Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 397
гр. Силистра, 29 юли 2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на девети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 256 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Т.К.Д. с ЕГН
********** с адрес: *** и М.Н.А. с ЕГН ********** с адрес: *** в качеството си на наследници на
починалия в хода на производството Н.И.Д. с ЕГН **********,***, молят съда да
осъди ответника да им заплати сумата от 35 250.00 лева, представляваща
получена, но невърната сума по договори за заем, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, както и направените по делото разноски.
Наследодателят на
ищците е твърдял, че между него и ответницата са сключени договори за заем
както следва: на 20. 03. 2017 г. за сумата от 5 000.00 лева със срок за
връщане 31. 07.2017 г., на 30. 03. 2017 г. за сумата от 7 000.00 лева, със
срок за връщане – 31. 12. 2017 г., на 19. 04. 2017 г. за сумата от
5 000.00 лева със срок за връщане – 20. 05. 2017 г., на 23. 06. 2017 г. за
сумата от 15 100.00 лева със срок за връщане – 23. 09. 2017 г. и на 31.
10. 2017 г. за сумата от 3 150.00 лева със срок за връщане – 31. 12. 2017
г., като в изпълнение на договорните задължения на ответницата са престирани в
заем посочените суми, а тя от своя страна се е задължила да върне заетите суми.
Според твърденията на ищеца заемните суми не са му върнати, което го е
мотивирало да установи правата си по исков ред.
Ответникът М.А.Д. с
ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. П.М. е подал писмен
отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като не отрича, че между
страните са съществували валидни облигационни правоотношения въз основа на
сключени между страните договори за заем, но задълженията са погасени изцяло от
ответницата. Твърди,че за обезпечаване на вземанията по цитираните договори,
ответницата е издавала в полза на ищеца запис на заповеди, като след връщане на
всяка конкретна сума, съответната ценна книга била унищожавана от ищеца пред
ответницата. Навежда доводи във връзка със съзнателна злоупотреба с права от
страна на ищеца с оглед отказана интимност от нейна страна, по повод на което
получила конкретни заплахи.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 240, ал. 1от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
На първо място
следва да бъде обсъдено поддържаното и в представените писмени бележки по
делото възражение за некомпетентност на районния съд да разгледа делото поради
цената на иска, което съдът намира за неоснователно. В производството са
предявени пет обективно съединени иска, всеки от които с цена, по - ниска от
25 000.00 лева, поради което и на основание чл. 103 от ГПК, във вр. с чл.
104, ал. 4 от ГПК са подсъдни на
районния съд като първа инстанция.
Ищците твърдят, че между наследодателя им и ответницата са сключени няколко договора за заем, по силата на които той предоставил на ответницата през периода 20. 03. 2017 г. - 31. 10. 2017 г. общо сумата от 35 250.00 лева. Между
страните била уговорена дължимост на лихва в размер на 0.05 % месечно, както и краен срок за връщане на сумите. Тези факти са безспорни между страните, като и изрично се признават от
страна на ответницата. Спорен между страните е единствено въпросът за връщане
на заемните суми, като ответницата твърди връщане изцяло на сумите по всеки от
договорите, като за доказване на това си твърдение не ангажира никакви
доказателства, а се позовава единствено на предвиденото в договорите
обезпечаване на вземанията посредством издаване на запис на заповед по всеки
договор, като ценната книга била унищожавана от заемодателя при погасяване на
задължението.
Твърденията на
заемодателя, че въпреки изпълнението на неговото задължение, заемателят не е
върнал получените суми в срок, не бяха оборени. Пасивното поведение на ответницата
попречи на събирането на доказателства във връзка с изясняването на обективната
истина по спора, поради което съдът мотивира решението си, позовавайки се на
обясненията на ищеца и сочените от него доказателства. Тежестта за доказване на
факта, че сумите са изплатени на заемодателя в срок е на ответницата, а тя не
представи доказателства, че е изпълнила това задължение. Голословното твърдение
за наличието на издадени въз основа на договора ценни книги и унищожаването им
от наследодателя на ищците при плащане на дълга не може да бъде прието от съда,
още повече, че макар и безсмислено, в договорите е уговорено издаването на
запис на заповед от заемодателя – чл. 11. Поради това, съдът счита предявените
основни искове по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за основателни и ги уважава в
предявения размер от общо 35 250.00 лева.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК за производството пред тази инстанция са в размер на 3 159.00 лева,
формирани от платената държавна такса, разноски по обезпечителното производство
и адвокатско възнаграждение.
Въпреки това, ответницата
е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
следва да бъде обсъдено.
За защита по
граждански дела с определен материален интерес, съгласно законодателното
решение се дължат конкретни възнаграждения, като минималните им размери са
фиксирани. С оглед обстоятелството, че са предявени няколко иска, като по
отношение на всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение поотделно, то и
заплатеното от ищеца възнаграждение е по – ниско от
минимално определените размери. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2, 3
и 4 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, по две от исковите претенции / за 5000.00 лева/, минималният
размер на възнаграждението е 440 лева, по исковата претенция за 3150.00 лева, минималният
размер на възнаграждението е 329.00 лева, по исковата претенция за 7 000.00
лева, минималният размер на възнаграждението е 530.00 лева и по исковата
претенция за 15 000.00 лева, минималният размер на възнаграждението е 980.00
лева. Изчислено по този начин, дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 2 719.00 лева, а по делото е представен
договор за правна защита, съгласно които е договорен размер на адвокатско
възнаграждение в размер на 1700.00 лв., което е под минимално определения
размер, поради което и възражението е неоснователно.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.А.Д. с ЕГН **********,*** на основание чл.240 от ЗЗД, да заплати на Т.К.Д. с ЕГН ********** с
адрес: *** и М.Н.А. с
ЕГН ********** с адрес: *** в качеството си на наследници на починалия в хода
на производството Н.И.Д. с ЕГН **********, общо
сумата от 35 250.00 / тридесет и пет хиляди
двеста и петдесет / лева, дължима по договори за заем, сключени между М.А.Д. и Н.И.Д.
на на 20. 03. 2017 г. за сумата от 5 000.00 лева със срок за връщане 31.
07.2017 г., на 30. 03. 2017 г. за сумата от 7 000.00 лева, със срок за
връщане – 31. 12. 2017 г., на 19. 04. 2017 г. за сумата от 5 000.00 лева
със срок за връщане – 20. 05. 2017 г., на 23. 06. 2017 г. за сумата от
15 100.00 лева със срок за връщане – 23. 09. 2017 г. и на 31. 10. 2017 г.
за сумата от 3 150.00 лева със срок за връщане – 31. 12. 2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.10.2019г. до окончателното плащане, както и
разноски по производството в размер на 3 159.00
/ три хиляди сто петдесет и девет/ лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: