№ 250
гр. Ловеч , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500155 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Гаранционен фонд-София против определение за
прекратяване на производството по гр.д.№1849/20 г. на ЛРС, постановено в съдебно
заседание на 18.03.2021 г с искане същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и да бъде върнато делото за разглеждане с указание за даване на по-
нататъшен ход.
Твърди, че неправилно ЛРС не е уважил искането за отлагане на делото до представяне на
справка от органите на МВР за адресната регистрация на ответника. Счита, че съдът
санкционира ищеца заради бездействието на МВР, като изтъква, че дори ЛРС би могъл да
поиска служебно такава справка, но не е сторил това.
Моли съда да върне делото на друг състав за събиране на доказателства за адреса на
ответника.
Въззивният състав, след като обсъди доводите в частната жалба и взе предвид
аргументите на решаващия съд и разпоредбите от ГПК приема следното: жалбата е
подадена в срок и предявена от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, в съдебно
заседание на 18.03.21 г. частният жалбоподател е уведомен за прекратителното определение,
а настоящата жалба е подадена на 22.03.2021 г . С оглед на това съдът приема, че същата
следва да се приеме процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
В конкретния случай се касае за производство, което е образувано пред ЛРС след
отмяна на основание чл.303 ал.1 т.6 от ГПК на влязлото в сила решение от 13.02.2018 г. по
1
гр.д.№23/2018 г. на ЛОС с което е потвърдено решение от 10.11.2017 г. по гр.д.№1931/16 г.
на РС-Ловеч и е върнато делото на РС-Ловеч за ново разглеждане с призоваване на С. Т. С.
на посочения от същия актуален адрес ************.
ЛРС при новото разглеждане на делото е разпоредил ответника да се призове на
посочения адрес ************ с определение от 4.11.20 г. Призоваващото лице е отразило в
призовката, че на посочения адрес няма такова лице да живее, а има лице с името с.с.х..
Съдът е постановил да се изготви справка за постоянния и настоящ адрес на
ответника и справка в НАП на адреса му по месторабота. Установява се от справката, че
постоянния и настоящ адрес на ответника е ************, като от справката на НАП се
установява, че лицето е с прекратен трудов договор от 3.07.2018 г. с „Булмесстрой“-Ловеч
РС-Ловеч е постановил разпореждане от 12.11.20 г. ответника да се призове по пощата с
препоръчано писма с обр.разписка, като видно от обратната разписка то е останало
непотърсено и като такова е върнато на ЛРС.
С разпореждане №261066/10.12.20 г. постановено по гр.д.№1849/20 г. ЛРС е оставил без
движение исковата молба на основание чл.129 ал.4 от ГПК до удостоверяване чрез справка,
че ответникът С. няма адресна регистрация на територията на Р.България, както и да
потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина, в едноседмичен
срок от съобщението. Постъпила е молба от Гаранционен фонд-София на 29.12.20 г. с която
моли да бъде удължен срокът за представяне на справката поне с един месец. С
разпореждане от 31.12.20 г. ЛРС е удължил срока с един месец, считано от 29.12.20 г
На 29.01.21 г. Гаранционен фонд-София подава втора молба с искане за удължаване на
предоставения едномесечен срок с още един месец, тъй като няма получена от тяхна страна
справка за ответника от МВР. Съдът с протоколно определение от 1.02.21 г. е удължил срока
с още един месец, считано от 29.01.21 г.и е насрочил делото за 18.03.21 г.
На 18.03.21 г. ЛРС е постановил протоколно определение №260152/18.03.21 г. с което е
прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията на съда, на
основание чл.129 ал.4 от ГПК. В мотивите съдът е посочил, че въпреки дадените указания
на ищеца, той не е представил в срок справката, че ответникът С. няма адресна регистрация
на територията на Р.България, както и да потвърди с декларация, че не му е известен
адресът на ответника в чужбина.
След подаване на въззивната жалба е предоставена от Гаранционен фонд справка, издадена
на 21.01.21 г. от МВР, от която се установява, че С. има постоянен адрес в Р.България и той
е същият гр.Ловеч, ул.“Съйко Съев“№12а.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
длъжностното лице по призоваването не е спазило разпоредбата чл.47 ал.1 от ГПК при
2
връчване на призовката на ответника на 5.11.20 г. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1
изр.последно, че правилото за най-малко три посещения на адреса с интервал от поне една
седмица не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса,
след справка от управителя н етажната собственост, от кмета на населеното място или по
друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В
случая е отразено само, че на адреса на живее лицето С. Т. С., а живее друго лице с.с.х.. Не е
посочено обаче в призовката от страна на длъжностното лице от къде е източникът на тази
информация. По този начин настоящата инстанция приема, че след като призовката на
ответника не е връчена надлежно, то впоследствие и останалите процесуални действия на
ЛРС са незаконосъобразни.
Неправилно първата инстанция е приела, че ВКС в своето отменително решение по
чл.303 от ГПК е дала задължителни указания да се премине към процедурата по реда на
чл.48 от ГПК. Напротив, ВКС е върнала делото за призоваване на ответника на посочения от
самия него адрес гр.Ловеч, ул.“Съйко Съев“№12а. Процедурата по чл.48 от ГПК е
обсъждана от ВКС в контекста на отменителното решение на предходния състав на съда,
който при несъществуващ адрес-съборена жилищна сграда на адрес гр.Ловеч, ул.“Панайот
Волов“ №32 е предприел процедура по чл.47 ал.6 от ГПК.
Следователно атакуваното протоколно определение №260152/18.03.21 г. постановено
по гр.д.№1849/20 г. по описа на ЛРС като неправилно следва да бъде отменено и да бъде
върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия от страна на ЛРС, а
именно: даване на указания на длъжностното лице по призоваване за надлежно връчване на
призовката по реда на чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК-посочване на източника на
информацията, че лицето не живее на адреса, ако то действително и при последващо
призоваване не бъде открито на посочения адрес. Ако се съберат такива данни, че то не
живее на посочения адрес, ЛРС следва да премине към процедурата по реда на чл.47 ал.1 от
ГПК, чрез залепване на уведомление. Безспорно се установява по делото, че ответникът има
постоянен и настоящ адрес в Република Българя след изготвени справки от НБД, дори и
настоящата инстанция, така, че не следва да се пристъпва към процедурата по чл.48 от ГПК.
Поради несъвпадане на правните изводи на ЛОС с тези, отразени в атакуваното
протоколно определение №260152/18.03.21 г. постановено по гр.д.№1849/20 г. по описа на
ЛРС , същото следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на същия съд
за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените в мотивите на
настоящето определение указания.
Воден от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО протоколно определение №260152/18.03.21 г.
3
постановено по гр.д.№1849/20 г. по описа на ЛРС.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4