и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба, подадена от Марийка Павлова Караджова от гр.Кърджали против Решение № 50/03.07.2006 год. по НАХД № 284/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 7/03.04.2006 год. на Директора на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – гр.Кърджали, с което на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето, на Марийка Павлова Караджова от гр.Кърджали, с ЕГН ********** – директор на ОУ „Хр.Смирненски” – с.Бели пласт, общ.Кърджали, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., за нарушение по 31 ал.1 и 2 от ЗЗ и Норми и правила за проектиране на детски заведения от 1973 год. Касатора твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди в жалбата, че не е извършила нарушението, за което й е издадено НП и й е наложена глоба в размер на 200 лв. Счита, че от нея се искало нещо, което в качеството й на директор на училището, не била в състояние да направи, тъй като не разполагала нито с финансови средства, нито със строителна бригада, която да може да извърши ремонт или преустройство. В този смисъл, изискването да направи "всичко необходимо" било твърде широко и разтегливо понятие. Посочва, че в НП се сочели някакви Норми и правила за проектиране на детски заведения от 1973 год., които не успяла да намери и да се запознае с тях, за да разбере какви нарушения е допуснала при проектирането на училището и детската градина. Сградата била строена през 1992 год., а жалбодателката била директор от 2001 год., откогато, до датата на съставянето на акта, били извършвани проверки от РИОКОЗ-Кърджали, но предписания не са били давани, тъй като тоалетната била такава, каквито са всички останали тоалетни в училището в с. Бели пласт и останалите училища в околните села, а според Закона за здравето - чл. 38 ал. 1, здравните инспектори издавали задължителни предписания и определяли срока за отстраняване на нарушенията. Излага и съображения относно допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила от наказващият орган при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено наказателното постановление, като бъде постановено вместо него друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли да бъде отменено решението и делото да бъде върнато на Районен съд – Кърджали, за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на решението. В съдебно заседание поддържа жалбата така, както е предявена. Твърди, че училището и детската градина не разполагат със собствени средства, а се финансират от общината; както и че предписанията за прокарване на канализация и течаща вода е невъзможно да бъдат изпълнени, тъй като селото няма обратна канализация. Не сочи нови доказателства. Ответника по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали намира, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд - правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Окръжният съд, след преценка на доводите на касатора, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е основателна. Релевиранаото с жалбата касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл. първо от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушения на материалния закон. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 7/03.04.2006 год. на Директора на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – гр.Кърджали, с което на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето, на Марийка Павлова Караджова от гр.Кърджали, с ЕГН ********** – директор на ОУ „Хр.Смирненски” – с.Бели пласт, общ.Кърджали, е наложено администратÞвно наказание „глоба” в размер на 200 лв., за нарушение по 31 ал.1 и 2 от ЗЗ и Норми и правила за проектиране на детски заведения от 1973 год. на МАБ. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 23.02.2006 год. св.Славчо Михайлов - здравен инспектор при РИОКОЗ-Кърджали, заедно със св.Галина Стоянова, извършили проверка на ПДГ-с.Соколяне, общ.Кърджали, при което констатирали, че Директорът на ОУ „Христо Смирненски"- с.Бели пласт, общ.Кърджали, в качеството си на ръководител / детската градина била към училището/ не е направила всичко необходимо за създаване на здравно-хигиенни условия в детската градина, тъй като децата ползвали за тоалетна открита яма - незавършен обект, без санитарни съоръжения и в градината липсвала течаща вода. За описаното бил съставен акт за установяване на административно нарушение против жалбодателката – директор на училището и ръководител на детската градина към него, находяща се в с.Соколяне, в който била описана същата фактическа обстановка, която проверяващите квалифицирали като нарушение по чл. 31 ал.1 и 2 от Закона за здравето и на Норми и правила за проектиране на детски заведения от 1973 год. на МАБ. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, Директорът на РИОКОЗ- Кърджали, е издал процесното Наказателно постановление № 7/03.04.2006 год. срещу жалбодателката Караджова с посочена в него аналогична фактическа обстановка, като отново в НП е посочено, че това съставлява нарушение на чл.31 ал.1 и ал.2 от Закона за здравето и на Норми и правила за проектиране на детски заведения от 1973 год. на МАБ, поради което и на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето на жалбодателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. Въз основа на така установената фактическа обстановка решаващият съд е направил извода, че училището в с.Бели пласт, както и детската градина /която е структурна част от същото/, като обществени заведения подлежат на контрол от специализираните органи на РИОКОЗ за спазване на изискванията по Закона за здравето, досежно хигиенните норми и изисквания във детските и учебните заведения с оглед осигуряване на здравословни условия за провеждане на учебните занятия и опазване здравето на децата, учениците и работещите във същите. Приел е също, че жалбодателката, в качеството й на директор на училището и ръководител на детската градина е задължена да спазва утвърдените правила и норми в тази насока, които са регламентирани в Закона за здравето, и подзаконовите актове по неговото приложение, вкл.и издадените заповеди на Министъра на здравеопазването. Направил е извода, че при така установената фактическа обстановка, която не се оспорвала и от жалбодателката, същата не изпълнила задължението си по чл. 33 ал.1 и 2 от Закона за здравето да бъдат спазени конкретни хигиенни изисквания /които не са посочени в цитираната норма/, с което били нарушени основни изисквания за привеждане в експлоатация на обществени заведения от типа на детски градини и училища, а именно: не било изпълнено изискването същите да имат тоалетни, годни за ползване, и течаща вода. Счел е, че в случая са нарушени конкретни норми и правила - посочените в наказателното постановление Норми и правила за проектиране на детски заведения от 1973г. на МАБ. Съдът е намерил, че жалбодателката е нарушила определени, конкретизирани здравни изисквания, с което осъществила състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл.31 ал.1 и 2 от ЗЗ и на Норми и правила за проектиране на детски заведения, което водело до ангажиране на нейната административнонаказателна отговорност. Достигнал е до крайният извод, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, поради което го е потвърдил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания. Изрично в жалбата си касатора посочва като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвания съдебен акт – нарушение на материалния закон. Оплакването на касатора, сочещо на твърдяното касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, е основателно. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В настоящият случай първоинстанционният съд е допуснал грешки при прилагане на релевантната правна норма на материалния закон към установените факти. Това е така, тъй като безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че в детската градина в с.Соколяне /която е структурна част към ОУ „Хр.Смирненски” – с.Бели пласт, общ.Кърджали/, чийто ръководител е жалбодателката, няма течаща вода, като децата ползуват за тоалетна открита яма /недовършен обект/, без санитарни съоръжения. Тази фактическа обстановка, впрочем, не се оспорва и от жалбодателката. Крайните правни изводи на съда за осъществяване от касатора на вмененото му административно нарушение, обаче, са направени в нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на релевантната правна норма към установените факти. Този извод на касационната инстанция се налага от следните съображения: С акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление на жалбодателката е вменено като извършено административно нарушение това, че „…не е направила всичко необходимо за създаване на здравно-хигиенни условия в детската градина….”, в качеството й на ръководител на същата, което административнонаказващите органи са квалифицирали като нарушение на чл. 31 ал.1 и 2 от Закона за здравето и на Норми и правила за проектиране на детски заведения от 1973 год. на МАБ, респ. на жалбодателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., съгласно предвидената в чл. 210 ал.1 от ЗЗ санкция. Съображенията на административнонаказващият орган и на решаващия съд – че така описаното поведение на жалбодателката осъществява от обективна и субективна страна състава на вмененото й нарушение, обаче, не могат да бъдат споделени. Вън от вниманието и на двете инстанции е останало обстоятелството, че както разпоредбите на чл.31 ал.1 и 2 от ЗЗ, така и разпоредбата на чл. 210 ал.1 от ЗЗ са бланкетни такива, като при провеждане на съответно административнонаказателно производство, при което се ангажира административнонаказателна отговорност на дадено физическо или юридическо лице, следва същите да бъдат изпълнени с конкретно съдържание. С други думи, в конкретния случай е било необходимо административнонаказващият орган не само да цитира разпоредбите на чл. 31 ал.1 и 2 от Закона за здравето, но и да посочи кои точно установени здравни изисквания не е спазила жалбодателката при осъществяване на дейността си, респ. при налагане на санкцията по чл. 210 ал.1 от ЗЗ да конкретизира в нарушение на кои точно здравни изисквания по този закон жалбодателката е осъществявала дейността си, като в тази връзка следва да се посочи, че употребеното описание на нарушението на АУАН и НП /в което всъщност се изразява изпълнителното деяние на твърдяното нарушение на жалбодателката/ – „….не направила всичко необходимо за създаване на здравно-хигиенни условия в детската градина….”, е прекалено общо, абстрактно и неконкретизирано, тъй като не става ясно кое е това, което е следвало да направи. В никакъв случай не може да изпълни изискуемото съдържание на цитираните разпоредби и посочването в АУАН и НП на Норми и правила за проектиране на детски заведения от 1973г. на МАБ, тъй като отново не е ясно кои точно от тези норми и правила е нарушила жалбодателката. Очевидно е, че посочените норми и правила са относими именно към проектирането на детски заведения, като административнонаказващият орган и първоинстанционният съд не са си направили труда да уточнят какво отношение същите имат към осъществяване на дейност в нарушение на здравните изисквания по Закона за здравето, приет и влязъл в сила значително по-късно от въвеждането на същите. Още повече, че дори и да не отговаря на посочените норми и правила за проектиране на детски заведения, училището е построено през 1992 год. /по твърдения на жалбодателката, които не се оспорват от ответника по касация/, а жалбодателката е директор на училището, респ. и ръководител на детската градина към него от 2001 год., като по този начин същата няма каквото и да било отношение към проектирането или въвеждането в експлоатация нито на училището, нито на детската градина, в състоянието, в което са констатирани от органите на РИОКОЗ. Недопустимо е и запълването на съдържанието на бланкетната правна норма едва със съдебното решение, какъвто опит е направил първоинстанционния съд, приемайки, че жалбодателката не изпълнила задължението си по чл. 33 ал.1 и 2 от Закона за здравето да бъдат спазени конкретни хигиенни изисквания, с което били нарушени основни изисквания за привеждане в експлоатация на обществени заведения от типа на детски градини и училища, а именно: не било изпълнено изискването същите да имат тоалетни, годни за ползване, и течаща вода, въпреки изричното посочване от самият съд, че такива конкретни здравни изисквания не са посочени в нормите, за които се твърди, че е нарушила жалбодателката. Отделен е въпроса и дали въобще жалбодателката, в качеството й на физическо лице в конкретния случай, може да бъде субект на вмененото й административно нарушение, като настоящата инстанция намира, че на този въпрос следва да се даде отрицателен отговор, имайки предвид, че в това си качество същата не осъществява каквато и да било дейност, а такава осъществява училището /към което детската градина е обособена като структурно звено/, респ. Община Кърджали, осъществяваща държавната политика в образователната сфера чрез системата на общинските училища, като именно последната като самостоятелно юридическо лице би могла да бъде субект на нарушението и би могла да се ангажира безвиновната й отговорност, чрез налагане на предвидената в друга правна норма – тази на чл.210 ал.3 от ЗЗ, имуществена санкция за осъществяване на дейност в нарушение на здравните изисквания по Закона за здравето. Настоящият състав намира, че твърдяното нарушение не е осъществено от жалбодателката и от субективна страна. Това е така, тъй като за да извърши административно нарушение, деецът следва да осъществи изпълнителното деяние виновно - умишлено или по непрепазливост, като за тези понятия легално определение се съдържа в разпоредбите на НК, към който ЗАНН препраща. Или, умишлено е деянието, при което деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал или допускал тяхното настъпване /чл.11 ал.2 НК/; а напредпазливо и това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато ги е предвиждал, но е мислел да ги предотврати /чл.11 ал.3 НК/. В настоящият случай не са налице данни или обстоятелства, сочещи на умишлено извършено от жалбодателката деяние. От друга страна, дори и да се приеме, че същата е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици, имайки предвид длъжностното й качество на директор на училището и ръководител на детската градина, то съдът намира, че обективно не е могла да ги предотврати. Този извод се налага от обстоятелството, ноторно за съда, че училището и детската градина не са самостоятелни юридически лица, същите нямат самостоятелен бюджет и не могат да се разпореждат свободно с парични средства, а се финансират от общинския бюджет на Община Кърджали, т.е. жалбодателката сама не би могла да стори каквото и да било във връзка с извършването на „…всичко необходимо…”/каквото и съдържание да влага административнонаказващия орган в това понятие/. А щом липсва един от кумулативно предвидените елементи на формата на вината „непредпазливост”, съответното деяние не би могло да бъде осъществено от дееца от субективна страна.Всъщност, налице са данни по делото, сочещи че непосредствено след изготвянето на предписания за отстраняване на допуснати нередовности от извършена проверка през м.април 2005 год., на 09.05.2005 год. жалбодателката Караджова е изготвила и изплатила до Кмета на Община Кърджали докладна записка относно необходимостта от отпускане на финансови средства за извършване на ремонт за отстраняване на нередовностите в училището, посочени в предписанието; докато по отношение на детската градина такива предписания няма данни да са изготвяни и връчвани на жалбодателката, с което всъщност е извършила всичко, което е в нейните правомощия и възможности за привеждане на дейността на училището и детската градина в съответствие със здравните изисквания, установени в Закона за здравето. С оглед изложеното по-горе, следва да се направи извода, че в настоящият случай не е налице деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление, извършено от жалбодателката виновно и обявено за наказуемо с административно наказание, т.е. не е налице административно нарушение, осъществено от обективна и субективна страна от жалбодателката. Като не е съобразил тези обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Ето защо същото следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което бъде решено делото по същество, като бъде отменено изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно. Водим от изложеното, и на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 50/03.07.2006 год. по Н.а.х. дело № 284/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което п о с т а н о в я в а: ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 7/03.04.2006 год. на Директора на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве – гр.Кърджали, с което на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето, на Марийка Павлова Караджова от гр.Кърджали, с ЕГН ********** – директор на ОУ „Хр.Смирненски” – с.Бели пласт, общ.Кърджали, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., за нарушение по 31 ал.1 и 2 от Закона за здравето и Норми и правила за проектиране на детски заведения от 1973 год. на МАБ. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |