№ 238
гр. Враца, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420102700 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Г.Л. М. - Н., ЕГН
**********, чрез адв. Р.П., против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с която
са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове, както
следва: с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 20 000 лева,
съставляваща остатъка до сумата от 100 000 лева, след плащане на сумата от
80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния съпруг А. Н. Н.,
настъпила в резултат на ПТП на 16.09.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 14.07.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, и с правно основание чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496,
ал. 1 КЗ за сумата от 4 700,38 лева – представляваща лихва за забава за
периода от 21.03.2019 г. до 13.07.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2018 г., около 10:20 часа. В
******************* е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Астра“ с
***********, управляван от Г. М. М. и мотоциклет „Сузуки Хаябуса“ с рег.
№ ВР 1289 В, управляван от А. Н. Н., който вследствие на произшествието
починал. Сочи се, че с влязла в сила на 27.11.2019 г. Присъда от 11.11.2019 г.
по НОХД № 147/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр. Монтана, Г. М. М. е
1
признат за виновен в това, че на 16.09.2018 г., около 10:20 ч., в гр. Враца,
движейки се по ул. *************, при завой наляво при управление на лек
автомобил „Опел Астра“ с ***********, нарушил чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като не е
пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „Сузуки 1300Р“ с рег. № ВР
1289 В, управляван от А. Н. Н., в резултат на което при условията на
независимо съпричинителство с А. Н. Н., който се движел в нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП със скорост 76,68 км/ч при максимално допустима за участъка
скорост от 40 км/ч, ограничена с пътен знак Б26, по непредпазливост
причинил смъртта на А. Н. Н. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1 НК. Твърди, че в резултат на смъртта на Николов на ищцата –
негова съпруга били причинени непоправими неимуществени вреди,
изразяващи се в морални болки и страдания заради загубата на своя съпруг,
които тя продължава да търпи и към момента. Заявява, че двамата са имали
прекрасен дом и семейство, като след смъртта му ищцата остава завинаги
лишена от любовта, вниманието, присъствието и грижите на своя съпруг, от
неговата морална опора и материална подкрепа. След загубата на своя
спътник в живота, ищцата е психически съкрушена и сломена, защото е
загубила и всички надежди, очаквания и планове за дълъг съвместен живот и
най – вече за реализирането им като родители. Сочи, че към момента на
възникване на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е
застрахована при ответното дружество по застрахователна полица №
BG/02/118001655694/06.06.2018 г., със срок на валидност от 10.06.2018 г. до
09.06.2019 г. С молба вх. № ОК-893994/21.12.2018 г. ищцата поискала от
ответното застрахователно дружество да й бъде изплатено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, а с писмо изх. № НЩ-0265/14.01.2019 г.
застрахователят изискал представянето на редица документи, с част от които
увреденото лице няма как да се снабди в хода на провежданото разследване
по ДП № 1187/2018 г., а други – не били изготвени. Навежда твърдение, че с
влязло в законна сила на 10.05.2021 г. Решение № 260043/01.04.2021 г. по т. д.
№ 73/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, ТО, ЗД „Бул Инс“ АД е
осъдено да заплати на Г.Л. М. - Н. по предявен от нея частичен осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 80 000 лева, като част от
сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния съпруг А. Н.
Н., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 16.09.2018 г., ведно със
2
законната лихва от 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъдената сума е получена от ищцата. С цитираното съдебно решение е
прието, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е
в размер на 200 000 лева, като същото е редуцирано с ½ предвид установеното
с присъдата на наказателния съд съпричиняване в размер на 50%. Претендира
се изплащане на остатъка от 20 000 лева до пълния размер на обезщетението
от 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 14.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както
и 4 700,38 лева – представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 21.03.2019 г. до 13.07.2021 г. Претендира се и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ЗД „Бул Инс“
АД, чрез адв. М.Г., с който предявените искове се признават за основателни
по реда на чл. 237 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от ищцата, както и заявява, че при наличие на
признание на исковете ответното дружество не дължи заплащане на разноски
по делото. Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по
делото, намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 237 ГПК
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
че то се основава на признанието на иска. В случая са налице всички
процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК:
В писмения отговор ответното застрахователно дружество е признало
изцяло исковете по основание и размер. Видно от представеното
пълномощно, адв. Г. разполага с правомощия да извършва действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 22.10.2021 г.,
ищцата чрез своя процесуален представител адв. Р.П. е заявила искане да
бъде постановено решение при признание на иска.
Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът следва да се произнесе
3
съобразно направеното признание, без да е необходимо да излага мотиви по
съществото на спора.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено решение при признание на иска, с което предявените от Г.Л. М. -
Н., ЕГН **********, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 20 000 лева и с правно
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ за сумата от 4 700,38 лева да
бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба – 14.07.2021 г. до окончателно изплащане
на вземането.
По разноските:
Възражението на ответника, че разноските следва да бъдат понесени от
ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, е неоснователно. Чл. 78, ал. 2 ГПК
изисква наличието на две кумулативни предпоставки – с поведението си
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Още
с отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е
направил изявление, че признава подадената искова молба, поради което
съдът намира, че е налице втората визирана в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка.
Наличието на първата посочена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка е
свързано с преценка поведението на ответника – дали е дал повод за
завеждане на делото. Преценката за това е винаги конкретна с оглед фактите
по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество
/в този смисъл Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013
г., IV г. о./.
Съдът намира, че бездействието на ответното дружество и неплащането
на остатъка след осъждането му с влязло в сила съдебно решение, макар и за
част от сумата, представлява поведение, даващо повод за образуване на
делото. С Решение № 260043/01.04.2021 г. по т. д. № 73/2020 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Враца ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на ищцата
сумата от 80 000 лева като част от сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг А. Н. Н.,
загинал при ПТП на 16.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
22.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Решението по частичния иск е
влязло в законна сила на 10.05.2021 г. Считано от тази дата, ответното
4
дружество е било наясно, че доколкото решението има сила на пресъдено
нещо за цялата сума, т. е. за 100 000 лева, именно тази сума е била дължима
на ищцата, въпреки че осъдителният диспозитив е за по – малка сума.
Ответното дружество е разполагало с банковата сметка на ищцата още от
образуването на т. д. № 73/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, тъй
като в исковата молба е посочена банкова сметка. В исковата молба, по която
е образувано настоящото производство, също се съдържа банковата сметка на
ищцата. И въпреки признанието на иска, заявено от ответното дружество, към
момента на приключване на устните състезания плащане не е постъпило.
Както признава ищцата, след влизане в сила на решението по т. д. № 73/2020
г. по описа на ВОС ответното дружество е изплатило само сумата, за която е
осъдено, а именно 80 000 лева. Това поведение навежда на извод, че
ответното дружество не е имало намерение да изпълни задължението си в
цялост и именно това е дало повод на ищцата да депозира исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото производство за заплащане на
остатъка до пълния размер от 100 000 лева.
Ето защо съдът намира, че с поведението си ответното дружество е дало
повод за образуване на делото и въпреки признанието на исковете, следва да
бъде осъдено да понесе сторените от ищцата разноски.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от
09.07.2021 г., ищцата е заплатила на адв. П. възнаграждение в размер на 1 300
лева, платено в брой, за което договорът служи като разписка.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата. Изчислено съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението по
двата кумулативно обективно съединени иска е в размер на 1 271,01 лева.
Платеният от ищцата адвокатски хонорар в размер на 1 300 лева е в близост
до този минимум и го превишава с по – малко от 30 лева, поради което
същият не се явява прекомерен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата разноски в размер на 1 300 лева.
Тъй като ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
5
власт по сметка на Районен съд – гр. Враца сумата от 988,02 лева,
представляваща държавна такса по двата кумулативно предявени иска.
При горните съображения и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2, представлявано от
изпълнителните директори С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Л. М. - Н., ЕГН
**********, с адрес: ***********, следните суми: на основание чл. 432, ал. 1
КЗ сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща остатъка до
пълния размер от 100 000 лева след присъждане с влязло в сила съдебно
решение по частичен иск на сумата в размер на 80 000 лева, съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на нейния съпруг А. Н. Н., настъпила в резултат на ПТП на
16.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 14.07.2021 г. до окончателното й погасяване, на основание чл. 497, ал.
1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ сумата от 4 700,38 лева /четири хиляди и
седемстотин лева и тридесет и осем стотинки/ - лихва за забава върху
главницата за периода от 21.03.2019 г. до 13.07.2021 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 300 лева /хиляда и триста лева/ - разноски в
производството за платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, ет. 2, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.
К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр. Враца държавна такса в размер на 988,02 лева /деветстотин
осемдесет и осем лева и две стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6