Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 09.06.2021 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публично заседание
на 10.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
при секретаря Ива Ч.,
като разгледа докладваното от съдия
Бишуров АНД № 1149/2020 година по описа на Пазарджишкия районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
представлявано от управителя О.Д.Т., ЕГН ********** против НП № 06 от
07.07.2020 г. на директора на РИОСв-Пазарджик, с което на основание чл.200
ал.1, т.6 във вр. с ал.4 от Закона за водите /ЗВ/ и за нарушение на чл.116 ал.1
във вр. с чл.124 ал.1 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност,
поради което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание за
жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП. Иска и присъждане на
разноски.
Ответникът по
жалбата – АНО, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и иска НП да бъде
потвърдено. В о.с.з. на 22.02.2021г., след приключване на съдебното следствие и
даден ход по съществото на спора, излага подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. В последното по делото съдебно заседание,
след възобновяване на съдебното следствие, не се явява представител на АНО и не
се изразява становище по съществото на спора.
Съдът провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП дружеството
жалбоподател е санкционирано при следната установена и възприета от АНО фактическа
обстановка:
Във връзка с
постъпил сигнал за замърсяване на водите на р.Марица при с. Огняново, обл.
Пазарджик и наличие на мъртва риба, на 25.01.2020г. била направена проверка,
при която било извършено пробонабиране от отпадъчните води на обект на „Е.”
ЕООД – предприятие за преработка на отпадъци, находящ се в гр. Пазарджик, ***и
по-специално от ревизионна шахта в ПИ № 55155.508.63.
В хода на проверката
било констатирано, че отпадъчните води от двете инсталации за преработка на
отпадъци от полиетилен не постъпват в новоизградената пречиствателна станция за
отпадъчни води. Към момента на проверката тя не била въведана в експлоатация с
акт, образец 16. Съставен бил КП № 04-03/25.01.2020г.
Пробата била взета
от ревизионната шахта преди заустване в градски колектор по ул. „Заводска”,
който не е включен в Градската пречиствателна станция за отпадъчни води на гр.
Пазарджик. След излизане на физико-химичния анализ на пробата било видно, че
има превишение на максимално допустимите концентрации (МДК) в отпадъчните води
по показател „неразтворени вещества” - 3140мг/л при МДК - 200мг/л и „ХПК”
/химична потребност от кислород/ - 2322мг/л при МДК — 700мг/л, съгласно Наредба
№ 7 за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в
канализационните системи на населените места (обн. ДВ, бр. 98/2000г.)
Резултатите от този анализ били отразени в Протокол от изпитване №
08-0006/26.01.2020г.
С оглед на това било
прието, че дружеството не било опазило водите от замърсяване, като зауствало
отпадъчни води без пречистване в канализационната система със съдържание над
определените МДК по показатели „неразтворени вещества” и „ХПК”.
Всичко това
съставлявало нарушение на чл.116 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ЗВ, поради което
против дружеството бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 06 от 04.02.2020 година. Въз основа на установеното с акта
административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление. То
било връчено на дружеството на 15.07.2020г., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 20.07.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при
което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното
НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните писмени
доказателства, показанията на актосъставителя – св. Т.В. и тези на свидетелите З.Г.,
Г.Д. и С.В..
Настоящият съдебен
състав намира, че при започване на АНП със съставянето на акта за установяване
на административно нарушение, а след това и при неговото развитие, най-вече с
издаването на НП, е било допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/,
драстично накърняващо правото на защита до степен на невъзможност за неговото
адекватно упражняване. То се изразява в това, че с обжалваното НП на
дружеството е вменено нарушение и е санкционирано по чл.200, ал.1, т.6 във вр.
с ал.4 от ЗВ, т. е. за „повторно” извършване на нарушение по чл.200 ал.1 от ЗВ,
изразяващо се в заустване
на отпадъчни води без пречистване в канализационната система със съдържание над
определените МДК по показатели „неразтворени вещества” и „ХПК”, което
съответства на разписаното като административно нарушение по чл.200 ал.1, т.6
от ЗВ – „изхвърли отпадъчни
води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните
норми и изисквания“.
В същото време обаче в обстоятелствената част на НП, освен цифровата
правна квалификация на нарушението по чл.200 ал.4 във вр. с чл.200 ал.1, т.6 от
ЗВ и във вр. с чл.116 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 от ЗВ, по никакъв начин не е било
описано, нито дори загатнато защо може да се приеме, че нарушението е било
извършено „повторно“. Още по-малко пък е описано друго предходно нарушение от
същия вид, респ. друго наказателно постановление, което е било издадено за
предишното нарушение и което да обуславя по-тежката правна квалификация на
деянието като „повторност“.
Според легалната дефиниция дадена с § 1, ал.1, т.22 от ДР на ЗВ "повторно"
е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от
същия вид. Нищо такава не е било описано като обективен елемент на нарушението
в НП, още по-малко да е посочено кое е другото предишно нарушение от същия вид,
за което деецът да е бил наказан с конкретно НП, което да е влязло в сила една
година преди настоящото нарушение. Всичко това е следвало да бъде описано, т.к.
само така ще бъде дадена възможност на привлечения към административнонаказателна
отговорност да се брани против наличието или не на този обективен и
квалифициращ елемент на нарушението. Недопустимо е санкционирания субект, а и
съдът, да бъдат поставяни в ситуация да гадаят кои конкретни обективни факти
обуславят правната квалификация на нарушението. Още по-малко е допустимо такива
факти да се изтъкват и доказателства за тях да се представят едва пред
въззивната инстанция, както се случи по настоящото дело с представените от
страна на процесуалния представител на АНО общо пет броя НП /л.25-29 от
делото/, защото такъв подход поставя жалбоподателя в ситуация на процесуална
изненада. Това е така, защото привлеченото към админисративнонаказателна
отговорност лице започва да упражнява правото си на защита още в момента на започване
на АНП, а когато се упражнява право на защита с подаването на жалба против НП,
лицето следва да е всеобхватно информирано относно всички съставомерни
обективни елементи на вмененото му нарушение.
Без всякакво значение е обстоятелството, че в АУАН е било посочено, че
нарушението е повторно и е изписан номер и дата на издаване на НП, което
обуславя тази повторност. Както е известно в теорията и практиката, в АНП
съставения АУАН има статут като на обвинителен акт в наказателното производство, а НП – като на
присъда. Казано с други думи с АУАН се повдига едно административно обвинение,
което ако се докаже, следва да се пренесе изцяло в наказателното постановление,
освен ако наказващият орган реши да не намали обема на обвинението, респ. да
накаже лицето за по по-леко административно нарушение, разбира се при същите
фактически констатации, както са описани в акта. В настоящия казус наказващият
орган не е свил обвинението, т.к. е наказал лицето за повторно нарушение, но не
е посочил фактическите основания, обуславящи по-тежката правна квалификация на
нарушението. С това освен, че накърнило правото на защита на санкционирания е
довело и до това, че издаденото НП е било немотивирано, заради несъответствието,
породено от непълнотата между фактическите
и правни основания за издаването на НП и налагането на санкцията. Отделен стои
пък въпросът, че няма и никакви мотиви относно това защо е наложена санкцията в
максималния размер.
Изтъкнатите до тук пороци
не могат да бъдат санирани в производството пред въззивната инстанция, поради
допуснатите СПН, то НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо да преквалифицира
нарушението по по-леко наказуемия състав на чл.200 ал.1, т.6 от ЗВ, респ. да
измени НП и да наложи санкцията, предвидена в тази разпоредба,
издивидуализирайки я между 1000 и 5000
лева, т. к. това ще означава да действа
като административнонаказващ орган, което обаче е недопустимо за въззивната
инстанция.
При този изход от
делото искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски
не може да бъде удовлетворено.
Относно искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе
направено своевременно – в съдебно заседание, от страна на пълномощника на
дружеството жалбоподател, като последното има право на такива предвид изхода на
делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на
представените по делото договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане /лист 22-23/ се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 3310 лв. (три хиляди триста
и десет лева).
При това положение
РИОСВ-Пазарджик, което според чл.2, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите е юридическо лице на бюджетна издръжка към
министъра на околната среда и водите, следва да бъде осъдена да заплати
от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. При
липса на възражение за прекомерност съдът служебно не може да се занимава с
този въпрос.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 06 от 07.07.2020 г. на директора на РИОСв-Пазарджик, с което на „Е.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, представлявано
от управителя О.Д.Т., ЕГН **********, на основание чл.200 ал.1, т.6 във вр. с
ал.4 от ЗВ и за нарушение на чл.116 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА РИОСВ-Пазарджик с административен адрес гр.Пазарджик, ***представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ на „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив,
представлявано от управителя О.Д.Т., ЕГН ********** разноски в размер на 3310
лв. (три хиляди триста и десет лева) - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд
в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: