РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Варна, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20233100900515 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Я. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, срещу „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, с която са предявени искове за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.,
вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2020 г., около 10.30, в гр. Варна, м-т
„Евксиноград“, в началото на ул. „18-та“, реализирано от Р. К. Р., който при
управление на лек автомобил „Фиат Браво“, с рег. № ******, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, удря ищеца,
който в това време е извършвал изкопна дейност, причинявайки му средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен на лявата
подбедрица, ведно със законна лихва от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция № 94-C-188/14.10.2020 г. до окончателното
заплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 08.01.2020 год., около 10.30 водачът
на лек автомобил марка „Фиат Браво“, рег. № ****** ударил ищеца в гр.
Варна, местност “Евксиноград“, в началото на ул. 18-та, който в това време е
извършвал изкопна дейност, като му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на малкия пищял в областта на глезена на левия
крак и контузно разкъсна рана в същата област. Последното обусловило
трайно затруднение в движението на долен ляв крайник за период от около
1,5-2 месеца. Сочи се, че в резултат на травматичните увреждания и на
1
претърпяното ПТП ищецът се е затворил и неговият нормален ритъм на
живот бил нарушен. Сочи се също така, че в хода на досъдебно производство
№ 108/2020 год. по описа на Пето РУ - ОД - МВР - Варна по безспорен начин
е доказана вината на водача на автомобила, но ищецът се е възползвал от
разпоредбата на чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК като е пожелал да не търси
наказателна отговорност на водача, причинил ПТП. Ищецът твърди, че към
датата на ПТП лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, към което ищецът е подал заявление за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, по което е налице
произнасяне към настоящия момент, с което се отхвърля искането. Ето защо,
сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му изплати
претендираните неимуществени вреди.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК , ответникът „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт П. Н., депозира отговор,
в който не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва иска за неимуществени вреди по основание, като счита, че не са
осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Оспорва се твърдението в исковата молба за
виновно извършено противоправно поведение от страна на водача на лекия
автомобил, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
действията на застрахования и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва
вида и характера на описаните телесни увреждания, механизма на
преминаването им и причинно-следствената връзка с извършеното ПТП.
Оспорва твърдението за наличие на дълбоко емоционално разстройство и
силен психологически стрес. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на ищеца към настъпването на деликта и към настъпването на
вредоносния резултат, изразяващо се в несъобразяване на поведението на
пострадалия с пътното платно, който под въздействие на алкохол е извършвал
изкопни работи и не се е съобразил с движението по пътното платно. Оспорва
иска за неимуществени вреди по размер, като счита, че претендираната
обезщетение е прекомерно с оглед принципа на справедливост и практиката
на съдилищата. В условията на евентуалност се посочва, че дори и да се
приеме, че справедливото обезщетяване възлиза на исканата сума от ищеца,
то тази сума следва да бъде редуцирана с приноса на пострадалото лице към
настъпването на вредоносния резултат. Излагат се самостоятелни основания
за неоснователност на иска за законна лихва. Твърди се, че неоснователността
на главния иск води до неоснователност на акцесорните, както и се посочва,
че поради неизяснеността на основанието на претенцията, то ответникът не е
изпаднал в забава. В условията на евентуалност се оспорва и началната дата,
от която се претендира лихва за забава с твърдението, че са били изискани
допълнителни документи, както и влязъл в законна сила акт установяващ
вината на застрахования в ответното дружество водач.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа
предявения иск, моли за неговото уважаване и присъждането на съдебно-
2
деловодни разноски.
От своя страна, ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска и моли за
неговото отхвърляне.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между водача на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. №
****** и ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ със
срок на покритие от 21.08.2019 г. до 20.08.2020 г., както и отправянето на
застрахователна претенция № 94-С-188/14.10.2020 г. от ищеца към ответното
дружество, по която до предявяване на исковата молба не е определен размер
на застрахователно обезщетение.
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства и на
заключенията по проведените САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като
компетентно дадени и обосновани, се установява, че на 08.01.2020 г., около
10:00 часа, в светлата част на деня, в гр. Варна, м-т „Евксиноград“, в началото
на ул. „18-та“, около средата на пътното платно, след извършена от водача на
л. а. „Фиат Браво“ с рег. № ****** маневра десен завой, е настъпило ПТП,
при което е пострадал ищецът, който в този момент е извършвал изкопна
дейност. Автомобилът, управляван от Р. К. Р., се е движел с ниска скорост,
непревишаваща позволената за градска или жилищна зона. Вдясно на пътното
платно са били разположени строителна техника – комбиниран багер,
осъществяващ изкоп на оградна основа и камион за извозване на земната
маса. Ищецът се е намирал между двете машини, като след даване на
указания за изкопната дейност се е придвижил на заден ход спрямо багера и в
този момент е бил засегнат от преминаващия автомобил в областта на ляво
ходило на ляв опорен крак, в зоната на петата, спрямо предна дясна част на
автомобила в зоната на предно дясно колело.
Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, от позицията, на която
се е намирал автомобилът, водачът му не е могъл да предотврати
настъпването на ПТП посредством аварийно спиране, но е имал възможност
да съобрази поведението си с намиращите се на малка дистанция от него
работници. В показанията си свидетелят Р. К. Р. твърди, че е наблюдавал
позицията на двамата работници, до момента в който единия от тях се е
придвижил назад към траекторията на движение на автомобила. При
придвижване на работника на една или две крачки на разстояние 0.65 м.,
водачът е не е могъл да предотврати ПТП посредством аварийно спиране.
Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка до
инцидента се е стигнало поради неосъществено надлежно обезопасяване и
сигнализиране на изкопните дейности, липса на назначен регулировчик за
контрол преминаването на МПС-та в стеснения участък и контрол на
работниците с тяхната позиция при наличие на преминаващ автомобил. В
3
тази ситуация, ищецът не е установил или съобразил приближаването на
автомобила, което е било способствано от шума, издаван от багера.
От показанията на свидетеля Д. Й. се установява, че непосредствено
след инцидента ищецът е имал видими наранявания и не е можел да стои в
изправено състояние без чужда помощ. В резултат на инцидента ищецът е
потърсил спешна медицинска помощ в СО на МБАЛ – Добрич, където било
установено счупване на малкия пищял и контузно-разкъсна рана в областта на
глезена на левия крак, за което му е била поставена гипсова лонгета.
От данните по допуснатата СМЕ се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил счупване на външния глезен на лявата
подбедрица и разкъсно-контузна рана в същата област, като увреждането е
настъпило в резултат на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет
в областта на външната повърхност на лявата подбедрица на лявото ходило. В
открито съдебно заседание вещото лице по СМЕ поддържа заключението си,
като добавя, че причина за вредоносния резултат може да бъде всяко едно
механично въздействие върху опорен крак.
Посочено е, че счупването на малкия пищял на лявата подбедрица на
нивото на глезенната става е обусловило трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник за период не по-малък от два месеца. Описаната
разкъсно-контузна рана е обусловила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като към момента на извършения от вещото лице
преглед, функцията на крайника е била възстановена без дефицит.
За инцидента е бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 3229/2020 г. и е било образувано досъдебно производство
№ 108/2020 г. по описа на Пето РУ - ОД - МВР-Варна за извършено от страна
на Р. К. Р. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК. Същото е било
прекратено с постановление от 27.04.2023 г. на основание чл. 343, ал. 2, т. 2
от НК по искане на ищеца.
От съвместния анализ на ангажираните по делото гласни доказателства,
събрани чрез разпита на свидетеля Д. С.Й. и заключението по СПЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в
резултат на внезапния стрес след удара при ПТП от 08.01.2020 г., поради
първоначално ограничената двигателна подвижност и болка, както и
остатъчните симптоми от травмата на долните крайници, ищецът е развил
симптомите на специфична фобия – акрофобия. В резултат на фобийния страх
е изпитвал предварителна тревожност и е ограничил работните си
ангажименти в строителството, като е започнал да отказва определени видове
дейности, извършвани на високо, с оглед на което събитието се е отразило на
качеството на живот на ищеца.
Въз основа на горната фактическа обстановка, настоящият състав
на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 с чл. 52
ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД.
4
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените вследствие на ПТП вреди, предполага да се
установи кумулативно наличието на предвидените законови предпоставки:
извършено противоправно Д.ие, настъпили вреди, причинна връзка между
деянието и вредите, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
От друга страна, правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК възлага в тежест на
ответника да установи, че е изпълнил изцяло задълженията си, произтичащи
от застрахователния договор, както и всички релевирани в отговора на
исковата молба възражения, включително и това за съпричиняване на
вредата.
Наличието на валидно към датата на произшествието правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по отношение на процесния лек автомобил е прието за безспорно установено
и ненуждаещо се от доказване. Безспорно е и обстоятелството, че
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение по
предявена от ищеца застрахователна претенция.
Съвместната преценка на заключението по СМЕ, събраните писмени
доказателства и показанията на свидетелите установяват настъпването на
травматичните увреждания в пряка причинна връзка с процесното ПТП от
08.01.2020 г., за което не се спори между страните.
Въпросът за наличието на противоправно деяние от страна на водача на
лекия автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ******, следва да бъде изяснен като
се даде обоснован отговор дали същият е бил длъжен да очаква възникване на
опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на
пострадалия, възможно ли е било от обективна и субективна страна той да е
възприел пострадалия като опасност и в резултат на това дали има виновно
нарушение на конкретни правила за движение, в случая на тези за скорост и
дистанция по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП.
В конкретния случай, водачът на МПС с рег. № ****** се е придвижвал
по път, на който към 08.01.2020 г. е липсвала организация на движението.
Това обстоятелство не го е освободило от задължението да наблюдава
пътната обстановка в цялост и да съобразява поведението си с потенциалните
други участници в движението с оглед спазване правилото на чл. 20, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От заключението на проведената по делото САТЕ се установява, че в
случая е съществувала обективна възможност ищецът да бъде забелязан, т. е.
за водача на лекия автомобил е възникнало задължението да приведе
поведението си в съответствие с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като намали скоростта и
при необходимост спре, каквато необходимост е съществувала в настоящия
случай, като избраната скорост на движение не е била съобразена с
5
конкретните пътни условия, видимост и със степента на възникналата
опасност. От друга страна, водачът на МПС с рег. № ****** не оспорва
механизма на ПТП, като не отрича факта на съприкосновение между
управлявания от него автомобил и ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че доколкото ищецът към
момента на деликта е имал качеството на пешеходец по смисъла на чл. 107,
ал. 1 от ЗДвП, то същия е следвало да положи необходимата грижа, при което
не би настъпил удар. Съгласно посочената разпоредба пешеходец е всеки
участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно
средство и не извършва работа на пътя. В случая с действията си при
заобикаляне на намиращите се на пътя строителни работници, водачът на лек
автомобил с рег. № В 4136 РС, не се е убедил, че няма да застраши ищеца Д.
Я. К., като участник в движението по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП –
лице, извършващо работа на пътя.
Предвид гореизложеното, поведението на водача на лек автомобил
„Фиат Браво“ представлява нарушение на правилата за движение, в случая по
чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, от което противоправно са произлезли вреди
за пострадалия ищец. Съдът счита, че не е оборена презумпцията за вина по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед на това, съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтна отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължението за обезщетение на вредите, настъпили в резултат на
поведението на водача на лекия автомобил, за който на 08.01.2020 г. е
действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Доказването на иска по основание създава необходимостта от
определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В случая, както от СПЕ, СМЕ, така и от показанията на свидетеля Д. Й.
се установява, че вследствие на произшествието в живота на ищеца са
настъпили промени от негативен характер. Счупването на глезена е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като за
период от около два месеца ищецът се е придвижвал със затруднение. За по-
продължителен период от време е била налице болезненост при физически
натоварвания, които са неразделна част от неговата трудова ангажираност
като строителен работник. В тази връзка ищецът не е могъл да упражнява
дейността си в продължение на 6 месеца, като и след това и до настоящия
момент му се налага да избягва професионални ангажименти, свързани с
отключилия се в резултат на произшествието страх от височини.
Въпреки това, следва да бъде отчетено, че лечението на контузията не е
включвало оперативна намеса, както и че към момента на прегледа преди
изготвяне на заключението по СМЕ, увреденият крайник е бил вече
възстановен с липса на дефицити.
На база така изложеното, както и при съобразяване на икономическата
6
конюнктура в страната към момента на постановяване на настоящия акт и
съдебната практика по сходни казуси, съдът формира извода, че справедлив
размер на обезщетението се явява сумата от 30 000 лева.
За определяне размера на вредите, в която насока ответникът е
направил възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за
редуцирането му от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване,
подлежи на изследване степента на причиняване на резултата от поведението
и на други участници в ПТП /вкл. самия пострадал/. Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 год. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 год./.
Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност като за
настъпването им са налице две причини – едната, създадена от поведението
на делинквента и другата – от това на увредения. Нормата на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка,
както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
В конкретния случай, релевираното от ответника възражение е свързано
с поведението на пострадалия по време на настъпване на ПТП с оглед
несъобразяване и несъблюдаване на движението по пътното платно в
непосредствена близост до ищеца. От заключението на вещото лице по САТЕ
и събраните свидетелски показания се установява, че инцидентът не би
настъпил, ако ищецът е положил дължимата грижа с оглед възможната
преценка на конкретната ситуация. Времето, когато е настъпило ПТП, е било
през деня, като ищецът е имал добра видимост и е разполагал многократно с
възможността да забележи приближаващия с ниска скорост автомобил и да
предприеме необходимите за избягване на удара действия. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Д. Й., който е
разполагал със същата видимост като ищеца и е забелязал от далечно
разстояние приближаващия автомобил. С оглед на това съдът счита, че
пострадалият с поведението си безспорно е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Изложеното е основание за определяне размера на приноса на
пострадалия, който в случая следва да се определи на 30 %. С оглед на това,
при определен общ справедлив размер на неимуществени вреди от 30 000
лева, искът следва да бъде уважен за сумата от 21 000 лева. За разликата до
пълния претендиран размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
7
По отношение на претенцията за законна лихва, ищецът претендира
лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя с отправяне на
извънсъдебна застрахователна претенция – 14.10.2020 г. Отговорността на
застрахователя за лихви е ограничена и това задължение е за периода след
датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице
(чл. 429, ал. 3 от КЗ). Доколкото застрахователят не може да отговаря за
задължението преди ефективното получаване на уведомлението за него, съдът
намира за неоснователна претенцията за лихва, считано от 14.10.2020 г. до
23.10.2020 г. Дължимостта на лихвени плащания от застрахователя се
поражда от датата на уведомяването, което е датата на получаването, а не на
изпращането на застрахователната претенция.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
разноски се дължат на двете спорещи страни.
Предвид освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и
депозити за експертизи, то с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска по чл. 432, ал. 1 от
КЗ в размер на 840 лв., както и направените разноски от бюджета на съда,
представляващи остатъка от депозита по САТЕ и депозитите по СМЕ и СПЕ в
общ размер на 600 лв.
На основание на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдено възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на
чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, съобразно уважената част от исковете в размер на
2 290 лева с ДДС.
В полза на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, се
дължи сумата от 225 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 218,75 лв. за
заплатени за САТЕ и призоваване на свидетел депозити, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да
заплати на Д. Я. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, сумата от
21 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
Д. Я. К. неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2020 г., в гр. Варна, м-н
„Евксиноград“, на ул. „18-та“, по вина на водача на лек автомобил „Фиат
Браво“ с рег. № ****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
8
отговорност“ от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 86
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 21 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв. и за присъждане
на законна лихва за периода от 14.10.2020 год. до 23.10.2020 год.
Сумата може да бъде заплатена по банкова сметка с титуляр адв. С. С.:
IBAN *****; BIC **** - ****.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати
на ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Б. С. при ВАК, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Райко Жинзифов“ № 52 ет.1 ап. 2 сумата в общ размер на 2 290 лева -
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД – ВАРНА, сумата от 1 440 лв., представляваща държавна такса по
уважения иск, както и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице по проведените по делото съдебно-медицинска, съдебно-психологична и
съдебно-автотехническа експертизи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Я. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 443,75 лв.
, представляващи сторени разноски по делото, изчислени съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9