№ 818
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100510625 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.04.2021 г. по гр.дело № 55061/19 г., СРС, I ГО, 39 с-в е
признал за установено по предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. ****
срещу Д. КР. Б., ЕГН ****, с адрес, гр. София, ж.к. **** и Г. КР. К., ЕГН
**********, е адрес гр. София, ж.к. ****, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Д. КР. Б.
и Г. КР. К. дължат на „Т.С.“ ЕАД при квоти по 1/2 всеки следните суми:
4510.16 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.01.2012 г. до м.04.2014 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ****, аб. № 352191, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК - 25.02.2015 г., до окончателното изплащане, сумата от 797.52
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 29.02.2012 г. до 30.01.2015 г., както и сумата от 61.20 лв., главница
за дялово разпределение за периода от м.01.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.02.2015
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 17.06.2015 г. по гр.
д. № 10360/2015 г. по описа на СРС, 39 състав, като е отхвърлил иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 4510.16 лв.,
до пълния претендиран размер от 4724.07 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.02.2015 г. до окончателното
изплащане, иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
сумата над уважения размер от 797.52 лв., до пълния претендиран размер от
857.74 лв., както и искът за сумата от 12.10 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 29.02.2012 г.
до 30.01.2015 г. Осъдил е Д. КР. Б., ЕГН ****, с адрес, гр. София, ж.к. **** и
Г. КР. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 736,91 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците Д. КР. Б.,
ЕГН ****, с адрес, гр. София, ж.к. **** и Г. КР. К., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. ****, чрез пълномощника по делото адвокат В.М., със
служебен адрес: гр.София, ул.“**** с мотиви, че по делото липсват
категорични данни за реално потребената от ответниците топлинна енергия,
че ищецът не е представил доказателства за редовността на воденото
счетоводство, а счетоводните записвания в счетоводните документи на
ищовата страна не са годно доказателствено средство за размера на
претендираното вземане, че по делото не е представен договор за извършване
на услугата дялово потребление, сключен между доставчика на ТЕ и ФДР.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да
бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“****, представлявано от Изпълнителния
директор А.А., чрез пълномощника по делото юрисконсулт М. оспорва
въззивната жалба.
2
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Д. КР. Б., ЕГН
**** и Г. КР. К., ЕГН ********** за признаване за установено, че
ответниците в качеството си на потребители на топлинна енергия дължат
заплащането за потребената ТЕ при квоти ½ всеки за следните суми: 4724.07
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.01.2012
г. до м.04.2014г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
аб. № 352191, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК 25.02.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 857.74 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 29.02.2012 г. до 30.01.2015 г., сумата от 61.20 лв., главница за
дялово разпределение за периода от м.01.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 25.02.2015
г., както и сумата от 12.10 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 29.02.2012 г. до 30.01.2015
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 17.06.2015 г. по гр.
д. № 10360/2015 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
3
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не са заплатили и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците Д. КР. Б., ЕГН **** и Г. КР. К., ЕГН ********** в срока
по чл.131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в който са ос порили
предявените искове с твърденията, че не е доказано ответниците
действително да са потребявали ТЕ и че са потребители, че не е доказана
реалната доставка на ТЕ, вида и размера й.
От правна страна:
От представеното по делото писмено доказателство нотариален акт
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41 от 23.06.2009 г., том I, per.
№ 4115, hot. дело № 39 от 2009 г. се установява, че М.Г. Б.а дарява на дъщеря
си Г.К. К. и на сина си Д. КР. Б. следния свой собствен недвижим имот:
апартамент под № 3, находящ се в гр. София, р-н „Триадица“, ж. к. ****. В
нотариалният акт е посочено, че М.Г. Б.а си запазвала пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху имота, който дарява, като от
представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № РКС21-
ВК08-310 от 22.02.2021 г. на Столична община се установява, че М.Г. Б.а е
починала на 20.09.2009 г., т.е. преди процесния период, като ответниците
притежават правото на собственост върху процесния имот, а учреденото
право на ползване е погасено на 20.09.2009 г. с настъпване на смъртта на
лицето, в чиято полза е било учредено.
Ето защо, следва да се приеме, че ответниците, като собственици на
процесния имот за процесния период м.01. 2012 г. до м.04.2014 г., се явяват
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., По смисъла на тази норма, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
4
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп‐
реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
5
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е било установено, че в конкретния казус е била въведена
системата за дялово разпределение. От заключението на приетата по делото
основна и допълнителна СТЕ се установява, че в процесния имот е имало пет
броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, като уредите били отчетени на
11.05.2012 г., 25.05.2013 г. и допълнително отчитане на 22.05.2014 г. През
процесния период изчислената ТЕ за отопление на отдадената от сградната
инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г., като нямало изчислена ТЕ за общи части. Вещото лице е
посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с
действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и че общият размер на
дължимата суми през процесния период възлиза на 4510.16 лв. Съгласно
заключението топломерите били преминали на метрологична проверка през
двугодишен период и при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности. По делото е приета и допълнителна СТЕ, от което се
установява, че параметрите на първичния топлоносител са в диапазона на
температурния режим на съответния отоплителен сезон, като също така
между абонатите в СЕС от страна на ФДР се определяло само постъпилата в
абонатната станция ТЕ, отчетена от общия топломер. Съгласно заключението
е посочено, че през процесния период нямало отбелязване за неизправност на
уредите.
От приетата ССЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащания на претендираните суми, както и че стойността на предоставената
услуга за дялово разпределение възлиза на 61,20 лв.
Настоящата инстанция също намира за неоснователни възраженията на
ответниците за недоказаност на исковата претенция, тъй като не била
доказана реална доставка до процесния имот на топлинна енергия в
претендираните количества. От приетите основна и допълнителна СТЕ и при
съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства се
установява, че при спазване на ЗЕ на ответниците в процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. Няма основание да не се приемат двете СТЕ, още повече, че в случая
данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от
представените от третото лице помагач отчети.
Неоснователни са възраженията за недоказаност на количеството доставена
топлоенергия при доводи за нередовност на счетоводството на ищеца.
Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните се
установява от заключението на СТЕ и ССЕ, които не са оспорени.
Ето защо съдът приема, че по делото е установена по несъмнен и категоричен
начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество,
6
поради което искът за главница се явява основателен за сумата от 4510,16 лв.
Купувачът дължи цената на реално потребената енергия, като при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е
сумите по изравнителните сметки, които намират окончателна стойност в
общи фактури, издадени за всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна
сметка съдържа топлинна енергия за отопление, която включва топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване на
топла вода, както и топлинна енергия за отопление на имота /отдадена от
отоплителните тела/. При определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени
или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия, след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, то те са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86,
ал.1 ЗЗД върху главницата, чийто размер е правилно изчислен от СРС по
реда на чл.162 ГПК.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.04.2021 г. по гр.дело № 55061/2019 г.
на СРС, I ГО, 39 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД-„Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7