Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 29.10.2021 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 216/ 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с
чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба
на З.Е.Ю. от *** срещу Решение № Ц2153-08-162/ 27.07.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №
О-08-999-00-**********/ 03.06.2021 г. на действащ за ръководител по изплащане
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно тъй като е издадено в нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените
правила. Посочва се, че то е и необосновано. В жалбата се изразява становище,
че пътуването в чужбина не прекъсва осигуряването, нито прекъсва дейността на
З. Ю. като земеделски стопанин. Те не може да са основание за загубване
качеството на осигурено лице. Твърди се, че никъде в действащото
законодателство не е посочено, че земеделската дейност следва да бъде
осъществявана непосредствено и единствено от земеделския стопанин. Съгласно
изложеното в жалбата, тази дейност може да се извършва и от други лица,
включително и наети по трудово правоотношение. Т.е. тя може да бъде
осъществявана и развивана и от други лица при временно отсъствие на земеделския
стопанин. Твърди се, че справката от МВР за пътувания извън страната не може да
обоснове отказ за изплащане на обезщетение, защото не отговаря на
действителното фактическо положение и е непълна. Посочва се, че оспореното
решение е немотивирано, защото не става ясно дали административният орган
приема, че въобще не е възникнало осигуряване, или то е прекратено служебно.
При последната хипотеза – от коя дата е настъпило това. Твърди се, че посочения
порок на решението поставя жалбоподателката в
невъзможност да защити правата си.
В жалбата се посочва,
че З. Ю. е започнала да осъществява дейност от 05.08.2019 г., от която дата е
започнало осигуряването. Твърди се, че от данните за наличните пътувания не се
установява прекъсване или преустановяване на дейността. Административният орган
не посочвал, че е налице прекратяване на дейността и от кога е то. На следващо място се твърди, че АО не посочва
никакви основания въз основа на които се отказва обезщетение. Изразява се
становище, че установяването едва в оспореното решение, че жалбоподателката
не притежава 12 месеца осигурителен стаж нарушава правото й на защита. Това се
обосновава с невъзможността й да представи доказателства за придобит стаж,
който не фигурира в информационната система на НОИ.
Иска се да се отмени
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
В представена молба заявява, че поддържа жалбата си по изложените в нея
съображения и искането за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали.
Ответникът – Директор
на ТП на НОИ – Кърджали се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата по съображения, изложени в решението на директора на
РУ”СО” Кърджали. След проверка на събраните доказателства съдът приема следното
от фактическа страна:
С оспореното в
настоящото производство решение административният орган е приел, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като
земеделски стопанин, тъй като се е намирала извън територията на Република
България.
Административното
производство, в което е постановено решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, е започнало по подадено заявление, вх. № Р14-08-000-00-**********/
28.05.2021 г. от Осигурителна каса „***“, в която членува З. Ю.. Със
заявлението е поискано изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете
по чл.53 от КСО, считано от 01.03.2021 г.
С Разпореждане №
О-08-999-00-**********/ 03.06.2021 г. на действащ за ръководител по изплащане
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали поисканото обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст е отказано. Мотивите за този отказ са,
че съгласно предоставена информация от ОДМВР – Кърджали се установило, че З.Ю.,
към 16.01.2020 г. – датата на бременност (според посоченото в административния
акт) не е упражнявала трудова дейност, тъй като не била на територията на
Република България.
По жалба на З. Ю.
срещу разпореждането е постановено оспореното в настоящото производство решение
на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което жалбата е била отхвърлена като
неоснователна.
В обжалвания
административен акт са проследени издадените на жалбоподателката
болнични листове. Взета е предвид справка от ОДМВР – Кърджали за влизанията и
излизанията на лицето от Р България. При тези доказателства е прието, че за
периода след 18.09.2019 г. до настъпване на осигурителното събитие 16.01.2020
г., от която дата жалбоподателката е в непрекъсната
временна неработоспособност, няма никакво основание да се направи извод, че е
продължила осъществяването й. Изложен е мотив, че внасянето на осигурителни
вноски, без да е упражнявана трудова дейност, не е достатъчно, за да се признае
правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл. 10, ал. 1, във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Обжалваното решение
на горестоящия административен орган е
законосъобразно.
Правилно е
установено, че жалбоподателката З.Ю. е декларирала
начало на извършване на дейност като земеделски стопанин на 05.08.2019 г., като
е избрала да се осигурява за фонд „Пенсии“ и „Общо заболяване и майчинство“.
Безспорно е, съгласно представени болнични листове, че от 16.01.2020 г. до
28.02.2021 г., е била в състояние на временна неработоспособност поради
бременност и раждане. Установено е също така, че за времето до настъпване на
осигурителното събитие на 16.01.2020 г., за което е издаден БЛ за бременност за
45 дни преди раждането, З. Ю. не е имала качеството на осигурено лице по §1,
т.3, във връзка с §,1 т.5 от ДР на КСО.
Съгласно чл.52а от КСО, Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
В случая спорен е
въпросът дали жалбоподателката има качеството
„осигурено лице“.
Както беше посочено,
правилно в оспореното решение въз основа на справка, рег. ***/ *** г. на ОДМВР
– Кърджали за презгранични пътувания на лицето, е
прието за доказано, че на 07.09.2019 г. З.Ю. е влезнала в Р България през ГКПП
– ***. На 13.09.2019 г., в рамките на деня, жалбоподателката
е излезнала от Р България и е влезнала обратно в
страната през ГКПП – ***. На 18.09.2019 г. отново е напуснала територията на Р
България, като на 25.01.2020 г. е регистрирано ново влизане в страната, след
което на 28.01.2020 г. е регистрирано излизане от Р България.
При така събраните
доказателства в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали
законосъобразно е направен извод, че З.Ю. не е осъществявала дейността, за
която е регистрирана като земеделски стопанин. Следователно, правилно е
отказано изплащане на исканото обезщетение за отглеждане на дете до навършване
на 2-годишна възраст. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на З.Е.Ю. от ***
срещу Решение № Ц2153-08-162/ 27.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №
О-08-999-00-**********/ 03.06.2021 г. на действащ за ръководител по изплащане
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
Решението е
окончателно – чл.119 от КСО.
Съдия: