Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 09.10.2019 г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1451/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адвокат П.Т. ***, в качеството ѝ на процесуален представител на Т.В.Т. ***, до Русенския Районен съд, против Наказателно постановление № 19-0453-000075/23.05.2019г. на Началника на РУП гр.Сливо поле ОД на МВР Русе, с което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и на основание чл.638, ал.1 от КЗ, му било наложено наказание “Глоба” в размер на 250.00лв. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител. Депозира молба, с която моли Съда да отмени наказателното постановление, поради наличието на предпоставките деянието да бъде оценено като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 20.05.2019г., около 01.50ч. на бул.“България“ в гр.Сливо поле, обл.Русе, непосредствено до бензиностанция „ШЕЛ“ в изпълнение на служебните си задължения, свид.П.П. – мл.автоконтрольор в РУП гр.Сливо поле, спрял за проверка лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № СС 31 33 АК. В хода на проверката свид.П. установил, че автомобила се управлява от жалб.Т.Т. и е негова собственост. При проверката на документите на автомобила, жалб.Т. представил полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” към Застрахователно дружество „Евроинс“АД, с уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, на четири вноски. Свид.П. извършил проверка в базата данни на “Гаранционен фонд” и установил, че за автомобила няма сключен и валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това преценил, че жалб.Т.Т. е извършил нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и му съставил акт за това, че като собственик на МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” валидна към датата на проверката.

Още същият ден жалбоподателя сключил за собственият си лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № СС 31 33 АК нова застраховка „Гражданска отговорност“ с „Евроинс“АД.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Т. била наложена глоба в размер на 250.00лв., на осн. чл.638, ал.1 от Кодекс за застраховането.

 

Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

 

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил, в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава на нарушението е осъществен от обективна страна от Т.Т., тъй като към датата на проверката, за процесният „Ауди 80“ с рег. № СС 31 33 АК, собственост на жалбоподателя, нямало сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Видно е, от представената и приобщена от съда полица за застраховка „Гражданска отговорност“ BG/07/519000107513, че на 16.01.2019г. жалб.Т. сключил договор със ЗД„Евроинс“АД, с който договор било уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, на четири вноски с падежи съответно на 16.01.2019г., на 16.04.2019г., на 16.07.2019г. и на 16.10.2019г. В договора между страните било уговорено, че същият се прекратява автоматично, ако не постъпи вноска до 24.00ч. на 15-ият ден от датата на падежа, съобразно правилото на чл.368, ал.4 от КЗ. След като в уговореният срок жалб.Т. не заплатил втората поредна вноска по застрахователната премия, договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ бил прекратен автоматично на 01.05.2019г. Поради това, безспорно е, че към датата на проверката – 20.05.2019г. жалб.Т., като собственик на МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” валидна към датата на проверката.

Поради изложеното, Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

От друга страна, ако административнонаказващият орган беше изследвал по-задълбочено причините и последиците от извършеното от жалб.Т., както и тежестта на нарушението, неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, то би стигнал до извода, че с деянието си наказаното лице макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото административно нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, респ. да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:

На първо място, видно от събраните и неоспорени доказателства по делото, в случая не е налице изначална липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като жалб.Т. изпълнил задължението си да сключи такава застраховка в началото на 2019г., но единствено поради просрочване с около двадесет дни заплащането на една от дължимите вноски, договорът бил прекратен.

На второ място, следва да се приеме, че от деянието не са настъпили други вредни последици извън съставомерните, тъй като липсват доказателства за причинени от жалб.Т. на трети лица имуществени или неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на процесното МПС, които да са били предпоставка за активирането на застрахователната отговорност.

И трето, от представената в административнонаказателната преписка справка за нарушител за жалб.Т. се установява, че същият като дългогодишен правоспособен водач на МПС – повече от 40 години, има само още една наказание наложено за нарушаване правилата за движение по пътищата, при това с несъществена тежест и притежава контролен талон за водач без наказания.

Поради изложеното дотук Съдът намира, че конкретният случай, с оглед липсата на вредни последици и наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, е с незначителна обществена опасност, респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.

Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на Т.Т. за извършено от него нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0453-000075/23.05.2019г. на Началника на РУП гр.Сливо поле ОД на МВР Русе, с което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и на основание чл.638, ал.1 от КЗ на Т.В.Т.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 250.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

         

Районен съдия: