№ 21953
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря М.А П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110114271 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД от „Ю Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Д Ш и П Д,против М. Р. Т.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1194,34 лева главница
по договор за потребителски кредит,108,71 лева възнаградителна лихва за
периода 20.09.2022 г. до 20.03.2023 г. и 126,18 лева мораторна лихва за
периода 20.10.2022 г. до 16.09.2023 г.
В исковата молба се твърди,че между „Б“,чийто универсален
правоприемник е дружеството ищец,като заемодател,и ответницата Т.,като
заемополучател,е сключен договор за потребителски паричен заем,при което
заемодателят предоставил сумата от 6000 лева с краен срок на връщане до
20.03.2023 г. В исковата молба се твърди,че през м.09.2022 г. ответницата
преустановила плащанията и са налице неиздължени парични суми по
договора за заем. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК съществува правен интерес
от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи
исковете.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е подаден,в открито
съдебно заседание ответницата Т. чрез назначения особен представител
изразява становище за неоснователност на исковете,защото не е доказано
предаване на заемната сума и размерът на вземанията. Моли съда да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Ю Б“АД претендира от М. Р. Т.
сумите от 1194,34 лева главница по договор за заем от 29.03.2018 г.,сключен
между „Б“ и М. Т.,108,71 лева възнаградителна лихва за периода 20.09.2022 г.
до 20.03.2023 г.,126,18 лева мораторна лихва за периода 20.10.2022 г. до
16.09.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е
уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 54445/2023 г.
по описа на СРС,42 състав.
Представен е договор за потребителски паричен кредит,отпускане на
револвиращ потребителски кредит от 29.03.2018 г.,сключен между „Б“ и М. Р.
Т. за сумата от 6000 лева при лихвен процент от 27,24 % и годишен процент на
разходите – 33,32 %,както и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити.
С покана от 13.03.2023 г. „Б“ претендира от М. Т. сумите от 1194,54
лева,108,71 лева,50,99 лева обезщетение за забава,т.е. сума в общ размер от
1354,04 лева.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
заемната парична сума по договора за заем възлиза на 6000 лева,с преводно
нареждане от 30.03.2018 г. „Б“ превежда по сметка,открита в „Б“АД на М. Р. Т.
сумата от 5790 лева,което представлява заемната сума с удържана такса
ангажимент. От заключението се установява,че в периода 19.04.2018 г. до
09.02.2023 г. са погасени парични суми в общ размер от 4857,26 лева
главница,4862,29 лева възнаградителна лихва и 1930,80 лева застрахователни
премии,а непогасените задължения възлизат на 1142,74 лева главница,108,71
лева договорна лихва по падежирали вноски в периода 20.09.2022 г. до
20.03.2023 г.,51,60 лева вноски по застрахователна премия и 97,83 лева
законна лихва върху просрочена главница за периода 20.10.2022 г. до
16.09.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповедта за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че искът има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство,т.е. в конкретния случай следва да
бъде проведено доказване,че съществува договорно заемно
правоотношение,да бъде установено какви права и задължения са
уговорени,както и да бъде доказан размерът на вземанията. Законът
регламентира фикция,че искът се явява сключен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът е предявен на
03.10.2023 г.
2
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че е сключен договор за заем между „Б“ и
ответницата Т.. Представеният по делото писмен договор позволява на съда да
счете,че заемно правоотношение е възникнало между дружество,на което
ищецът е универсален правоприемник и ответната страна. Договорът за заем е
реален договор,което означава,че за реализиране фактическия му състав е
необходимо провеждането на доказване,че е предадена уговорената заемна
парична сума. Съдът приема за доказан фактът на предаване на паричната
сума,в която насока според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
заемната парична сума е преведена по банкова сметка на ответницата Т.,а и в
подкрепа на извода,че заемната парична сума е получена от ответницата Т. са
извършваните по договора за заем плащания,тъй като чрез погасяване на
задълженията ответната страна признава,че такива задължения са възникнали
по договора за заем. С оглед това,че с иска за връщане на главница по договор
за заем ищецът заемодател претендира изпълнение на задължението на
заемополучателката да върне заемната парична сума,доказването факта на
плащането е възложено в тежест на ответницата Т.. Софийският районен съд
намира,че предявената искова претенция за връщане на заемна парична сума
следва да бъде уважена за сумата от 932,74 лева,а за разликата до пълния
предявен размер от 1194,34 лева искът подлежи на отхвърляне. Съдът
намира,че при съобразяване заключението по съдебно-счетоводната
експертиза искът е недоказан в частта за разликата над 1142,74 лева до пълния
претендиран размер от 1194,34 лева,защото не се доказва наличие на такава
парична сума,която да представлява част от главницата по договора за заем.
Софийският районен съд приема,че искът подлежи на отхвърляне в частта за
разликата над 932,74 лева до 1142,74 лева,т.е. със сумата от 210 лева,защото от
една страна,предоставената като заем парична сума е 5790 лева,а от друга
страна,уговорената такса ангажимент в размер от 210 лева разкрива
признаците на неравноправна клауза. От представения договор за заем и
условията към този договор се установява,че такса ангажимент се удържа,за
да не бъде променян лихвеният процент по договора като таксата се заплаща
еднократно при сключване на договора. Съдът намира,че при съобразяване
срока на договора – пет години,уговарянето на такава такса се явява
противоречащо на закона,а с таксата се цели реализиране печалба на
дружеството заемодател,в която насока съдът счита,че дружеството
заемодател,което по занятие реализира дейност по предоставяне на заеми би
могло да прогнозира икономическите условия за няколкогодишен период от
време. Отделно от това,всяко изменение в условията по договора,в това число
относно промяна на приложимия договорен лихвен процент следва да бъде
постигано по общо съгласие на страните,но при наличието на конкретни
предпоставки – настъпили промени на показатели,които влияят върху размера
на лихвения процент,поради което съдът счита,че уговарянето на такса,за да
бъде гарантирано,че няма да бъде променен лихвеният процент,представлява
неравноправна клауза,доколкото с тази такса страната заемополучател
предварително още към момента на сключване на договора реализира парично
вземане,за да не предлага промяна в лихвения процент при положение,че
липсва яснота дали по време на действие на договорното правоотношение
изобщо биха възникнали предпоставки да бъде предлагано изменение на
договорната лихва. Така мотивиран,съдът счита,че искът следва да бъде
3
уважен за сумата от 932,74 лева.
Софийският районен съд приема,че е основателна исковата претенция за
възнаградителна лихва,претендирана в размер от 108,71 лева за периода
20.09.2022 г. до 20.03.2023 г. Договорната лихва има възнаградителен за
заемодателя характер като размерът на лихвата се уговаря при сключването на
договора за заем. Съдът счита,че уговореният лихвен процент от 27,24 % не
нарушава императивна правна норма на закона,както и не нарушава добрите
нрави,защото не надвишава трикратния размер на законната лихва. В
настоящия случай страните са уговорили договорната лихва да бъде
заплащана заедно с главницата на погасителни вноски. В този смисъл точното
изпълнение на договорното задължение за заплащане на възнаградителната
лихва е обусловено от заплащане на погасителните вноски при спазване на
погасителния план. Съдът счита,че е доказано,че ответната страна не е
погасила задълженията си,защото е престановила плащанията си,в която
насока съдът взе предвид заключението по съдебно-счетоводната
експертиза.,според което договорната лихва по погасителните вноски в
периода 20.09.2022 г. до 20.03.2023 г.,т.е. чиято дължимост е настъпила преди
кредиторът да упражни право да обяви предсрочна изискуемост,не е
заплатена и възлиза на 108,71 лева. Развитите съображения мотивираха съда
да счете,че искът за договорна лихва подлежи на уважаване.
Уважаването на иск за мораторна лихва е обусловено от доказване,че
парично задължение не е заплатено в срок,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва. Когато задължението има падеж,считано от датата,следваща
падежната дата длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма падеж
или срок,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо отправяне на
покана. В конкретния случай при сключване на договора страните са
постигнали съгласие заемната парична сума да бъде връщана на погасителни
вноски,което означава,че всяка падежна вноска има падежна дата. При липса
на плащане на падежна дата заемополучателят изпада в забава. Предвид
изложеното съдът счита,че искът за мораторна лихва е доказан по основание,а
по размер следва да бъде уважен за сумата от 97,83 лева,в която насока съдът
възприема заключението по съдебно-счетоводната експертиза,а за разликата
до пълния претендиран размер от 126,18 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 406,86 лева за заповедното производство и в
размер от 1202,34 лева за исковото производство – за съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл. чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на М. Р.
Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Ю Б“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Д Ш и П
4
Д,в размер от 932,74 лева ( деветстотин тридесет и два лева седемдесет и
четири стотинки ) главница по договор за потребителски кредит,108,71 лева (
сто и осем лева седемдесет и една стотинки ) възнаградителна лихва за
периода 20.09.2022 г. до 20.03.2023 г. и 97,83 лева ( деветдесет и седем лева
осемдесет и три стотинки ) мораторна лихва за периода 20.10.2022 г. до
16.09.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
54445/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля исковете за разликата
над 932,74 лева до пълния претендиран размер от 1194,34 лева главница и за
разликата над 97,83 лева до пълния претендиран размер от 126,18 лева.
ОСЪЖДА М. Р. Т.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Ю Б“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Д Ш и П Д сумите от
406,86 лева ( четиристотин и шест лева осемдесет и шест стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и от 1202,34 лева ( хиляда двеста и два лева
тридесет и четири стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5