос към ОДМВР Бургас, в частта, в която на Я.С.С. за извършено нарушение по
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на
300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0237-000216/26.06.2019г. на началника на РУ Айтос към ОДМВР
Бургас, в посочената по-горе част, като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на глобата на 200 лв. и лишаването от право да управлява МПС на 6
месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.