Р Е Ш Е Н И Е №
2298
гр. Пловдив, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8225 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен
от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, с ЕИК:*********,гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87 против А.В.Д., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 160,15лв., представляваща изплатеното от ЗД“ БУЛ
ИНС“ АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на
15,00лв. поради неправоспособност на причинителя на вредата, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че
на *** в гр.П. са нанесени щети
на стълб на улично осветление и ограда на завод *** от МПС *** с рег. № ***, собственост
на К.Х.А., управлявано от А.В.Д. без правоспособност. За произшествието е
съставен Протокол за ПТП № ***., съгласно който виновен за настъпването му е
ответникът. Установено е, че ответникът, управлявайки неправоспособен лекия автомобил
е предизвикал ПТП, от което са настъпили материални щети. Към датата на произшествието, управляваният
от ответника лек автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ищцовото дружество с № *** със срок на действие от 13.05.2016 г. до 12.05.2017
г. Застрахователят е образувал преписка за щета № ***, в която са събрани доказателства за наличие на
предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е определен неговия размер.
Нанесените щети на стълб на улично осветление и ограда на завод „***“ АД са констатирани с Протокол за оглед на щета №***,
както следва: бетонна ограда 250см/70 см с дебелина 10см; метална ограда над
бетонната 250см/170см,изискваща ремонт –изправяне на двете хоризонтални греди с
размери 250см/8см. Обща
стойност на материали и ремонтни дейности на стойност 145,15 лв., от които
сумата от 25,80лв – бетон; сумата от 34,85- кофраж; сумата от 28,50лв- швелер;
сумата от 6,00лв –
арматура; сумата от 50,00лв – ремонт. Съставен е и ликвидационен акт по щета № *** от застрахователя с общ размер на обезщетението –
145,15 лв.
Сочи се, че на 24.01.2017 г., с платежно нареждане,
застрахователят е заплатил на увреденото лице „***“ АД сумата от 145,14 лв. –
обезщетение по щета № ***.
На основание изложените съображения ищецът претендира
общо сумата от 160,15лв., представляваща изплатеното от ЗД“ БУЛ ИНС“ АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00лв и моли
съдът да уважи предявения иск. Претендират се разноски в настоящото исково
производство.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ***А.Б.-***, назначена като особен представител на ответника А.В.Д.
в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК, който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че не става ясно по какъв начин е опредена щетата на пострадалото
предприятие.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В протокола за
ПТП от 18.10.2016 г., приет като доказателство по делото е
отразено, че на *** при движение в гр. П., ответникът е
управлявал, без правоспособност, лек автомобил – МПС ***,собственост на К.Х.А.,
вследствие на което, при движение с
несъобразена скорост с пътните условия е загубил контрол над МПС и се е ударил
в стълб на уличното осветление и ограда на завод „***“, от което настъпва ПТП. Протоколът е подписан от актосъставителя и от
двата участници – ответникът и представител на *** АД. Доколкото документът е подписан от страната без
възражения, той има материална доказателствена сила и по отношение механизма на
настъпване на инцидента и причинно следствената връзка между него и щетите, тъй
като така отразява неблагоприятни за страната обстоятелства, /въпреки че в тази
част самият протокол е частен свидетелстващ документ/. На ответника е съставен
АУАН. Отразени са следните материални щети – 1 бр. стълб на
улично осветление и 3 м. ограда на завод „***“
В протокола за ПТП е отразено, че
към датата на ПТП за автомобила има валидна застраховка ГО в ищцовото дружество
със срок на покритие – 13.05.2016 г. -12.05.2017 г., като не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение от страна на особения представител. Същото се установява и от
приетата по делото справка от Гаранционен фонд.
На уведомление за щета от 18.10.2016
г. с вх. № *** по описа на ищцовото дружество от представител на застрахован
обект „***“ АД е образувана щета № ***. Посочено е, че поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия водачът губи контрол над МПС и се удря в
стълб и ограда на завод „***“ АД ***, като вследствие на ПТП-то са причинени
следните щети – съборена три метра ограда – долно бетонно пано, горна метална
решета и огънат носещ колонен стълб. Претендира се обезщетение в размер от 500
лв. На същата дата е депозирана от *** АД и писмена застрахователна претенция.
На 19.10.2016 г. е подписан протокол за оглед на щета № *** в присъствието
на застрахования и вещо лице, като е описано събитието и щетите, изразяващи се в необходимост от
подмяна на бетонна ограда – 250/70 см. и дебелина 10 см. и ремонт на метална
ограда над бетонната 250/170 см. и изправяне на двете хоризонтални греди с
размери 250/8 см. Към протокола е представена калкулация на необходимите
средства и труд за отстраняване на щетите в размер общо от 145,15 лв.
На 21.10.2016 г. от ищцовото
дружество е издаден ликвидационен акт за изплащане на застрахователно
обезщетение въз основа на съществуващото застрахователно правоотношение по
сключена застраховка ГО, описана в протокола за ПТП. Определено е застрахователно обезщетение в
размер от 145,15 лв. За удостоверяване на правото на собственост на оградата от
страна на увреденото лице е представен нотариален акт от 30.07.2001 г.
Представена е и банкова сметка ***.
На 24.01.2017 г. ищцовото дружество е заплатило на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер от 145,15 лв.
На 25.04.2017 г. на ответника е изпратена по пощата от ищеца регресна
покана за възстановяване на платената в полза на застрахованото лице сума, като
същата е върната, като непотърсена. С поканата е даден на ищеца петдневен срок
за изпълнение, като липсват доказателства за погасяване на претендираната сума
от ответника в указания срок. Претендира се сума в общ размер от 170,15 лв.
Ответникът не твърди и не представя доказателства към датата на настъпване
на ПТП-то да е притежавал правоспособност за управление на съответната
категория МПС, като от постъпилата справка от сектор Пътна полиция гр. Пловдив
се установява, че няма данни на ответника да е било издавано СУМПС. В справката е отразено, че за ПТП-то от
18.10.2016 г. е издадено и наказателно постановление от 28.10.2016 г., като
след тази дата са извършени още множество нарушения на ЗДвП.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. И. Т., се установява, че същият е главен
счетоводител във *** АД, като на датата на ПТП-то му се обадили и той отишъл,
но не е бил очевидец на инцидента. Видял, че кола се е ударила в ръба на
оградата и едно платно е било отнесено. Имало и полиция, като той се подписал
като представител на дружеството. Щетите, които той видял били по оградата и
стълба, като било изплатено обезщетение за оградата и след заплащане на сумата
от около 150 лв. си оправили оградата.
От приетото по делото заключение на съдебно автотехническата експертиза,
което съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено, пълно и обективно и
неоспорено от страните, се установява наличието на причинно – следствена връзка
между механизма на ПТП, описан в Протокола за ПТП и щетите върху оградата. Вещото лице установява, че общата стойност за
труд и материали, необходими за възстановяване на оградата по пазарни цени
възлиза на 153,44 лв.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на
ищеца е да докаже, че в резултат от противоправното поведение на ответника е
реализирано ПТП, че за управлявания
от ответника автомобил е налице договор за
застраховка Гражданска отговорност, застраховател по който е ищецът; че ищецът
е заплатил обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна
връзка със събитието; че ответникът е управлявал застрахованото МПС без
свидетелство за управление.
Съгласно чл. 500, ал. 2 КЗ Застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление
на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Застраховател по смисъла на тази разпоредба е
застрахователното дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, управлявано от лице, което не е притежавало свидетелство
за управление. За
разлика от общата норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил
застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му
срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500, ал. 2 КЗ има специален характер.
То възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е
предвидено само при един вид застраховане - застраховката срещу гражданска
отговорност. В този случай регресното право е средство за наказание на виновния
причинител и той понася реално своята гражданска отговорност, когато щетите са
причинени от него, каот водач на МПС, който не е притежавал
свидетелство за управление. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение
на третото лице е законът, а не застрахователният договор.
От изложеното в протокола за ПТП и събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на на ***
при движение в ***, ответникът е управлявал, без правоспособност, лек автомобил
– МПС *** с рег. №***,собственост на К.Х.А., вследствие на което, при
движение с несъобразена скорост с
пътните условия е загубил контрол над МПС и се е ударил в стълб на уличното
осветление и ограда на завод „***“, от което настъпва ПТП. По този начин
ответникът е предизвикал ПТП, от което са настъпили материални щети. За
настъпилото ПТП е съставен протокол, който както беше посочено по – горе се
ползва с материална доказателствена сила относно неизгодните за ответника
факти, с оглед на обстоятелството, че е подписан от него без възражения. Налице
е противоправно поведение, като на ответника е съставен АУАН, впоследствие
Наказателно постановление и презумпцията за вина не е оборена.
Ответникът не твърди и не
установява, че
към датата на произшествието е бил правоспособен водач, респ., че е управлявал
моторното превозно средство със свидетелство за управление, като това е в
неговата доказателствена тежест, тъй като е твърдение за положителен факт.
Напротив, обратното следва от подписания протокол за ПТП, както и от справката от сектор ПП КАТ към ОД на МВР Пловдив. Правоспособността
на водача се удостоверява с надлежно издадено свидетелство за управление,
поради и което отбелязаното в протокола – „неправоспособен водач“, обосновава и
липсата на такова свидетелство. В този
смисъл е и Определение №
594 от 28.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 954/2012 г., II т. о., ТК, в което е прието, че в разпоредбата на
чл. 274, ал. 2 КЗ законодателят е уредил изрично правото на регрес на
застрахователя срещу делинквента и една от хипотезите е когато водачът е
управлявал превозното средство без свидетелство за управление. Законът има
предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с издадено по
съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС и не е достатъчно само
да е изкарал курс за водач и положил изпит, което е само едно от условията, за
да му бъде издадено свидетелството за управление. С оглед отразеното в протокола, че ответникът е
неправоспособен може да се направи извод, че същият не е представил пред
полицейските органи документ, удостоверяващ тази правоспособност, а именно:
свидетелство за управление. Не се излагат твърдения от страна на ответника, че
е разполагал с такъв документ към датата на ПТП-то, нито се представя такъв.
От приетите по делото протокол за ПТП и съдебно автотехническа експертиза
се установява наличието на причинно следствена връзка между ПТП-то и щетите,
както и размера на същите, които с оглед
на диспозитивното начало съдът счита за доказани до претендирания размер.
С оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция се явява основателна
до размера на сумата от 160,15 лв.- стойност на заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски.
Доколкото се уважава главница за лихвоносно вземане, то следва да се уважи
и искането за присъждане на законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК
(л.31) и в съответствие с представените доказателства за заплащането на сумите,
както следва: 50 лв. – държавна такса, 100 лв.- депозит за експертиза, 10 лв. – депозит за
свидетел и 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС или общо разноски в размер от 520 лв. В списъка с разноски не е отразена претенция
за възнаграждение за особения представител, поради и което съдът приема, че
същото не се претендира като разноски по делото и с оглед диспозитивното начало
не следва да се присъжда.
С оглед
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН: ********** ***“ АД, с ЕИК:*********,гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ №87 сумата от 160,15лв. - главница,
представляваща изплатеното от ЗД“ БУЛ ИНС“ АД застрахователно обезщетение в размер от 145,15 и ликвидационни разноски в размер на 15,00лв.,
поради неправоспособност на причинителя на вредата, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 520
лв. – разноски, включващи платено адвокатско възнаграждение, депозити за експертиза, депозит за свидетел и
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Присъдените суми да се преведат по следната банковата сметка: IBAN: ***, BIC: ***, ***.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ