Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3
с-в в публично съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, разгледа търговско дело
№ 2380 по описа за 2018г. и взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от Д. ООД, ЕИК: *******срещу К.ООД, ЕИК: *******обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 95, ал. 1, вр. ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП/в
ред. към ДВ брой 28/2018 година/ - за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди /пропуснати ползи/ от нарушаване на имуществени авторски права /чл. 18,
ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 ЗАПСП/ върху фотографски произведения и за осъждане на ответника за преустановяване на неправомерното
използване на фотографските
произведения, предмет на закрилата.
Производството в частта по иска по чл. 95б, ал. 1, т.
2 ЗАПСП- за осъждане на ответника за преустановяване на неправомерното използване на фотографските
произведения, предмет на закрилата- е прекратено с влязло в сила определение от
18.03.2019 година
Ищецът Д. ООД твърди да е носител на авторски права върху фотографски произведения, предмет на исковете,
на основание чл. 42 ЗАПСП. Ищецът твърди, че е осъществил първо публично показване на снимките,
предмет на спора и отделно- неколкократно публично представяне на фотографиите.
Твърди че ответникът
е осъществил нарушение на
авторските права, като е възпроизвел фотографиите на витрина на магазин и
публично ги е показал, което е извършено с комерсиални цели /с цел реклама и
увеличаване на търговските продажби/, тъй като снимките съответстват на
продаваните в магазина стоки. Твърди, че не е дал съгласие за ползването ми, а
при използване на фотографиите не е посочено кой е носител на авторските права
върху тях. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва
исковете, като твърди, че снимки не са поставяни на посочения от ищеца
търговски обект, че последният не се стопанисва от ответника и не е негов, че
ищецът не е носител на авторски права върху процесните фотографски изображения,
че не е налице увреждане на ищеца за сметка на ответника. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение.
В
тежест на ищеца по предявените искове е да установи, че е носител на авторските права върху процесните фотографски произведения, че в посоченото време и място, стопанисвано от ответника, публично са възпроизведени
и показани фотографиите. Носи тежест да докаже и претърпени вреди в резултат
на поведението на ответника, както и техния размер. В тежест на ответника е да установи, че е имал
разрешение от носителя на авторските
права за
използване на произведенията. Евентуално, носи тежест да
докаже и че са били налице предпоставките за използването му при условията на
чл. 24 ЗАПСП или че е платил обезщетение за претърпените вреди. Носи тежест да докаже и останалите си възражения.
По иска с
правно основание чл. 95, ал. 1, вр. ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.
Съдът,
като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа и правна страна следното:
Видно
от договор от 01.11.2012 година /л. 11 и сл. от делото/, ищецът е възложил на
фотографа Т.А.създаване на фотографии по поръчка, с цел създаване на рекламни
материали на продуктите на ищеца – модно дамско облекло и модни аксесоари и
популяризиране на търговската марка DEMOBAZA
и
сайтът за електронна търговия, като фотографът следва да заснема артикулите от
ежегодните сезонни /по две на година/ колекции модни стоки за мъже и за жени
/вкл. съгл. чл. 5 – върху модели/. Изрично, в чл. 6, ал. 1 от договора,
страните са се съгласили авторските права върху фотографиите, създадени в
изпълнение на договора да се носят от ищеца, като поръчител по договора. Според
чл. 7, ал. 2, възнаграждението се уговоря отделно за всяка колекция с
допълнително споразумение. Видно от представените анекси, възнаграждение е
договорено за колекциите пролет – лято 2018 година жени и мъже, пролет – лято
2016 година мъже и жени, както и есен – зима 2015 година – жени и мъже.
По
делото не е спорно обстоятелството, че ищецът произвежда и търгува с дрехи,
обувки и аксесоари под търговската марка DEMOBAZA.
От
заключението на вещото лице Й.А., което съдът кредитира като обективно, мотивирано,
изготвено в обхвата на специални знания на експерта и неоспорено от страните,
се установява, че предмет на изследване са представените по делото електронни
носители, които съдържат първичните, необработени и високодетайлни изображения,
отговарящи на разпечатаните и представени с исковата молба снимки. Според
заключението, фотографиите не са в непосредствена последователност и
изследваните електронни фотографски файлове не са претърпели последваща софтуерна
обработка, тоест, са автентични. Според метаданните, една от снимките е заснета
на 13.09.2017 година, две – на 14.09.2017 година, една – на 20.03.2015 година и
две – на 25.07.2015 година, като всички фотографии са направени от един и същи
модел и марка фотоапарат, с един и същ сериен номер, както и са ползвани едни и
същи /жена и мъж/ фотомодели, които са облечени с модно дизайнерско облекло,
при идентични експонационни характеристики, осветление и фон. Според вещото
лице, 5 от фотографските изображения от Приложение 4 към исковата молба
/снимките на витрините на търговския обект, стопанисван от ответника/, а именно
първо, второ, трето, пето и шесто произтичат от представените от ищеца сурови
електронни файлове – 484Q6889.CR2, 484Q6886.CR2, 484Q0890.CR2, 484Q9244.CR2 и 484Q0873.CR2, а първото поред изображение на мъжки манекен /от
витрината на магазина/ не представлява един и същи фотокадър със съдържащия се
на файл 484Q3405.CR2. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че е възможно, предвид устойчивост в похвата и
стила, да се касае за различни кадри от една фотосесия. Експертът сочи
същевременно, че изображенията върху витрините са фотомонтаж от по три
изображения /три отделни фотоса/, което от техническа гледна точка не
представлява сложност, но е необходимо използването на автентичните електронни
файлове.
Вещото
лице е констатирало наличието на фотографиите от Приложение 3 и в сайта на
ищеца /за онлайн търговия на процесния бранд облекла и аксесоари/, както и
невъзможност същите да бъдат свалени оттам.
От
показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели Пехливанова и Д. се
установява, че през м. април 2018 година върху витрините на търговски обект,
стопанисван от ответното дружество /функциониращ като магазин за дрехи, вкл.
предлагащ екстравагантни италиански стоки/, са били поставени фотосите по
приложение 4 от исковата молба. Според свидетелката П., същите фотографии са
били качени и в сайта на Д.най-късно към м. април-май 2018 година, за което тя
има и лични впечатления. Според свидетеля Д. снимките са свалени от витрината
2-3 седмици след поставянето им.
Така,
по силата на договора и притежаваните от ищеца сурови файлове на шестте снимки
по Приложение 3 на исковата молба, последният се легитимира като носител на
авторските права върху фотографските изображения по приложение № 3 от исковата
молба. Същите притежава на основание чл. 42, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗАПСП, предвид
изрично уговореното с автора на фотографските изображения в договора от
01.11.2012 година, а именно - правото на изключително ползване на произведенията,
което, освен това, не е ограничено със срок или територия. Безспорно
фотографските изображения, предвид нормата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП,
попадат под закрилата, установена от ЗАПСП и представляват обект на авторско
право, още повече вещото лице изрично сочи, че същите са продукт от творчески
замисъл и притежават художествена стойност, поради креативния и новаторски
подход при създаването им, тоест – са произведение на изкуството. От
доказателствата по делото – свидетелските показания и заключението на вещото
лице се установи, че фотографиите са били разгласени от ищеца в интернет
пространството – като са публикувани на интернет сайта му, вкл. в каталозите на
съответните сезонни колекции, като същите са използвани именно за целта, за
която са създадени, съобразно уговореното в договора за поръчка. Тоест,
фотографиите са свързани с предлаганите от ищеца артикули – съответните модни
дрехи и аксесоари, носещи марката Д.и представляват, както средство за
електронна търговия, така и реклама на продуктите. Ответникът и не навежда
конкретни възражения за това друго физическо лице да е автор на процесните
произведения и да е създало фотографиите и в този смисъл ишецът да не притежава
правото на изключително ползване по отношение на тях.
Или,
установиха се първите две предпоставки за уважаване на иска – наличието на
обект на закрила по ЗАПСП и че ищецът е носител на авторските права върху тези
обекти - процесните фотографии, предмет на исковата молба, тоест, установи се
неговата активна материалноправна легитимация.
Ответникът
е търговско дружество, което извършва търговска дейност, включително предлага
на пазара стоки – модно облекло и аксесоари и в обекта, находящ се на адреса в
гр. София, на ъгъла на бул. Стамболийски и ул. Атон. Безспорно се установи и
обстоятелството, че в период от 2-3 седмици през пролетта на 2018 година на
витрините на цитирания магазин са били поставени изображенията от приложение 4
на исковата молба, като не се установи да е посочен авторът на снимките/носителят
на авторските права или пък откъде те са били взети, както и не се установи за
поставянето и изпозването им да е било искано съгласието на ищеца. Недостатъчно
за установяване на този факт е косвеното доказателство – а именно заключението
на вещото лице, че за детайлно възпроизвеждане на фотографиите върху
фотомантажи с такъв размер е необходимо използването на автентичните файлове.
Дори да се приеме, че последните са ползвани при изготвяне на фотомантажите от
по три фотографски изображения, по никакъв начин не се доказа това да е станало
при изричното съгласие на ищеца или пък последният да ги е предоставил на
третото лице, което ги е монтирало на витрините на ответника.
Установи
се и че в търговския обект, където са били изложени фотосите, са се продавали
модни дрехи и аксесоари на други марки, като дрехи и аксесоари с марката на
ищеца – DEMOBAZA - там не се продават, в какъвто смисъл
са показанията на Пехливанова и представеният касов бон за закупен артикул от
магазина, както и показаниятана Д..
Съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, авторът има изключителното право да използва създаденото
от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в
случаите, за които този закон разпорежда друго. Според ал. 2, т. 6, за
използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като публичното показване на
произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по
фотографски или аналогичен на него начин, а в ал. 3 е посочено, че използване
по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се
извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от
неограничен брой лица. От доказаните по делото и изложени по-горе факти се
налага обоснован извод, че е налице нарушение на имущественото право на носителя
на авторските права, а именно произведението да се използва изключително от
него и да не може да се използва от друго лице, без негово съгласие, върху пет
от шестте снимки, предмет на исковата молба. Снимките безспорно са използвани
от ответника чрез публичното им показване, като с оглед местоположението на
търговския обект и начина на възпроизвеждането им върху витрините на магазина,
същите несъмнено е могло да бъдат възприети от неограничен брой лица- клиенти,
случайни минувачи и др. Следва да се отбележи и че в случая не се установява
никоя от хипотезите на свободно ползване на обект на авторски права, предвидени
в чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП, още повече, че предвид обекта на който са
възпроизведени снимките, използването има търговска цел.
Следователно,
фотографиите, създадени по поръчка на ищеца, по отношение на които същият е
носител на авторски права по смисъла на чл. 42 ЗАПСП, са били ползвани от
ответника при търговската му дейност в магазин за модни дрехи и аксесоари, но
без изричното съгласие на ищеца, при което са нарушени правата му по чл. 18, ал. 1, вр., ал. 2,
т. 1 и т. 6 и чл. 19, вр. чл. 35 и чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП,
на носител на авторски права.
Следователно,
всичси предпоставки за уважаване на иска са доказани в процеса и следва да се
определи размерът на дължимото обезщетение.
Според
чл. 95 ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право
по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което
той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне
размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с
нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите,
реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо
обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото. Вредата, от своя страна, като
пряка и непосредствена последица от използването на процесните фотоизображения,
без наличието на дължимото по закон съгласие, се изразява в неполучаване от
страна на ищеца на лицензионното възнаграждение.
В
случая, обаче, по делото няма посочени и събрани доказателства във връзка с
размера на дължимото обезщетение,
поради което и съгласно чл. 95а /предишен чл. 94а/, и доколкото искът е
установен по основание, ищецът може да иска като обезщетение от петстотин до
сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при
условията на чл. 95, ал. 3 и 4. При определяне на
обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на
нарушението. В случая, доказателства относно приходите няма.
Затова,
при определяне на размера съдът съобразява следните обстоятелства. От една
страна е недългият период от време /2-3 седмици/, в който изображенията са
използвани от ответника без съгласието на ищеца. Установено е по делото и че
фотосите са поставени по възлагане на ответника, тоест, последният не е знаел
за наличието на авторски права върху тях. От друга страна, обаче, следва да се
отчете, че ответникът като търговец, при това в конкурентни условия, е следвало
да положи минималната дължима грижа и да се осведоми относно автора/носителя на
авторски права върху рекламните изображения. Следва да се отчете и начинът на
ползване на фотографиите /петте, по отношение на които ищецът се легитимира
като носител на авторски права/ от ответника, а именно - в силно уголемени
размери, чрез облепване на витрини на магазин, предлагащ сходни със стоките на
ищеца. Тук е мястото да се вземе предвид и че снимките са създадени именно с
рекламна цел по отношение на стоките, обозначени с притежаваната от ищеца
търговска марка /вкл. в каталог и онлайн магазин/ и че ползването им в
търговски обект, предлагащ сходни продукти би създало реална възможност за
свързването им с предлаганите в магазина стоки. Освен конкретните данни във
връзка с нарушението, следва да се отчете и необходимата степен на превантивно /предупредително и
възпиращо/ въздействие по чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, която следва да намери отражение
именно в размера на обезщетението. В случая, ответникът като търговец,
извършващ дейност в конкуретна на ищеца сфера, следва да бъде мотивиран за в
бъдеще да полага дължимата грижа при осъществяването й.
Или,
при съобразяване на всичко изложено, съдът намира за справедлив размер на
обезщетението общо от 3200 лева за използване на петте снимки, по отношение на
които се доказа, че ищецът упражнява изключително право на ползване.
По
разноските
Съобразно
изхода на производството и съответните искания, право на разноски имат и двете
страни. На ответника са дължими такива в размер, съответен на отхвърлената част
от иска – 816 лева за адвокат и вещо лице, а на ищеца – съответни на уважената
част от иска – 625, 97 лева за адвокат, държавна такса, вещо лице.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.ООД, ЕИК: *******да
заплати на Д. ООД, ЕИК: *******, на основание чл. 95а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 95,
ал. 1, вр. ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП,
сумата от 3200 лева- обезщетение за причинените вреди от нарушаване на имуществени авторски права по чл. 18, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 и т. 6, вр. чл. 42, ал. 1 ЗАПСП на ищеца върху пет броя фотографски произведения чрез
възпроизвеждането им и публичното
им показване без съгласие и без обозначаване на носителя на авторските права
върху витрините на търговски обект, ведно със законната лихва за забава
от 09.11.2018 година и до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА К.ООД, ЕИК: *******да заплати на Д. ООД, ЕИК: *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625,97
лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д. ООД, ЕИК: *******да заплати на К.ООД, ЕИК: *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 816
лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок, считано от 27.05.2019 година.
СЪДИЯ: