Мотиви към нова
присъда по в. н. о. х. д. № 427
по описа на
Софийски окръжен съд за 2018 година
Производството
пред Софийски окръжен съд е по реда на глава двадесет и първа от НПК - чл. 318
и сл. от НПК.
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по
протест на прокурор при РП И., срещу присъда № 185 от 05.12.2017 г.,
постановена по НОХД № 606 по описа за 2016 г. на Районен съд И..
С обжалваната
присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата Н.К., родена на *** г. в У.,
украинска гражданка за невиновна в това, че на 18.05.2016 г. около 10.00 часа
на 34-ти км. от АМ „Т.“ в посока гр. С. е управлявала лек автомобил марка/модел
„Опел Инсигния“, с рег. № . с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 2.77 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0147, проба 800, поради което е
оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК.
Недоволен от
присъдата е останал наблюдаващия прокурор, който на 05.12.2017 г. е подал
протест, допълнен на 06.07.2018 г., с които иска отмяна на постановената
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна
и осъдена за повдигнатото й обвинение, като се наложи наказанието, поискано от
обвинението в хода на съдебните прения.
Оспорва извод
на съда, че не е спазен надлежния ред за установяване на съдържанието на
алкохол в кръвта, тъй като не е доказано извършване на превод и разясняване на
подсъдимата какви са последиците от отказ да предостави кръв за химическо
изследване, като счита, че няма направено изявление от св. Б. в насоката,
приета от съда в мотивите. Твърди, че при оценка показанията на този свидетел и
св. Д. съдът не е отчел изминалото време, както и специфичните обстоятелствата,
при които свидетелките са извършвали превод на задържаната подсъдима.
С протеста се
изразява становище, че отразяването на различни часове в АУАН и талона за
химическо изследване може да се дължи на техническа причина – несвоевременно
отразяване на лятно часово време.
В съдебно
заседание подс. К. не се явява. Производството срещу подсъдимото е проведено в
негово отсъствие, след като в хода на производството пред РС И. е изпратена
съдебна поръчка до Република Т. за връчване на препис от обвинителен акт и
разпореждане за насрочване, като подсъдимото лице не е открито на адреса, на
който е било регистрирано към този момент.
В хода на наказателното производство защитата
на подс. К. е била осъществявана от назначен служебен защитник – адвокат И.Д.Т.
от САК. който оспорва подадения протест и иска потвърждаване на присъдата на РС
И.. Счита, че показанията на св. К. са в противоречие с изготвена от него
докладна записка. Изразява становище за липсващи годни доказателства за
установяване вината на подсъдимата, а наличните такива определя като косвени и
недостатъчни за осъдителна присъда.
Обвинението се
представлява във въззивното производство от прокурор М. от СОП. Иска отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяван на нова, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна с налагане на наказание около средния размер.
В хода на
въззивното производство е проведено съдебно следствие, като е извършен
допълнителен разпит на свидетеля Ц. С. К., а така също са изискани писмени
доказателства и справки от ОД на МВР С..
Софийският
окръжен съд, като се запозна с оплакванията в протеста, с доказателствата по
делото и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1
вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
Протестът е допустим
като подадена от надлежна страна, чрез съответния първоинстанционен съд – РС И.,
в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК.
По същество е основателен.
Съдебното
следствие пред И. е протекло по общия ред, без явяване на подс. К., като са
разпитани свидетелите, посочени в приложението на ОА, с изключение на лицето Г.
П. К., за който е установено, че се намира за неопределено време извън страната
и не е открит. Приобщени са приложените в хода на ДП писмени доказателства, а
така също са събрани и допълнителни такива в хода на съдебното следствие пред
този съд.
За да
постанови протестирания съдебен акт първия съд е направил извод, че е нарушено
правото на защита на подс. К., след като е приел, че не са налице доказателства
за разясняване чрез преводач на правото и последиците на лицето от отказа да
даде кръв за изследване. Направен е също така и извод, че съдържанието на
алкохол в кръвта на подсъдимата не е установен по надлежния ред – действащата
към този момент Наредба № от 27.06.2001 г. за реда за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, в каквато
насока първият съд се позовава на противоречивото обозначаване на точния част
на извършеното изследване с техническо средство и часът, посочен в издадените документи
– акт за установяване на административно нарушение и талон за медицинско
изследване.
При
собствената оценка на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното
производство, както и на доказателствата, установени пряко от въззивният съд,
бе установена установи фактическа
обстановка, минимално различаваща се от възприетата от първия съд, която
накратко е следната:
На 18.05.2016
г., за времето от 08.00 часа до 20.00 часа свидетеля Ц. С. К. и лицето Г. К. са
изпълнявали задълженията си като автопатрул
- АП 230 при ОД на МВР С., като са се намирали на автомагистрала „Т.“ в
посока на движение към гр. С. и район на действие от 10-ти до 56-ти километър.
След получени
сигнали от граждани за неадекватно движение на автомобил „Опел Инсигния“
свидетелят К. и лицето К. са предприели издирване на автомобила, който е
установен в района на 34-ти километър в посока на движение към гр. С., след
тунел „Т. в.“, като първоначално подсъдимата не се е подчинила и на подаден
сигнал със стоп палка, но след това свидетелят К. и лицето К. са спрели
автомобила „Опел Инсигния“ с рег. № . – турска регистрация, който е бил
управляван от подсъдимата Н.К., украинска гражданка, живуща в гр. И. Т.. Конкретното
място на спиране на автомобила е било в района на 34-ти км. в близост до пътна
база. Подсъдимата е била сама в колата, в която са били разхвърляни дрехи,
бельо, празна еднолитрова бутилка от уиски, като седалките са били нарязани с
нож, който е стоял забит с дамско бельо в предната пасажерска седалка.
Подсъдимата е била в неадекватно състояние и е лъхала на алкохол, поради което
е била проверена /след многократни опита/ с техническо средство – „Дрегер 7410“
с № 0147, който е отчел съдържание на алкохол в издишания от подсъдимата въздух
от 2.77 промила.
Техническото
средство е преминало последваща проверка на 01.03.2016 г. съгласно изискванията
на Закона за измерванията. Измерването, извършено по отношение на подсъдимата е
отчетено в паметта на техническото средство за дата 18.05.2016 г. а като час
11.07 часа, като на посочената дата не е имало други измервания, осъществени с
това техническо средство. В дневник, воден за конкретното техническо средство е
отбелязано извършеното измерване по отношение на подс. К. с отбелязана дата и час
– 18.05.2016 г. 10.05 часа
Свидетелят К.,
подпомаган от лицето К. е запечатал автомобила „Опел Инсигния“, който е останал
на място в базата на 34-ти км., след което подсъдимата е била откарана в РУ на
МВР гр. И., намиращо се на около 5-10 минути път, където е бил съставен АУАН бланков
№ 349250 от 18.05.2016 г., както и талон за медицинско изследване бланков №
0275171 от същата дата. Документите са съставени от св. К., като в АУАН е било
описано нарушението на ЗДвП, извършено от подсъдимата – управление на МПС след
употреба на алкохол, а в талона за медицинско изследване е дадено предписание
за явяване във ФСМП гр. И. до 45 минути от връчването му. В цитирания АУАН е
отбелязан час на нарушението 10.05 часа, а същият час е отбелязан и като час на
връчване на талона за медицинско изследване.
При
съставянето на АУАН, както и през времето, през което се е намирала в РУ на МВР
И. диалогът с подсъдимата се е извършвал на смесица от български и руски език,
в каквато насока са били присъствали свидетелките В. И. Л.– Д. и И. И.Б. –
учителки, което са превеждали на руски език, казаното от полицейските
служители, като са обяснили на подсъдимата причините, поради което е била
задържана. Диалогът е вървял трудно заради неадекватното и агресивно отношение
на подсъдимата към свидетелките Д. и Б., както и към останалите лица в РУ,
което е наложило използването на специални средства – белезници. Подсъдимата е отказала да подпише съставените документи,
като този отказ за подписване на АУАН и талона за медицинско изследване са
удостоверени от лицата, съответно свидетеля Н. Г.М. /полицейски служител в РУ/
и медицинското лице – д-р Ц. Й. И., който също така е удостоверил и отказа на
подсъдимата да даде кръв за изследване, което е отбелязано на талона за
медицинско изследване.
Без съществено
значение за обвинението са доказателствата, установени за познанството на подс.
К. със свидетелите Б. В. Г.и П. С. Г.– съпрузи, живущи в гр. П., които познават
подсъдимата, като св. Г. се е срещнал с
подсъдимата на 17.05.2016 г. и във вечерните часове са пътували от гр. П.
към гр. С., но около 22-23 часа на същата дата, след скарване в ресторант,
намиращ се на автомагистрала „Т.“ преди тунел „Т. в.“, свидетелят Г. е оставил
подсъдимата сама в заведението, а е бил откаран обратно за гр. П. от такси,
наето от съпругата му – свидетелката Г.
Описаните
доказателства, до голяма степен идентични с приетите от първостепенният съд,
настоящият състав установи без съществени противоречия, от събраните в хода на
съдебното следствие пред РС И. и във въззивното производство гласни изцнточници
– свидетелските показания на свидетелите Ц. С. К., Н. Г.М., В. И. Л.– Д., И. И.Б.,
Б. В. Г.и П. С.Г., както и на приобщените и пред двете инстанции писмени
доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване, разпечатка на част от
осъществени измервания в памет на техническо средство, протокол за последваща
проверка, копие от нарядна ведомост, извадка от дневник на техническо средство справка
за съдимост.
По отношение
на несъответствията при посочване на час на проверката с техническото средство
съдът намира, че действително е налице такова противоречие, след като в паметта
на техническото средство е отразен час на измерването 11.07, докато в АУАН,
както и в дневник на техническото средство е отразен час на извършените
действия по установяване управление на МПС от подсъдимата, както и час на
измерване 10.05 часа, а такъв час е
отбелязан и като моментът, в който талонът за медицинско изследване е връчен на
подсъдимата.
На първо място
следва да се отбележи, че преминаването към лятно и зимно часово време
/последното е астрономическо/ не може да бъде причина за различните часове на
осъществените действия. Предвид конкретни момент – месец май 2016 г., е налице
преминаване от зимно часово време към лятно, което се извършва в 03 часа от последната
неделя от месец март, като се прибавя един час към показанията на часовниците
към този момент. Поради това няма основания да се предполага възможна неправилна
настройка на времето в техническото средство /неотразяване на лятното
техническо време в настройките на техн.средство/, тъй като в такъв случай
техническото средство би показвало един час по рано извършеното действие,
отколкото е извършено според действащото към този момент лятно часово време.
Настоящия
съдебен състав намира, че без съмнение може да се приеме, че управлението на
моторното превозно средство от страна на подсъдимата е осъществено около 10.05
часа на 18.05.2016 г., а също така е верен и часът на извършеното измерване –
11.07 часа на същата дата, като основанията за този извод са следните. Без
съмнение подсъдимата е била установена от св. К., докато е управлявала
моторното превозно средство, като първоначално не е спряла и на подаден сигнал,
след което подсъдимата е следвана от патрулния автомобил, тоест е изминало
време от откриване на автомобила, за който е било съобщено на св. К., че се
движи неадекватно по автомагистралата и действителното спиране на същият
автомобил, управляван от подсъдимата. В тази насока са и показанията на св. К.
/пред РС И. л. 195-196/, че подсъдимата е била следвана след тунел „Т. в. /на
около 55 км. от С./ до 34-ти км., където е била спряна.
Видно от
показанията на св. К. след спирането и е имало период от време, в който
свидетелят, както и колегата му – лицето К., са извършили предпазливи и
внимателни действия по обезопасяване на превозното средство – извадени са
ключовете от гнездото им заради неадекватното държане на подсъдимата, като
предпазливостта им е била обусловена от откритият нож, забит в пасажерската
седалка, заради което св. К. е предупредил колегата си да внимава и да се
отдръпне. Може да се приеме, че е изминал и период от време, през който според
думите на К. подсъдимата е изпробвана с техническо средство, което е било
осъществено - „Сред многократни проби…“, при което техническото средство е
отчело концентрация на алкохол в издишаният от подсъдимата въздух от 2.77
процента на хиляда. Това дава основание на настоящия съд да счита, че няма
противоречие, което да поставя под съмнение фактите – че подсъдимата е
управлявала автомобила си около 10.05 часа, а успешното измерване с
техническото средство е осъществено в
11.07 часа, като последователността на осъществяване на тези действия в
конкретните условия, логически дава основание за извод, че тези моменти
правилно са отразени както в гласните източници на доказателства, така и в писмените
такива, в това число и изходящи от по-скоро обективен по своя характер източник
– отразения час на измерването с техническото средство, за което е запазена
информация в неговата памет.
Категорични са
и доказателствата, че измерването с техническото средство е осъществено на място – в района на 34-ти км.,
след което подсъдимата е била отведена в РУ на МВР И., където са съставени
приложените в хода на наказателното производство писмени доказателства и
документи – АУАН, както и талон за медицинско изследване. По отношение на
последният документ, може да се направи несъмнен извод, че в него неправилно е
обозначен часът на връчването му на подсъдимата. Няма как този талон да е
връчен в часът, в който е извършено установяването на подсъдимата докато е
управлявала автомобила. Фактът, че измерването с техническото средство е
отразено като резултат в талона за медицинско изследване дава основание за
извод, че без съмнение часът на връчване, посочен в талона не може да предхожда
часът 11.07, когато е осъществено измерването, при което е изминал и период от
време от измерването и откарването на подсъдимата в РУ, където е съставен
талона. Няма съмнение че талонът е съставен и подписан именно в районното
управление, след като върху него, освен подпис на св. К. като съставител, е положен
подписът на медицинското лице, пред което подсъдимата е отказала да даде кръв
за изследване, а също така именно това медицинско лице е свидетелят удостоверил
с отделен подпис и отказът на подсъдимата да получи самия талон за медицинско
изследване. Без съмнение неправилно е
отразен и часът на осъщественото измерване в хартиеният дневник на техническото
средство, като основанията за това са изложени по-горе и отнасящи се до
изминалото време от установяване на подсъдимата да управлява автомобила,
спирането й, както и времето от този момент до осъществяване на успешно
измерване на съдържанието на алкохол в издишаният въздух.
Предвид
установените факти настоящият съд достигна до различни правни изводи по
въпросите на чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно относно наличие на деяние,
извършването му от подсъдимата както и виновността й.
Осъществени са
обективните признаци на престъпното деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, след като
без съмнение се установи, че на 18.05.1916 г., около 10.05 часа подсъдимата е
управлявала моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Инсигния“ рег. № .
/турска регистрация/ в района на 34-ти км. от автомагистрала „Т.“. Според
въззивния състав няма съмнение и относно факта, че на въпросната дата и час
подсъдимата е управлявала посоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1.2 промила, а именно 2.77 промила, което е установено по надлежен ред –
чрез измерване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № 0147.
Не може да
бъде споделено становището на първостепенният съд, че съдържанието на алкохол в
кръвта на подсъдимата не е установено по надлежен начин предвид липсата на
категорични доказателства, че на същата е преведено надлежно какви са
последиците от отказа да бъде дадена кръв за изследване. На първо място следва
да се отбележи, че процедурата по установяване на съдържанието на алкохол в
кръвта на водач на МПС, регламентирана към този момент в Наредба № 30 от 2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства /отм./ не е част от образуваното
наказателно производство и в този смисъл не е процесуално-следствено действие,
осъществявано по реда на НПК, което е следвало да бъде осъществено с участие на
преводач предвид факта, че задържаното лице е чужд гражданин и е логично да се
предполага, че не владее свободно български език.
При осъществяване
на процедурата по реда на Наредба № 30 /отм/ не е предвидено участие на
преводач макар да е логичен извода, че тази наредба се прилага и по отношение
на чужди граждани – невладеещи български език, поради което от формална страна
няма установено задължение за осигуряване на превод при извършване на проверка
както с техническо средство, така и вземането на кръв за лабораторно
изследване, каквито са изчерпателно изброените способи за установяване на
употребата на алкохол от водачите на МПС. Право на всяко лице е да откаже да му
бъде взета кръв за изследване, но няма установено задължение в този нормативен
акт /както и в действащия в момента/ задължение
за разясняване на последиците от упражняване на това лично право и това се
отнася както за лицата владеещи български език, така и за невладеещите такъв.
Тук може да се отбележи и друго принципно различие между процедурата по Наредба
Н№ 20 от 2001 г. /отм/ и осъществяването на процесуалните действия по събиране
и проверка на доказателствата по НПК, след като в процесуалният закон има
предвидена процедура – чл. 146, за принудително изземане на образци за
изследване, в това число и кръв. Такава процедура обаче не е осъществявана в
хода на воденото ДП, поради което е безпредметно обсъждане в такава насока.
Може да бъде
отбелязано и друго отклонение от правилата, описани в Наредба / 30 от 2001 г. /
отм/, след като няма изготвен протокол за медицинско освидетелстване, в който
следва да бъде отразен отказа на проверяваното лице да даде кръв за изследване,
а в конкретния случай това е направено в талона за медицинско изследване, който
е съставен от св. К. и върху който с подпис на медицинско лице –– д-р Ц. Й. И.
е удостоверен отказа на подсъдимата да даде кръв за изследване. В по-малко
степен като значимост може да се отбележи и отклонение от правилата, изразяващо
се в удостоверяване от медицинското лице и на отказ на подсъдимата да получи
талона за медицинско изследване, но тези отклонения, както и посочените по-горе
неточности при отразяване на точен час на проверката в други документи, не
дават основание за извод, че е нарушен реда за установяване на употребата на
алкохол от подсъдимата. Наличието на отклонения от реда, предвиден в
нормативния акт за установяване съдържанието на алкохол в кръвта на водачите на
МПС не води до автоматичен извод, че не е спазен надлежния ред по смисъла на НК
и съответно да се приеме, че няма извършено престъпно деяние. Всяко едно от
нарушенията следва да се разглежда в контекста на предназначението на
нормативния акт и обективно установените факти. В този смисъл няма извършено
нарушение, което да опорочава резултатите от измерването с техническо средство
на съдържанието на алкохол в издишаният от подсъдимата въздух, или да дава
основание за съмнение било, че измерването е неточно, че измерването е на друго
лице или че техническото средство е неизправно.
Разпечатката
от паметта на техническото средство показва, че няма друго измерване /в това
число и с нулеви показания/ осъществено на 18.05.2016 г., поради което и
неточностите в отразяване на проверката с техническото средство, отразени в
част от писмените материали не се отразяват на извода, че направеното измерване
на 18.05.2016 г. се отнася именно до проверката, осъществена по отношение на
подсъдимата К.. Налице са писмени доказателства за осъществения на 01.03.2016
г. последващ контрол над изправността на техническата средство, поради което
няма основания за съмнение в достоверността на резултата от осъщественото
измерване, с което е установено съдържанието на алкохол в издишаният от
подсъдимата въздух.
Отказа на
подсъдимата да получи талона за медицинско изследване, както и отказа да даде
кръв за изследване, на основание чл. 6 от Наредба № 30 от 2001 г. /отм./ дава
основание да се приеме, че съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата е
2.77 промила, установено с техническото средство - „Алкотест Дрегер 7410“ с
фабр. № 0147 /двата отказа са алтернативно предвидени в цитираната разпоредба/,
поради което настоящият състав приема, че по надлежен ред е установено съдържанието
на алкохол в кръвта на подсъдимата К., което е част от обективните признаци на
престъпното деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Предвид тези
правни изводи на настоящия съд, различаващи се от изводите на РС И. за
виновността на подс. Н.К., бе необходима цялостната отмяна на постановената
присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 от НПК, и постановяване
на нова, с която подсъдимата К. бе признат за невиновен за това, че на
18.05.2016 г. около 10.00 часа на 34-ти км. от АМ „Т.“ в посока гр. С. е
управлявала лек автомобил марка/модел „Опел Инсигния“ , с9 рег. № . с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.77 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с
фабр. № 0147.
При определяне
на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимата Н.К. съдът отчита като
смекчаващо вината обстоятелство единствено факта, че подсъдимата е неосъждана,
а като отегчаващо такова факта, че съдържанието на алкохол в кръвта на
подсъдимата надхвърля значително предвидения в НК количествен критерий за
квалифициране на извършеното като престъпление. В този смисъл е деянието
разкрива завишена степен на обществена опасност, спрямо обичайните случаи,
поради което съдът намира, че наказание над минимално предвиденото съответства
в най-пълна степен с обществената опасност както на деянието, така и
разкриваната от личността на подсъдимата.
С тези
аргументи съдът определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година
и шест месеца, както и глоба в размер на 1 000 лева.
Настоящия съд
намира, че за постигане на целите по чл. 36 от НК не е необходимо ефективно
изтърпяване на наказанието от подсъдимата К.. Налице са предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК, след като определеното наказание е до три години лишаване от
свобода, към момента на извършване на деянието подсъдимата Кназиева не е
осъждана, като обществената опасност на деянието и дееца дават основание за
извод, че спрямо нея индивидуалната превенция успешно може да бъде осъществена
чрез отлагане на наказанието, при което изпитателния срок би дал възможност в
един по-дълъг период от време да се оказва възпиращо и превъзпитателно действие
спрямо лицето.
Поради това,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
постанови отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години.
Водим от
горните съображения съдът единодушно постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка
Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника
Бозаджиева
2.
Стефан
Стойков - докладчик