№ 713
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Тодоров
Членове:Милен Василев
Светла Станимирова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000625 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260525 от 26.03.2021 г., постановено по т.д. № 1634/2020 г. по описа на
Софийски градски съд е отхвърлил предявения от „НОЛА 7“ ООД, ЕИК ********* против
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.)
за сумата от 120 000 лева, представляваща остатък от заплатено на 13.04.2016 г. от ищеца на
пострадалата Я. Г. Х. обезщетение за вреди по съдебна спогодба от 04.04.2016 г. по гр.д. №
202/2014 г. на Окръжен съд – Разград, по застрахователна полица №
13170092140000026/07.05.2009 г., с предмет „Професионална отговорност в проектирането
и строителството“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е и
предявения от „НОЛА 7“ ООД, ЕИК ********* против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 36 566 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 31.08.2017 г. до 31.08.2020
г. и е осъдил „НОЛА 7“ ООД да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ на основание чл.
78 от ГПК сумата от 450 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „НОЛА 7“ ООД, в която се правят
оплаквания за неправилност на постановеното решение, предпоставено от необоснованост и
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че е неправилен извода на съда за
това, че уговореното обезщетение по постигнатата между „НОЛА 7“ ООД и Я. Г. Х.
спогодба, включва освен обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, лихви
и разноски. Сочи се, че до този извод съдът бил достигнал поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а именно – липсата на дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК,
1
доколкото се констатира едва в постановеното съдебно решение, че липсват доказателства в
посока разграничаваща различните по вид и размер претенции, формирали изплатеното от
„НОЛА 7“ ООД обезщетение в полза на пострадалото лице. Предвид изложеното
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения
иск в пълен размер.
Въззиваемият ЗАД „Алианц България“ АД – ответник по иска – чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея
решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК,
приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от
ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че между тях е бил сключен валиден договор за застраховка “Професионална
отговорност в проектирането и строителството”, обективиран в представената по
делото Застрахователна полица № 13170092140000026/7.05.2009 г., със срок от 08.05.2009 г.
до 07.05.2010 г. и при ретроактивна дата – 03.05.2005 г.
Видно от Протокол от открито съдебно заседание, проведено на 04.04.2016
г., съдържащ одобрена от Окръжен съд -Разград Спогодба по гр.д. № 202/2014 г. в
производството с предмет чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, част от ответниците са се задължили да
заплатят обезщетение на ищцата Я. Г. Х. в общ размер на 180 000 лв., както следва: 170 000
лв. – от „НОЛА 7“ ООД за сметка на това дружество и за ответника З. М., и 10 000 лв. – от
Т. Т.. Спрямо тези ответници производството е било прекратено след одобряване на
спогодбата, а спрямо ответника Н. Г. П. е прекратено поради оттегляне на иска,
като процесът е продължил спрямо ответницата Д. Д. Д..
Приети като писмени доказателства в процеса са платежни документи, установяващи
извършеното плащане от „НОЛА 7” ООД към пострадалото от деликта лице. Сумата е в
размер на 170 000лв., а извършеното плащане е с дата – 13.04.2016 г
С Решение от 03.12.2018 г. на САС по т.д. № 5147/2018 г., ответното дружество е
осъдено да заплати на „НОЛА 7“ ООД на осн. чл. 435 от Кодекса за застраховането сумата
50 000 лв., представляваща част от заплатено на 13.04.2016 г. от ищеца на пострадалата Я. Г.
Х. обезщетение за вреди по съдебната спогодба от 04.04.2016 г. по гр. д. № 202/2014 г. на
Окръжен съд – гр. Разград, заедно със законната лихва, считано от 22.11.2017 г. до
окончателното изплащане. При постановяване на акта, въззивната инстанция е приела,
че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя са налице, тъй като: 1) с
влязла в сила на 16.11.2015 г. присъда № 27.06.2014 г. по н.о.х.д. № 238/2012 г. на
ОС - Разград са признати за виновни за престъпление по чл.123, ал.1 от НК четири
физически лица /едното от които е било технически ръководител, представител на ищцовото
дружество/ за причинена на 16.07.2009 г. смърт на 12-годишната И. Х., която е причинена
при условията на независимо съпричиняване по непредпазливост от подсъдимите, поради
немарливо изпълнение на осъществена в периода 08.09.2004 г. – 01.09.2005 г. дейност,
представляваща източник на повишена опасност, съгласно нормите на ЗУТ, по време на
строителството и въвеждането в експлоатация на обект „Реконструкция на басейн“,
осъществявано от ищеца като строител; 2) в последващо исково производство по гр.д.№
2
202/2014 г. на ОС - Разград е била одобрена съдебна спогодба от 04.04.2016 г., по силата на
която „НОЛА 7” ООД се е задължило да заплати на увредената от същото събитие майка на
починалата, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 170 000 лв. – по
предявен срещу дружеството иск по чл.49 от ЗЗД; 3) гражданската отговорност на ищеца за
причинените при процесното събитие вреди, е била покрита от сключения между страните
договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството”,
обективиран в представената застрахователна полица със срок от 08.05.2009 г. до 07.05.2010
г. и при ретроактивна дата – 03.05.2005 г.; 4) на 02.03.2016 г. ищецът е поискал от ответника
да одобри постигнатата спогодба по гр.д.№ 202/2014 г. на ОС - Разград, което ответникът е
отказал поради това, че застрахованият не го е привлякъл като трето лице помагач в процеса
и поради това, че правото на застрахователно обезщетение е погасено с изтичането на 5-
годишна давност по чл.197 от КЗ /отм./, доколко събитието е настъпило на 16.07.2009 г.; 5)
обстоятелството, че ищецът реално е заплатил определеното в спогодбата от 04.04.2016 г.
обезщетение в размер на 170 000 лв.
Така постановения съдебен акт е влязъл в законна сила, поради липсата на
предпоставки за касационния му контрол, установена с Определение № 621/08.11.2019
година по т.д. № 618/2019 година на ВКС, Второ търговско отделение.
Настоящия състав съобрази наличието на сила на пресъдено нещо, формирана с
постановяне на влезлия в законна сила акт по т.д. № 5147/2018 г.на САС. Същото е
необходимо с оглед задължителния характер на постановката, съдържаща в т. 2 от
Тълкувателно решение №3/2016г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл и тъй като в конкретния
случая - предмет на настоящия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от
вземането, т.е. касае същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия
незаявен с предявения преди това частичен иск обем, то по отношение юридическите факти,
от които правоотношението произтича, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно право, е налице недопустимо
в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация.
Предвид така изложеното и с оглед задължителната сила на Решение № 2816 от
03.12.2018 г. на САС по т.д. № 5147/2018 г., съдът приема за безспорно установени общите
правопораждащи факти за спорното право, а именно: че между ищецът и ответникът
е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Професионална отговорност в проектирането и строителството”, обективиран в
представената застрахователна полица № 13170092140000026/7.05.2009 г. със срок от
8.05.2009г. до 7.05.2010г., при ретроактивна дата – 3.05.2005г.; както и за установените
- деяние, деец, причинна връзка, противоправност, вина и отношение по възлагане на
работа.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
претендираната в настоящото производство сума в размер на 120 000 лв. не е
конкретизирана, предвид, че одобрената съдебна спогодба, обективирана в Протокол
3
от открито съдебно заседание, проведено на 04.04.2016 г. по гр.д. 202/2014г. по описа на
ОС-Разград, дължимата от „НОЛА 7“ ООД обезвреда, възлизаща общо в размер на 170 000
лв., включва в съдържанието си различни по вид претеции, а именно, такива за
неимуществени и имуществени вреди, всички лихви и разноски, дължими на ищцата по
делото с предмет чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, с оглед на което в настоящото производство
ищецът не е уточнил от какво е формирана исковата претенция в размер на 120 000 лв.
С разпореждане № 1054 от 03.07.2021г., постановено по т.д. № 625/2021г. на АС –
София е оставена без движение подадената от „НОЛА 7“ ООД искова молба с вх. №
87803/27.08.2020г. на Софийски градски съд по иск с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.),
като са дадени указания на ищеца „НОЛА 7“ ООД да приведе исковата молба в
съответствие с изискванията на чл. 127 от ГПК, като конкретизира различните по вид и
размер претенции, формирали изплатеното от „НОЛА 7“ ООД обезщетение в полза на
пострадалото лице, чието репариране се търси в този спор.
С молба с вх. № 14076 от 10.08.2021г. ищецът „НОЛА 7“ ООД е изпълнил така
дадените указания на настоящия състав, като е уточнил, че претендираната в настоящото
производство сума в размер на 120 000 лв. представлява претенция включваща единствено
неимуществени вреди, изплатени от „НОЛА 7“ ООД под формата на обезщетение в полза на
пострадалото лице по съдебна спогодба, обективирана в Протокол от открито съдебно
заседание, проведено на 04.04.2016 г. по гр.д. 202/2014г. по описа на ОС-Разград.
Процесният иск е с правно основание чл. 229 от КЗ (отм.). Съгласно цитираната
норма застрахованият по застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи
застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
По делото няма спор, че обективираната в Протокол от открито съдебно заседание,
проведено на 04.04.2016 г. по гр.д. 202/2014г. по описа на ОС-Разград съдебна спогодба по
която „НОЛА 7“ ООД е изплатил обезщетение в полза на пострадалото лице не е одобрена
от ответника – ЗАД „Алианц България“ АД, като последния не е бил и привлечен в процеса,
като трето лице – помагач на страната на „НОЛА 7“ ООД, с оглед на което и независимо от
постановеното Решение № 2816 от 03.12.2018 г. на САС по т.д. № 5147/2018 г., което има
задължителна сила, в настоящото производство предмет на доказване е размерът на
претърпените от пострадалото лице вреди, които са били обезщетени от „НОЛА 7“ ООД.
В настоящото производство ищецът не е ангажирал никакви доказателства относно
размерът на така претърпените от пострадалата - Я. Г. Х. неимуществени вреди, които
претендира да му бъдат заплатени в настоящото производство от застрахователя по реда на
чл. 229 от КЗ (отм.). Посоченото е от съществено значение с оглед ангажиране
отговорността на застрахователя във връзка с тяхното възстановяване. Това е така, тъй
като съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които обаче подлежат на самостоятелно
доказване, предвид че застрахователят не е бил привлечен като подпомагаща страна в
4
производството, по което е сключена съдебната спогодба. В настоящия случай, липсата на
доказателства за размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди, представлява
пречка не само при произнасяне в посока дължимост на същите, но и за основателност на
самото регресно вземане. Това на практика, води до недоказаност на основанието и размера
на претендирания остатък от съществуващото в полза на ищеца регресно вземане, което се
явява и предпоставка за неговото отхвърляне.
Неоснователността на главния иск е условие за отхвърляне и на обусловената от
изхода му акцесорна претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, макар и
по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивника следва да бъдат присъдени
направените от въззиваемото дружество разноски пред въззивната инстанция. По делото е
представен списък по чл. 80 от ГПК, видно от който въззиваемото дружество претендира
разноски в размер на 450 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260525/26.03.2021 г., постановено по т.д. № 1634/2020
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 9 състав.
ОСЪЖДА „НОЛА 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, кв. „Враждебна“, бул. „Ботевградско шосе“ № 491 да заплати на ЗАД „Алианц
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 59 на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 450 лв. /
четиристотин и петдесет лева/ – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5