Решение по дело №1413/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1124            16.07.2021г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, деветнадесети състав, на първи юли две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Чавдар Димитров

 Членове: 1. Христо Христов

                   2. Марина Николова

 

при секретаря И. Л. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 1413 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на Централно управление на НАП, чрез юрисконсулт при ТД на НАП Бургас, против Решение № 260460/07.05.2021г., постановено по НАХД № 908/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 528077-F554635/30.07.2020 г., издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на търговеца Ти Ес Ви 2018 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл.1, вх.8, ет.22 с ЕИК ********* и законен представител Х.И.А.за нарушение на  чл. 7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. или Наредбата/, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

В касационната жалба се релевират съображения за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че възприетото разминаване между санкционната норма, посочена в НП и действителната такава възприета от въззивната инстанция, не е налице. Излага се аргумент, че жалбоподателят не дава смислено обяснение за множеството на брой служебни бонове, които са били издадени в периода 12.05.2020г. - 29.05.2020г. Изразено е становище, че в конкретния слуъчай се касае за „продажби“, видно от съдържанието на служебния бон, който описвал стоки и техните цени. В крайна сметка се обосновава налагането на наказание на дружеството-жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС, с което се обосновава приложението на санкционната норма на чл.185, ал.1 ЗДДС. Не се възприема и становището на районния съд за това, че актосъставителят оставил жалбоподателя в невeдение за броя на имуществените санкции, с които щял да бъде санкциониран, като се обяснява, че подобно правомощие не присъства сред служебните функции на актосъставителя. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща процесуален представител. Дерпозира писмено становище, с което поддържа касационната си жалба на основанията, изложени в нея.

Ответникът по касация – Ти Ес Ви 2018 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл.1, вх.8, ет.22 с ЕИК ********* и законен представител Х.И.А.не се явява и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за допуснато нарушение на  чл.7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – за това, че при извършена проверка на 10.06.2020г. в 11.30 часа с наблюдение на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС - бирария „Върбата“, находящ се в гр. Бургас, к-с Славейков, бл.46 и стопанисван от Ти Ес Ви 2018 ЕООД с ЕИК *********  от Разпечатан КЛЕН (Контролна лента на електронен носител) от налично стационарно и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП модел DATECS DP-150 с индивидуален номер на ФУ DT 834168 и на фискалната памет 02834168 било установено, че на 29.05.2020г. търговецът при извършване на продажби и за направени клиентстки поръчки е допуснал издаване на служебен бон № 0001585/29.05.2020г.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на последната, Районен съд – Бургас е достигнал до извод, че Ти Ес Ви 2018 ЕООД не е осъществило състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение, доколкото не е било изследвано и съответно доказано по надлежен ред и с категоричност това, че служебните бонове са издадени едновременно при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. Изразил е становище, че санкционираното деяние е съставомерно по чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата, в който случай посочената в оспореното НП санкционна норма на чл.185, ал.1 ЗДДС би била правилно определена.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно, макар настоящият съдебен състав да не възприема всички изводи на въззивната инстанция, при което част от аргументите на касатора се явяват основателни, но недостатъчни, за да обосноват отмяна на оспореното решение, съответно потвърждаване на процесното НП.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна.

При такаизвършените правилни фактически установявания съдът е достигнал до правилен краен извод за отмяна на оспореното наказателно постановление.

На първо място съдът изразява съгласие с извода на въззивната инстанция за това, че липсват доказателства за всички елементи от фактическия състав на нарушената материалноправна норма и по-конкретно за това дали служебният бон е бил издаден в хипотезата на продажба или поръчка. Неправилен е единствено изводът за това, че от събраните доказателства в производството, би могло да се направи извод за допуснато нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата. Констатациите на актосъставителят и АНО са за издадени множество служебни бонове, което обстоятелство съответства на изпълнителното деяние именно на чл.7а, ал.2 от същата наредба, това обаче не води до промяна в крайния резултат по спора.

На следващо място, що се отнася до възражението на касатора, че са налице множество нарушения, констатирани с общ АУАН, вместо възприетата от страна на въззивната инстанция обща деятелност, което отразяване в един общ документ не представлява процесуално нарушение, съдът намира същото за неправилно. Принципно е допустимо множество административни нарушения да бъдат установени с общ АУАН. В този случай обаче за всяко от множеството нарушения следва да бъде посочена нарушената материална норма, ирелевантно, че тя е идентична.

В конкретния случай, всеки служебен бон разполага с точен момент на неговото издаване, съхранен във фискалната памет на фискалното устройство. При индивидуализиране на множество допуснати нарушения в общ АУАН с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателя следва изрично да бъде посочен точният момент на издаване на всеки служебен бон, доколкото същият момент има пряко отношение към това дали процесният документ по всяко отделно нарушение е издаден при извършване на конкретна продажба или при направата на конкретна клиентска поръчка, доколкото самата материална норма предвижда забрана за издаване на служебен бон само в тези две хипотези. Според настоящия съдебен състав, в несъгласие с изразеното в оспореното решение мнение на въззивната инстанция по този въпрос, двете хипотези от фактическия състав на нарушената материална норма могат да са налични в правния мир както при условията на кумулативност (едновременност), така и поотделно. В тежест на актосъставителя и АНО е да установят коя от хипотезите касае всяко отделно нарушение. В тази връзка, настоящият съдебен състав изразява несъгласие със становището на касатора, че нарушителят е следвало сам да обясни поведението си. Касае се за административнонаказателнопроизводство, представляващо вид наказателно такова, в който случай бездействието на нарушителя не може да бъде вменявано във вина на същия или да бъде тълкувано като доказателство за противоправното му поведение. Напротив в тежест на касатора е било при условията на пълно и главно доказаване да установи наличието на всеки елемент от фактическия състав на нарушението, вкл. и това дали е налична една от предвидените две хипотези - на продажба и поръчка, или двете са налични в хипотезата на едновременност.

Посредством посочването на точния момент на издаване на служебния бон, би могло да бъде установено например дали същият е издаден през работно време. Като издаването му извън работното време на търговския обект би било индиция, че не се касае нито за извършена продажба, нито за направена клиентска поръчка. Обратно в хипотезата на издаването му през работното време на търговския обект в тежест на актосъставителя е да установи дали това е извършено в хипотезата на продажба или на клиентска поръчка или при условията на кумулативност на двете предпоставки.

За горните съществени обстоятелства обаче липсват доказателства и изложени аргументи както в АУАН, така и в НП. Видно от обстоятелствената част на АУАН, АНО механично и неаргументирано е отразил издаването на процесния служебен бон „при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки“. От смисъла вложен в това словосъчетание става ясно, че се касае за повече от една продажба и повече от една клиентска поръчка при условията на кумулативност и едновременност , т.е. при условията на идеална съвкупност- обстоятелство, което трудно би могло да бъде възприето като практически реализируемо. По - натам в самото НП конкретното нарушение по издаване на служебен бон с № 0001585/29.05.2020г. е описано по идентичен начин, което предизвиква действително объркване при реализиране защитата на нарушителя дали се касае за едно единствено нарушение и пропуск да бъдат описани всички издадени служебни бонове или за няколко допуснати еднотипни нарушения.

Според настоящия съдебен състав, видно от съдържанието на служебен бон с № 0001585/29.05.2020г. (процесния), в същия е отразено, че представлява „междинна сметка“ - обстоятелство, което не изключва както възможността да се касае за поръчка, така и за продажба, в случай че плащането бъде извършено незабавно при получаване на стоката, преди нейната консумация. В тази връзка, не е достатъчно общото описване на нарушението като допуснато в хипотезата на „извършване на продажби и за направени клиентски поръчки“.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно установените факти и обстоятелства не водят до заключение за съставомерност на деянието, изразило се в нарушение на разпоредбата на чл.7а от Наредбата предвид липсата на доказателства за част от елементите на състава и заради допускането на съществени процесуални нарушения в производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - сочено за нарушител.

Този извод е основание за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспорвания съдебен акт като правилен и обоснован.

Предвид крайния изход на спора и липсата на отправено искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът не намира за необходимо да присъди такива.

 

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, XIX-ти касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260460/07.05.2021г., постановено по НАХД № 908/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 528077-F554635/30.07.2020 г., издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на търговеца Ти Ес Ви 2018 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл.1, вх.8, ет.22 с ЕИК ********* и законен представител Х.И.А.за нарушение на  чл. 7а, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. или Наредбата/, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                   2.