Определение по адм. дело №2361/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба, подадена от А. Ц. С.-Д., [ЕГН], с адрес в гр. Карлово, [улица]против Решение № 2153-15-157/03.10.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. С оспореното решение е оставена без уважение подадената от нея жалба по реда на чл. 117 КСО срещу Разпореждане № ********** по протокол № 2140-15-697/04.08.2025 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО по заявление № 2113-15-2068/27.05.2025 г. Жалбоподателката твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са неправилни и постановени в нарушение на материалния закон. Сочи, че по данни на пенсионния орган към датата на заявлението е била на 51 години и 2 дни и е притежавала следния осигурителен стаж: 25 години 2 месеца и 25 дни стаж по чл. 69 КСО като кадрови военнослужещ, 5 месеца и 26 дни стаж по чл. 104, ал. 6 и 8 КСО и 6 години и 2 месеца стаж от трета категория, като общо превърнатият стаж по чл. 104 КСО възлизал на 50 години 10 месеца и 10 дни. Посочва, че при тези данни сборът от стаж и възраст надвишава 94 точки, поради което счита, че изпълнява условията на чл. 69б КСО и следва да й бъде отпусната пенсия.

Поддържа, че неправилно пенсионният орган е приел, че стажът по чл. 69 КСО не бил „реално“ положен при условията на първа категория труд, а само се приравнявал към такава, поради което не можел да бъде използван за правата по чл. 69б КСО. Твърди, че законодателят не прави разлика между стаж от първа категория по чл. 69 КСО и първа категория труд по Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, като и в двата случая стажът е от първа категория по силата на закона. Позовава се на чл. 104, ал. 4–8 КСО, § 1, т. 11 ДР на КСО, чл. 16–18 НПОС, както и на уредбата на военната служба в Закона за отбраната и въоръжените сили, от които според нея следва, че „изслуженото“ време като военнослужещ представлява труд от първа категория.

Оспорва и довода, че чл. 18, ал. 4 НПОС бил приложим само при недостигащ стаж по чл. 69 КСО. Поддържа, че тази норма има указателен характер и не може да ограничава правата по чл. 69 и чл. 69б КСО, като се позовава на чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА. Излага, че неправилното тълкуване на органа противоречи на принципите на държавното обществено осигуряване – задължителност, всеобщност, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.

Жалбоподателката обръща внимание и на различието в изискуемата възраст за жените по чл. 69 и чл. 69б КСО, като твърди, че законодателната политика след 2016 г. фактически е ограничила възможностите за пенсиониране по чл. 69 КСО, поради което при наличие на условията по чл. 69б КСО следва да се прилага по-благоприятната норма. Привежда обширни статистически данни от НОИ относно броя на пенсиите по чл. 69 и чл. 69б КСО при жени, както и подробно цитирана съдебна практика на ВАС за периода 2016–2025 г., според която стажът по чл. 69 КСО се зачита за стаж от първа категория, нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС има указателен характер и не може да ограничава прилагането на чл. 69б КСО, а при кумулативно изпълнение на условията и по двете правни хипотези следва да се приложи по-благоприятната за лицето.

В заключение жалбоподателката твърди, че притежава необходимия осигурителен стаж от първа категория и изискуемия сбор от стаж и възраст, поради което отказът за отпускане на пенсия е незаконосъобразен. Иска от съда да отмени Решение № 2153-15-157/03.10.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/04.08.2025 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив.

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.

Предвид всичко изложено, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с конституиране на страните съобразно чл. 153 и чл. 154 от АПК, както и с даване на указания по реда на чл. 163, ал. 3 от АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за спора и разпределяне на доказателствената тежест съгласно чл. 170 от АПК и чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 1 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2025г. от 14.10 часа, за която дата да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА като страни по делото оспорващ - А. Ц. С.-Д., ЕГН: *********, с адрес в гр. Карлово, [улица], и ответник – Директора на ТП на НОИ Пловдив.

УКАЗВА на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 1 от АПК на ОТВЕТНИКА, че в негова тежест е да установи компетентността си за издаването на оспорения административен акт, както и съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на страните, че могат да докажат доводите и възраженията си с всички допустими по АПК и ГПК доказателства и доказателст­вени средства.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства до края на пър­вото по делото съдебно заседание, като всяка страна е длъжна да установи фак­тите, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.