№ 19859
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110101592 по описа за 2024 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е oбразувано по искова молба на М. С. С., ЕГН **********, с адрес:
********, срещу С. Редван Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ******** която се поддържа и в
съдебно заседание. Предявен е иск правна квалификация чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс
(СК) - за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо
детето на страните – С. С. Р., ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката.
В исковата молбата се твърди, че с решение № 12397 от 13.07.2023 г. на СРС, 91 състав, по
гр. д. № 387 по описа за 2022 г., влязло в сила на 13.07.2023 г., е утвърдено постигнатото
между страните споразумение, като родителските права по отношение на малолетното им
дете С. С. Р., ЕГН **********, са предоставени на ответника, а на ищцата е определен
режим на лични отношения. Поддържа се, че страните са живяли заедно при условията на
фактическо съжителсвоа, а след раздялата им и в периода от 2017г. до 2023г. ищцата е била
тази която се е грижела и отглеждала детето. Сочи се още, че непосредствено след влизане в
села на решението детето заживява с баща си, каквото е било и желанието към онзи момент,
но бащата не се е справял с грижите и по тази причина е оставял често детето с месеци на
майката на ищцата в гр. Добринище. Твръди се, че ответника не се е справял и чисто
финансово с грижите по детето, тъй като често детето и се е обаждало и е казвало, че е
гладно. Сочи се, че началото на декември 2023г. ищцата е разговаряла по телефона с детето,
което и казало, че в апартамента в които е обитавало в ж.к. „Люлин“ с баща си сам с голямо
куче от което много е страх. След това се твърди, че бащата е отказвал контакт на майката с
детето, от класната на детето ищцата е разбрала, че детето е в болнични. Преди коледа 2023г.
1
ответника е оставил детето при майката на ищцата, от която разбрала, че детето е
обезобразено от ухапвания от куче. Ищцата твърди, че е взела детето при себе си и се грижи
за него, но ответника е заявил, че ще дойде да вземе детето. Самото детето споделило, че
изпитва ужас от кучето и не иска да се връща при баща му. Предвид това се иска да бъде
изменено съдебното решение с което е утвърдено споразумението между страните и
родителските права да бъдат предоставени на майката, а на бащата да бъде определен
режим на лични контакти. Претендира се издръжка в размер на 400,00 лева, считано от
завеждане на исковата молба.
В дадения преклузивен едномесечен срок от съда не е постъпил отговор от ответника,
въпреки, че последния лично е получил съобщението с препис от исковата молба (л.26 от
делото).
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение на искoвете по чл. 51, ал. 4 СК.
Страните са родители на малолетното дете С. С. Р., ЕГН ********** (л. 8 от делото). С
Решение № 12397 от 13.07.2023 г. на СРС, 91 състав, по гр. д. № 387 по описа за 2022 г.,
влязло в сила на 13.07.2023 г., е утвърдено постигнатото между страните споразумение, като
родителските права по отношение на малолетното им дете С. С. Р., ЕГН **********, са
предоставени на ответника, а на ищцата е определен режим на лични отношения, като
последната е осъдена да му заплаща издръжка (л. 9-11 от делото).
Видно от представения по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО при УМБАЛС Н. И.
Пирогов ЕАД, детето С. Р. е било прегледано на 10.12.2023 г. като е постъпило в 10:48 часа
и е напуснало в 11:46 часа на същата дата, като при прегледа са установени две разкъсно
контузни рани по около 1 см. по дължина на кожата на дясната буза, както и две
пунктиформе по съседство. Изписана е терапия с антибиотик, тъй като раната е нфектирана,
като бащата е насочен за търсене на белезите на инфекцията и при появата на такива да бъде
извършена консултация и е възможно хоспитализация. В анамнезата е посочено, че по
сведение на бащата детето е било ухапана от домяшно куче питбул в областта на бузата. (л.
13 от делото).
По делото са изготвени социални доклади от компетентните ДСП, съгласно изискването на
чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Постъпило писмо от ДСП – Люлин от 12.11.2024г., както и социален
доклад от 21.10.2024г. от ДСП Възраждане, в които е отразено, че момента на проверката и
изготвянето им детето живее със своята сестра Никол Бодурова в кв. Люлин, която не е
пожелала да съобщи точен адрес, поради което не е посетен адреса на сестрата. Последната е
посочила, че не желае да съобщи последния, тъй като не желае ищцата да знае адреса . В
хода на проучването от ДСП Люлин е проведена среща и разговор с детето С., което е
съобщило, че между него и майка му е имало конфликт поради което е поискал да отиде при
сестра си. В доклада на ДСП Възраждане детето също е съобщило за конфликт с майката, че
2
последната го е гонила и детето е разстроено и не желае да вижда и двамата си родители.
Детето е споделило, че се чува с майка си по телефона, но е обидено. Г-жа Бодурова
(сестрата на детето) е споделила, че родителите имат конфлик и желаяние да си отмъстят
един на друг, което наранява и разстройва детето. В хода на социалното проучване ищцата е
посочила, че бащата е отглеждал детето около три месеца, но не еимал сигурно жилище и се
е местел. Детето е било изпратено при неговата баба по майчина линия Фиданка Смидчиева,
която се е грижила за него около година, но детето иска да се върне в гр. София, тъй като в
гр. София му харесва училището има и много приятели. В доклада е посочено, че детето има
личен лекар в гр. София и учи в 17-то СУ „Дамян Груев“, гр. София. Посотено е жилището
на ищцата, като е посочено, че жилището е тристаен апартамен на който е направен ремост,
с добри хигиенно – битови условия и в коетото детето има самостоятелна стая и вещи.В
доклада е посочено, че не е наблюдавана връзката майка детето, поради обстоятелството, че
детето е било доведено от неговата сестра. След депозирана на доклада е получено и
представено копие от доклада на класния ръководител на детето (л. 68-69 от делото), в които
е посочено, че контакти и с двамата родители са трудни, обичайно са по телефона и
обичайно са иницирани от класния ръководител, рядко майката търси класната. Посочено е,
че на родителската среща тази учебна година се е явила майката, а бащата последно се е
появявал миналата учебна година, преди преместването на детето в гр. Добринище. Сочи се,
че от 15.09.24г. до 08.11.2024г. детето е отглеждано от сестра си Никол Бодурова, като преди
това е бил в гр. Добринище. От 11.11. до 15.11. 25г. е бил при майка си, а през някои от
уиекендите при баща си. Твърди се, че независимо при кого е детето идва подготвен за
училище, има пари или храна за обяд е закуска, закупени са му необходимите помагала и
пособия. Класния ръководител сочи, че детето е споделя, че родителите му се карат, няма
наблудения за физическо насилие спрямо детето. Последното се справя много добре с
учебния материал и е кумуникативен, но често си прави груби шеги, иска да е лидер и
поддиква децата към неща които самия той не прави. Сочи се още, че от 18.11.24г. до датата
на изговяне на доклада – 25.11.24г. детето не е посещавало училище. Бащата е съобщил
намерения отново да премести детето в гр. Добринище. Представено е писмо от 02.12.2024г.
на ДСП- Люлин в което се сочи, че от 26.11.24г. детето и сестра му се намират н гр.
Добринище, както и че детето е записано в Основно училище „Св. Климент Охридски“ гр.
Добринище където ще остане да завърши 4-ти клас през учебната 2024/2025 година. По
данни на сестрата преместването се е наложило, тъй като детето много го объркано от
случващото се между родителите му. Посочено е, че бащата бащата С. Хсеин злоупотребява
с алкохола, непрекъснато заплашва майката и настройва детето срещу нея. Посочено е, че
бащата има издадена огрничителна заповед.
Предвид данните за местоживеенето на детето в гр. Добринище съдът е изискал и по делото
е постъпил социален доклад на 28.01.2025г. от ДСП – Добринище, в които е посочено, че
детето живее при неговата баба по майчина линия Фиданка Смидчиева от 20.11.2024г. когато
е бил предаден на бабата от неговия баща. Г- жа С. е посочила, че бащата се намира в
трудно положение, няма жилище и доходи поради което не може да полага грижи за детето и
да го води на училище. Г-жа С. е посочила, че майката на детето е в Португария и с нея
3
подържа служебни отношения, тъй като е разочарова от решението да предостави грижите
по отоншение на С. на бащата. В хода на проучването е посетено жилището на бабата по
майчина линия, която живее в двуетажна къща, като с детето обитават първия етаж състоящ
се от четири стаи. За детето има обособена детска стая. Посочено е, че хигиенно битовите
условия в са много добри. При проведения разговор с детето то е споделило положителни
чувства и към двамата си родители, като не е изявило предпочитания при кого от тях иска да
живее, както и е посочило, че общува и с двамата по мобилните телефони.
Постъпило е и писмо от ДСП Дулово, в което е посочено, че адреса на ответника в с.
Поройно е бил посетен, но не е установен никой. Бил е проведен телефонен разговор с
барата на ответника, които е посочел, че последния е пребивав за кратко през м. декември
2023г. в с. Поройно, че няма информация къде се намира, тъй като не са в добри отношения.
По делото е постъпила писмо от 12.06.2025г. от ДСП- Разлог, в което е посочено, че детето
продължава да се отглежда от бабата, която полага основни грижи за детето. На родителите
на бабата на детето са били разяснени основанията за настаняване на детето извън
семеството, както и на детето му е предоставена нужната информация преди да бъде
изслушано в съдебно заседание. Детето отново е посочило, че контактува и с двамата си
родители, с баща си по телефона, а на майка си гостува в гр. София.
Други относими по делото писмени доказателства не са представени.
От показанията на разпитаните по делото свидетел Н.З.Б., които съдът прецени по реда на
чл. 172 ГПК, се установява, че детето към момента на разпита на свидетелката – 26.03.2025г.
живее в гр. Добринище при неговата баба по майчина линия, както и че живее там от
октомври 2024година, а преди това е бил при баща си. Свителката разказва, че бащата на С.,
често го е използвал, за да манупулира майка й за пари. Често С. и се е обаждал и е казвал,
че е гладен, като свидетелката е отказвала да им дава пари, а им е носела храна. Твърди, че
ответника е напускал апартаментите под наем без да заплати наема, като това се е случвало
два пъти. Сочи, че ответника не й е давал да чува брат . Разказва, че е разговаряла с
класната на брат , която ю е казала, че е все болин, потърсила е ответника в антомивката,
където е работил и там е видяла брат си, които е бил с белег на бузата и шевове.
Свидетелката сочи, че брат е казал, че го е ухапало кучето на приятеля на ответника,
което е порода питбул. Свидетелката сочи, че след този случай ответника е събрал багага на
детето и го е закарал при баба по мачина линия. Твърди, че С. е живял при нея около два
месеца, както и че е живял и при майка им. Свидетелката сочи, че когато ответника разбере,
че брат С. е при майка им започва да го иска и дори е ходил с полиция да го взима.
Разказва за случай при които С. я е помолил да говори с ответника, за да не идва да го взима
с полиция, а да остане при майка си. (л. 82 гръб – л. 83 от делото).
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на св. Н.З.Б., като обективни,
последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и събрани въз основа на лични
впечатления. При преценка на показанията на свидетелката, съдът съобрази родствената
връзка с една от страните, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се
4
твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията при формиране на свободното си
вътрешно убеждение, още повече и че същите изцяло кореспондират на останалите събрани
по делото както писмени доказателства.
По делото е изготвена и представена съдебно-психилогична експертиза, от която се
установява, че детето С. е с много добро когнитивно развитие и емоции, адекватни на
случващото се. Сочи се, че несигурността при която е отглеждан до сега е дала своето
негативно отражение, както и че следва детето да има постоянно местоживеене без
вероятност за поредното му местене. В хода на експетизата е наблюдавана връзката между
детето и майката, като е установена привързаност на С. към майка му. По отношение на
родителския капацитет е посочено, че от даните по делото не се установява добър
родителски капацитет при бащата, а майката от своя страна е била настоятелна детето да
бъде записано в софийско училище. В съдебно заседание вещото лице допълва, че в хода на
експертното изследване детето е изразило силно желание да дойде в София и да живее с
майка си.
По делото е излушано и детето - С. С. Р. на 01.10.2025 година, което заявява, че живее с
майка си в град София, че живеят само двамата, и че учи в 135-то училище в кв. „Западен
парк“. Детето сочи, че се вижда често със сестра си. Разказва, че преди това е бил в гр.
Добринище при баба си, но твърди, че в гр. София му харесва повече. Заявява, че е виждал
баща си последно декември месец 2024г., както и че се чуват по няколко пъти в месеца.
Сочи, че последно когато са се чули с баща му, последния е пътувал за Германия.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че предявения иск от
М. С. С., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс СК) за
изменение на мерките за упражняване на родителски права, определяне режим на лични
отношения на бащата с детето- С. С. Р. и заплащане на издръжка на последното, определени
по силата на решение № 12397 от 13.07.2023 г. на СРС, 91 състав, по гр. д. № 387 по описа за
2022 г., влязло в сила на 13.07.2023 г., за основателни. Това е така, тъй като по делото се
установи, че са възникнали след влизане в сила на съдебния акт, с който са предоставени за
упражняване родителските права, нови обстоятелства, които са от съществено значение и
водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че
родителските права се предоставят на другия родител - в настоящия случай на майката.
В т.V от Постановление №1 от 12.11.1974 г.на Пленума на ВС, което не е загубило силата
си, са изброени обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на вече
определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две
групи. В първата се включват промени, които засягат положението на детето и такива, които
засягат мерките и тяхната ефективност, а втората („особена група), включва обстоятелства,
които са свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод
задължителното спазване на вече определените мерки. Всяка една от тези групи включва
примерно изброени обстоятелства, при наличието на които – след съвкупна преценка и
баланс на всички други съотносими към конкретния случай обстоятелства - може да се
стигне до промяна на вече определените мерки. Преценката следва да се прави с оглед
5
интересите на детето. Няма спор, че общуването на детето с всеки един от родителите е
необходимо за неговото формиране като личност и съдейства за правилното му развитие и
възпитание. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските
права, с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в интерес на детето. Дали
подобно поведение е основание за промяна на вече определените мерки относно
упражняването на родителските права, е въпрос на конкретна преценка, която следва да се
направи съобразно установените по делото факти относно характера, вида и честотата на
това поведение, като бъде взето предвид как това се е отразило на детето и другите
релевантни факти. Във всички случаи следва да се извърши задълбочена съпоставка на
относимите в конкретния случай обстоятелства относно възпитателските качества на всеки
един от родителите, моралния облик, начин, вид, продължителност, ефективност на
полаганите грижи към детето, желанието да живеят с детето, привързаността на детето към
съответния родител, дали родителя разполага с помощта на трети близки до детето лица, на
които при нужда може да разчита, социалната среда, в която предстои да живее детето след
евентуалната промяна (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите
родителя лица), жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин на
живот, пол и възраст на детето (в този смисъл и Решение № 395 от 20.12.2012 г., III г.о.,
ВКС, Решение № 331 от 01.11.2013 г., IV г.о., ВКС).
В настоящия случай, в хода на производството са събрани доказателства, от които може да
се направи категоричен извод за изменение на обстоятелствата след постановяване на
решение № 12397 от 13.07.2023 г. на СРС, 91 състав, по гр. д. № 387 по описа за 2022 г.,
влязло в сила на 13.07.2023 г. От показанията на разпитания по делото свидетел,
множеството писма и доклади на компетентните ДСП- та се установява, че бащата на които
са били възложени родителските права през голяма част не ги е упражнявал фактически, тъй
като детето е било оставено на грижите на бабата по майчина линия на дете. Утановява, се
че когато детето е било отглеждано и е живяло с баща си е било оставяно само, в резултат на
което е било нахапано по бузата от куче, порода „Питбул“. Това обстоателство води до
извод на липсата на родителски капацитет в достатъчна степен. Освен това от показанията
на св. Бодурова се установява, че детето често е било гладно, тъй като бащата не е имал
финансова възможност и стабилна работа и доходи. От социалните доклади се установява,
че детето в продължителни периоди е пребивавало на територията на гр. Добринище, като
сам бащата е оставял детето на бабата по майчина линия, тъй като не е имал физическата и
финансова възможност да се грижи за детето. Същевремнно по делото се установява, че
бащата не предоставил възможност на майката да полага грижи за детето, като всякога
когато детето е било взимано от майката, бащата е идвал да го вземе, въпреки липсата на
възможност сам да полага необхидимите и непосредствени грижи за детето. Това от своя
страна е създало чувство на тревожност и невъзможност на детето да се установи на едно
конкретно населено място. Последното е сменяло местоживеенето си често, което му е
донесло стрес и неспокойство, видно от заключението на СПЕ.
Гореизложеното идва да покаже, че в действителност ответника е възпрепятствал майката
6
да полага основни грижи за детето, като същевременно той сам не е полагала непосредсвени
грижи за детето, а то е било оставено на грижите на майката на ищцата. Предвид
изложеното безпорно са налице изменение на обстоятелствата, от които следва и да се
изменят постановените по-рано мерки с решение № 12397 от 13.07.2023 г. на СРС, 91 състав,
по гр. д. № 387 по описа за 2022 г., влязло в сила на 13.07.2023 г. и да бъдат определени
нови.
Установи се и, че ищцата има възможностите, за да задоволи потребностите на детето си,
същата е осигурил и добри битови условия за тяхното отглеждане (социалните доклади на
ДСП – Възраждане).
По делото се събраха категорични доказателства, че майката полага адекватни грижи за
детето си, последното е привързано към нея, а също, и има необходимите материално-
битови условия и доходи и подкеряка среда, за да се грижи за него (социалните доклади на
ДСП – Възраждани и ДСП- Люлин, междинните доклади, удостоверения и психологически
становища). От друга страна, обаче настоящият съдебен състав намира поведението на
ответника, изразяващо се в обстоятелството, че е оставил детето само в жилището, в което
са живеели и последното е било ухапано от домашно куче, порода „Питбул“ за силно
укоримо, както и че въпреки, че не е могъл да полага грижи за детето е оставил същото на
грижите на неговата баба по майчина линия, а не на грижите на неговата майка, което е
довело до промяна в местоживеенето на детето, съотвено му е създало несигурност.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната възможност да се
изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата
за защита правата и интересите на детето. Тя е конкретно приложение на принципа за
всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна на съда за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако
обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на родителските
права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на нови мерки съобразно
изменените обстоятелства.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доклада на
съответните социални служби се налага извода, че са налице съществени промени в
обстоятелствата по смисъла на чл. чл. 59, ал. 9 СК, обуславящи постановяване на нови
мерки по упражняването на родителските права. Децата следва да бъдат отглеждани и
възпитавани в близка и топла за тях среда, където се чувстват сигурни и обичани. Да им
бъдат осигурени грижи, както по отношение на физическото им развитие и здраве, така и за
развитието им като пълноценни личности. И доколкото водещо за съда следва да бъде
преценката за най-добрия интерес на детето, този интерес предпоставя, най-вече, наличието
на стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното му развитие. С оглед
гореизложеното, съдът счита, че предявения от ищцата М. С. С. иск с правна квалификация
чл. 59, ал. 9 от СК следва да бъде уважен.
При този изход на делото, съдът следва да измени мерките, определени по силата на
решение № 12397 от 13.07.2023 г. на СРС, 91 състав, по гр. д. № 387 по описа за 2022 г.,
7
влязло в сила на 13.07.2023 г. Ето защо, родителските права следва да се упражняват от
майката, при която и детето следва да живее. На ответника, следва да бъде определен режим
на лични отношения с детето, а именно: всяка първа и трета седмица на месеца от 18:00 часа
в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване. Два пъти по 15 (петнадесет) дни през лятото, по
време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката. Всяка четна година за
коледните и великденски празници от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния
ден на празника. Всяка нечетна година за новогодишните празници от 10:00 часа на първия
до 18:00 часа на последния ден на празниците, както и всяка четна година през пролетната
ваканция на децата от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния и всяка нечетна
година през зимната ваканция на детето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на
последния ден. Съдът, при определяне режима на лични отношения, съобрази
привързаността на детето към неговия баща, силната емоционална връзка между тях, както
и че в интерес на детето е да се съхрани връзката си с неговия баща.
Претенцията за присъждане на издръжка на детето, се явява изцяло частично основателна.
Това е така, тъй като извършвайки преценката по чл. 142, ал. 1 СК съобразно нуждите на
детето, както и доходите на бащата. По делото не се установи размера на доходите на
ответника, настоящият съдебен състав приема, че заплащането на издръжка в размер на
350,00 (триста и петдесет) лева за малолетната С., която като размер е близак до
минималния, не би следва да е обременяващ и непосилен за бащата, които е в трудоспособна
възраст. При определяне размера на издръжката, съдът взе предвид, че бащата няма да
участва в ежедневните грижи за детето, както и че същия няма други задължения за
издръжка към други негови непълнолетни деца. Издръжката се дължи от от влизане в сила
на решението, в частта относно определеното местоживеене на детето, до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. В останалата част претенцията
за издръжка до пълния предявен размер от 400,00 лева, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна
Предвид гореизложеното съдът следва да прекрати издръжката, която майката е осъдена да
заплаща на детето си, считано от от влизане в сила на настоящото решение, в частта за
определеното местоживеене на детето.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски в настоящото производство не са направени, опради
което съдът не дължи произнасяне . Ответника следва да заплати по сметка на СРС и
държавна такса за определената издръжка на децата в размер на 504,00 (петстотин и четири)
лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 СК, постановените решение № 12397 от 13.07.2023 г.
на СРС, 91 състав, по гр. д. № 387 по описа за 2022 г., влязло в сила на 13.07.2023 г., мерки
за упражняване на родителски права, местоживеенето на детето, режима на лични
отношения и заплащането на издръжка, в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето на страните
– С. С. Р., ЕГН **********, на майката М. С. С., ЕГН **********, при която то да живее.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата С. Редван Х., ЕГН
**********, с детето С. С. Р., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица на
месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване. Два пъти по 15
(петнадесет) дни през лятото, по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на
майката. Всяка четна година за коледните и великденски празници от 10:00 часа на първия
ден до 18:00 часа на последния ден на празника. Всяка нечетна година за новогодишните
празници от 10:00 часа на първия до 18:00 часа на последния ден на празниците, както и
всяка четна година през пролетната ваканция на децата от 10:00 часа на първия ден до 18:00
часа на последния и всяка нечетна година през зимната ваканция на детето от 10:00 часа на
първия ден до 18:00 часа на последния ден.
ОСЪЖДА С. Редван Х., ЕГН **********, да заплаща на малолетните си детето С. С. Р.,
ЕГН **********, действащ чрез своя майка и законен представител М. С. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, считано от
влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на децата до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ издръжката
за разликата от уважения размер от 350.00 лева до претендирания размер от 400,00 лева
месечно, като неоснователна.
ПРЕКРАТЯВА издръжката, която майката М. С. С., ЕГН **********, е осъден да
заплаща на детето С. С. Р., ЕГН **********, считано от влизане в сила на настоящото
решение в частта за определеното местоживеене на децата.
ОСЪЖДА С. Редван Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
сума в размер 504,00 (петстотин и четири) лева, представляваща държавна такса върху
издръжката на детето, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9