Решение по дело №2712/2018 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2018 г. (в сила от 19 юли 2018 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20182230102712
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     813

 

04.07.2018 гр.Сливен,

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенски районен съд, гражданско отделение, десети състав в открито съдебно заседание  на  втори юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 2712 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производство по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 16в от Закона за социалното подпомагане.

          Предявено е искане с правно основание  чл. 16б, ал. 1, пр. 2 от Закона за социалното подпомагане вр. чл. 36, ал. 3, т. 2, б."а" от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. В молбата на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен се иска настаняването в специализираната институция на пълнолетното лице поставено под пълно запрещение. Касае се за лице временно настанено в специализирана институция по административен ред със Заповед от 21.05.2018 година на директора на ДСП-гр. Сливен, което не е било настанявано до този момент по съдебен ред в специализирана институция.     Представителят на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен е депозирал настоящото искане за дългосрочно настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетния, поставен под пълно запрещение М.Г.М. с ЕГН ********** въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище с такова съдържание на настойника. Излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през 2001 г., като за негов настойник била определен Ж.Г.С. - Директор на специализираната институция. Поставеният под пълно запрещение депозирал молба за настаняването му в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, придружена със становище на настойника му и доклад-предложение от социален работник. Представляващият Дирекция "Социално подпомагане", моли съда да постанови решение, по силата на което М.Г.М. да бъде настанен в специализирана институция за предоставяне на социална услуга – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, за срок от една година.

          В първото по делото заседание молителят, чрез законния си представител, поддържа искането. Заместник настойникът счита, че искането е основателно.

          Лицето, чието настаняване в социална услуга е предмета на настоящото производство  изрази съгласие да остане в дома и предостави на съда да определи срока.

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното Решение № 23 от 02.02.2001 година  на Окръжен съд - Сливен, влязло в сила  е, че М.Г.М. с ЕГН ********** бил поставен под пълно запрещение. Видно от ЕР на ТЕЛК № 3951/27.08.2015 г. гр. Сливен,  определя 80 % ТНР, за срок от 3 години с водеща диагноза: параноидна шизофрения. Параноидна шозофрения - ЕВПЛ със значителни затруднения в социалната адаптация.

Съдът констатира от със Заповед № 894 от 19.12.2014 година издадена от Орган за настойничество и попечителство при Община Твърдица, за негов настойник е   назначен директора на ДПЛУИ - Твърдица Ж.Г.С..

От представената заповед № СУ/Д-СН/304-1 от 21.05.2018 г. на директора на ДСП - гр. Сливен се установява, че М.Г.М. е бил настанен по административен ред в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица.

          При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

          Искането се явява основателно. В разпоредбите на  чл. 16б и чл. 16в от ЗСП се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда, като предвиденото в закона предимство е на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 16, ал. 2 и чл. 16в, ал. 6 от ЗСП).

          В процесния случай, с оглед съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на М.Г.М. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСП.

          Същият е пълнолетно лице с трайно увреждане на 45 години, неженен, няма деца. Има живи родители, които не са го посещавали и не са се интересували от него. Постъпва в дом за пълнолетни лица с психични разстройства - Твърдица на 11.05.1997 година.  Лицето е заболяло психично през 1990 година с неврозоподна симптоматика, която  в рамките на няколко  месеца преминава в параноидно - халюцинаторна. Започнал да се оплаква от силно главоболие, световъртеж, треперене и изкривяване  на ръцете. Насочен към Психиатрична болница - Раднево. Състоянието му е преценено като неврастенна невроза. Два месеца по-късно отново е хоспитализиран по повод параноидно - халюцинаторна симптоматика. Изписан с диагноза шизофрения. До 1997 година следват ежегодни хоспитализации - 13 в ДПБ - Раднево и 2 в ПО - Сливен по повод параноидно - халюцинаторна симптоматика. На преден плен е тежко изразена ЕВПЛ със значителни затруднения.

          Има майка Иванка Петрова Йорданова и баща Ганчо М. Йорданов. Постъпва в дома от гр. Сливен, ул. Бачо Киро № 3. След постъпване в институцията близките му не са се интересували от него, не са го вземали в домашен отпуск, не са изпращали колеги. В институционната среда има създадени приятелски отношения.

          Лицето е ориентиран  за време и пространство, може да чете и пише, има овладени социални умения. Контактен, но с определен кръг от хора, които чувства по-близки. Лесно се ангажира вниманието му. Умее да следва инструкции и указания. Слаби умения, самостоятелно да взема решения. Поддържа личната си хигиена самостоятелно. Сам избира дрехите си. Има запазени умения. Посещава трудотерапевтичен кабинет, адаптиран е, обича да разговаря с персонал, тих, кротък, сам организира свободното си време. Участва в  екскурзии и други културно - масови мероприятия.

          В институционална среда М. има създаден приятелски кръг от потребители.

          Има потребност от непосредствен контрол върху поведението, специализирани грижи, каквито не може да получи в семейна среда, тъй като близките му  и роднините му не са се интересували от него и не желаят да поемат такъв ангажимент.

          Състоянието на лицето позволява да бъде ползвана социална услуга в общността, но на територията на община Твърдица не се предоставят такива услуги. Единствената социална услуга в общността от резидентен тип на територията на област Сливен е Защитено жилище за лица с умствена изостаналост с капацитет 10 лица, като към настоящият момент няма свободни места. Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от ООН през 2006 година, прокламира принципа на равнопоставеност пред закона, съгласно чл.12  - държавите страни по настоящата конвенция дават гаранции, че мерките, които се отнасят до самостоятелни интереси, прилагат се за възможно най-кратък срок; подлежат на надзор от страна на конкретен компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция. По тази причина и с оглед общото здравословно и психическо състояние на лицето, както и  наличието на негови близки- двама родители, съдът счита, че следва лицето да се настани в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост  гр. Твърдица за срок от една година.

 

          Ето защо, съдът намира, че по отношение на М.Г.М. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост гр. Твърдица.

          На основание чл. 16в, ал. 7 от ЗСП, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед данните по делото, съдът приема за подходящ такъв – една година, считано от влизане в сила на настоящото решение.

          На основание чл. 16в, ал. 5 от ЗСП, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

          НАСТАНЯВА на основание чл. 16в, ал. 5 вр.  чл. 16б, ал. 1, пр. 2 от Закона за социално подпомагане,  поставения под пълно запрещение М.Г.М. с ЕГН ********** представляван от настойника Ж.Г.С., в специализирана институция за предоставяне на социална услуга – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства гр. Твърдица, с адрес: гр. Твърдица, кв. „Индустриален” № 1, за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 16в, ал. 7 от ЗСП.

          ДОПУСКА на основание чл. 16в, ал. 5 от ЗСП, предварително изпълнение на решението.

          ДА СЕ ВРЪЧИ препис на решението на Дирекция "Социално подпомагане" общ. Сливен – за незабавно изпълнение.

          Решението, на основание чл. 16в, ал. 8 от ЗСП, може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: