Р Е Ш Е Н И Е
№ 875/17.11.2022г..
гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Димитрина Георгиева с участието на прокурора Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева КАД № 803 по описа на съда за 2022
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1,
изречение второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по касационната жалба на С.Д.Л., с ЕГН **********, подадена от
пълномощника му адвокат В.С.С., с адрес: ***, против Решение № 440 от
31.05.2022 год. постановено по адм. дело № 331 от 2022 год. по описа на
Административен съд - Пазарджик.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни исковете на С.Д.Л.
против ГД „Изпълнение на наказанията"-София за сумата от 35 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в периода
23.02.2016 год. до 23.03.2022 год., вследствие на бездействието на ответника да
осигури здравословни и безопасни условия на труд, а именно предпазни маски,
поради което ищецът е принуден да гълта прах и стъклена вата от търкането на
кутийки, както и подходящо отопление в работните помещения, и за сумата от 35
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за
периода 15.09.2020 год. до 23.03.2022 год. вследствие на бездействието на
ответника да осигури нормални битови условия при престоя на ищеца в Затвора -
Пазарджик.
В касационната жалба се релевират оплаквания за съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост на атакувания
съдебен акт. Моли се за отмяната му и вместо него съдът да постанови друго
решение, с което да уважи предявения иск. Разноски не се претендират.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В молба с
вх. № 7489 от 21.09.2022 год. от адвокат В.С., наименувана „писмена
защита", са изложени съображения за отмяна на поставения съдебен акт.
Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" - София, чрез пълномощника юрисконсулт Р., изразява становище
за неоснователност на касационната жалба. Моли за отхвърлянето й.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик счита, че
първоинстанционното решение следва да се остави в сила като излага мотиви за
неговата правилност.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и релевираните касационни основания, прие
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С.Д.Л.
против ГД „Изпълнение на наказанията" - София, с която се претендират
неимуществени вреди в размер на 35 000,00 лева, ведно със законната лихва от
23.03.2022 год. до крайното изплащане на посочената сума, за периода от
23.02.2016 год. до 23.03.2022 год., като незаконосъобразните действия и
бездействия се изразяват в това, че ищецът е допуснат да търка кутийки без
предпазни маски, гълтане на прах и стъклена вата, както и работа в студена
среда, в помещения без аспирация. С вторият иск се претендира обезвреда в
размер на 35 000,00 лева за периода от 15.09.2020 год. до 23.03.2022 год. за
претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от 13.03.2022 год. до
крайното изплащане на претендираната сума, причинени от бездействия на
администрацията на Затвора – Пазарджик, а именно, че на Л. е осигурена жилищна
площ под 3,00 кв. м., килиите са мръсни, в същите има дървеници, хлебарки и
гризачи, няма
обособен санитарен възел, както и постоянно течаща топла и студена вода.
Административен съд – Пазарджик, VIII – състав, е отхвърлил като
неоснователни и двата иска, предявени от С.Д.Л. против ГД „Изпълнение на
наказанията" - София като е приел, че за част от исковия период - 06.08.2021
год. - 14.10.2021 год., ищецът изобщо не е пребивавал в Затвора - Пазарджик, а
в останалата част е обитавал килии, при които се падат над изискуемите 4,00 кв.
м. жилищна площ. Съдът е приел за недоказани и твърденията за лоши битови
условия в пенитенциарното заведение. Посочено е, че през месец март 2020 год. в
Затвора-Пазарджик е направен ремонт и помещенията, в които са били настанени
лишените от свобода, са били изцяло подновени и реновирани. За необосновани са
приети твърденията на ищеца за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, тъй
като по делото са представени доказателства, че за исковия период е бил сключен
договор с външна специализирана фирма за дезинфекцията, дезинсекцията и
дератизацията. Инстанцията по същество е достигнала до извода, че оплакванията
на ищеца досежно пребиваването му в Затвора-Пазарджик, през посочения период,
при условията на влошена хигиена са недоказани и неоснователни, поради което е
отхвърлил и исковата претенция.
Относно твърденията за неосигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд първостепенният съд е приел, че не е налице бездействие на затворническата
администрация, тъй като от представените по делото доказателства (списък за
раздадени предпазни средства) се установява по безспорен начин, че на работещите
са раздавани предпазни средства - маски и ръкавици. Отхвърлил е и тази искова
претенция като необосновава.
Крайният извод на първоинстанционния съд е, че от съвкупния анализ на
доказателствата по делото, не са налице релевираните от касатора бездействия,
които да нарушават правата на касатора, поради което е постановил
отхвърлителния съдебен акт.
Решението е правилно.
Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на
спора доказателства, с оглед нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за неоснователност на
исковите претенции.
Настоящият тричленен съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия
съд, изложени в атакувания съдебен акт.
От представената и неоспорена пред инстанцията по същество справка, е
видно, че Л. не е пребивавал в Затвора - Пазарджик през целия исков период, тъй
като е бил освободен на 02.09.2016 год. Също така от доказателствения материал
по делото се установява, че лицето е обитавало килии, при които се падат над
минимално изискуемите 4,00 кв. м. жилищна площ.
Правилно е отхвърлена претенцията на ищеца за периода от 15.09.2020 год. до
23.03.2022 год., в който не е установено същият да е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство. От приложените по делото доказателства се
установява, че затворническата администрация, чрез съответните фирми е
извършвала дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Също така е
била създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на
хигиената е задължение и на самите лишени от свобода. Установено е, че
помещенията са били със сменена дограма, осветени и проветрени.
От приложените по делото доказателства и кредитираните по делото показания
на свидетеля Тухчиев по безспорен начин се установява, че на работещите са
раздавани предпазни средства - маски и ръкавици. Следователно правилно е
отхвърлена и исковата претенция на ищеца за периода от 23.02.2016 год. до
23.03.2022 год.
При наличието на писмени доказателства в подкрепа на отречените от С.Д.Л.
положителни факти и липсата на успешно проведено насрещно доказване, съдът
правилно е приел за недоказани исковите претенции. Ето защо, правните изводи на
първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация приложена към безспорно установеното наличие на минимално обитаемо пространство в мястото за лишаване от свобода и
условията, при които е изтърпявано наказанието, обосновава правилност на
изводите на административния съд, а именно че в случая не са налице законовите
предпоставки, обуславящи основателност на предявената искова молба за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите, през които е
пребивавал в Затвора - Пазарджик.
Съгласно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването
на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения
от свобода, а е достатъчно да се установи самият факт на нечовешко и унизително
отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди. При наличието на писмени доказателства в подкрепа на отречените от ищеца
положителни факти и липсата на успешно проведено насрещно доказване, съдът
правилно е приел за недоказана процесната претенция.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС, в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху касатора на условията в Затвора
- Пазарджик, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода". Тези
условия са съответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е
изпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. От доказателствата по делото
не е установена изключителна пренаселеност или лоши условия, които да
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, поради което
правилно исковите претенции са приети за неоснователни и недоказани.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с
релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първостепенният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора съдебно-деловодни разноски не следва да се
присъждат, тъй като такива не са заявени.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 440 от 31.05.2022 год.
постановено по адм. дело № 331 от 2022 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.