№ 24
гр. Асеновград, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.а
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200631 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0239-
000953/28.08.2020г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-
Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на Г. П. П. ЕГН **********
от *** са наложени следните административни наказания :
1.На основание чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП и
2. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал Г. П. и е депозирал
жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и
в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Ч., се навеждат твърдения, че
същото е незаконосъобразно, поради нарушения в процедурата по
установяване на нарушението и съставянето на АУАН, а също и поради
неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за
пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр. Асеновград, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени
1
в жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 03.06.2020г. е
било констатирано, че на същата дата, около 17.10 часа в гр. Асеновград на
ул. „Околовръстно шосе“ жалбоподателят Г. П. е управлявал лек автомобил
„Опел Астра” с рег. № ***. При опита му да бъде спрян от контролните
органи същият тръгнал заплашително срещу полицейския автомобил след
това го заобиколил извън пътя и с висока скорост и опасно шофиране избягал
от проверката. Това наложи преследването му със служебния автомобил и
съответно задържането му след като същият бил настигнат и установен малко
по-късно от органите на полицията. При извършената проверка от
контролните органи водача П. дал проба с техническо средство за употреба на
алкохол, но категорично отказал да бъде изпробван с тест Дръг Чек 3000 за
употреба на наркотични вещества или техните аналози, а също и не е
изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за
употребата на наркотични вещества или техните аналози. Бил издаден талон
за изследване № 0064122 от актосъставителя Д. И.. Въпреки, че отказал да
даде проба чрез тест и техническо средство, водачът Г. П. категорично
отказал да даде кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. При проверката се констатирало също, че водачът П. не носи и не
представя контролния талон към СУМПС. Талонът за изследване бил връчен
от контролния орган, но жалбоподателя П. и същият бил откаран до
здравно заведение. В бланката на талона той саморъчно отразил, че отказва
да бъде тестван и да даде кръв и урина за изследване. Отказът му да се
подложи на изследване бил заявен и пред медицинско лице, което го отразило
в Протокола за медицинско изследване – Приложение № 4 към Наредба № 1
от 19.07.2017 г. За констатираното нарушение на Г. П. бил съставен АУАН,
като актът бил съставен в негово присъствие, бил му предявен и същият го
подписал, като в него саморъчно отразил, че няма възражения. Писмени
възражения не са били подадени и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че извършването на горните административни
нарушения е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният
АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават
категорично и от показанията на актосъставителя Д. И. и свидетелите А. С.
и П. И. , както и от приложените и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност писмени доказателства.
Първото описано в НП нарушение е квалифицирано по чл. 174 ал.3 от
НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване
на употребата на наркотични вещества предвижда, че съдържащата се в нея
2
санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
даване на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по
равностоен начин средствата за установяване на употребата на наркотици от
водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически средства,
като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на
обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е
използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че
дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с тест чрез
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества е
самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното
нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1
от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване
употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при
извършването на проверка за установяване на алкохол или наркотични
вещества проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от
контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението
на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се
приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния
случай въпреки, че водачът Г. П. неколкократно е бил поканен да даде проба
за наркотици чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с
което е реализирала състава на горното нарушение. Същият не е изпълнил и
предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване. При това
положение, съдът намира от правна страна, че жалбоподателят Г. П. е
реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. На
практика същият не е изпълнил нито едно от задълженията по чл. 2 ал.1 от
Наредбата и е направил всичко възможно, за да възпрепятства извършването
на проверката, като категорично е отказал и двата способа.
Второто нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, касаещо неносенето на
КТ към СУМПС също е установено по несъмнен начин, правилно е
квалифицирано и съотнесено към надлежната санкционна разпоредба на чл.
183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и
съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните
по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от
компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на
горните основания са наложени горепосочените административни наказания.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от
компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона
3
форма е. Описаното нарушение в точка на НП правилно е било съотнесено
към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Същата в
редакцията и действала към момента на извършване на нарушението
предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотици или не изпълни предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв.
За второто нарушение правилно е приложена санкционната разпоредба
на чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 10 лева за
водач, който не носи КТ към СУМПС. При определяне размера на
наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС,
наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на
наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В
случая и двете наказания и за двете нарушения са предвидени в закона в
абсолютен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на
административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в
този размер същият правилно е приложил закона.
Наведеното в жалбата възражение, за нарушено право на защита на
жалбоподателя, поради нечетливост на връчения му екземпляр от АУАН е
неоснователно. Горното твърдение не съставлява съществено нарушение на
административно производствените правила защото не води до
компрометиране на правото на жалбоподателя да разбере административното
обвинение по отношение на неговите обективни и субективни
характеристики и съответно да упражни правото си на защита. Приложеният
по делото екземпляр от АУАН, част от административно-наказателната
преписка е абсолютно четлив и разбираем. Именно той е бил връчен на
жалбоподателя при проверката и същият с подписа си е удостоверил, че се е
запознал със съдържанието му и няма възражения. Затова и въведеното по-
късно възражение, че същият не е разбирал какво точно нарушение му се
вменява във вина звучи несериозно. Подробни съображения в тази насока е
изложил и Административен съд-Пловдив с решението си постановено в
касационното производство, като е приел ,че не е налице съществено
процесуално нарушение в горния смисъл, което е задължително и за
настоящата инстанция.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните
имат право на такива.
Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а
именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е
уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването,
4
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв. В случая с оглед изхода на делото и отхвърляне на
оспорването, разноски се дължат само на въззиваемата страна. По делото
обаче не се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна и
такива съответно не са надлежно удостоверени като размер, поради което и
такива не следва да се присъдят.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно, обосновано и правилно , на основание чл.
63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0239-
000953/28.08.2020г., издадено от Началника на РУ-Асеновград към ОДМВР-
Пловдив – Петър Костадинов Бабугеров, с което на Г. П. П. ЕГН **********
от *** са наложени следните административни наказания :
1.На основание чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП и
2. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5