Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 28.04.2021г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На деветнадесети
април година две хиляди двадесет
и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2787 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
ищцовото дружество „Г. фонд“, представлявано от изпълнителния директор Б. М.,
чрез пълномощника си юрисконсулт Т. Миленова, заявява, че Г. фонд, на основание
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане (отм.), сега
557, ал. 1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане е изплатило по
щета № *** г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 012,57 лв. за
увредения при ПТП, настъпило на 16.09.2015г. в с. Ветрен, л.а „***" с ДКН ***,
собственост на И.В.Т..
Виновен за
катастрофата бил ответникът П.К.К., който управлявал л. а. „***" с ДКН ***.
При движение в с. В., на необозначено кръстовището между ул. „Е." и ул. „С.",
не е пропуснал дясно стоящия за него л.а „***", с ДКН ***, ударил го и
така причинил процесното ПТП.
В нарушение на чл.
249, във вр . с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461, във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът
е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност".
Поканили ответника да
възстанови изплатеното от Г. фонд, но и до днес лицето не е погасило
задължението си.
Молят съда на
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.)
сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да осъди П.К.К., да заплати на Г. фонд исковата сума
от 1 012,57 лв. (хиляда и дванадесет лева и 57 ст.), представляваща изплатеното
от Г. фонд по щета № *** г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, по следната
банкова сметка: ***: IBAN: ***, ВIС:
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
От протокол за ПТП № от г.
се установява, че на 16.09.2015 г. в село В. ответникът по делото П.К.К., като
водач на лек автомобил „***“ с ДКН ***, при движение в село В. на кръстовище на
равнозначни пътища между улица „Е.“ и „С.“,
не е пропуснал намиращия се от дясната му страна участник с л.а. „***“,
с ДКН ***, управляван от И.В.Т., удря го и причинява ПТП. /лист 3 от делото/.
По делото е представено писмо от
Областна дирекция на МВР – С., Районно управление „Полиция“ – К. от 05.02.2016
г., от което се установява, че във връзка с ПТП, настъпило на 16.09.2015., са съставените
2 бр. актове за установяване на административни нарушения на П.К. и са издадени:
наказателно постановление № г., връчено на 29.11.2015 г., на осн. чл. 315, ал.
1, т. 1 от КЗ, необжалвано и влязло в сила на 07.12.2015 г. и наказателно
постановление № г., на основание чл. 48 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от Глава седма „АНО“ от ЗДвП,
връчено на 05.12.2015 г., необжалвано и влязло в сила на 15.12.2015 г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор
ответника.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по
спора.
С протоколно
определение от 19.04.2021 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника П.К.К..
Съгласно чл. 239, ал.
2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представили писмен отговор. Ответникът е редовно призовани
за съдебното заседание на 19.04.2021 г., не изпраща процесуален представител, и
не е направил искане делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.
От разпореждането на
съда от 22.01.2021 г. /лист 33 от делото/ и приложените към делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това, исковете
се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Представените с исковата молба писмени
доказателства Протокол за ПТП от г.; Справка от базата данни на ИЦ
към Г. фонд от г.; Писмо г. от Г. фонд до МВР, РУ – К.; Уведомление за
имуществени вреди от г.; Доклад по щета за имуществени вреди № г.; Заключителна
техническа експертиза щета № *** г.;
Техническа експертиза по щета № *** г.; снимки – 4 стр.; Свидетелство за
регистрация Част I №; Покана за плащане ПДП изх. №;
преводно нареждане за кредитен превод относно обезщетени по щ. в размер на
1 012,57 лева от 04.04.2016 г. не са оспорени от ответника.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, като предявеният иск бъде уважен изцяло.
По отношение на
претендираните от страната разноски, съдът възприема следното :
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 50 лева, представляващи платена държавна такса.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Г.
фонд”***, представляван от изпълнителния директор Б.М. и С.С., със съдебен адрес ***М., сумата от 1 012,57 лева, представляваща изплатено обезщетение за
имуществени вреди на увреденото лице И.В.Т. по щета № *** г. ведно със
законната лихва, считано от 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
П.К.К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „Г. фонд”***, представляван от изпълнителния директор Б.М. и С.С., със съдебен адрес ***М., сумата от 50,00 лева представляваща направени
по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: