Решение по дело №5304/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1646
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 30 октомври 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20215330205304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1646
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330205304 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 2537168,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д.И.Г., ЕГН: ********** на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. Претендира
направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не
се явява. Не се явява и процесуалния му представител, редовно призован.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение за скорост,
извършено на 29.12.2018 год. в 09:33 часа в гр.Пловдив, бул.“Санкт
Петербург“ срещу №1 в посока бул.“Менделеев“ с МПС - товарен автомобил
„ИСУЗУ ТФС 85”, рег. № *****, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта /ATCC/ TFR1-M № 546, като
при въведено ограничение на скоростта в населеното място от 50 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост
от 77 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч. Установено
било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „****“ ООД и
управител на дружеството - жалбоподателя М.С.М., който не се възползвал от
правото по чл.189, ал.5 от ЗДП и не подал декларация за лицето, което
управлявало процесното МПС на въпросната дата и място. ЕФ бил издаден
срещу Младенов за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
Списък с намерени фишове, снимков материал, Справка за промяна на
регистрация и собственици на превозното средство, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M, Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, снимка на разположение на АТСС. Съдът
кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва
да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
След анализ на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира, че е
налице състава на административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като на посочените в ЕФ дата и място при управление на товарен автомобил
„ИСУЗУ ТФС 85”, рег. № ***** жалбоподателят е нарушил въведеното в
2
населено място ограничение на скоростта от 50 км/ч, като при установена с
АТСС ТFR1-М №546 скорост е превишил разрешената такава с 27 км/ч. По
този начин с поведението си Младенов е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности
на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория В за
населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по
автомагистрала – 140 км/ч и скоростен път – 120 км/ч.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя
М.С.М.. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда,
че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл.189, ал. 5 от
ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1
от ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва
да посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се
установява, че процесното МПС се води на името на „****“ ООД. Също така
и в чл.188, ал.2 от ЗДвП изрично е посочено, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил. По делото няма ангажирани доказателства относно това
въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата,
поради което и правилно е определен субекта на
административнонаказателната отговорност, а именно законния представител
на дружеството.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма
и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189
ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
3
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение TFR1-M № 546, за което е доказано, че отговаря на
установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. За
използваното АТСС е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 с валидност до 24.02.2020г., съгласно отбелязаното в
него, т. е. към датата на извършване на нарушението - 29.12.2018 г., срокът на
валидност на одобрения тип конкретно АТСС TFR1-M № 546 не е бил
изтекъл. Наред с това съгласно представения по делото Протокол за
лабораторна проверка № 3-33-18 от 08.03.2018г., процесната мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M е
преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на
измерване, която е дала заключение, че АТСС съответства на одобрения тип.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 80 км/ч. В горепосоченият Протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост - 80 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 77 км/ч, която скорост е указаната в електронния
фиш.
Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от съдържащият се в преписката Протокол за използване
на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият
по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Изпълнено
е и условието на ал.3 на чл.10 от Наредбата за снимка на разположение на
използваното АТСС, приложена в административната преписка.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
4
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
2537168, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д.И.Г., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъществената по делото
юрисконсултска защита.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5