№ 448
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000375 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни
жалби – и двете насочени против Решение № 260046/18.01.2022 г., постановено по т.д. №
713/2019 г. по описа на СГС, ТО.
Въззивната жалба на „Чери Дриймс“ООД, чрез адв. С.У. от САК е насочена против
частта от обжалваното решение, с която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на
К. Г. Г. сумата от 41 290,06 лв.
Поддържа се неправилност на обжалвания съдебен акт в посочената му част, като
постановен в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените
правила, както и за необоснованост.
Поддържа се, че СГС неправилно е тълкувал и приложил относимия към спора
материален закон – ТЗ, в нормата му на чл.125, като неправилно не е отчел финансирането
от ДФ“Земеделие“ при изчисляване на балансовата стойност на имуществото на
дружеството, а от там и на дружествения дял на напусналия съдружник. Възприетото в тази
връзка от СГС, че това финансиране не отговаряло на същинския смисъл на определението
„пасив“, било в противоречие с НСС-4.2, което имало по-широк смисъл и включвало
всякакви задължения, вкл. и такива, които все още не са изискуеми или ликвидни, като не
било съобразено и с приобщените по делото доказателства – изслушаните съдебно-
икономически експертизи.
Поради това и решението било постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и приложимия материален закон, вкл. било необосновано.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата
инстанция да постанови отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
уважителна част и по същество да отхвърли предявените искове.
Въззивната жалба на К. Г. Г., чрез адв.Л.К. от АК Пазарджик, е насочена против частта
от първоинстанционното решение, с която главният осъдителен иск е отхвърлен за разликата
1
от уважения размер до сумата от 130 548 лв. с твърдения, че в посочената му част
първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон – чл.125 – чл.127 ТЗ.
Поддържа се в тази жалба, че СГС е дал неправилен отговор на правния въпрос
относно същността на допълнителните парични вноски и имат ли те значение при
изчисляване стойността на дружествения дял по реда на чл.127 ТЗ.
Като е изложил подробни доводи в подкрепа на поддържаното от него, че
допълнителните парични вноски не са заемни средства и задължението на дружеството да ги
върне на съдружниците не е търговско задължение, поради което и тези суми не могат да се
ползват за увеличение пасива на дружеството в частта на задълженията, е поискано от съда
да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му
част и постанови уважаване на предявения главен иск до пълния му предявен размер от
130 548 лв.
По тази въззивна жалба насрещната страна е подала отговор, в който е оспорила
развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение в отхвърлителната
му част.
След запознаване с първоинстанционното дело въззивната инстанция съобрази
следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, във вр. с чл.127 с.з. и чл.86, ал.1 ЗЗД от К. Г. Г.
против „Чери дриймс“ООД .
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е бивш
съдружник в ответното дружество, от чийто капитал притежавал 11 дяла, а тяхната
равностойност – 4,4% то стойността на капитала на дружеството.
Г. прекратил членството си по реда на чл.125, ал.3 ГПК, а изявлението му в тази
насока достигнало до ответника на 24.09.2018 г. на посочения ел.адрес за кореспонденция в
ТР, поради което и именно от тази дата започнал да тече тримесечният срок на
предизвестието за напускане.
Твърдяло се е също, че прекратяването на членственото правоотношение между
страните по делото породило за ищеца правото да получи паричната равностойност на своя
дружествен дял в размер на 130 548 лв., като с нот.покана Г. поканил ответното дружество
да му заплати посочената сума в три дневен срок от получаването. Поканата била връчена
на адресата на 27.12.2018 г., но в определения в нея срок ответникът не осъществил
претендираното плащане. Ето защо се поддържа и че същият дължи и обезщетение за забава
върху търсената парична сума за периода от 31.12.2018 г. до предявяването на исковата
молба в размер на 580 лв.
Поискано е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца посочените суми на претендираното от него основание.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, че същият е бил съдружник в
дружеството с 4,4 % от капитала му, като членственото правоотношение е било прекратено
едностранно от него по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, считано от 25.12.2018 г.
В този смисъл и същият напрактика оспорва предявените искове единствено по размер,
а не по основание, с аргументи че размерът на паричната равностойност на дела на
напусналия съдружник в случая следва да се изчисли по различен от претендирания от
ищеца начин, а именно – въз основа на съотношението между балансовата стойност на
активите и пасивите на дружеството, при съобразяване с който размерът на дължимата се на
ищеца сума е 2 437,36 лв.
В разменените допълнителна искова молба и допълнителен отговор страните не са
изложили различни от вече посочените твърдения и доводи.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
2
основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт в атакуваните му части са
процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
това – всеки един от въззивниците, съответно ищец и ответник в първоинстанционното
производство, е останал недоволен от отделните части на атакуваното решение –
отхвърлителна и уважителна.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение въззивната инстанция намира за частично основателни, като за да достигне до този
извод съобрази от фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти,
установими от приобщените писмени доказателства и служебно извършената справка по
партидата на дружеството въззивник в ТР, че К. Г. Г. е бил съдружник в това дружество с
4,4 % от капитала му, като съществуващото членствено правоотношение е било прекратено
едностранно от посочения съдружник по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, считано от 25.12.2018 г.,
при спазване условията на дружествения договор и на ТЗ и при надлежно упражняване
потестативното му право по чл.125, ал.2 ТЗ.
Поради това и в негова ползва е възникнало парично вземане спрямо дружеството,
съизмеряващо се с равностойността на притежавания от него дружествен дял от
имуществото на дружеството /арг.127 ТЗ/, доколкото по делото нито се твърди, нито се
установява от приобщените доказателства, че е било уговорено друго.
Теорията и практиката приемат безпротиворечиво, че изплащането равностойността
на дружествения дял на напуснал съдружник се извършва само ако е налице положителен
финансов резултат по баланса на дружеството към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение – т.е. когато активите на дружеството
превишават пасива му /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/, като
нормата на чл.125, ал.3 ТЗ по императивен начин установява, че уреждането на обсъжданите
имуществените последици от напускането на съдружника се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
В случая няма спор, че това е счетоводния баланс на въззивното дружество към
31.12.2018 г.
Спорът между страните се свежда до начина на съставяне на този баланс към
посочената дата и по-конкретно – включване на суми, представляващи допълнителни
парични вноски и безвъзмездна финансова помощ от ДФ“Земеделие“ като актив и/или пасив
за дружеството, респ. – част от собствения ме капитал, а от там и до начина определяне на
равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник.
Според решаващият въззивен състав първоинстанционният съд е дал правилен отговор
на първия от посочените въпроси и т.к. оплакванията във въззивните жалби и на двете
страни се изчерпват само до тяхното неправилно разрешаване, а по арг. от чл.269 ГПК при
проверка правилността на обжалваното решение въззивната инстанция е ограничена до тези
оплаквания, поради пълното споделяне на изложените от СГС мотиви в подкрепа на
крайните му правни изводи за неоснователност на възражението на ищеца-въззивник, че
допълнителните парични вноски следва да се изключат при изчисляване на размера на
дружествения му дял, препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивните жалби излага и следното:
Правилно и в съответствие с трайно установената съдебна практика по
приложението на чл.125, ал.3 ТЗ първоинстанционният съд е съобразил, че в производство
като настоящето при определяне равностойността на дружествения дял на прекратилия
членството си в ДОО съдружник, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват с
историческата им цена – т.е. цената на придобиване, себестойност, справедлива цена или
друга, според приложимите счетоводни стандарти. В този случай законът не допусна
изчисляването да се извършва на база пазарната цена на активите, което е допустимо само
при ликвидация на дружеството, когато всички налични активи следва да се осребрят по
тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник да се изплати съответстващия
3
ликвидационен дял.
Освен това следва да се акцентира, че каквито и да е възможни бъдещи промени в
имущественото състояние на дружеството, било то в негативен или позитивен за
съотношението на баланса му аспект, са непротивопоставими на напусналия съдружник,
защото са ирелевантни за въпроса относно въпроса за състоянието на баланса на
дружеството в точно определен момент - края на месеца, през който е настъпило
прекратяването.
При тези пояснения по отношение на спорния въпрос относно отнасянето в баланса
към посочения момент на счетоводните записвания касаещи допълнителните парични
вноски е установено от фактическа страна от приобщените като писмени доказателства -
заверени преписи от протоколи за проведени общи събрания на съдружниците на “Чери
Дриймс“ООД от 18.03.2013 г. и от 30.05.2014 г., че на тях са били взети решения за внасяне
на допълнителни парични вноски от съдружниците, общо в размер на 1 443 750 лв., като
вноската на всеки съдружник следва да е пропорционална на процентното му участие в
дружеството. В първото от решенията е прието, че вноските следва да се направят до
30.09.2014 г., а срокът за връщането им е до 31.12.2020 г., без дружеството да заплаща
лихва върху тях. Съответно – с второто решение е конкретизирано, че следва да се изпълнят
допълнителните парични вноски за финализиране изпълнението на договора за получаване
на финансиране от ДФ“Земеделие“, като внасянето им от всеки съдружник е определено да
се извърши до 31.12.2014 г., а връщането им – до 31.12.2020 г., без задължение за заплащане
на лихви върху тези вноски от страна на дружеството.
Поради оспорване автентичността на подписа на въззивника Г. върху тези протоколи
пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза,
която не се е оспорила от страните по делото и която е докладвала, че подписът на
съдружника К.Г. под тези протоколи не е изпълнен от него.
Горният факт обаче не може да опровергае сам по себе си налагащия се от същите тези
писмени доказателства /протоколи/ извод, че решенията на ОСС на въззивното дружество за
внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците е било взето валидно, предвид
че по делото не се е твърдяно, нито са ангажирани доказателства подписите на останалите
съдружници в дружеството да не са изпълнени от тях. Ето защо и следва, че решенията са
взети при спазване императива на чл.16, ал.1 от дружествения договор, респ. – чл.137, ал.1,
т.9 от ТЗ с мнозинство повече от три четвърти от капитала и няма спор, като няма спор и се
установява от доказателствата по делото, че са изпълнени от съдружниците, вкл. К.Г..
Изслушаната от първоинстанционния съд първоначална съдебно-счетоводна експертиза
е докладвала, че в счетоводството на въззивника-ответник /оборотните ведомости от 3017 –
2018 г./ сумата, представляваща внесени от съдружниците в изпълнение на гореобсъдените
решения допълнителни парични вноски в размер 2 498 хил.лв., са осчетоводени като крайно
кредитно салдо по счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици“ за 2017 г., респ. –
начално кредитно салдо за 2018 г. Пояснено е, че сметка 493 „Разчети със собственици“ се
използва за отчитане вземанията със собствениците на предприятието, които не били обект
на отчитане в други сметки и тя е активно-пасивна, разчетна сметка. Поради последното и
осчетоводяването на допълнителните парични вноски е в раздел „Задължения“, графа
„Други задължения“ от пасива на баланса.
Решаващият въззивен състав счита, че в посочената му част заключението на
изслушаната експертиза следва да се кредитира изцяло, предвид че е компетентно и
безпристрастно изготвено, респ. – съответства изцяло на установеното по делото от анализа
и на останалите приобщени доказателства.
Възприетото от експертизата като правилно счетоводно отразяване на допълнителните
парични вноски от съдружниците отговаря в най-пълна степен и на правната им природа,
изяснена последователно в практиката на касационната инстанция, вкл. и не само в
решенията, на които се е позовал и първоинстанционния съд.
В същата се застъпва разбирането, изцяло споделимо и от настоящия решаващ състав,
че материалният закон в нормата му на чл. 134, ал. 1 ТЗ определя по императивен начин
случаите, при които съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни
4
парични вноски, а те са два: 1/ за покриване на загуби и 2/ при временни необходимост от
парични средства.
Следователно - допълнителните парични средства не могат да се събират за покриване
на други нужди на дружеството освен за изрично посочените в цитирания текст от ТЗ.
Ето защо и щом като те не се отразяват в капитала /чл.134, ал.3 ТЗ/ и се внасят само в
случаи, когато дружеството се нуждае от допълнително финансиране, при това - за
определен срок и подлежат на връщане, вкл. - щом за тях може да се уговори плащане на
лихва от дружеството, то не може да има съмнение, че става дума за вътрешно кредитиране /
така и Решение № 645 от 11.07.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1331/99 г., V г. о./.
Възникналото отношение между съдружника, задължен за внасянето му и
дружеството обаче не почива на договорно основание, а има за източник решение на ОСС.
Предвид изяснената правна природа на допълнителните парични вноски не може да се
приеме друго, освен че счетоводно това вземане следва да се включи в пасива на баланса на
дружеството, в раздел „Задължения“, графа „Други задължения“.
Това е така, защото след внасянето на допълнителната парична вноска на посоченото
по-горе основание съдружникът се явява кредитор на вземането си по нея спрямо
дружеството, което винаги е задължено да ги върне /арг. чл.134, ал.3 ТЗ/ и в този смисъл са
несъстоятелни доводите на процесуалния представител на въззивника Г., че осчетоводени
по начина в баланса към 31.12.2018 г. от ответника-въззивник те оставали в полза на
дружеството. При наличие на законово регламентирано задължение за връщането им
съобразно условията на взетото от ОСС решение за това, след настъпване на крайно
определения срок, извод като направения от въззивника Г. е необоснован.
Не може да се сподели и доводът му, че счетоводно вземанията за допълнителна
парична вноска в случая следва да се отнесе в баланса на дружеството във фонд „Резервен“.
На първо място и с оглед правно-организационната форма на въззивника-ответник
за него не е налице законово изискване за образуване на фонд „Резервен“, нито пък се
твърди и се установи /справка с дружествения договор/, да е налице взето решение на ОСС
за образуване на такъв фонд.
Отделно от това дори да се приеме, че и за дружествата с ограничена отговорност по
аналогия може да се приложи нормата на чл.246 ТЗ, то и в този случай направените от
съдружниците в „Чери Дриймс“ООД допълнителни парични вноски не биха могли да се
отнесат като източник на фонд „Резервен“ защото, от една страна, не отговарят на
критериите по чл.246, ал.2 ТЗ, а от друга – с оглед доказателствата по делото, не са
предназначени за използване на посочените в ал.3 на с.чл. предназначения.
В обобщение на гореизложеното – изцяло споделим е крайният извод на
първоинстанционния съд, че т.к. нямат за източник нито законова норма, нито валидно взето
решение на волеобразуващия орган на дружеството с ограничена отговорност,
допълнителните парични вноски в случая не могат счетоводно да се отнесат към статия
„Резерви“ от раздел А „Собствен капитал“ от пасива на баланса на ответника-въззивник.
Противното би противоречало на материалния закон – ТЗ, даващ регламентация на
правната природа на допълнителните парични вноски и на вноските във фонд „Резервен“
при капиталовите дружества, вкл. и на Закона за счетоводството и НСС, в които по
императивен начин е посочено съдържанието на статия „Резерви“ при изготвяне на баланса
на търговските дружества, така както изрично е посочило и вещото лице по първоначално
изготвената експертиза.
Ето защо като е приел, че сумата от 2 058 хил.лева, представляваща допълнителни
парично вноски, следва да участва в баланса на дружеството при формиране дружествения
дял на ищеца-въззивник, първоинстанционният съд е приложил точно относимия към спора
5
материален закон и в тази му част първоинстанционното решение се явява правилно.
По отношение на другия спорен въпрос – дали полученото финансиране от
ДФ“Земеделие“ следва да се взема предвид при изчисляване на балансовата стойност на
имуществото на дружеството, респ. – на равностойността на дружествения дял на ищеца-
въззивник.
От фактическа страна няма спор, че сумата от 883 хил.лева отразена в баланса на
дружеството в графа „пасив“ има за източник финансиране от ДФ“Земеделие“.
Така ангажираните писмени доказателства и заключенията на двете изслушани
експертизи установяват, че „Чери Дриймс“ООД е сключило на 22.11.2012 г. договор с ДФ
„Земеделие“ на обща стойност 2 052 624 лв., от които стойността на безвъзмездната
финансова помощ за реализация на проекта е 1 026 312 лв. Първо авансово плащане е
получено на 31.01.2015 г., в размер на 340 663 лв., осчетоводено по сметка 754
„Финансиране на текуща дейност“, като със средствата са закупени активи /посочени в
заключението на допълнителната експертиза в съответна таблица/, чиято обща стойност е
1 024 951,71 лв.
Окончателното плащане е получено от дружеството на 05.01.2015 г. и е в размер на
684 288,71 лв., осчетоводени в същата сметка – 754.
Проследявайки хронологично счетоводните отразявания на посочените суми и двете
експертизи /първоначална и допълнителна/ са дали заключение, че същите са стриктно
съобразени с Националните счетоводни стандарти /НСС/ и по-конкретно – СС 20, касаещ
всички предприятия, получаващи правителствени и други дарения и правителствена помощ.
Последният счетоводен стандарт в т.3.2 категорично сочи, че правителствените дарения,
каквото по правната си природа е и финансирането от ДФ“Земеделие“, се отчитат като
финансиране, което се признава като приход в текущия период, а допълнително в б.“а“ е
посочено, че при даренията, свързани с амортизируеми активи – това се извършва
пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активи, придобити в
резултат на дарението.
И двете експертизи са категорични, че при водене на счетоводството си, вкл. при
изготвяне на баланса към 31.12.2018 г. въззивното дружество се е съобразило с тези
императивни норми за счетоводно отчитане на полученото финансиране, като разликата
между отпуснатото дарение в общ размер 1 026 312 лв., с която сума са закупени
амортизируеми активи на стойност 1 024 951,71 лв. и начислените амортизации на тези
активи в размер на 141 835,93 лв., която разлика се явява сумата от 883 115,78 лв., е
намерила счетоводно отражение в раздел „Финансирания и приходи от бъдещи дейности“ –
т.е. в пасива на баланса.
В допълнителната експертиза и поясненията на вещото лице в о.с.з. е отговорено и че
след последното плащане на правителственото дарение пред 2015 г. е имало определен
мониторингов период от 5 г., изтичащ пред 2020 г.
С оглед на последното и до изтичането му /а хипотетично и след това/ е възможно да
възникнат задължения, които да се включат в раздел „Б“ – „Задължения“ от пасива на
баланса.
Кредитирайки заключенията на експертизите, първоинстанционният съд е приел, че
т.к. в теорията се поддържала тезата, че стойността на извършеното правителствено
финансиране, след изтичане срока за мониторинг върху изпълнение на проекта и изчерпване
възможността да се иска връщане на сумата, в резултат на корекции, следва да се отнесе в
раздел „Собствен капитал“, то в случая такава възможност за преструктуриране на баланса
не била налице.
Приел е още въз основа на допълнителното заключение на първоначално изслушаната
експертиза, че раздел „Финансирания и приходи за бъдещи периоди“ от пасива на баланса
съдържа изравняване на раздели пасив и актив, но не и информация за наличие на пасив в
същинския смисъл на думата, а задължението в размер на 883 хил.лв. произтичало от
минали събития и уреждането му се очаква да доведе до изходящ поток от ресурси, то не
6
следвало да се включва при изчисляване на дружествения дял.
Настоящият решаващ състав намира последните изводи на първоинстанционния съд за
несъответни на установеното по делото от счетоводните експертизи и приложимия
материален закон – НСС и ТЗ и затова – неправилни.
Така дадените в НСС дефиниции относно понятието „пасив“ /настоящо задължение на
предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да доведе
до изходящ поток от ресурси на предприятието, съдържащ икономически ползи и собствен
капитал /остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадане на всичките
му пасиви/ , респ. – по-детайлното им дефиниране в същия нормативен акт, категорично
съответстват на въведените с отделните счетоводни стандарти изисквания за записването
им, вкл. и в СС-20.
По делото и двете изслушани експертизи безспорно са установили, че въззивникът-
ответник е съобразил при изготвяне на баланса си към 31.12.2018 г. тези стандарти, вкл. и
по отношение на сумата от 883 хил.лв., която е отнесена в раздел „Г“ – Финансирания и
приходи за бъдещи периоди, в част „Пасив“ от баланса.
Последното, предвид че според определенията в СС-20 „правителствено дарение“ е
предоставянето на средства от правителството
на дадено предприятие като компенсация за спазване от негова страна в
миналото или в бъдеще на определени условия, отнасящи се до текущата дейност на
предприятието, и същите, в случаи като процесния, се отчитат като „финансиране“.
Дали в някакъв бъдещ период – след изтичане на мониторинговия период, в който
предприятието следва да спазва определените условия на безвъзмездното финансиране
/дарение/ активите, придобити посредством финансирането ще бъдат отнесени към
собствения му капитал, в случай на спазване на условията или към задълженията му, при
неспазване на същите, е въпрос, ирелевантен за предмета на настоящето производство. За
последния, както вече се посочи по-горе, правно значим е въпросът относно правилното
изготвяне н баланса на дружеството към 31.12.2018 г., предвид че законодателят
императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен
баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на
съдружника.
И след като и двете експертизи са установили, че в частта му „пасив“ – раздел „Г –
Финансирания и бъдещи периоди“ балансът е изготвен при спазване на действащите
счетоводни стандарти, то решаващият въззивен състав не намира каквато и да е причина от
правен характер да променя резултата от същия, чрез корекция на счетоводните отнасяния,
като изключи при изчисляването на дружествения на въззивника-ищец счетоводното
записване, касаещо наличния към посочената дата финансов резултат от получената
безвъзмездна помощ от ДФ“Земеделие“, вкл. и при съобразяване с общото понятие за
„пасив“ в НСС – т.4.2.
Именно във връзка с него специалният счетоводен стандарт – 20, по императивен начин
изрично задължава търговците да отразяват счетоводно държавните помощи /дарения/, в
раздел „пасив“ от своя баланс, съобразявайки се в най-пълна степен с правния и
икономически характер на тези дарения.
Противното становище влиза в противоречие с гореизложените правила, респ. – с
приложимия материален закон.
Съобразно практиката на ВКС при определяне на равностойността на дружествения дял
на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в
междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена
на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите
счетоводни стандарти, като в компонентите за формиране на равностойността на дела не се
включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а
изчислението се извършва въз основа на т. нар. чист актив / без собствения капитал, резерви
и финансов резултат/.
При съобразяване с тези задължителни постановки въззивната инстанция приема, че
при изчисляване на дружествения дял на съдружника К.Г. следва да се кредитира
7
допълнителната експертиза, която е дала заключение, че изчислен на база чистата стойност
на баланса на дружеството-въззивник към 31.12.2018 г., отчитайки историческата стойност
на ДМА и стойността на пасивите, включваща както задълженията, така и коментираното
финансиране в размер на 639 792,04 лв., се равнява на 4,4% от тази сума или на 28 150,85 лв.
Ето защо и предявеният иск следва да се уважи до посочения размер, а
първоинстанционното решение в частта му, с която същият е уважен за разликата над тази
сума до сумата от 41 290,06 лв., следва да се отмени, и по съществото на спора се постанови
уважаването му до сумата от 28 150,85 лв. защото над същата предявеният иск се явява
неоснователен.
В останалата му отхвърлителна част, както вече се посочи, първоинстанционното
решение като правилно, следва да се потвърди.
Съобразно изходът по спора по отношение на главния иск, акцесорният такъв следва
да се уважи до размер на 125,12 лв., изчислен чрез калкулатор на НАП, а в останалата му
част, до пълния претендиран размер – отхвърлен.
По разноските.
Предвид основателността на въззивната жалба на „Чери Дриймс“ООД и по правилото
на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на въззивника – ищец следва да се поставят сторените от
дружеството-ответник по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 4 125,80
лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за извършването им към
него.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260046/18.01.2022 г., постановено по т.д. № 713/2019 г. по описа
на СГС, ТО в частта му, с която „Чери Дриймс“ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати
на осн.чл.125, ал.3, във вр. с чл.127 ТЗ на К. Г. Г. – ЕГН ********** от гр.*** разликата над
сумата от 28 150,85 лв. до сумата от 41,290,06 лв., представляваща паричната равностойност
на дружествения му дял, съобразно баланса на дружеството в края на месеца на напускане
на съдружника – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Чери Дриймс“ООД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД на К. Г. Г. – ЕГН ********** от
гр.*** разликата над сумата от 125, 12 лв. до сумата от 183,53 лв. , представляваща
обезщетение за забавено плащане върху претендираното като главница парично вземане, за
периода от 31.12.2018 г. до 15.01.2018 г., вкл. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от К. Г. Г. – ЕГН **********
от гр.*** против „Чери Дриймс“ООД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати
на осн.чл.125, ал.3, във вр. с чл.127 ТЗ на ищеца разликата над сумата от 28 150,85 лв.
/двадесет и осем хиляди сто и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки/ до сумата от
41,290,06 /четиридесет и една хиляди двеста и деветдесет лева и шест стотинки/,
представляваща паричната равностойност на дружествения му дял, съобразно баланса на
дружеството в края на месеца на напускане на съдружника – 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от К. Г. Г. – ЕГН **********
от гр.*** против „Чери Дриймс“ООД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати
на ищеца на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД разликата над сумата от 125, 12 лв. /сто двадесет и пет лева
и дванадесет стотинки/ до сумата от 183,53 лв. /сто осемдесет и три лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху претендираното като
главница парично вземане, за периода от 31.12.2018 г. до 15.01.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260046/18.01.2022 г., постановено по т.д. № 713/2019 г. по
описа на СГС, ТО в останалата му обжалвана част.
8
ОСЪЖДА К. Г. Г. – ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „Чери Дриймс“ООД, ЕИК
********* сумата от 4 125,80 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9