Р Е Ш Е Н И Е № 260678
20.05.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 20.04.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 725 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Д.С.Ц., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника адв. К.Л. , срещу
решение № 260743/ 07.10.2020г. по гр.д. № 3728/2020г. на Пловдивски районен
съд, IIІ гр. с., с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът
„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК: *********, му дължи сумата от 72,49 лв. , представляваща недължимо заплатена от ищеца стойност на допълнително
начислена ел. енергия за времето от 90 дни за периода от 06.03.2019 г. до
04.06.2019 г., за която сума е издадена фактура № ********** от 29.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда -10.01.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
23.01.2020 г., по ч.гр.д. № 312 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.състав.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение с искане от въззивния съд
за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция бъде
уважена . Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна, с който се взема становище за нейната
неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда
от легитимирано лице, касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение,
и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
В мотивите на РС-Пловдив е възпроизведена фактическата обстановка, по
отношение на която спор пред въззивната инстанция не се повдига . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение ,
като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба оплаквания, като може да приложи и императивна норма
в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска първоинстанционният
съд е приел , че ищецът е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се село Б., община Родопи, ул. „*** и
като такъв се намира в облигационна връзка както с „ЕВН Електроснабдяване
България” ЕАД, така и с „Електроразпределение Юг” ЕАД. Съставен е от служители
на ответното дружество констативен протокол №453760 от 04.06.2019 г , според
който е установена промяна на схемата на свързване на СТИ, измервателното
средство е демонтирано и предадено за експертиза в БИМ,констатирала грешка при
измерването от 67,22 %. Издадена е от ответника корекционна фактура № **********/
29.11.2019 г., с която е начислена за заплащане електрическа енергия на
стойност 72,49 лв. за периода от 06.03.2019 г. до 04.06.2019 г., платена от ищеца на
06.01.2020г.
Според първоинстанционният съд съгласно
чл.56 ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г. / титуляр на
вземането по корекцията е операторът
на електроразпределителната мрежа , а ответникът е именно такова
лице. Дори да не е спазен чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ и в ОУ на ответника да не е
предвиден ред за уведомяване на клиента за корекцията , нарушението не е основание
да се отрече дължимостта на самата корекция . В случая е спазен реда на ПИКЕЕ
/2019 г. / и е установена промяна на схемата на свързване по чл.49 ал.5 ПИКЕЕ.
Изчисленията на стойността на корекцията по чл.56 ал.3 ПИКЕЕ са правилни според
СТЕ . Не е необходимо да се доказва от ответника вина на клиента за
установеното в констативния протокол .
Решението на РС-Пловдив е неправилно.
Безспорно ответното търговско дружество е оператор на електроразпределителната мрежа и според чл.56
ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г./ предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на
база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото".
Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума , определена от същият този оператор.
От друга страна според чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ общите условия на крайния снабдител съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3
ЗЕ.
Очевидно е противоречието между чл.56 ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г./ и
чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ , защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на
крайния снабдител , докато според ПИКЕЕ /2019 г. / сумата се дължи на оператора
на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване
на клиента за нея . Съгласно чл.15 ал.3 ЗНА съдът е длъжен да
приложи нормативния акт от по-висока степан , а именно чл.98а ал.2 т.6 б.а
ЗЕ. Ответникът не е материално-правно легитимиран за процесното
вземане за корекция , а легитимиран е крайният снабдител . В полза на това
разбиране е и фактът , че цялата съдебна практика на ВКС по чл.50,51 ПИКЕЕ
/2013 г./ беше , че сумата по
корекцията се дължи на крайния снабдител , като именно по тази
причина е издаден чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ във вр.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ . В
измененията на ЗЕ /ДВ бр.41 от 21.05.2019 г. / с които е изменен чл.83 ал.1 т.6
ЗЕ липсват други изменения на закона , от които да се заключи , че е налице
промяна на законодателството в полза на оператора на електроразпределителната
мрежа и чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ вече не трябва да се прилага. При наличието на
чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ не може да се приеме , че чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ делегира
компетентност на КЕВР да определи , че сумата по корекцията вече ще се дължи на
оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител
Само на това основание – липса на материално-правна легитимация на
ответника да претендира процесната сума – искът се явява основателен . След
отмяна на решението на РС-Пловдив установителен иск по чл.422 от ГПК трябва да
се уважи и на ищеца да се присъдят разноски в общ размер на сумата от 1125
лева, от по 375 лева за двете съдебни инстанции и за заповедното производство.Доводът за прекомерност на адвокатското
възнаграждение релевиран от пълномощника на търговското дружество, е
неоснователен, тъй като е в минималния размер дължим съгласно Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260743/07.10.2020г. по гр.д. № 3728/2020г. на Пловдивски
районен съд, IIІ гр. с. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК:
*********, дължи на Д.С.Ц.,
ЕГН: **********, сумата от 72,49 лв.
, представляваща недължимо заплатена
от Д.С.Ц. стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода от
06.03.2019 г. до 04.06.2019 г., за която сума е издадена фактура № **********
от 29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 10.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
на 23.01.2020 г., по ч.гр.д. № 312 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IX
гр.състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на Д.С.Ц., ЕГН: **********, сумата от 1125 лева- разноски за двете съдебни инстанции и за заповедното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./