М О Т И В И
към Присъда № 115/27.05.2011 година
постановена по НОХД № 583 / 2010 год. на ХОС
Обвинението
срещу подсъдимия М.М.И., ЕГН ********** е
повдигнато от Окръжна прокуратура – Хасково за това, че на 08.04.2010 година в
град Хасково, при условията на опасен рецидив и в съучастие със С.Х.А., в
качеството си на извършител, отнел чужди движими вещи (парична сума в размер на
200 лева) от владението на Т.Н.Г. с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила – престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198
ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. “а” и б. „б” от НК.
Обвинението
срещу подсъдимия С.Х.А., ЕГН ********** е
повдигнато от същата прокуратура за това, че на 08.04.2010 година в град
Хасково, в съучастие с М.М.И., в качеството си на извършител, отнел чужди
движими вещи (парична сума в размер на 200 лева) от владението на Т.Н.Г. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Представителят
на Хасковската окръжна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и намира същото за доказано. Твърди, че обясненията на подсъдимите
съставляват недостоверна защитна теза и счита, че не следва да им се вярва.
Акцентира на зависимостта между свидетелката А.З. от подсъдимия С.Х.А. и
застъпва мнение, че това е причината свидетелката да дава показания в негова полза.
Счита, че въпреки колебливостта на св. Г., показанията му, дадени на
досъдебното производство и в последното съдебно заседание следва да бъдат
кредитирани. Обвинението поддържа правната квалификация на престъплението, за
което е повдигнато обвинението и моли съда да постанови осъдителна присъда по
отношение и на двамата подсъдими. Набляга на факта, че подсъдимият М.М.И. е с
изключително обременено съдебно минало и предлага да му се наложи наказание 6
години „лишаване от свобода” при строг режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от закрит тип. По отношение на подсъдимия С.Х.А., прокурорът счита,
че той може да бъде поправен без ефективно лишаване от свобода и предлага да му
се наложи наказание 3 години „лишаване от свобода” с 5-годишен изпитателен
срок.
Подсъдимият
М.М.И. заявява, че разбира обвинението. Формално заявява, че се признава за
виновен и дори иска сключване на споразумение с прокуратурата, което му се
отказва. В същото време подсъдимият И. изнася твърдения, които са изцяло в
разрез с това му становище. Твърди, че свидетелят Г. доброволно бил дал 60 лева на проститутката А.З., за
ползване услугите й. От своя страна, св. З. дала парите на подсъдимия И. – „да
ги пази”. Тъй като между проститутката и св. Г. възникнало несъгласие, Г. се
нахвърлил да го бие, при това пръв, свалил му якето. Тъй като св. З. се
развикала, дотичал подсъдимият С.Х.А.. Той подал на Г. падналата му чанта и му
казал да не се разправя повече и да си ходи. Признава, че дадените от Г. пари
били останали у него, че дал от тях и на подсъдимия А., като с тях си купили
алкохол и храна. В последната си дума подсъдимият М.М.И. заявява, че съжалява за
случилото се.
Защитникът
на подсъдимия И. счита, че по делото не са събрани достатъчно и категорични
доказателства за неговата виновност. Тъй като показанията на св. Г. били
противоречиви, само самопризнанието на подсъдимия И. било недостатъчно за
постановяване на осъдителна присъда. Моли съда, в случай ако стигне до извода
за виновност на подсъдимия И., да му наложи наказание в установения в закона
минимум.
Подсъдимият
С.Х.А. заявява, че разбира обвинението. Не се признава за виновен. Дава
обяснения по делото, които се свеждат до следното: На инкриминираната дата били
заедно с М.И. и проститутката св. А.З.. М.И. решил да предложи проститутката на
Г., но тъй като не бил съгласен и тъй като знаел за агресивното поведение на М.И.
след употреба на алкохол, подсъдимият С.А. се бил оттеглил. В един момент
видял, че св. Г. е върху подсъдимия М.И. и се бият. Тогава се намесил и учтиво
помолил Г. да престане. Мъжът си тръгнал, те също, а впоследствие М.И. му дал
45 лева – половината от парите, за които признал, че ги бил взел от
пострадалия. Прави искане за оправдателна присъда.
Служебният защитник на подсъдимия С.Х.А.
оспорва обвинението. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват
съпричастността на С.А. към извършеното престъпление. Моли съда да кредитира с
доверие обясненията на С.А., а също така да приеме за достоверни показанията на
св. Г. относно това, че само едно лице го ударило, дръпнало чантичката му и му
бръкнало в джоба. Настоява, че показанията на св. Г. в останалата им част са
хаотични, противоречиви и не намират опора в доказателствата. Защитата моли за
съдебен акт, с който подсъдимият С.Х.А. да бъде признат за невинен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.М.И. е многократно осъждан – предимно за кражби, за което е изтърпявал наказания „лишаване от свобода”.
След изтърпяване на последното наложено наказание, М.И. е бил освободен на
15.03.2010 година от Затвора в Стара Загора. Видно от представената по делото
характеристика, след освобождаването И. се е върнал в средата на криминално
проявените лица, не е започнал работа, нямал източник на постоянни доходи и
средства за посрещане на ежедневните си нужди. Затова, както признава самият И.,
той „движел” с подсъдимия С.Х.А. и проститутката му св. А.З. – от парите, които
припечелвала проститутката, давали и на него.
Подсъдимият
С.Х.А. следва да се счита неосъждан предвид настъпилата реабилитация, но както
и М.И., не е имал постоянни легални доходи. Предвид установените по делото
факти и обстоятелства, съдът приема, че С.А. е получавал средства за препитание
чрез използване на св. А.З., като се е занимавал с дейност, която има
характеристиките на сводничество – предлагал А.З. като проститутка, печалба от
което получавал той и така съдържал себе си и проститутката.
На
07.04.2010 година назованите трима
прекарали деня пред Бизнесцентъра в град Хасково, като до полунощ подсъдимите
са употребили значително количество алкохол. След полунощ, вече на 08.04.2010
година те отишли до денонощния магазин в близост до Автогара-Хасково, откъдето
с последните си 3 лева подсъдимият С.А. купил една голяма ПВЦ бутилка бира,
която изпили двамата мъже. Подсъдимият А. е категоричен, че към този момент М.И.
не е имал пари в себе си. Малко след 03 часа на 08.04.2010 година двамата
подсъдими, заедно с проститутката З., станали от пейките до паметника на
Капитан Петко войвода – където пиели, и тръгнали в посока към центъра на града.
В
това време пострадалият св. Т.Г. празнувал професионалния си празник в
компанията на колеги. Малко след 03 часа на 08.04.2010 година, той излязъл от
заведението и тръгнал да се прибира към дома си пеша. Обикновеният му маршрут
минавал през паркинга пред сградата на Областната администрация. По пътя
пострадалият решил да си купи цигари от будката, находяща се в центъра на град
Хасково, пешеходната зона, в близост до игрална зала „Астра”. Парите му били
подредени в пачка и се намирали в десния
външен джоб на якето му. Приближавайки будката, св. Г. извадил пачката пари от
джоба си, купил си цигари за 20 лева, а остатъка от 200 лева отново прибрал в
същия джоб и продължил пътя си в посока
към паркинга до сградата на Областната администрация. Тези му действия били
забелязани от подсъдимите М.И. и С.Х.А., които заедно с проститутката А.З. в
това време вече са били в близост до игралната зала „Астра”. Двамата подсъдими,
разбрали че Г. разполага с пари и къде ги държи, решили да го ограбят. Тръгнали
след него, като подсъдимият А., с цел да отвлече вниманието му от действията на
М.И., се изравнил с Г. от лявата страна на последния. Заговорил го и му предложил
„момиче” – услугите на проститутката, на което св. Г. отказал категорично. В
това време подсъдимият М.И. вървял непосредствено зад пострадалия. Възползвайки
се от обстоятелството, че вниманието на св. Г. е ангажирано от С.А.,
подсъдимият И., го ударил с ръка в тила. От удара св. Г. паднал напред – на
колене и подпирайки се с ръцете в земята. Използвайки моментната обърканост на
пострадалия, подсъдимият И. бръкнал в десния джоб на якето му, откъдето извадил
и взел за себе си цялата пачка пари – 200 лева. Св. Г. успял да хване
подсъдимия И. за ръкава на якето му и се опитал да го задържи. Последвало
сборичкването между двамата, при което от джоба на дрехата на подсъдимия И. са
изпаднали две бележки. В същото време, докато св. Г. се борил с нападателя М.И.,
от другата – лявата му страна, се намирал подсъдимият С.Х.А.. Последният на
свой ред задърпал ръчната чантичка на св. Г. с намерение да я вземе за себе си
с помощта на сила. Не успял да я отскубне само поради причината, че чантичката
е била поставена на дълга дръжка, напречно върху тялото на пострадалия: от
дясното му рамо към лявата страна на кръста му. Дръжката била здрава и
подсъдимият А. не успял да я прекъсне с дърпането. Предвид активната отбрана на
св. Г., двамата подсъдими преустановили по-нататъшните си действия и, заедно
със св. А.З. избягали от местопрестъплението. Св. Г. станал от земята и
забелязал падналите бележки - на едната имало изписан телефонен номер, а
другата била удостоверение от Затвор-Стара Загора за размера на изтърпяно
наказание и датата на освобождаването на М.И. от пенитенциарното заведение.
След
като се отдалечили на известно разстояние от местопрестъплението, подсъдимите и
св. З. се събрали в близкото паркче. Там подсъдимият М.И. извадил от обувката
си пари, за които казал на подсъдимия С.А., че ги е взел от ограбения мъж. Дал
на С.А. 45 лева – половината от извадените от обувката пари и двамата закупили
алкохолни напитки, храна и цигари. След това с „такси”, тримата – двамата
подсъдими и св. А.З.,***. Там, в разрушена къща живеели св. А.А. и Е.П.. Всички
пили и яли, по едно време двамата подсъдими отново ходили до града за да
набавят още продукти и алкохол, отново с такси. По повод тези „харчове”,
подсъдимият И. се похвалил пред св. А., че спечелил от „пускане” на проститутка
пари и му показал около 100 лева. Преди да легнат да спят, подсъдимият М.И.
скрил останалите от почерпките пари в чорапа си. След като заспал, обаче, св. А.
му откраднал парите, които били 80 лева.
Пострадалият
сигнализирал органите на реда за извършеното престъпление, предал бележките с
протокол за доброволно предаване (л. 132-134) и с тяхна помощ вниманието на
органите на реда е било насочено към подсъдимия М.И.. На 10.04.2010 година е
било извършено процесуално-следствено действие „Разпознаване на лица”, за което
е съставен протокол (л. 144). При това действие пострадалият Г. е разпознал
подсъдимия М.М.И. като един от извършителите на престъплението. В същото време,
при аналогично действие, извършено на 12.07.2010 година, св. Г. не е успял да разпознае
по снимки другия нападател.
В
хода на до съдебното производство е изготвено заключение на съдебно-медицинска
експертиза, според което на св. Т.Г. е причинена болка в тилната област на
главата, което е получено от действие от твърд тъп предмет и може да бъде
нанесено с ръка. Увраждането има характер на лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130 ал. 2 от НК.
Установената
от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства.
На първо място това са показанията на св. Г. – дадени в хода на досъдебното
производство (л. 130-131), прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1
от НПК и потвърдени в с.з. на 27.05.2011 година. Тези показания са достоверни,
пълни, последователни и убедителни. Действително, не може да се остави без
внимание колебанието на свидетеля, демонстрирано при разпита му в с.з. на
04.02.2011 година, като това колебание касае единствено обстоятелството – един
или двама са били нападателите. Относно всички останали факти и обстоятелства
свидетелят дава убедителни и непротиворечиви показания във всички фази на
наказателното производство. Така, свидетелят е категоричен, че този, който му е
нанесъл удара в тила, а след като е паднал – извадил парите от джоба му, е
подсъдимият М.М.И.. В подкрепа на твърденията му са събраните по делото писмени
доказателства – двете бележки, паднали от дрехата на подсъдимия И. и намерени
на местопрестъплението от св. Г. непосредствено след боричкането. Св. Г.
убедително, посочвайки конкретни белези, е разпознал подсъдимия М.И. при
извършеното процесуално-следствено действие на 10.04.2010 година. Освен това,
твърденията на св. Г., в определена степен се потвърждават от показанията на
св. А.З.. Тя твърди, че „Минчо” – какъвто е прякорът на подсъдимия И., е ударил
„мъжа” – пострадалия Г.. При това „М.” го ударил пръв” и след това му взел парите,
за което се похвалил с думите „взех,взех парите” непосредствено след
сборичкването с „мъжа”. Показанията на св. Г. намират опора, макар и косвено, в
обясненията на подсъдимия С.Х.А.. Макар и уклончиво, подсъдимият А. споделя, че
в състояние на алкохолно опиянение, М.И. става агресивен - „я бой ще прави, я
други работи”. Отново уклончиво, но все пак признава, че М.И. и пострадалият са
се боричкали – в този случай той се домогва да представи себе си като
разтърваващия. По-категоричен е подсъдимият А. относно обстоятелството, че М.И.
е взел парите от „човека” и за размера на сумата. Тук в обясненията на А.
прозира недоволството относно обстоятелството, че М.И. е разделил с него само
сумата 90 лева: „Обаче Минчо ме излъга, че парите са 90 лева, а те са били 200
лева”. Показанията на св. Г. намират подкрепа и в обясненията на подсъдимия М.И..
Последният, макар и изтъква съвсем друга причина за това, признава, че е взел
от „мъжа” пари, които не е върнал.
Що
се касае вече посочената несигурност на свидетеля Г. при даване показанията относно
участието на втория нападател и, конкретно, досежно съпричастността на
подсъдимия С.Х.А., то причините за това са обяснени напълно логично и житейски
приемливо от самия Г.,***. на 27.05.2011 година. Пострадалият е високо образовано
лице, при това лекар по професия, което предполага повишено чувство за лична отговорност и дълг
към обществото. Свидетелят обяснява, че след като не е успял да разпознае
втория нападател, се е притеснил, че с показанията си може неволно да набеди невинен
човек. Още повече, както става ясно от показанията му, преди разпита му в с.з.
на 04.02.2011 година се е създала, и по-скоро е била създадена от подсъдимия С.Х.А.,
ситуация, която е предизвикала още по-голямо смущение у Г.. Той добросъвестно
признава: „Тъй като не можах да разпозная втория и си помислих, че ще го набедя
вследствие на което изпаднах в състояние от типа на „паническо разстройство”,
помислих си: как мога да го обвиня, като не го разпознавам. Пък и преди
съдебното заседание той се приближи…и ме попита: „Разпозна ли ме?” и още:
„Тръгна към мен и аз веднага се отдалечих. Имаше разни баби, лели.”, „…това ме
разколеба. Аз не го разпознах. В смисъл, че се уплаших по този начин да обвиня
някой и да го набедя, тъй като не съм го разпознал.” В това отношение съдът е
съгласен с доводите на държавното обвинение за това, че поради непознаване на
правилата в наказателното производство, пострадалият се е почувствал лично
отговорен за обвинението и неговото доказване. Съответно, невъзможността да
разпознае втория нападател напълно обяснимо е предизвикала у него
констатираните колебания и смущения при даване на показания. В крайна сметка,
всички противоречия, намерили място в показанията му при разпита на 04.02.2011
година, са отстранени при преразпита му в с.з. на 27.05.2011 година, когато
вече ясно, без колебания и убедително св. Г. сочи не само това, че е имало и
втори нападател, но и подробно описва и разделя действията на всеки един от
тях, във всеки един момент – преди и по време на нападението. Впрочем, прави
впечатление фактът, че св. Г. остава верен на твърдението си, че не може да
посочи кой е бил вторият нападател, нито разпознава подсъдимия С.Х.А.. Съдът
счита, че това е още една илюстрация на неговата свидетелска добросъвестност.
В
подкрепа на обвинителната теза са показанията на свидетелите А.А. и Е.П.. Това
са лицата, при които двамата подсъдими отишли, за да „пируват” след извършения
грабеж. От показанията им става ясно, че на инкриминираната дата И. и А. посетили
обитаваната от свидетелите къща без предупреждение, много късно през нощта.
Донесли алкохол, за ядене, цигари. Подсъдимият М.И. демонстрирал че има пари –
около 100 лева, от тях дал известна сума на св. А. – за погасяване на дълг, а
освен това на св. А. му станало известно, че М.И. дал пари и на С.А.. При все
това, че са пили и яли, пътували с „такси” от града до м. „Кенана”, на М.И. са
останали 80 лева – тези, които св. А. му откраднал. Тези показания следва да се
съпоставят с обясненията на подсъдимия С.Х.А., а и М.И., относно финансовите им
ресурси преди грабежа. Св. А. е категоричен, че след като са пили алкохол от
следобед на 07.04.2010 година до малките часове на 08.04.2010 година, у
подсъдимия И. не е имало никакви пари, а на самия А. са му останали само 3
лева. С тях той е купил една голяма бира. Последващите съобщения на свидетелите
А. и П., а и подсъдимия А. и св. З. за това, че и двамата подсъдими са
разполагали с пари, подкрепя фактическите твърдения на прокуратурата за
обстоятелствата около грабежа и отнетата сума пари.
Много
внимателно следва да бъдат преценявани показанията на св. А.З.. С оглед
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
няма основания тези показания да бъдат изключени от доказателствения материал
поради свидетелска непригодност. Макар и със силно снижено интелектуално ниво,
според вещите лица, св. З. може да възприема правилно факти от обективната
действителност и да ги възпроизвежда и предава правилно – но само ако иска. В
същото време от заключението става ясно, че свидетелката е емоционално лабилна,
волево неустойчива и се подчинява на мъжете около нея. При извършеното
изследване А.З. е съобщила на вещите лица, че живее в къщата на подсъдимия С.Х.А.
и „Обича, много обича С.”. Т.е. този, от когото тя има най-силна зависимост е
подсъдимият А.. Съдът няма съмнения, че именно това обстоятелство е дало
толкова силно отражение върху свидетелските й показания. Св. З. настойчиво,
независимо от въпросите, които й се задават, дори и неуместно повтаря, сякаш
заучената фраза „Той не беше там”, „С. не беше там” и вариации на тази тема. Показателно
е това, че запитана при започване на разпита – дали познава подсъдимите и
конкретно С.А., свидетелката категорично отрича някога да е виждала подсъдимия А.
и още от първия момент заявява „Той С. не беше там”. От друга страна, охотно
споделя за това, как подсъдимият И. е предложил на пострадалия „секс” с нея,
как „мъжът” е отказал, как подсъдимият И. е ударил последния и му е взел чантата
и парите. Поставена в очна ставка с подсъдимия И., св. З. категорично оборва
тезата на последния за възникналото недоразумение по повод сексуална услуга. Анализът
на показанията на св. З. и заключението на експертите, което съдът изцяло
възприема, налагат да се приеме, че показанията й са силно повлияни от
подсъдимия А., не са достоверни в частта относно неговите действия и неговото
участие в инкриминираното деяние, поради което в тази част не следва да бъдат
кредитирани. В останалата част, доколкото намират опора в останалия доказателствен
материал, няма пречка да бъдат ценени като достоверни.
Отчасти
следва да се даде вяра на обясненията на подсъдимия М.М.И.. Както вече бе
посочено по-горе, подсъдимият И. заявява, че се признава за виновен. Признава и
част от фактите, твърдяни от обвинението: а именно, че е взел от св. Г. пари и
че това вземане на пари е било придружено със сбиване. Много важен факт, който
съобщава подсъдимият И. е относно самоличността на лицата, които го съпровождат
непосредствено преди, в момента и след нападението, а това са подсъдимият А. и
св. З.. Споделя и за начина на разделянето и изхарчването на добитите в
резултат на престъплението парични средства. Така с помощта на обясненията на
подсъдимия И. изчерпателно се очертава кръгът на лицата, които са участвали в
грабежа заедно с него, присъствали при извършването на престъплението и са
участвали в подялба на предмета на престъплението. Макар и подсъдимият И.
отрича съпричастността на С.Х.А., признава, че именно с него и проститутката му
А. „се е разкарвал” из града през нощта на 07/08.04.2010 година. От обясненията
на подсъдимия И. става ясно, също, че подсъдимият А. е имал и физическа намеса
в момента на сборичкването между И. и Г.. Подсъдимият И. се домогва да
представи тази намеса като разтърваване, притичване на помощ. Но като се има
предвид, че тезата на подсъдимия И. за нападение от страна на Г. е изцяло
недостоверна, също толкова недостоверни са и твърденията му за необходимостта
от такава помощ, в т.ч. в лицето на другия подсъдим. Съпоставяйки обясненията
на подсъдимия И. с показанията на св. Г., в т.ч. че в този час на нощта
местопрестъплението е било безлюдно, съдът стига до извода относно самоличността
на другия нападател – мъжът с „по-бялото” лице е именно подсъдимият С.Х.А.. С
него подсъдимият И. е разделил заграбеното, като А. не отрича получаването на
пари – 45 лева, от подсъдимия И., без да може приемливо да обясни причините,
поради които тези пари му се дават. От друга страна, подсъдимият И. съобщава,
че на местопрестъплението се е намирала и св. А.З.. Това дава основание да се
приеме, че тя е станала очевидец на деянието и при желание би имала възможност
да съобщи фактите и обстоятелствата, при които е било извършено.
В същото време подсъдимият И. развива една
напълно недостоверна и неприемлива защитна теза, която не намира никаква
подкрепа в останалия доказателствен материал и се оборва от показанията на св. Г.
и св. З.. Поради това съдът категорично отхвърля твърденията му, че даването на
парите от Г. е станало доброволно, като заплащане за сексуална услуга, както и
че М.И. е бил принуден да се защитава от нападението на Г., а не обратното.
Касае се за недостоверна защитна теза, чрез която подсъдимият И. се стреми да
оправдае и да омаловажи действията си и извършеното престъпление.
В
по-голямата си част, обясненията на подсъдимия С.Х.А. съставляват защитна теза,
която съдът отхвърля като недостоверна, неубедителна и житейски неприемлива.
Освен това, твърденията на подсъдимия А. се опровергават от показанията на св. Г.,
на които съдът дава приоритет. Така, подсъдимият А. твърди, че още щом
забелязали пострадалия, той побързал да се отдалечи. Разумно обяснение за това,
обаче, не дава. Уклончиво споделя, че тъй като знаел, че „М.” – подсъдимият И.,
в пияно състояние предизвиквал „я бой, я нещо друго”, той се страхувал да не
бъде замесен. Освен това, подсъдимият А. не дава логично обяснение за това защо
не той (по негови думи) е предложил проститутката си на клиента, а М.И.. В
същото време показанията на св. Г. разкриват съвсем други негови действия:
изравнява се с пострадалия отляво, заговаря го, предлага му проститутка – все
по времето, когато подсъдимият И. наближава Г. отзад. При това свидетелят Г. е
категоричен – предложението не е изхождало от подсъдимия И., с когото се е
боричкал и когото впоследствие е разпознал, а от друг мъж, с по-бяло лице от
това на М.И.. И именно този мъж, различен от подсъдимия И., се е опитвал да
отскубне със сила чантичката му. Впрочем, за тази чантичка говорят и св. З. и
подсъдимият И.. Но обясненията им в тази насока са различни: подсъдимият И.
твърди, че С.А., след като ги „разделил”, подал чантичката, паднала на земята,
на мъжа. Недостоверността на тези твърдения се разкрива с помощта на
показанията на св. Г. за това, че чантата му не е била откъсвана, не е падала
на земята и е останала върху тялото му благодарение здравината на дръжката.
Според св. З., „М.” взел парите на „мъжа” заедно с неговата чанта, което е в
противоречие с всички останали доказателства по делото и, най-вече, се
опровергава от показанията на пострадалия. Показателен е самият факт, че и
подсъдимият И. и св. З. и св. Г., така усилено говорят за процесната чантичка –
това налага категоричния извод, че и тя е била обект на вниманието на
нападателите. Но достоверни показания за начина на въздействане върху нея дава
само свидетелят Г.. На следващо място – напълно неприемливи са обясненията на
подсъдимия С.Х.А. за това, защо се е намесил в инцидента, след като е бил така
предпазлив преди него. Той твърди, че „мъжът” е запалил якето на М.И., а
последният в отговор започнал да вика полиция, което дори е абсурдно на фона на
цялата фактическа обстановка и противоречи на съвкупния доказателствен материал
по делото. Неприемливо е и обяснението
на подсъдимия А. за причините, поради които М.И. е разделил с него парите,
„взети от мъжа”. Повече от това, както вече бе посочено по-горе, в обяснението
му прозира недоволство от факта, че „Минчо” го е излъгал, като му е дал
половината от 90 лева, а не от 200 лева, които всъщност бил взел. Изложеното
по-горе налага да се приеме, че с тези обяснения подсъдимият А. създава
недостоверна и неубедителна версия в защита от обвинението. И доколкото тази
версия не намира опора в останалите, кредитирани по делото, доказателства,
съдът не й дава вяра.
В
подкрепа на фактическата обстановка е и заключението на съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи:
От обективна страна безспорно се установи,
че подсъдимите М.М.И. и С.Х.А. са осъществили състава на престъпление: по чл.
199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 29 ал. 1 б.
"а" и б. „б" от НК - за И. и по чл. 198 ал. 1 във вр. чл. 20 ал.
2 от НК – за А., а именно: на инкриминираните дата и място, които са установени
и доказани по безспорен начин, в съучастие помежду си като извършители, отнели
чужди движими вещи (парична сума в размер на 200 лева) от владението на Т.Н.Г.
с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила.
Престъплението,
авторството на деянието и вината на подсъдимите са доказани по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе.
Налице са всички изискуеми елементи на фактическия състав на престъпление
„грабеж” по чл. 198 ал. 1 от НК. Не може да има съмнение, че отнетата от
подсъдимия И. „чужда движима вещ”, а процесната парична сума несъмнено е от такъв
характер, е била на пострадалия Т.Г.. Подсъдимите са действали в съучастие,
като и за двамата формата на съучастие е по чл. 20 ал. 2 от НК –
съизвършителство. Това е така, понеже двамата са участвали в самото
изпълнително деяние на престъплението „грабеж” - действали са заедно,
съгласувано, като всеки с действията си е допринесъл за постижение на общата
цел – да бъдат отнети парите чрез употреба на сила. А именно: докато А. отвлича
вниманието на пострадалия, И. го настига отзад, удря го, събаря на земята и взема
от джоба парите. Последва боричкане, при което от другата, лявата, страна, С.А.
дърпа чантата на свидетеля Г. в опит да я
отнеме и нея. От тук е изводът, че и двамата подсъдими имат отношение
към употребената принуда и към отнемането на чуждите пари. Употребената принуда
е в една от двете възможни форми, а именно – употреба на сила: физическо
въздействие върху пострадалия, изразяващо се в нанесения удар в задната част на
главата, в резултат на това – поваляне на земята и дърпане на чантата на Г.. Подсъдимите
И. и М. са отнели сумата с намерение да я присвоят. Това намерение се
установява и доказва от показанията на св. св. А. и П. за последващото харчене
на парите, както и обясненията на подсъдимите М.И. и С.А. за начина на
подялбата на ограбеното.
Съдът
напълно споделя направената от обвинението правна квалификация на извършеното
от подсъдимия И. престъпление – грабеж при условията на опасен рецидив. Видно
от приложеното към материалите на до съдебното производство свидетелство за
съдимост, подсъдимият И. е осъждан многократно. С присъди по НОХд № 335/2002
година, НОХд № 707/2001 година, НОХд № 637/2002 година, НОХд № 445/2001 година
и НОХд № 939/2001 година, всички на РС-Хасково му е било наложено общо
наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца. Същото е
изтърпяно на 09.03.2007 година. По втората група присъди по НОХд № 375/2009
година, НОХд № 676/2009 година, всички на РС-Хасково, е било определено общо
наказание 1 година лишаване от свобода, което е изтърпяно на 15.03.2010 година.
Всички присъди касаят умишлени престъпления от общ характер. От изтърпяването
на двете общи наказания до момента на процесното деяние не са изтекли
предвидените срокове по чл. 30 от НК. Гореизложеното обуславя извода за това,
че процесното престъпление е извършено от подсъдимия И. в условията на опасен
рецидив по чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б”, т.е. и при двете хипотези.
От
субективна страна, подсъдимият И. е извършил престъплението при условията на
пряк умисъл. Това следва от събраните по делото доказателства за механизма на
престъплението и поведението на подсъдимия И. по време и след деянието: той
употребява сила с цел да предизвика обърканост на пострадалия и така да улесни
отнемането на парите. Знае, къде се намират те и целенасочено бърка в десния
външен джоб на якето на свидетеля Г.. След това преодолява съпротивата на
пострадалия и опитите му да го задържи, отскубва се, побягва и напуска
местопрестъплението, несъмнено съзнавайки и разбирайки противоправност на
поведението си. Освен това, подсъдимият И. е осъждан многократно за престъпления
против собствеността – кражби. Така че той е бил напълно наясно с наказуемостта
им. От тук е изводът, че подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване. Подбудите му са били користни – да се облагодетелства по бърз и
лесен начин, като указанията за това отново се намират в показанията на свидетелите
и обясненията на подсъдимите за последващото разпореждане с отнетото, в своя
полза и по свое усмотрение.
От
субективна страна, подсъдимият А. също е извършил престъплението при условията
на пряк умисъл. Това следва от събраните по делото доказателства за механизма
на престъплението и поведението на подсъдимия А. по време и след деянието: той
приближава пострадалия почти едновременно с подсъдимия И., отвлича вниманието
на Г. и така прави нападението още по-неочаквано, употребата на сила –
по-ефективна, а отнемането на предмета на престъплението – по-лесно. Освен
това, подсъдимият А. на свой ред употребява сила – дърпа чантата. Съдът не
допуска възможността А. да не е съзнавал, че не само с дърпането на чантата, но
и със самото си присъствие на местопрестъплението затруднява защитата на
нападнатия. След това, както и подсъдимият И., С.Х.А. побягва и напуска
местопрестъплението, несъмнено съзнавайки и разбирайки противоправност на
поведението си. Освен това, макар и подсъдимият А. следва да се счита неосъждан
поради настъпилата реабилитация, той в миналото си е имал срещи със Закона и то
по повод престъпления против собствеността. Така че и той, както и съучастникът
му И., е било напълно наясно с наказуемостта на подобно деяние. От тук е
изводът, че подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
Подбудите му са били користни – да се облагодетелства по бърз и лесен начин,
като указанията за това отново се намират в показанията на свидетелите и
обясненията на подсъдимите за последващото поделяне и разпореждане с отнетото,
в своя полза и по свое усмотрение.
Причина
за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на двамата подсъдими,
слаби морално-волеви задръжки, желание
за бързо и лесно парично облагодетелстване.
Подсъдимият
М.М.И. е роден на *** ***, където е живял до задържането под стража. Заявява,
че е грамотен – доколкото може да чете и да пише. От личната му декларация се
установява, че М.И. не е семеен и няма непълнолетни деца, за които да е длъжен
да се грижи. Няма доходи и имущество, от които да се издържа. Характеристиката
на лицето е изключително отрицателна. Инкриминираното престъпление е извършено
броени дни (по-малко от месец) след освобождаването на И. от места за лишаване
от свобода. Това сочи като цяло на противоправен модел на поведение, който в
никаква степен не е бил коригиран в резултат на предходните ефективни осъждания.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия И., съдът взе предвид
от една страна обществената опасност на деянието и дееца, а от друга –
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Обществената опасност на извършеното престъпление е много
висока. Обществената опасност на дееца, който е с отрицателни характеристични и
е осъждан многократно, също. Престъплението е извършено поради користни
подбуди.
Смекчаващите
вината обстоятелства са младата възраст, тежкото имуществено и материално
положение на подсъдимия, твърде ниско и дори примитивно ниво на образование,
произход от социално слаби среди, което не позволява добра трудова реализация,
както и сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението.
Отегчаващите вината обстоятелства са обремененото съдебно минало, отрицателни
характеристични данни, констатираната по делото упоритост при извършване на
престъплението, интензитетът на употребените сила, който съдът преценява като
значителен, извършване на престъплението в състояние на алкохолно опиянение, липса
на ефект от предходната наказателна репресия и липса на реална критичност към
деянието, което в своята съвкупност не дава надежди за бързо поправяне и
превъзпитание на подсъдимия И.. Не са налице предпостановките на чл. 55 от НК.
Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко. Поради това съдът определи на подсъдимия И. наказание при
условията на чл. 54 от НК, но при решаващ превес на смекчаващите вината
обстоятелства – в минималния размер, установен в санкцията на чл. 199 ал. 1 т.
4 от НК, а именно за срок от 5 години. С
оглед правилото по чл. 60 и чл. 61 от ЗИНС, това наказание следва да се изтърпи
при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Разпоредбата
на чл. 59 ал. 1 от НК повелява приспадането на времето, през което М.И. е бил
задържан под стража, при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от
свобода”, което съдът постанови в законовата пропорция.
Подсъдимият
С.Х.А. е роден на *** ***, където живее и понастоящем. Заявява, че е грамотен –
с образование до 6 клас, неженен. От личната му декларация се установява, че С.А.
не е семеен и няма непълнолетни деца, за които да е длъжен да се грижи. Няма
доходи и имущество, от които да се издържа. Характеристиката на лицето съдържа
данни за предишни криминални регистрации. От събраните по делото доказателства
става ясно, че подсъдимият С.А. се занимава с дейност, близка по своите
характеристики до сводничество. Такава дейност в РБългария е обявена за
противоправна. Поради това съдът счита, че за С.А. по делото са налице
отрицателни характеристични данни. В същата насока следва да се ценят и данните
за съдебното му минало – макар и А. следва да се счита неосъждан, миналите му
осъждания се ценят като отрицателни характеристични данни.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия А., съдът взе предвид
от една страна обществената опасност на деянието и дееца, а от друга –
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вената
обстоятелства. Обществената опасност на извършеното престъпление е много
висока. Обществената опасност на дееца, който е с отрицателни характеристични
данни, но следва да се счита неосъждан, е относително невисока. Престъплението
е извършено поради користни подбуди.
Смекчаващите
вината обстоятелства са младата възраст, тежкото имуществено и материално
положение на подсъдимия, ниския
образователен ценз, който не позволява добра трудова реализация, сравнително
по-ниския интензитет на употребената сила и по-незначителната роля в
извършеното престъпление в сравнение с тази на другия съучастник, както и
сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението. Отегчаващите
вината обстоятелства са отрицателни характеристични данни за личността му,
извършването на престъплението в състояние на алкохолно опиянение. Не са налице
предпоставките на чл. 55 от НК. Не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Поради това съдът определи на
подсъдимия С.Х.А. наказание при условията на чл. 54 от НК, но при решаващ
превес на смекчаващите вината обстоятелства – в минималния размер, установен в
санкцията на чл. 198 ал. 1 от НК, а именно за срок от 3 години. След анализ на
съдебното минало на подсъдимия А., съдът прецени, че упражнената спрямо него
наказателна репресия е дала положителен резултат – през един продължителен
период от време подсъдимият А. се е въздържал от извършване на престъпления.
Това мотивира съда и в разглеждания случай да приеме, че може да се даде още
един шанс за поправяне на подсъдимия А. без лишаване от свобода, както и че
това е възможно. Освен това, в конкретния случай и досежно този подсъдим, за
постигане целите на наказанието не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно. Поради това съдът приложи разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК и
отложи изпълнението на наказанието за най-дългия срок, предвиден в закона. По
този начин ще бъде осъществен възможно най-продължителен превантивен и
поправителен ефект спрямо С.А..
Предвид
изводите за виновност и осъждането на подсъдимите, те следва да понесат тежестта
от направените по делото разноски. Доколкото разноските са направени за
разследване и разглеждане на делото в равна степен по отношение на двамата
подсъдими, те следва да заплатят разноските солидарно.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Съдия: