№ 10429
гр. ....., 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110168498 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Ю. С. Г., ЕГН:
**********, с адрес: обл. ...... против ......., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр.
....., бул. „.......“ № 146 (.......), ет. 4, .........“, представлявано от ........ и ......., ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: гр. ....., бул. „.......“ № 146 (.......), ет. 4, .........“,
представлявано от управителя ....... Иска се обявяване на недействителност по отношение на
Договор за потребителски кредит № ...... г., сключен с ....... и договор за поръчителство от
28.07.2021 г., сключен с ......., като нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от
ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4.1
от Договор за потребителски кредит № ...... г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от
ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.
Сключеният Договор за потребителски кредит № ...... г. ищцата твърди да е
недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор
за потребителски кредит № ...... г. е посочен годишен лихвен процент, но липсвало обаче
каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали
лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Нарушението
било още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания
от заемодателя. Погасителния план изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него
липсвало задължителната информация по ЗПК. Така претендираната сума по договор за
потребителски кредит № ...... г. и Договор за поръчителство не била индивидуализирана по
никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част
е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Липсвало процент на
разходите, който да е посочен, а заплащането на сумата по договора за поръчителство
следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
1
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се
заплаща от потребителя. Сключването на Договор за поръчителство е бил въздигнат, като
елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде
сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Наред с това посочването
в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлявала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.
2, т.1 от Закона за защита на потребителите. В условията на евентуалност, счита че клаузата
на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ......г. въз основа на която клауза е
сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 от
ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Сключването на договор за поръчителство е в условие за
отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последният.
Посочената клауза, водило до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Клаузата била във вреда на потребителя
и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на
страните, като по този начин била в ущърб на ищцата като потребител (чл. 143, ал.1 ЗЗП).
Посочените по-горе клаузи не били формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал.
1 ЗЗП) и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция (поръчителство) не
позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора
- чл. 143 ал. 2, т. 19 ЗЗП . Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. По отношение на втория
установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от
28.07.2021 г., сключен с дружеството ....... е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
Нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез
него е в размер на 2596.08 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 80
% от сумата на отпуснатия кредит от 3500 лева. По този начин безспорно се нарушавало
принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, счита, че тази сума от
2596.08 лева, се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив
същият бил принуден да сключи Договора. Възнаграждението, което следвало да се заплати
по Договор за предоставяне на поръчителство било в размер на 2596.08 лева и следвало да
бъде отразено в определения ГПР. При извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица. Посоченият по-
горе Договор за поръчителство бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Ответникът ...... е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва иска. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство, но
счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни изисквания.
Ответникът ....... също е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава сключването на договора за заем и договора за
поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички
императивни изисквания. Ответникът ....... е предявил спрямо ищцата и насрещен
осъдителен иск по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1684.05 лева,
представляваща частична претенция от падежирала главница за периода от 11.03.2022 г. до
10.08.2022 г., на основание договор за потребителски кредит № ...... г., която сума се
дължала независимо от това дали договорът щял да бъде обявен за недействителен и иска
осъждане на ищцата да заплати на ответника по главния иск – ......., тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция
(27.02.2023 г.) . В условията на евентуалност ответникът ....... е предявил и иск за осъждане
на ищцата по първоначалния иск да заплати сумата в размер на 1684.05 лева (съгласно
уточнение на иска, допуснато с протоколно определение от 16.02.2024 г.), като частична
стойност на кредита – главница, на основание чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва,
2
считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция (27.02.2023 г.).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По първоначалните искове в доказателствена тежест на ищцата е да докаже при
условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит и договор за
поръчителство със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които
противоречат на императивни материалноправни разпоредби и на добрите нрави.
В тежест на ответниците по първоначалните искове е да докажат: наличието на
валидни договорни правоотношения и валидно обвързващи страните клаузи, както и
индивидуална договореност между страните.
По насрещния иск в доказателствена тежест на ищеца ....... е да докаже, сключването
на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит и предоставянето на
кредита на кредитополучателя. По евентуалния иск в доказателствена тежест на ищеца .......
е да докаже размера на чистата стойност на кредита.
В доказателствена тежест на ответницата по насрещните искове Ю. С. Г. е да докаже
изпълнение на договорните задължения за плащане.
По делото не се спори, че на 28.07.2021 г. между Ю. С. Г., в качеството на
кредитополучател, и ......., в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за
потребителски кредит № ......, по силата на който ....... предоставило на Ю. С. Г. сумата в
размер на 3500 лева, които ищцата се задължила да върне на 12 месечни вноски, всяка от
които в размер на 332,98 лева, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен
лихвен процент (ГЛП) в размер на 25,19 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 28,31 %,
както и при евентуално договорено обезпечение – банкова гаранция или поръчител. Общият
размер на кредита е 3995,76 лева.
Страните не спорят, а и същото се установява от представената по делото разписка за
извършено плащане от 28.07.2021 г., че Ю. С. Г. е усвоила изцяло заемната сума.
Безспорно е между страните и, че ищцата е погасила изцяло шест месечни вноски и
частично седмата по договор за потребителски кредит № ...... г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение,
кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:
(i) да предостави на ....... банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от
подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от ....... юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията
между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите
условия относно обезпечението.
В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от .......,
съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия
срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е
предвидено връщане на кредита на 12 месечни вноски, всяка от които включваща главница
и лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне на
поръчителство от 28.07.2021 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между Ю. С. Г. и .......
е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят
3
се задължил да сключи договор за поръчителство с ......., въз основа на който да отговаря
пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение
№ 1, а именно – 2596,08 лева, платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е
дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния
план.
С протоколно определение от 16.02.2024 г. съдът е обявил за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответницата по насрещните
искове признава, че дължи единствено частична стойност по кредита.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния
договор за паричен заем, както и по основателността на насрещните искове. В тази насока,
съдът намира следното:
По първоначално предявените искове от Ю. С. Г. против ....... и ........
За да бъдат уважени така предявените искове в тежест на ищцата е да докаже по
делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски
кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни
основания.
Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен
състав приема, че между ....... и Ю. С. Г. е сключен договор за потребителски кредит от
разстояние, по силата на който ....... предоставило на ищцата - кредитополучател
потребителски кредит в размер на сумата от 3500 лева за срок от 12 месеца.
Установява се също така, че между Ю. С. Г. и ....... е сключен договор за предоставяне
на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с ......., въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на ищцата Ю. Г., възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение
в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 2596,08 лева, платимо на 12
месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план.
Сключеният между Ю. С. Г. и ....... договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ; виж и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСТК). В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
4
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло
на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и
съдържание“), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в
размер на 28,31 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
......., което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че ....... е
едноличен собственик на капитала на ......., като двете дружества са с един адрес на
управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, ....... е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „......“
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непредоставяне обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.
нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък
срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика
превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
5
условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на
потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител,
което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно
обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението
си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за
предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от Договор за предоставяне на
поръчителство. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на ....... по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС
и др.).
Предвид гореизложеното, и като се съобрази обстоятелството, че възнаграждението
по договора за поръчителство е в размер на по 216,34 лева на месец, т. е. 2596,08 лева за
целия период на договора, на съда не са необходими специални познания в областта на
счетоводството, за да приеме, че при включване на това възнаграждение в състава на ГПР,
действителният годишен процент на разходите по кредита надхвърля многократно
максималния допустим размер от 50 %.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият съдебен състав счита, че макар формално процесният договор за потребителски
кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В
този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл са Решение
№ 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
6
състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и ......., и
договорът, сключен между потребителя и ......., се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците от
прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради
естеството на правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №
9991/2020 г. по описа на СГС и др.). Ето защо следва да се приеме, че и договора за
предоставяне на поръчителство е недействителен.
Предвид гореизложеното, предявените от Ю. С. Г. против ....... и ....... главни
установителни искове за прогласяване нищожността на процесните договор за кредит и
договор за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК са основателни и следва да бъдат уважени. При основателност на
главните искове, евентуалните такива за прогласяване нищожността единствено на чл. 4, ал.
1 от Договор за потребителски кредит № ...... г. на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както
и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146
от ЗЗП не подлежат на разглеждане.
По насрещните искове.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК при нищожност на договора за кредит, за кредитора
възниква вземане единствено за чистата стойност на кредита на така установеното в закона
специално основание.
С оглед горното и извода на съда за нищожност на договора за кредит, както и
изричното признание на ответницата по насрещните искове, че дължи единствено частична
стойност по кредита, предявеният главен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 1684,05 лева, представляваща неплатени вноски по главницата за
периода от 11.03.2022 г. до 10.08.2022 г. по Договор за потребителски кредит № ...... г.,
ведно със законната лихва считано от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането, е изцяло
основателен.
Доколкото съдът стигна до извод за основателност на предявения от ищеца .......
главен насрещен иск за сумата от 1684,05 лева, представляваща част от чистата стойност на
кредита - дължима и непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ...... г., то
не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в
условията на евентуалност иск за същата сума.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищцата по първоначално предявените искове следва да се присъдят
сторените разноски за държавна такса, която възлиза в общ размер на 264 лева, от които 160
лева по предявения иск срещу ....... и 104 лева по предявения иск срещу ........ С оглед
предходното ....... следва да заплати на ищцата по първоначалните искове сумата от 160
лева, а ....... следва да ѝ заплати сумата от 104 лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 06.12.2022 г. (л. 121
от делото) ищцата е била представлявана безплатно от адв. Д. В. М.. С оглед предходното и
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът ....... следва да заплати на адв. М. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС по първоначално предявения
иск, което съдът определя в размер на претендираните от адвоката 840 лева с вкл. ДДС, а
ответникът ....... следва да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС по първоначално предявения иск, което съдът определя в
размер на претендираните от адвоката 672 лева с вкл. ДДС.
На ответника по първоначално предявения иск ....... не следва да се присъждат
разноски, тъй като искът спрямо посоченото дружество е уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск ....... следва да се
присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 28,40 лева, както и
7
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, т. е. общо
128,40 лева. На ответницата по насрещния иск Ю. С. Г. не следва да се присъждат разноски,
тъй като искът спрямо нея е уважен изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ...... г.,
сключен между Ю. С. Г., ЕГН: ********** и ......., по предявения от Ю. С. Г., ЕГН:
**********, с адрес: обл. ...... против ......., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр.
....., бул. „.......“ № 146 (.......), ет. 4, .........“, представлявано от ........, иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство от
28.07.2021 г., сключен между Ю. С. Г., ЕГН: ********** и ......., ЕИК: ........ по предявения от
Ю. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: обл. ...... против ......., ЕИК: ........, със седалище и адрес
на управление: гр. ....., бул. „.......“ № 146 (.......), ет. 4, .........“, представлявано от управителя
......, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА Ю. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: обл. ...... да заплати на ......., ЕИК: .....,
със седалище и адрес на управление: гр. ....., бул. „.......“ № 146 (.......), ет. 4, .........“,
представлявано от ........, сумата в размер на 1684,05 лева, представляваща неплатена част от
главницата по Договор за потребителски кредит № ...... г. за периода от 11.03.2022 г. до
10.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
27.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ......., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., бул. „.......“ №
146 (.......), ет. 4, .........“, представлявано от ........ да заплати на Ю. С. Г., ЕГН: **********, с
адрес: обл. ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 160 лева,
представляваща разноски за държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ......., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. ....., бул. „.......“
№ 146 (.......), ет. 4, .........“, представлявано от управителя ...... да заплати на Ю. С. Г. , ЕГН:
**********, с адрес: обл. ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 104 лева,
представляваща разноски за държавна такса за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ......., ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., бул. „.......“ №
146 (.......), ет. 4, .........“, представлявано от ........ да заплати на адв. Д. В. М., вписан в ........
сумата от 840 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ......., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр. ....., бул. „.......“
№ 146 (.......), ет. 4, .........“, представлявано от управителя ...... да заплати на адв. Д. В. М.,
вписан в ........ сумата от 672 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Ю. С. Г. , ЕГН: **********, с адрес: обл. ...... да заплати на ......., ЕИК:
....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., бул. „.......“ № 146 (.......), ет. 4, .........“,
представлявано от ........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 128,40 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СРС по насрещните искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9