Русенска окръжна прокуратура е обвинила П.С.И. (П. С.Ж.), в
това,че на 04.09.2018 год., на път II-21, км.12+000 Русе-Силистра, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, мод. „320i“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата:
- чл. 20, ал. 2 изр.
2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ -
при възникналата опасност за движението - невъзможност да изпревари
своевременно и безопасно намиращият се пред него автомобил и да се размине с
наближаващият, насрещно движещ се л.а. марка „БМВ“, мод. „318d“ с рег. № *** не е намалил скоростта и не е спрял, като е допуснал ПТП,
удряйки се челно в последното МПС,
Чл. 21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение
на водача на пътните превозни средства е забранено да превишават следните
стойности на скоростта в km/h – категория „В“ извън населено място – 90 км/ч.“–
като управлявал л.а. марка „БМВ“, мод. „320i“
с рег. № *** със скорост 103 км/ч.;
чл. 42, ал. 1, т.
2 и ал. 2, т. 2
и 3 от ЗДвП:
Водач, който
ще предприеме изпреварване, е длъжен: … да се убеди, че има видимост, свободен
път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава
да намалява скоростта или да изменя посоката на движение … и ….
Водач, който изпреварва е длъжен:…2. когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; и 3.
да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.“ - преди да предприеме изпреварване на намиращият се пред него автомобил не се е убедил, че
има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, а при
изпреварването, като навлязъл в насрещната лента за движение, не е изпълнил
задълженията си да не създава опасност за превозните средства и не се е убедил,
че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко
време, с което създал опасност и предизвикал ПТП, с последвал челно-страничен
удар с управлявания от Е.А.А., л.а. марка „БМВ“, мод. „318d“ с рег. № ***като
по непредпазливост причинил:
-смърт на едно
лице – Е.А.А. и
-средна телесна
повреда на Д.С.Б., изразяваща се в епидурален кръвоизлив вдясно,
многофрагментно двустранно счупване на кръстната кост, многофрагментно счупване
на лява бедрена кост в близкия край, наложило метална остеосинтеза, счупване на
малеола на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза, довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника, за срок повече от тридесет дни –престъпление по
чл. 343, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 3, б. „Б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
Съдебното
следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимия следва да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.4,
вр.чл.55 от НК, при наличието на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство– тежкото здравословно състояние на подсъдимия, в размер на 3
години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на
чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години. Да му бъде наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС в съответен размер. Излага подробни
съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.
Адвокат С.Д. ***,
в качеството си на повереник на частния обвинител З.А. /сестра на починалия Е. А./,
поддържа обвинението. Счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен,
като му бъде определено справедливо наказание, по преценка на съда: по чл.55 от НК или по чл.54 от НК, което да бъде намалено с 1/3, изтърпяването на което да
бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Да му бъде наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС в подходящ размер. Претендира направените по
делото разноски от частния обвинител А.. Излага подробни съображения в подкрепа
на твърденията и исканията си.
Частният обвинител
З.А. подържа становището на повереника си. Претендира направените по делото
разноски.
Адвокат С.В. ***,
в качеството си на повереник на частните обвинители Ш.Х. /майка на починалия/, Ю.А.
/дядо на починалия/ и Е.А. /малолетният брат на починалия/ поддържа
обвинението. Счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен, като му
бъде определено справедливо наказание, по преценка на съда: по чл.55 от НК или
по чл.54 от НК, което да бъде намалено с 1/3, изтърпяването на което да бъде
отложено за подходящ изпитателен срок. Да му бъде наложено и наказание лишаване
от право да управлява МПС в подходящ размер. Излага подробни съображения в
подкрепа на твърденията и исканията си.
Частните обвинители
Ш.Х., Ю.А. и Е.А. /действащ чрез майка си Ш.Х./ не се явяват и не вземат
становище по съществото на делото.
Адвокат
Г.Н. ***, в
качеството си на повереник на частните обвинители Д.Б. /лично пострадала и в
качеството си на съжителствала с починалия Ерсан А./, Д.А. /малолетния син на
починалия/, А.Г. /баба на починалия/, Е.А. /сестра на починалия/ поддържа
обвинението. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му
бъде определено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
по реда на чл.54 от НК, в размер на 10 години лишаване от свобода, което на
основание чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3. За постигане целите на
наказанието и с оглед изключително тежките последици от престъплението счита,
че следва да бъде постановено ефективното изтърпяване на окончателния размер на
наказанието. На подсъдимия следва да бъде наложено и наказание лишаване от
право да управлява МПС в подходящ размер. Претендира направените по делото
разноски от частните обвинители. Излага подробни съображения в подкрепа на
твърденията и исканията си.
Частните обвинители
Д.Б. /в лично качество и като майка и законен представител на малолетния Д.А./,
А.Г. и Е.А., поддържат становището на повереника си. Претендират направените по
делото разноски.
Подсъдимият
признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното и моли за справедливо
наказание, изтърпяването на което да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Упълномощеният му защитник адв. В.В. от РАК изразява становище, че подсъдимия
следва да бъде признат за виновен, като наказанието му бъде определено при
наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства по реда на чл.55 от НК и при наличието на
изключително такова- тежките последици, които подсъдимият е понесъл от ПТП, в
резултат на което понастоящем е инвалид с един ампутиран крак и сериозни проблеми
на другия крак. Счита, че за постигане целите на наказанието не е необходимо
ефективното му изтърпяване и то следва да бъде отложено, по реда на чл.66 ал.1
от НК, за подходящ изпитателен срок. Следва да му бъде наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС. Излага подробни съображения в подкрепа на
тезата си.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред настоящата инстанция се разви по реда съкратеното съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият П.С.И.
/П. С.Ж./ П. Галинов Николаев/, ЕГН: ********** е роден на ***г***, има основно
образование, не е женен, не е осъждан, не работи. Съгласно Удостоверение изх. №
367/20.05.2020г. издадено от Община Русе за идентичност на лице с различни
имена /приложено към ДП/, той е познат и фигурира в регистрите за населението с
посочените различни имена: П.С.И., П. С.Ж. и П. Галинов Николаев.
Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС от 23.01.2017г., с придобити категории „В“ и „М“ до
настоящият момент е наказван един път – през 2018 г. по административен ред за
извършени нарушения по Закона за движение по пътищата.
През 2018г. подсъдимият
живеел заедно с родителите си във ФР Германия, гр. Бешемхайм. Същата година
решил да сключи брак с Е. Е. и с тази цел през месец септември двамата били в Р
България. Бъдещото семейство отседнало в дома на родителите на И. ***. По този
повод семейството му подарили на подсъдимия лек автомобил марка „БМВ“, мод. „320i“ с рег. № ***, на цвят тъмносин металик, с червена и синя лента на предния капак.
Автомобилът бил регистриран на негово име и се управлявал само от подсъдимия.
Колата била технически изправна.
Починалият Е. Е. А.,
живеел на семейни начала с Д.С.Б. и двамата имали дете- Д.Е.А., роден на ***г.,
като живеели във Франция. През август 2018г. семейството на починалия се върнало
в България и отседнало в с.С., обл.Разград в дома на св.А.Г.- баба на А.. Е. А.
бил правоспособен водач на МПС от 2013г. Управлявал л.а. „БМВ“, мод. „318d“ с рег. № ***, който бил собственост на С. С. И. от с.Щ., община И.,
обл.Русе, живущ ***.
На 04.09.2018г.
вечерта, Е. А. и жена му Д.Б. потеглили от с.Сеслав, тъй като св.Б. имала
стомашни болки с оглед оказване на медицинска помощ.
На 04.09.2018г.,
около 20,30 часа, подсъдимият П.И. управлявал автомобила си по главен път ІІ-21
/Русе – Силистра/, в посока от гр. Русе към гр. Сливо поле, обл. Русе, като в
колата бил сам.
В този момент вече
се свечерило, притъмняло и настъпвала тъмната част на денонощието. Времето било
ясно, с нормална видимост за конкретните пътни условия. Пътят, в района след
разклона за гр. Мартен, обл. Русе в посока гр. Сливо поле, бил с две ленти за
движение – по една във всяка посока, разделени от бяла прекъсната линия.
Платното за движение било широко 7,60 м., а всяка от лентите била с ширина от
3,80 метра. Участъкът от път ІІ-21 в района преди и след км. 12+000 бил прав и
равен, пътната настилка била от едрозърнест асфалт, суха и без неравности по
нея. Във всяка от лентите за движение имало сравнително засилен трафик от
автомобили. В посоката от гр. Русе към гр. Сливо поле подс. И. застигнал
множество автомобили. Последните се движели със скорост от и около 80 - 90
км/ч. /разрешена в този пътен участък/ и на дистанция един от друг, позволяваща
безопасно пътуване за всеки от тях. След като установил това, подсъдимият
ускорил скоростта си на движение - около и над 100 км/ч., и така тя надхвърлила
разрешената. При тази скорост, в този пътен участък той предприел серия от
изпреварвания на движещите се пред него автомобили.
След първата кола
която изпреварил, подс. И. управлявал моторното превозно средство така, че при
започнало изпреварване на един автомобил, той не се връщал в своята лента за
движение, а продължавал в лентата за насрещно движение докато застигне друг
автомобил, който се движел в посока гр. Сливо поле. Тези негови действия били
наблюдавани от св. Т. К., който пътувал в микробус марка „Мерцедес“, мод.
„Спинтер“, сив на цвят, рег. № ***, управляван от св. Г. Н. А., както и от св. Г.И.
и св. Б. Т., които били в л.а. марка „Хонда“, черна на цвят, с рег. № ***.
В района на км.
12+000 подс. И. продължил да управлява лекия си автомобил „БМВ“, мод. „320i“ с
рег. № *** по същият начин – със скорост на движене около 103 км/ч. и често
излизал в лентата за насрещно движение. Така застигал л.а. „Мерцедес“, тъмно
син с немска рег. № ***, управляван от св. Я. Ф.. След като го изпреварил се
прибрал в лентата си за движени и застигнал автомобил, движещ в посока гр.
Сливо поле, обл. Русе /неустановен по делото автомобил/, който се намирал на
значително разстояние, след автомобила управляван от св. Н. И. Б. – л.а. марка
„Опел“, сив на цвят, с рег. №***. В посочения автомобил пътувала и снахата на
св. Бобач – св. Е. С. И..
По същото време в
посока от гр. Сливо поле към гр. Русе се движел лек автомобил марка „БМВ“, мод.
„318d“, с рег. № ***, с цвят черен
металик, управляван от Е.А.А.. На предната дясна седалка до водача пътувала св.
Д.С.Б.. Е. А. управлявал автомобила си със скорост 104 км/ч. като колата била
разположена в средата на лентата за движение към гр. Русе. Двамата, пътуващи в
автомобила, били с поставени предпазни колани.
Когато разстоянието
между управлявания от подсъдимия автомобил и този управляван от Е. А. било
126,6 метра, подс. П.И. започнал маневра, с която започнал навлизане в лентата
за насрещно движение, с което целял да изпревари движещия се пред него
автомобил. Насочил управлявания от него л.а. „БМВ“, мод. „320i“ на ляво и колата започнала да навлиза косо в лентата по
която се движели МПС-ва в посока гр. Русе. Двата автомобила продължили
движението си по посочените траектории като автомобилът, управляван от подс. И. изминал надлъжно разстояние от 63 (шестдесет
и три) метра, при което навлязъл с 2,5 метра странично в насрещното платно и в
този момент възникнал челен удар между неговият автомобил и този управляван от
Е. А..
Първоначалният
сблъсък за л.а. марка „БМВ“, мод. „318d“ бил в зоната на предна лява част, като контактна била
почти цялата предна част, но повече вляво. Деформациите по купето са настъпили
по направление успоредно с надлъжната му ос. Лек автомобил марка „БМВ“, мод.
„320i“ получил удар под ъгъл, в предна
дясна част, с направление от отдясно-наляво спрямо надлъжната му ос. Ударът бил
изцяло в лентата за движение към гр.Русе, с последващо взаимно проникване между
двата автомобила. Лекият автомобил, управляван от подсъдимия започнал да се
върти в посока обратна на часовниковата стрелка, но поради това, че той бил
разположен косо и направлението на ударния импулс било насочено отдясно и
отпред на масовия център на автомобила, той се разцепил на две части.
При това завъртане
предното дясно колело на л.а. „БМВ“, мод. „320i“ се откъснало и паднало на пътното платно. Това не било забелязано
своевременно от св. Я. Ф., който се движел на известно разстояние след него, и
с управлявания от свидетеля автомобил, той се ударил в него.
Двигателят на
автомобила на подсъдимия, намиращ се в отцепената предна част се възпламенил и
избухнал пожар. Самият подсъдим изпаднал, при разцепването на купето на
автомобила, на пътното платно.
От удара лекият
автомобил, управляван от Е. А., също се завъртял интензивно в посока обратна на
часовниковата стрелка, като продължил движението си напред и надясно, и спрял
окончателно извън банкета, край пътя.
В резултат от така
описаното пътнотранспортно произшествие водачът на лекия автомобил марка „БМВ“,
мод. „318d“, с рег. № ***–
Е. А. починал на място, а св. Д.Б. – пътник в същия автомобил, получила
множество травматични увреждания.
Инцидентът бил
наблюдаван от св. Г. Ф. и Р. З., които пътували в посока гр. Русе, с
лекотоварен автомобил марка „Форд“, мод. „Транзит“, червен на цвят с рег. № ***
и от св. Н. И. Б. и св. Е. С. И.. Последните първоначално чули силен шум от
удар и по-късно видели запалването на автомобила. Свидетелите Л. Х. и Т. К.
срязали предпазния колан на св. Д. Б., извадили я от автомобила и я пренесли в
линейката, която пристигнала по подадените на тел.112 сигнали за ПТП. Тя и подс.
И. били откарани в УМБАЛ „Канев“ АД - Русе.
Непосредствено след
удара и спирането на двата автомобила, така както са установени при огледа на местопроизшествие,
с подсъдимия разговаряли някой от свидетелите, които спрели и се опитали да
окажат помощ на пострадалите, сред които и св.Тунай Камбер, св.Димитър Цирков и
св.Н. Ш.. Пред всеки от тях подс.И. обяснил, че автомобилът пред него бил спрял
рязко и го изненадал и по тази причина той се опитал да спре, но навлязъл в
насрещната лента за движение и последвал удара.
Няколко човека
преместили подс.И. от пътното платно, по- далече от горящия огън, тъй като
двата му долни крайника били счупени и го оставили да лежи до банкета край
пътя. На тел. 112 били подадени няколко сигнала за настъпилия инцидент и на
място пристигнали екипи на ЦСМП – Русе и на ОД на МВР - Русе. Медицинското лице
проверило жизнените показатели на А. и констатирало смъртта му.
Полицейският
служител Г. В. изпробвал подс.И. за наличие на алкохол с техническо средство,
което отчело нула промила алкохол в издишания въздух. На подсъдимия била взета
и проба за наличие на наркотични и упойващи вещества с техническо средство № ARSF0042, която дала отрицателен резултат.
Пристигналият на
място екип от РСПБЗН – Сливо поле изгасил горящия автомобил марка „БМВ“, мод.
„320i“ с рег. № ***.
От заключението на
изготвената аудио експертиза се
установяват точният час и лицата, които са подали сигнала за настъпилото ПТП.
Видно от
заключението на съдебно-медицинската
експертиза на труп № 57/2018г., Е. Е. А., на 24 години е получил следните
увреждания в рамките на съчетана травма: глава – тежка черепно – мозъчна травма
– счупване на основата на черепа; размачкване на мозъчни ствол и малкия мозък;
кръвонасядане на меката черепна покривка в дясно слепоочно; разкъсно – контузна
рана на брадичката; шия – кръвонасядане по хода на дясна вена юголарис;
охлузвания на шията; гърди – тежка гръдна травма – счупвания на ребра
двустранно; разкъсване на левия купол на диафрагмага, с навлизане на коремни
органи в ляво плеврално пространство; контузия на белите дробове; корем и таз –
тежка коремна травма – пукнатини на слезката; разкъсвания на черния дроб;
контузии на черва; разкъсване на стомах, който е навлязъл в ляво плеврално
пространство; колекция от кръв в коремна кухина; ретроперитонеален кръвоизлив;
многофрагментни счупвания на тазови кости; крайници – охлузвания на дясно рамо,
двете мишници и двете предмишници; счупване с изкълчване на лява лакетна става;
открито многофрагментно счупване на лява бедрена кост; открито многофрагментно
счупване на костите на дясно коляно. Аспирация на кръв и стомашно съдържимо.
Посочените
травматични увреждания, са резултат от действието на твърди тъпи и ръбести
предмети и инерционни сили и могат да бъдат получени при ПТП на 04.09.2018 год.
При тези данни причината за настъпване на смъртта на Е. Е. А. следва да се
отдаде на установената тежка съчетана травма, довела до несъвместими с живота
увреждания на централната нервна система и вътрешните органи.
Съгласно
изготвената химическа експертиза №
545/2018 год. по описа на БНТЛ при ОД на МВР – Русе в кръвната проба и в
пробата от урина, иззети от починалия Е. А. не се установява наличие на етилов
алкохол.
Видно от
заключението на съдебномедицинска
експертиза № 1226/2018 год., Д.С.Б. е получила следните увреждания:
епидурален кръвоизлив в дясно. Многофрагментно двустранно счупване на кръстната
кост. Многофрагментно счупване на лява бедрена кост в близкия край, наложило
метална остеосинтеза. Счупване на малеола на лява голямопищялна кост, наложило
метлана остеосинтеза. Описаните увреждания са резултат от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени
при ПТП на 04.09.2018 год. Установените увреждания на св. Б. следва да се
преценяват по следните медико – биологични признаци: разстройство на здравето
временно опасно за живота. Трайно затрудняване на движенията на двата долни
крайника, за срок повече от тридесет дни.
От съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни № 1227/2018г. се установяват получените от подсъдимия И. телесни
увреждания: счупване на дясна бедрена кост, счупване на лява бедрена кост,
счупване на костите на дясна подбедрица, открито многофрагментно счупване на
костите на лява подбедрица с размачкване на меките тъкани, тотална
периферностволова увреда на левия н. перонеус в областта на колянна става и др.
Установените увреждания на подс. И. следва да се преценяват по медико –
биологични признаци: трайно затрудняване движенията на двата долни крайника за
срок повече от 30 дни. До приключване на ДП подсъдимият е претърпял множество
хоспитализации и хирургични интервенции, за лечение на обгарянията по тялото му
и счупванията на костите на долните му крайници, в резултат на което е бил
ампутирал левият му крак.
Заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 1209/2018г. сочи, че няма пречка да се провеждат следствени
действия с участието на подс.И., но същите следва да бъдат съобразени със
здравословното му състояние. Към момента на изготвяне на заключението – 17.09. 2018
год. подс.И. подлежал на болнично лечение и до приключването му същият не можел
да престоява в места за лишаване от свобода, които не са лечебни заведения.
Към настоящият
момент, видно от материалите от ДП и от приетите в съдебно заседание писмени доказателства-
медицински документи, вследствие на получените увреждания от ПТП, подсъдимият е
претърпял
множество хоспитализации и хирургични интервенции и продължително лечение, в
резултат на което понастоящем е с
ампутирана лява подбедрица и се придвижва с инвалидна количка.
Съгласно
заключението на двете допълнителни автотехнически
експертизи, в състав от петима експерти, се установява, че мястото на
началото на сблъсъка между двата автомобила е било изцяло в дясната лента за
движение по посока към гр. Русе, на разстояние от 1,9 - 2,3 метра наляво от
десния край на платното за движение на път ІІ-21 по посока от гр. Сливо поле
към гр. Русе. Непосредствено преди произшествието л.а. марка „БМВ“, мод. „318d“, с рег. № ***се е движил в
средата на дясната лента по посока към гр. Русе със скорост от 104 км./ч. в
този момент л.а. марка „БМВ“, мод. „320i“ с рег. № *** се е движил по посока към гр. Сливо поле със скорост от 103
км./ч. Към началото на удара този автомобил, управляван от подс. И., е навлязъл
косо в лентата за насрещно движение. При условие, че л.а. марка „БМВ“, мод.
„320i“ с рег. № **** се е движил по
средата на полагащата му се лента, до мястото на удара в лентата за насрещно
движение е изминал странично разстояние около 2,5 метра. При това странично
преместване автомобилът е изминал надлъжно разстояние не по – малко от 63 метра
за време около 2,2 сек. За същото време, с установената скорост от 104 км./ч.
л.а. марка „БМВ“, мод. „318d“, с рег. № ***е изминал разстояние около 63,6 метра. Последният се е
движил по средата на дясната лента по посока към гр. Русе. С оглед на
уврежданията по двата автомобила, експертите приемат, че към началото на
сблъсъка ударните сили са били насочени отдясно наляво и отпред назад за л.а.
марка „БМВ“, мод. „320i“ с
рег. № ***.
Характера на деформациите по предните лонжерони на този автомобил са
доказателство за косото разположение на купето му спрямо надлъжната ос на пътя
към началото на удара. Началният контакт за този автомобил, управляван от подс.
И., с оглед деформациите и последвалото разкъсване, е бил в предната дясна
ъглова част. По отношение на колата, управлявана от Е. А., началният контакт е
бил в зоната на предна лява част. В процеса на осъществяване на пластичните
деформации е започнал процес на разкъсване на елементите от десния лонжерон и
предна дясна колона на купето на л.а. марка „БМВ“, мод. „320i“ с рег. № ***. Ударният импулс предизвикал
интензивна ротация обратна на часовниковата стрелка, при която продължило
разкъсването на купето и автомобилът „БМВ 320i“ се разцепил на две части. При
последния тласък водачът на автомобила – обв. И. паднал върху платното поради
счупване на предния захват на седалката. Отцепилата се задна част на автомобила
се завъртяла изпреварващо с много по–голяма енергия от предната и продължила
ротационното си движение напред.
Опасната зона за
спиране на л.а. марка „БМВ“, мод. „318d“, с рег. № ***с установената скорост от 104 км./ч. е
108,6 метра, а с допустимата скорост от 90 км./ч. тя е 86,6 метра. Опасната
зона за спиране на л.а. марка „БМВ“, мод. „320i“ с рег. № *** с установената скорост от 103 км./ч. е 106,8 метра, а с
допустимата скорост от 90 км./ч. тя е 86,6 метра. Опасността за движението за
водача на л.а. марка „БМВ“, мод. „318d“, с рег. № ***от техническа гледна точка е възникнала в
момента, в който лекият автомобил, управляван от обвиняемия, е започнал да
навлиза в лентата за насрещно движение. Към този момент разстоянието между
двата автомобила е било 126,6 метра. Това разстояние е по–малко от сумата на
опасните зони за спиране на двата автомобила, както за установените скорости на
движение – 215,4 метра, така и за разрешените – 173,2 метра. Съответно за
експертите, когато л.а. марка „БМВ“, мод. „320i“ с рег. № *** е започнал да навлиза в насрещната лента за движение
произшествието е било непредотвратимо, чрез едновременно спиране на двата
автомобила при условие, че автомобилът на подсъдимия е навлязъл в лентата за
насрещно движение, когато се е намирал на около 63 метра преди мястото на
удара. Подс. П.И. е имал техническа възможност да предотврати произшествието,
ако е управлявал автомобила със скорост до 90 км./ч. и то по такъв начин, че да
не навлиза в частта от пътя, предназначена за насрещно движение. Причина за възникване
на произшествието от технически характер е навлизането на марка „БМВ“, мод.
„320i“ с рег. № *** в лентата за
насрещно движение.
Тази фактическа обстановка съдът приема
за доказана, според всички събрани
по делото доказателства. Това са показанията на разпитаните на ДП свидетели:
Б. И., М. Д., Т. К., Я. Ф., Г. И., Г. А.,
Л. Х., Н. С., Б. Т., Д. Ц., Г.И., неделчо Ш., Ш.Х., Ю.А., З.А., Е.А., А.Г., Г.
А., А. В., Е. Д., К. М., Н. Б., Е. И., Д.Б., Б. О., Г. Ф., Р. З., Б. Б., Е. Е..
Това са приложените писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи
за оглед на местопроизшествие и протоколи за оглед на веществени доказателства,
ведно с фотоалбуми към тях. Заключенията по назначените и изготвени по делото:
химическа експертиза, съдебномедицински експертизи, автотехническа експертиза и
двете допълнителни АТЕ, техническа експертиза, аудио експертиза, удостоверение
за наследници, акт за смърт, справки за родствени връзки, протоколи за
доброволно предаване, копие на констативен протокол за ПТП с пострадали,
докладна записка, писма и документи от Районен център 112, АПИ и от ЦСМП –
Русе, талони за медицински изследвания,
писмени доказателства свързани с леките автомобили и правоспособността на
техните водачи, постановления за връщане на лек автомобил, пълномощни,
медицински документи, метерорологична справка, фиш от спешна помощ,
удостоверение за идентичност на имена, справка от АПИ за движението на МПС в
посока Русе-Силистра и в посока Силистра-Русе и други от ДП. Както и от
приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства: акт за раждане на
дете, удостоверения за родствени връзки от НБ „Население“, медицински документи
за здравословното състояние на подсъдимия.
протоколи за
предаване/връщане на веществени доказателства, справки за нарушител от сектор
„ПП“ – Русе, справка на нарушител от региона, удостоверение за идентичност на
лице с различни имена декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, автобиография, справка за съдимост и други.
По делото няма
спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази насока
всички писмени и гласни доказателства и експертни заключения са еднозначни и непротиворечиви.
Времето, мястото и начина на извършване на деянието и авторството на
престъплението са установени по безспорен начин от писмените, гласните
доказателства и заключенията на посочените експертизи, които съдът намира за
последователни, обективни и логични, а експертизите за обосновани и компетентни.
С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата.
С оглед изложеното, се налагат следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по по чл. 343, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 3, б. „Б“, пр. 1 вр.
ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на 04.09.2018 год., на път II-21, км.12+000
Русе-Силистра, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „БМВ“, мод. „320i“ с
рег. № РР 9177 ВК, нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал. 2 изр.
2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ -
при възникналата опасност за движението- невъзможност да изпревари своевременно
и безопасно намиращият се пред него автомобил и да се размине с наближаващият,
насрещно движещ се л.а.
марка „БМВ“, мод. „318d“ с рег. № ****, подсъдимият не
е намалил скоростта и не е спрял, като е допуснал ПТП, удряйки се челно в
последното МПС,
Чл. 21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на
движение на водача на пътните превозни средства е забранено да превишават
следните стойности на скоростта в km/h – категория „В“ извън населено място –
90 км/ч.“– подсъдимият е управлявал л.а. марка „БМВ“, мод. „320i“ с рег. № *** със скорост 103 км/ч.;
чл. 42, ал. 1, т.
2 и ал. 2, т. 2
и 3 от ЗДвП –
Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: …
да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение … и ….
Водач, който изпреварва е длъжен:…2. когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да
не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; и 3.
да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.“ - преди да предприеме изпреварване на намиращият се пред него автомобил подсъдимият не се
е убедил, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, а при
изпреварването, като навлязъл в насрещната лента за движение, не е изпълнил
задълженията си да не създава опасност за превозните средства и не се е убедил,
че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко
време, с което създал опасност и предизвикал ПТП, с последвал челно-страничен
удар с управлявания от Е.А.А., л.а. марка „БМВ“, мод. „318d“ с рег. № ***, като
по непредпазливост причинил: смърт на едно лице – Е.А.А. и средна телесна
повреда на Д.С.Б., изразяваща се в епидурален кръвоизлив вдясно,
многофрагментно двустранно счупване на кръстната кост, многофрагментно счупване
на лява бедрена кост в близкия край, наложило метална остеосинтеза, счупване на
малеола на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза, довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника, за срок повече от тридесет дни.
Лекият автомобил
безспорно е ППС, по смисъла на ЗДВП и съгласно допълнителните разпоредби на
ППЗДвП. Налице е управление на МПС, по смисъла на закона, тъй като автомобилът
е бил в движение и управляван от подсъдимия.
В конкретния
случай, въведените специални норми от ЗДвП –чл. 20, ал. 2 изр.
2 от ЗДвП; чл. 21, ал.1 от ЗДвП; чл. 42, ал. 1, т.
2 и ал. 2, т. 2
и 3 от ЗДвП,
които запълват бланкетната наказателна норма на чл.342 ал.1 от НК, съдържат в
себе си задълженията, които произтичат за водача на автомобила: да управлява
МПС с разрешената за съответния пътен участък скорост; да намали и спре, за да
пропусне насрещно движещия се л.а.; да предприема изпреварване само след като
се убеди, че това може да бъде извършено безопасно и без да застрашава насрещно
движещия се автомобил. Подсъдимият се е движел със скорост 103 км/ч., която е била
превишена за пътя, по който се е движел /при разрешена от 90 км/ч/, предприел е
неразумно изпреварване на движещия се пред него автомобил, поради което е навлязъл
в насрещната лента за движение /по която се е движел л.а. управляван от починалия/,
при което не е намалил скоростта и не е спрял, за да пропусне този л.а.; предприел
е изпреварването без да се уведи, че има достатъчно разстояние и свободен път,
за да го извърши безопасно и за кратко време, с което е създал опасност за
движението и е предизвикал ПТП- удряйки се челно-странично с л..а, управляван от
починалия, въпреки, че е имал достатъчна видимост и възможност да съобрази тези
изисквания на закона.
В
това се състоят допуснатите от подсъдимия нарушение на правилата за движение,
които са в причинна връзка с настъпилите последици за пострадалите – вследствие
удара с лекия автомобил, управляван от починалия, удар достатъчно силен, за да
причини смъртта на Е. А. и средна телесна повреда на св. Д.Б.. Нарушението на
посочените текстове от ЗДвП от страна на подсъдимия са в причинно-следствена
връзка с настъпилите обществено-опасни последици. Нарушението е извършено от
подсъдимия на 04.09.2018г., като най-тежкия съставомерен резултат от
престъплението, което е причиняване на смъртта на А. е настъпил на същия ден,
тъй като тогава той е починал, видно от приложения смъртен акт.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост,
под формата на небрежност. Не е искал и не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици от деянието- смърт на А. и средна телесна повреда
на св.Б., но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди, с оглед
липсата на обективни пречки за това, с оглед своя житейски опит и опит като
водач на МПС и конкретната ситуация на пътя. С оглед младата си възраст / на 19
години към датата на деянието/ и малкия си опит като водач на МПС
/правоспособен водач едва от една година преди датата на деянието/, подсъдимият
е следвало да бъде още по-внимателен и предпазлив управлявайки лекия автомобил
в тъмната част на денонощието.
Не се касае за случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, тъй като не може да се приеме, че деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните
последици. Подсъдимият не е съобразил конкретната обстановка, движил се е с
превишено скорост, предприел е рисково изпреварване, като е навлязъл в
насрещната лента за движение без да може да завърши безопасно изпреварването. По
делото няма доказателства, че за подсъдимият е имало някакви пречки за това,
които да са ограничавали неговата видимост в конкретния пътен участък. Касае се
за напълно предвидима, обичайна, ежедневна ситуация, при която подсъдимият,
който е водач без достатъчно опит, само
е следвало да спази задълженията си по ЗДвП. Като не ги е изпълнил той се е
поставил в ситуация за невъзможност да предотврати ПТП. Така поведението му е в
разрез с правилата за безопасно движение на пътищата и е в пряка причинна
връзка със станалото произшествие. Поради което не са налице материалните
предпоставки за приложение на чл.15 от НК.
С оглед
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено
съответно наказание.
При
индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът
взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда
приложението на чл.58а от НК.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът съобрази: чистото съдебно минало на
подсъдимия; неговата млада възраст – на 19 години към датата а деянието; направените
от него признание и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина; добрите
му характеристични данни; доброто му поведение като водач на МПС до момента,
видно от справката за водач/нарушител; обстоятелството, че допуснатите от него
нарушения на ЗДвП, които са станали причина за настоящето ПТП са в резултат не
на груби и нагли нарушения на движението по пътя, а по-скоро на неправилна
преценка на конкретната ситуация; факта
че и той е получил изключително телесни увреждания от ПТП –обгаряния на тялото,
множество счупвания на кости на долните крайници, които са довели до ампутация
на единия му крак.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете: допуснатите нарушения на четири
отделни разпоредби на ЗДвП, всяко едно от които е достатъчно за съставомерността
на деянието по посочения текст. Настъпилата смърт и телесни повреди на
пострадалата не следва да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства,
тъй като са взети предвид при квалификацията на деянието по ал.4 на чл.343 от НК.
Като съобрази
изложеното, тежестта на извършеното престъпление и личността на извършителя,
съдът индивидуализира наказанието при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, малко над минимума на предвиденото в текста
наказание, а именно в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода /54
месеца/.
Не са налице
предпоставки за приложение на чл.55 от НК, а с оглед на това и на чл.58а ал.4
от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
и никое от посочените по-горе смекчаващи такива не се явява изключително. Съдът
намира, че претърпените от подсъдимия телесни увреждания и настъпилата
инвалидизация, не следва да се отчитат като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като са резултат от причиненото от него самия ПТП, което е
резултат от неговото неразумно шофиране и изпреварване /с оглед показанията на
разпитаните на ДП свидетели подсъдимият е предприемал такива рискови
изпреварвания и на други автомобил преди да се стигне до ПТП/. Същите следва да
бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна
тежест, но не и като изключително такова.
Предвид
изложеното следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и така
определеното от съда наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от
свобода /което представлява 54 месеца лишаване от свобода/, следва да бъде
намалено с 1/3 /т.е. намалено с 18 месеца/, с оглед на което на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание в размер на 36 месеца лишаване от свобода,
което представлява ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При наличието на всички предпоставки на чл.66
от НК и с оглед личността на подсъдимия, за постигане целите на личната и
генерална превенция, не е необходимо това наказание да бъде изтърпяно
ефективно. Касае се за млад човек, понастоящем на 21 години, с влошено
физическо състояние, с един ампутиран крак, предвижващ се с помощта на
инвалидна количка, той е неосъждан, с добри характеристични данни, поради което
е с ниска обществена опасност, а престъплението е непредпазливо такова, което
не налага ефективно изтърпяване на определеното му наказание. Поради което
съдът отлага изтърпяването на наказанието три години лишаване от свобода за
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ ГОДИНИ. Съдът определи максималния предвиден в закона
изпитателен срок, отчитайки тежкия настъпил резултат от престъплението, при което
един мъж- на 24 години, в работоспособна възраст, със семейство и малолетно
дете, е загубил живота си по нелеп начин, а още едно лице- св.Б. е получила
сериозни телесни увреждания.
На основание чл.343 г.,вр. чл.343 ал.4, вр.
ал.3 б.”б.”, вр.чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 ал.2
от НК и като съобрази горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
настъпилия от престъплението смъртен резултат и причинената средна телесна
повреда на едно лице, както и личността на подсъдимия и неговата възрастта, съдът
ЛИШАВА П.И. от право да управлява МПС за
срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С така определените наказания по вид и
размер, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Така
подсъдимият ще продължи да провежда лечение, ще му бъде отнета възможността
да върши нарушения по пътя, с които да
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, като в
същото време той ще има възможност да преосмисли поведението си занапред.
По разноските:
С оглед изхода на делото подсъдимият следва
да заплати направените по делото разноски, а именно: 8 105,17 лева в полза
на ОД МВР-Русе - разноски на досъдебното производство. Пред съда не са
направени разноски, поради което не се дължат такива.
Подсъдимият
следва да заплати на частните обвинители направените от всеки един от тях
разноски, за тези от тях, които са ги претендирали пред съда, а именно:
Частният
обвинител З.И.А. е направила в хода на ДП разноски за представлявалия я адв.С.Д.
*** в размер на 1000 лева, която сума е платена, видно от приложеното в
т.1,л.111 от ДП. Същата е заплатила и сумата от 600 лева за повереникът й адв.Д.
*** за представителство пред РОС, видно от пиложеното на 68 от насотящето дело
договор за правна помощ. Тези суми са заплатени в брой и са претендирани, с
оглед на това подсъдимият следва да заплати на частния обвинетел З.А. сумата в
общ размер на 1600 лева.
Частният
обвинител Д.С.Б. е заплатила в хода на делото сумата от 4000 лева, за представлявалия я повереник
адв.Г.Н. ***, видно от приложеното на л.64 от настоящето дело договор за правна
помощ, която сума е заплатена и претендирана от нея. На ДП не е представен
документ за направени разноски от частния обвинител Б.. С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 4000 лева.
Частният
обвинител А.И.Г. е заплатила в хода на делото
2000 лева за представлявалия я повереник адв.Г.Н. ***, видно от
приложеното на л.65 от настоящето дело договор за правна помощ, която сума е
заплатена и претендирана от нея. На ДП не е представен документ за направени
разноски от частния обвинител Г.. С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 2000 лева.
По
делото няма представени доказателства за направени разноски в хода на ДП или
пред съда от частния обвинител Е.А., поради окето съдът не й присъжда такива.
От
частните обвинители Ш.Х. и Ю. А. не са
направени разноски по делото, нито на ДП, нито в хода на съдебното следствие,
не са претендирани такива, поради което съдът не им присъжда такива.
С
оглед изхода на делото, след влизане
на присъдата в сила, на подсъдимия П.С.И.,
с посочената по-горе самоличност, или на негов представител следва да бъде
ВЪРНАТО вещественото доказателство по делото: л.а. „БМВ“, мод. „320i“ с рег. № *** – намиращ се на съхранение на
охраняем паркинг на Втора РСПБЗН – Русе, ***.
С оглед изхода на делото, след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство по делото: л.а. „БМВ“, мод. „318d“ с рег. № ***-
намиращ се на съхранение на охраняем паркинг на Втора РСПБЗН – Русе, ***, следва
да бъде ВЪРНАТО на неговия собственик- С. С. И., живущ *** или на негов
представител.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: