Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр. Русе, 27.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 20 октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното
от съдия Басарболиева к.а.н.д. № 260 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Б.С.В. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник К. С. ***, против Решение № 306 от 02.07.2021 г.,
постановено по АНД № 833/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 21-51 от 27.01.2021 г., издадено от Началника на Сектор „Охранителна полиция“
при Първо РУ към ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
64, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР административно наказание „глоба“ в размер на
500 лева и е осъден жалбоподателят да заплати на ОД на МВР – Русе сумата от 80
лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се сочи, че
решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и да бъде отменено изцяло
наказателното постановление, а в условията на алтернативност се претендира след
отмяната на въззивния съдебен акт да се измени наказателното постановление като
се намали наложената глоба на минимума от 100 лева, или да се приложи
разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР и се определи глоба в размер на 50 лева.
Претендира се и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Йорданова, в
депозирано писмено възражение на касационната жалба вх. № 15004 от 11.08.2021 г.
по описа на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл.218 от АПК,
административният съд намира следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и производството
е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното в настоящото
производство решение, РС – Русе е приел, че вмененото на наказаното лице
нарушение по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗМВР е безспорно
установено и доказано. Изложил е и мотиви относно правилната индивидуализация от
страна на АНО на наложеното наказание.
Решението на РС – Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и
правни изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че наказаното лице Б.В. е осъществило от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 64,
ал. 4 от ЗМВР, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, като на
19.01.2021 г., около 01:20 часа, в гр. Русе, ул. „Христо Ясенов“ № 1, вх. 3,
ет. 4 не е изпълнило писмено полицейско разпореждане № 1882р-2494 от 12.02.2020
г., като нарушава спокойствието на обитателите в жилищната сграда, вдигайки
силен шум от музика.
Kасационната инстанция не установява
допуснати от страна на районния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Правилно е приложен и материалният закон.
За да е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗМВР
следва да се установи неизпълнение на разпореждане на полицейски орган,
направено в изпълнение на функциите му.
Безспорно в случая на жалбоподателя е
било издадено писмено полицейско разпореждане № 1882р-2494 от 12.02.2020 г. да не
вдига шум и да не нарушава спокойствието на обитателите в жилищната сграда за
времето от 14:00 часа до 16:00 часа и от 23:00 часа до 06:00 часа (през зимния
период от 22:00 часа до 07:00 часа), като това писмено разпореждане е било
отправено поради необходимост от изпълнение на възложените на полицейския
инспектор, в качеството му на полицейски орган, функции по осъществяване на дейност
по опазване на обществения ред. Това разпореждане е било надлежно връчено на В.
и не е било оспорено от него, т.е. влязло е в законна сила.
По несъмнен и категоричен начин, въз
основа на правилен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява и че на 19.01.2021 г., около 01:20 часа от
апартамента на жалбоподателя се чувала силна музика и шумотевица /викове,
крясъци/, с което жалбоподателят не е изпълнил посоченото писмено полицейско
разпореждане да не вдига шум и да не нарушава спокойствието на обитателите в
жилищната сграда в посочения в разпореждането часови диапазон. Първата съдебна
инстанция правилно е ценила събраните доказателства, като не е кредитирала
показанията на водения от жалбоподателя свидетел по отношение на релевантния
факт за силен шум от музика, предвид близките му приятелски отношения с Б. В.,
а и поради обстоятелството, че апартаментът, обитаван от този свидетел, е
няколко етажа над този, обитаван от жалбоподателя и е възможно шумът от
музиката да не е достигал със същата сила до апартамента, обитаван от свидетеля.
В процесния случай, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че
са налице всички елементи от обективна страна от състава на административното
нарушение, вменено на Б. В.. Налице са данни и за виновно поведение от страна
на нарушителя.
Напълно
обосновани и в съответствие със закона и със събраните по делото доказателства
са и изводите на първата съдебна инстанция относно приложимата
санкционна норма и правилната индивидуализация на наложеното от страна на АНО наказание.
В случая не са налице предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР, а
още повече правната норма на чл. 28 от ЗАНН. Действително обстоятелството, че на процесната дата Б. В.
е празнувал юбилей се явява смекчаващо такова, но са налице редица други обстоятелства,
които са отегчаващи и не само, че изключват възможността нарушението да бъде
квалифицирано като маловажно, но и водят до налагането на по-тежко наказание,
съобразно изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. На първо място са налице данни, че срещу Б. В. има съставен предходен
АУАН за същото нарушение. Действително след извършена от касационната инстанция
справка се установи, че издаденото въз основа на този акт НП, е било отменено
от РС – Русе именно с мотиви за маловажност на нарушението /Решение № 336 от
13.07.2021 г. на РС – Русе, постановено по а.н.д. № 832/2021 г./. Освен това на
процесната дата Б. В. е проявил упорство в поведението си, като при посещението
на полицейските служители не само не е преустановил музиката, а дори я е усилил;
имал е неуважително отношение към полицейските служители; преустановил е
музиката едва след многократни уговорки в продължение на около 40 - 45 минути
по настояване на полицейските служители, а не веднага след като е бил посетен от
тях адресът му и му е било и устно разпоредено да не нарушава нощната тишина.
Всички тези факти и обстоятелства водят на извода за правилна индивидуализация
на наложеното му наказание, съобразно изискванията на чл. 27 от ЗАНН, тъй като
очевидно предходното наказване не е осъществило целите по чл. 12 от ЗАНН, а
именно да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.
Поради горното настоящият състав
счита, че оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да
бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5,
във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на
ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на
основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с
чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може
да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 306
от 02.07.2021 г., постановено по АНД № 833/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-51 от 27.01.2021 г., издадено от Началник
на Сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ към ОД на МВР – Русе.
ОСЪЖДА Б.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.