Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/………………………….., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, Седемнадесети
състав
На двадесет и пети юни две
хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно
заседание в следния състав:
Председател: М.
Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от
административния съдия Административно дело №920 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186,
ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по жалба вх. №5713/04.04.2019г. на «МУЛТИФАРМА
2014» ЕООД – гр.Варна с ЕИК ********* против
Заповед за налагане на ПАМ № ФК-69-0347251/21.03.2019г. издадена от Началник
отдел “Оперативни дейности” Бургас в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС е
наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" - аптека в гр.Бургас,
жк.»Меден рудник» блок 436 и е забранен достъпа до него за срок от 15 дни.
В жалбата се твърди че Заповедта е незаконосъобразна, постановена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие
с целта на закона. ПАМ била издадена без да са налице основанията предвидени в
закона. В заповедта не били изложени основателни мотиви относно необходимостта продължителността
на действието на мярката да е 15 дни. Изложените конкретни мотиви били
бланкетни, като част от тях не отговаряли на истината, а друга част били без
значение за продължителността на мярката. Съображенията, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС и обекта реализира
среднодневен
оборот от 2415,54лв. не могат да обосноват
необходимчостта от затварянето му за 15 дни, което нямало да обезпечи фиска, а
щяло да доведе до спиране дейността на търговеца и осигуряване плащането на
публичните му задължения. Неотносимо, а и невярно било, че дружеството има
неплатени публични задължения в размер на 15 716,30лв. Останалите мотиви
били бланкетни и преповтаряли законовите разпоредби. Заповедта не била с
изискуемото съдържание по чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Това препятствало съдебната
проверка как със запечатването на обекта за 15 дни ще бъдат постигнати целите
за които мярката се налага. Това съставлявало съществено нарушение, още повече,
че се касаело за единичен случай и нямало данни за други такива, нито за
системност и стремеж към нарушаване на финансовата дисциплина. От заповедта не
ставало ясно как неиздаването на фискален бон на стойност 0,87лв. или вида и
потенциала на търговския обект засягат особено значим държавен или обществен
интерес, което да налага временно преустановяване на дейността му. Установените
конкретни факти и обстоятелства сочели, че от налагането на мярката и
запечатването на обекта за 15 дни несъразмерно ще засегне правата и интересите
на дружеството като данъчно-задължено лице. С налагането на ПАМ за това първо
нарушение на дружеството се засягали правата му в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която заповедта се издава, което е нарушение на
чл.6 ал.2 от АПК. Преустановяването на търговската дейност в обекта безсъмнено
считат, че ще препятства генерирането на
приходи от нея, което ще намали размера на дължимите данъци и ще се отрази неблагоприятно
на фиска. Освен това налагането на ПАМ не било необходимо за постигане на
целите на превенцията, за които значение имало издаването на НП по ЗАНН. Поради
това претендират отмяна на Заповедта и наложената с нея принудителна мярка и да
бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски. В съдебно
заседание представител на жалбоподателя не се явява. След приключване на
откритото съдебно заседание, по делото е докладвана постъпила по курирер
молба-становище от процесуалният представител на жалбоподателя с доводи за
уважаване на жалбата и за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Заявено
е, че се поддържа и искането за присъждане на жалбоподателя на направените по
делото разноски, които съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК представлявали
50лв.-заплатена държавна такса и 2000лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
с ДДС.
Ответникът - Началник отдел “Оперативни дейности”-Бургас в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП
представя административната преписка по издаване на Заповед за налагане на ПАМ
№ ФК-69-0347251/21.03.2019г. С допълнително писмо представя като доказателства
за компетентността на издателя й Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изп.
директор на НАП, с която са определени компетентните органи да издават заповеди
за налагане на ПАМ –запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС и Заповед №2106/30.03.2018г.
за преназначаването на Д. Т. В. на длъжността „началник отдел “Оперативни
дейности”- Бургас в ГД «ФК» при ЦУ на НАП. В съдебно заседание ответникът не се
явява и не изпраща представител.
Като взе предвид изложеното в жалбата и прецени по
отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената
тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически
установявания и правни изводи:
Административното производство започнало по повод извършена
проверка на 18.03.2019г. в аптека находяща се в гр.Бургас, жк “Меден рудник“
блок 436, представляваща обект стопанисван от «Мултифарма 2014» ЕООД-гр.Варна.
Проверяващите констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба, тъй като след контролна покупка на 5бр.
презервативи и заплащане на цена от 0,84лв. в брой с монета от 2лв. на помощник-фармацевта
С. А. Ч. в 15,14часа, им било върнато ресто, но не им бил издаден касов бон от работещото
в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки. За това и установеното при
проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в отдел “Оперативни
дейности”-Бургас, ГД»Фискален контрол» при ЦУ на НАП е съставен Протокол за
извършена проверка сер.АА № 0347251/18.03.2019г. В него посочили, че обекта
представлява аптека с три каси; че е нает и търговската му част е с площ от
около 50кв.м, а складовата част е около 70кв.м; че в него се предлагат
лекарства и хранителни добавки на цени от 0,04лв. до 333,57лв.; че аптеката е
със сключен договор с НЗОК и в нея се извършват продажби по НЗОК. Проверяващите
отразили, че в обекта са налични и функционират три броя фискални касови апарати,
които са индивидуализирани с номера и модели, при проверка на които установили:
- разчетена касова наличност съответно: 1 815,94лв.; 0лв. и 794,15лв.;
- служебно въведените пари в касите съответно: 30лв.; 0лв. и 50лв.;
- фактическата наличност в касите съответно: 1104,13лв.; 0лв. и 793,53лв.;
- установената разлика била съответно: -711,81лв.; 0лв.; 0лв.
Констатирано е, че
часовника на ФУ е с 6 минути напред , спрямо астрономическото часово време, приложени
са описи на паричните средства налични в двете фискални устройства, изготвени
от работещите на тях магистър-фармацевт Н. И. и пом. фармацевт С. Ч.. Във връзка
с установенаото несъответствие в размер – 711,81лв. между наличността по
фискална памет и фактическите пари в брой във ФУ, на което работи пом.
фармацевта Ч., тя дала писмено обяснение, че разликата се дължи на това, че
колежката й пом. фармацевт от първа смяна, която работи на същата каса не ги е
извела. Ч. посочила също, че винаги маркират и отчитат точно парите по касова
наличност, че никой не злоупотребява и всичко е прецизно и точно. За
контролната покупка направена от инспекторите по приходите посочила в
отделни писмени обяснения, че въпросния
ден – 18.03.2019г. започнала работа втора смяна, че е маркирала баркода на
презервативите и ги изписала в компютъра, че неволно пропуснала да натисне
бутона за излизане на касов бон. Заявила, че това е инцидентно, че винаги
задължително издават касов бон, че при последваща продажба се виждало, че не е приключено и
нямало начин да се пропусне издаване на касова бележка.
Въз основа на описаното като установено в протокола за
проверката и в приложените междинни отчети, описа на наличните парични средства
и др., началника на отдел “Оперативни дейности” –Бургас в ГД «Фискален контрол»
при ЦУ на НАП намерил, че «МУЛТИФАРМА 2014» ЕООД-гр.Варна не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава
на чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС. Поради това на основание чл.186 ал.1 и чл.187
ал.1 от ЗДДС издал Заповед №ФК-69-0347251/21.03.2019г., с която наложил на
дружеството ПАМ «запечатване на търговски обект» на стопанисваната от него аптека
в гр.Бургас, жк “Меден рудник“ блок 436 и забранил достъпа до нея за срок от 15
дни. Този срок издателя на заповедта определил като отчел тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската
дейност, а също и обстоятелството, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице,
което има непогасени публични задължения в размер на 15716,30лв. към
21.03.2019г.; че среднодневния оборот на обекта е 2415,54лв., а при проверката
е установена разлика от 711,81лв. между наличните парични средства в касата и маркираните
във ФУ. Направен е извода, че създадената организация на работа позволява част
от оборота да не се отчита през фискално устройство и следва да се създадат
условия и такова ръководство и организация, които да обезпечат спазване на изискванията
на Наредба Н-18/13.12.2006г. Изтъкнато е, че вредата от нарушения на чл.118 от ЗДДС и чл.3 от Наредба № 18/13.12.2006г. – от неиздаването на касова бележка за
документиране на продажба е в размера на дължимият корпоративен данък и ДДС,
който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.
С преписката са представени справки за регистрираните
продажби на ФУ, както и за приходи, разходи, печалба, загуба , данъци и т.н. на
дружеството; съставените му два акта за установяване на административно
нарушение на 26.03.2019г. – за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.118
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за неиздаването на 18.03.2019г. на
касовата бележка за контролната покупка направена от инспекторите, както и за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за констатираната
при проверката разлика между касовата наличност по фискално устройство и
фактическа наличност в размер на 711,81лв.
От дружеството с жалбата са представени справки за
задълженията и плащания към 25.03.2019г. и за преведените по сметки на НАП и
погасени задължения с тях за периода от 01.01.2019г. до 24.03.3019г.
Във връзка с преценката на допустимостта на жалбата,
Съдът взе предвид, че Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на дружеството чрез
упълномощено лице на 25.03.2019г., а на 03.04.2019г. по куриер е депозирана
жалба срещу нея. С жалбата оспорването е упражнено в законово установения срок
по чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице - «МУЛТИФАРМА 2014» ЕООД-гр.Варна,
което е адресат на административният акт, чиито прана се засягат неблагоприятно
от него. Това обосновава извода, че за юридическото лице е налице правен
интерес и активна легитимация за оспорване на Заповедта и жалбата му срещу нея е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен
орган – от Началник отдел “Оперативни дейности” -Бургас в ГД «Фискален контрол»
при ЦУ на НАП, на когото със Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП са предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на
ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на гр.Бургас.
Заповедта е издадена и подписана от Д. Т. В., който със Заповед №2106/30.03.2018г.
е преназначен на длъжността Началник отдел “Оперативни дейности” – Бургас в ГД
«ФК» при ЦУ на НАП.
Заповедта е
издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите
и правни основания, въз основа на които е постановена със съответната
разпоредителна част, поради което са неоснователни оплакванията в жалбата в
тази насока. Изложените в Заповедта съображения отговарят на изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се
извърши проверка за законосъобразност на Заповедта на всички основания по
чл.146 от АПК.
Основателно ответната страна изтъква, че при издаването на Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административния
орган действа при условията на обвързана компетентност. От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на 18.03.2019г. двамата проверяващи са
извършили заплащане в брой на 5броя презервативи на обща стойност 0,84лв. при
закупуването им в гр.Бургас, жк “Меден рудник“ блок 436 на помощник-фармацевта С.
А. Ч. в аптеката, стопанисвана от «МУЛТИФАРМА 2014» ЕООД-гр.Варна. За тази
продажба след получаване на сумата от 2лв. на монета им е върнато рестото, без
да им е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация фискално устройство в обекта. Законодателят е предвидил при
констатирано такова нарушение да се налага ПАМ, без възможност за преценка от
административния орган дали да постанови такава. Правилно административният орган
намерил, че е задължен да приложи чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС, съгласно който принудителната
административна мярка «запечатване на обект» за срок до един месец, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален
бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), издаден по
установения ред за доставка/продажба». Издаването на заповед за налагане на
принудителна административна мярка е самостоятелен процес по издаване на
индивидуален административен акт, различен от процеса по реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя чрез съставяне на АУАН
и издаване на НП. Макар и уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки
се различават от административните наказания. ПАМ се налагат за предотвратяване
или прекратяване на административни нарушения, а не за да бъде санкциониран
нарушителя за извършването на тези нарушения. Поради това не съставлява
съществено процесуално нарушение издаването на Заповедта за налагане на ПАМ
преди да е съставен АУАН за нарушението и да е издадено за него НП. Именно в
административно-наказателното производство преди издаване на НП съгласно чл.53
ал.1 от ЗАНН е релевантна и следва да се извърши преценката дали нарушението е
маловажно или не и дали за него е приложим чл.28 от ЗАНН. Производството по издаване
на акт за налагане на ПАМ не е административно-наказателно, а административно и
в него не се дължи преценка приложим ли е за случая чл.28 от ЗАНН и налице ли
са предпоставките за него да не се издава НП. Поради това доводите, че се касае
за първи такъв случай не могат да обосноват извод за незаконосъобразно издаване
на Заповедта за налагане на ПАМ.
От приетите по делото доказателства се установява, че
Заповедта е издадена след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая, в съответствие с общото изискване на чл.35 от АПК, при
правилно приложение на процесуалните и материалните норми. Съгласно чл.118, ал.3
от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба /доставка
на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с
ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в
експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - фискално
устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на
такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на
стоки или услуги в търговски обект, по аргумент от чл.25, ал.1 т.1, във връзка
с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Между страните по
делото няма спор по фактите и обстоятелствата установени при проверката, че след
като е заплатена цената за закупеното с пари в брой е следвало освен дължимото
ресто, на платилия цената е следвало да бъде издаден и предоставен и документ
за продажбата. Няма спор, че в обекта е имало 3 фискални устройства, които са
били регистрирани, на две от които се е работило, като на едното е регистрирал
продажбите магистър-фармацевта, а на другото – помощник фрмацевта. Не е спорно,
че контролната покупко-продажба не е регистрирана и за нея не е издадена касова
бележка, нито такава от кочан. Правилно това е взето предвид при издаване на
Заповедта, както и установеното при проверката за оборота на обекта, за наличните
парични средства, за работещите в него лица, за местоположението и капацитета
на обекта, който е нает от дружеството и т.н. Събразно писмените доказателства
е издадена заповедта за налагане на ПАМ за срок от 15 дни. Екземпляр от заповедта
е връчен срещу подпис на представляващия дружеството, с указания за реда и
сроковете за обжалването й, което е упражнено своевременно.
Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане
на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавните
интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на
данъците върху действително реализираните обороти. На административният орган
налагащ ПАМ е предоставена преценката за какъв срок да запечата конкретния
търговски обект, който не може да е по-дълъг от месец, който с процесната
Заповедта е определен на 15 дни, за които да се запечата и забрани достъпа до аптеката.
Този срок по продължителност е в средния размер, спрямо максималния предвиден в закона и е съобразен с
конкретния случай: че не е издаден документ за закупените като контролна
покупка 5бр. презервативи, които са заплатени в брой, при наличие на въведени в
експлоатация в аптеката 3 броя фискални касови апарати. Правилно е отчетено
установеното при засичането на касовия аппарат, на който е работил пом.
фармацента, извършил продажбата на проверяващите, че е наличе съществена по
размер разлика над 700лв. между разчетената
касова наличност и фактически наличните средства. Дали това се дължи на
неизпълнение на задължение на работилия на този касов апарат помощник-фармацевт
от предната смяна за отразяване на ФУ на извеждането на оборота, който той е
отчел или на други обстоятелства, безспорно установен е факта на съществуваща в
значиктелен размер разлика между фактическата наличност и касовата наличност за
това ФУ. Този факт, данните за ежедневния оборот на аптеката, както и
установената неточност на времето на ФУ кореспондира с извода на издателя на
заповедта, че определянето на 15 дневен срок за ПАМ изразяваща се в запечатване
на обекта, който е средния срок предвиден в закона е съответен на тежестта на
нарушението, видът, капацитетът и посещаемостта на обекта. При законово
предвиден срок на ПАМ до един месец, определения със Заповедта срок от 15 дни е
съответен на конкретните факти и обстоятелства и достатъчен за постигане на
целите за които заповедта за налагане на ПАМ се издава. Срокът на ПАМ е
определен в размер съобразен с обществените интереси и достатъчен за да приведе
търговеца организацията си в обекта и контрола на работещите в аптеката на
смени служители в съответствие с изискванията в установения правов ред. Спазено
е изискването на чл.186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане
на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на изискването по
чл.59, ал.2 т.4 от АПК, в каквато насока е установената съдебна практика в
Решение № 12854/17.10.2012г. по адм. д. № 402/2012г., Решение №
11926/27.09.2011г. по адм. д. № 2177/2011г. и Решение № 2371/24.02.2017г. по
адм. д. № 13978/2015г. на ВАС.
Неоснователни са и доводите, че с оглед изключително
ниския размер от 0,84лв. на неотчетената продажба, с налагането на ПАМ е
нарушен принципът на съразмерност. След като ПАМ се налага независимо от
предвидените глоби или санкции и няма характер на допълнителна санкция, а само
превантивно действие, стойността на неотчетената продажба е без значение, както
постановява и ВАС в Решение №2162/13.02.2012г. по адм. д. № 6821/2011г. Не е
налице и несъответствие на акта с целта на закона, която в случая е упражняване
на предвидена в закона принуда върху субекта извършващ дейност в обекта, която
да го насочи към спазване на регламентирания в чл.118 от ЗДДС и Наредба №
Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане на продажбите. В случая крайната цел на
процесния индивидуален административен акт, както и на чл.118 от ЗДДС и на
Наредба № Н-18/13.12.2006г., е да въздейства по максимално ефективен начин
върху обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, а непосредствената му цел
е да предотврати извършването на продажби, които не се регистрират и не се отчитат
по законоустановения за това ред и начин.
Заповедта е издадена и в съответства с целта на закона посочена
в чл.22 ЗАНН. Принудителната мярка "запечатване на обект" има
превантивна цел, тъй като с налагането й на търговският обект, в който е
осъществено нарушението, се препятства възможността търговецът да извърши друго
нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. Поради това неоснователни
са доводите в жалбата и в постъпилото по делото писмено становище от процесуалният му представител, че вредите,
които ще претърпи търговеца от наложената му ПАМ за срок от 15 дни ще бъдат
значителни, за разлика от тези причинени на фиска от нерегистрираната продажба
на минимална стойност. Невъзможността през срока на ПАМ обекта да реализира
евентуални обороти в размера на фигуриращите в отчетите не представлява вреда в
размер на евентуалните приходи. Предлаганите в обекта лекарства и хранителни добавки
не са пакетирани и не се явяват малотрайни стоки и съхраняването им през срока
на ПАМ няма да коства значителни разходи на дружеството, нито ще ги направи
негодни за реализация. Законовия срок от издаване на Заповедта до влизането й в
сила, респ. срока от постановяване на процесното решение до влизането му в сила
са достатъчни, за да може да бъдат реализирани наличните в обекта лекарста и
добавки и да бъде съобразено дали и до кога да бъдат доставяни такива в обекта.
Поради това и в този смисъл неоснователно е оплакването се явява оплакването в
жалбата, че Заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност в чл.6
от АПК.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания по чл.146 от АПК за
отмяна на обжалваната Заповед, поради което оспорването й с жалбата следва да
се отхвърли като неоснователно.
С оглед изхода на спора своевременно направеното искане в
жалбата за присъждане на разноските по делото и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 2050лв. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№5713/04.04.2019г.
на „МУЛТИФАРМА 2014“ ЕООД-гр.Варна на Заповед за налагане на ПАМ №ФК-69-0347251/21.03.2019г.
издадена от Началник отдел “Оперативни дейности” - Бургас в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя „МУЛТИФАРМА 2014“ЕООД-гр.Варна с ЕИК ********* за присъждане по
делото на разноски в общ размер от 2050/две хиляди и петдесет/лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.