№ 302
гр. София , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Атанаска Китипова
Величка Цанова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601252 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..………………... 2020 год.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI с-в, в
публично съдебно заседание на …….…..двайсет и шести ноември…....… през две
хиляди и двайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА КИТИПОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
с участието на секретар ………… ИРЕНА МИЛКОВА……....………………. и на
прокурора …………………… ПОПКОЛЕВ.............................................… разгледа
ВНЧД № 1252 по описа на САС за 2020 год., докладвано от съдия КАЛПАКЧИЕВ,
като, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34, вр. с чл. 20, ал. 1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на адвокат П. Д. срещу решение на СГС, НО, 28 състав по НЧД
№ 3543/2020 г., обявено на 27.10.2020 г., с което на основание чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС е признато решение на административнонаказващ орган на Брук ан дел
Лейта, Република Австрия от 12.10.2018 г., влязло в сила на 13.11.2018 г. по преписка BLS2-
V-18 68584/3, с което на българския гражданин С. К. К., роден на *** г. в гр. ***, с постоянен
1
и настоящ адрес – гр. ***, ул. „***“ (431-ва) № 14 а, ет. 3, ап. 6, ЕГН: **********, е наложена
финансова санкция от 130 евро и е постановено да плати направените по
административнонаказателното производство разноски в размер на 5 евро, общо с левова
равностойност 264.04 лева за извършено на 26.5.2018 г. нарушение по австрийския закон за
движение по пътищата – чл. 52, б. „а“, т. 10а и чл. 99, б. 2d.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, тъй като се поддържа, че e
неоснователно, неправилно и немотивирано. Защитникът твърди, че по делото не са налице
доказателства именно С. К. да е управлявал засеченото с техническо средство моторно
превозно средство; липсвали доказателства, че българският гражданин е бил уведомен за
констатираното нарушение, както и дали той е възразил за това обстоятелство. Отправя се
искане за отмяна на решението и за постановяване на отказ за признаване изпълнението на
акта на австрийските полицейски власти, с който е наложена глоба в размер на 135 евро на С.
К..
За съдебното заседание на апелативния съд засегнатото лице С. К., редовно призован,
не се явява. На основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, САС разгледа
делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на българския гражданин поддържа
жалбата и отразените в нея доводи. Сочи, че решението на градския съд е неправилно,
немотивирано и неоснователно, поради което моли да се постанови въззивно решение, с което
да се откаже изпълнение на акта на австрийските полицейски власти за налагане на глоба в
размер на 135 евро.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Пледира, че от материалите по делото се установяват всички необходими реквизити за
признаване на финансовата санкция, наложена с акт на държава-членка на ЕС. Моли да се
остави жалбата без уважение и да се потвърди първоинстанционния акт.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и сам
служебно провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено
следното:
Атакуваното решение на СГС е постановено при обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване в това производство съобразно
разпоредбите на чл. 30 – чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на
Република Австрия за признаване и изпълнение на парична санкция в размер на 135 евро,
наложена по отношение на засегнатото лице - българския гражданин С. К., с решение по
преписка BLS2-V-18 68584/3) от 12.10.2018 г., влязло в сила на 13.11.2018 г., постановено от
административнонаказващ орган на Брук ан дел Лейта, с което му е наложена глоба в размер
на 130 евро и са му възложени разноски по водене на административнонаказателното
производство в размер на 5 евро, с обща левова равностойност по фиксинга на БНБ към
27.10.2020 г. – 264.04 лева за извършено административно нарушение по транспорта в
издаващата държава.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС искането на
компетентните органи на издаващата държава Република Австрия е придружено с
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. При проверката на
материализираното върху формуляра на удостоверението съдържание, първоинстанционният
съд с основание е констатирал, че съдържа всички изискуеми реквизити по Приложение № 2
2
към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено е с превод на български език в съответствие с
чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като не са налице данни, пораждащи съмнение относно
компетентността и легитимността на органа, който е издал удостоверението.
Съгласно съдържащата се в цитираното удостоверение информация,
първоинстанционният съд обосновано е приел, че на С. К. е наложена финансова санкция в
размер на 130 евро за извършено административно нарушение по чл. 52, б. „а“, т. 10а и чл. 99,
б. 2d от австрийския закон за движение по пътищата. Това административно нарушение е
свързано с неспазване на правилата, предвидени за управление на моторно превозно средство
с ограничена скорост – българският граждани се е движел със 112 км/ч при ограничение от 80
км/ч на съответния пътен участък.
При анализа на съдържанието на представеното от издаващата държава удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции първоинстанционният съд правилно е преценил, че
същото е пълно и изчерпателно – съдържа необходимата релевантна информация за
постановеното решение от административнонаказващ орган на издаващата държава, датата му
на издаване, датата на влизането му в сила, обстоятелствата и правната квалификация на
извършеното административно нарушение, наложената с него санкция, самоличността и
местоживеенето на нарушителя.
Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с обоснованите изводи на
първоинстанционния съд относно отсъствието на основания, изводими от доказателствата по
делото, да се приеме наличието на пороци в съдържанието на удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Законосъобразна и мотивирана е преценката, че
представеният документ съдържа достатъчна информация относно идентификацията на
лицето, извършило административно нарушение по транспорта, описанието на
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, участието на българския
гражданин, правната квалификация на деянието, наложената санкция съобразно
законодателството на издаващата държава, по отношение на която е признато задължение за
плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Надеждна законова гаранция все
в същата насока е изпълненото в конкретния случай изискване за изпращане от страна на
издаващата държава на решението (наказателна заповед, приобщена в рамките на
първоинстанционното производство) за налагане на финансова санкция (заверено копие),
който акт по чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС е придружен от обсъденото по-горе удостоверение по
образец съгласно приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
По изложените дотук съображения въззивната инстанция изцяло споделя застъпеното
от първоинстанционния съд становище, че в разглеждания казус отсъстват факултативните
основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, в частност, тези
по т. 1, тъй като съдът обосновано е констатирал, че представеното удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и по съдържание кореспондира на решението за
налагане на финансова санкция, постановено от административнонаказващия орган на Брук
ан дел Лейта, Република Австрия, не съществува необходимост от изискване на допълнителна
информация от компетентния орган на издаващата държава.
По естеството си настоящото производство има чисто процесуален характер, съдържа
преценка дали компетентният орган на изпълняващата държава ще окаже или не правна
помощ на издаващия орган, като не засяга никакви въпроси от материалноправен характер.
Такъв извод се обуславя от характера на производството по ЗПИИРКОРНФС, в което
изпълняващият съд не се произнася по въпроси по съществото на съответния правен спор,
касаещи финансовата отговорност на лицето. Затова нито първостепенният съд, нито
настоящият съдебен състав могат да обсъждат обстоятелства по съществото на проведеното в
3
Република Австрия административнонаказателно производство. По отношение на подобни
обстоятелства също не следва да се изисква допълнителна информация от издаващата
държава, тъй като изясняването им е изцяло от компетентността на решаващия орган в
издаващата държава членка.
Законосъобразна е и преценката на СГС за наличието на останалите условия за
признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция срещу българския
гражданин С. К., срещу които изводи с жалбата не са отправени изрични възражения – че
санкционираното с решението на административнонаказващия орган на Брук ан дел Лейта,
Република Австрия поведение на засегнатото лице съставлява административно нарушение по
чл. 52, б. „а“, т. 10а и чл. 99, б. 2d от австрийския закон за движение по пътищата, с оглед на
което е изпълнена предпоставката на чл. 30, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС; че санкционираното лице
е било уведомено за производството по постановяване на решението по изискуемия от
законодателството на издаващата държава начин.
Неоснователни са доводите на защитника на засегнатото лице за това, че е налице
основание за отказ за признаване на решението на чуждия административнонаказващ орган,
поради лишаване на българския гражданин от правото на участие в производството за
налагане на финансовата санкция, както и неуведомяването му за поставеното срещу него
решение и поради това лишаване от възможността да го обжалва. Според чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се признае решението за налагане на финансова
санкция е налице, когато съгласно удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, в случай на писмено производство и в съответствие със
законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено лично или
чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението. Несъмнено
се установява от приложеното и надлежно преведено по делото удостоверение, че на
българския гражданин е наложеното наказание при писмено проведена процедура и при
стриктно спазване на изискванията на законодателството на Република Австрия за
уведомяването му, включително за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за
това – л. 4 гръб и л. 10 от съдебното дело по НЧД № 3543/2020 г. на СГС.
Това е напълно достатъчно за да са приеме, че отсъства основанието по чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да се изпълни решението на чуждия несъдебен
орган. За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се
съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган,
доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в
основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите.
Гореизложените доводи мотивираха САС, НО, ІI състав да приеме, че решението на
СГС, НО, 28 наказателен състав от 27.10.2020 г. по НЧД № 3543/2020 г., с което е признато
решение на административнонаказващ орган на Брук ан дел Лейта, Република Австрия от
12.10.2018 г., влязло в сила на 13.11.2018 г. по преписка BLS2-V-18 68584/3, с което на
българския гражданин С. К. К. е наложена финансова санкция от 130 евро и е постановено да
плати направените по административнонаказателното производство разноски в размер на 5
евро, общо с левова равностойност 264.04 лева за извършено на 26.5.2018 г. нарушение по
австрийския закон за движение по пътищата – чл. 52, б. „а“, т. 10а и чл. 99, б. 2d. – 6021.02
лева, е правилно – законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 – ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, ІI състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.10.2020 г. на Софийския градски съд, НО, 28
наказателен състав, постановено по НЧД № 3543/20 г. по описа на същия съд.
Настоящето решение не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5