Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ ІІІ- 32 16.04.2019 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 328 по описа за
2019 година ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
2496/03.12.2018 год. по гр.д.№ 7681/2016 год. по описа на Бургаския районен съд
е отхвърлен предявения от Д.Т.З., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция:
гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №126, против „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас , ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, сграда
„Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от инж.Ганчо Тенев, иск за
приемане на установено в отношенията между страните, че констативен протокол №
49 от 30.09.2014 год., приложен по гр.д.№ 2135/2015 год. по описа на РС –
Бургас е неистински документ с невярно съдържание. Осъден е Д.Т.З., ЕГН **********,
с адрес за кореспонденция: гр.Бургас, бул. “Стефан Стамболов“ №126, да заплати
на „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
“Ген.Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, ет.4,
представлявано от инж.Ганчо Тенев сумата от 300 лв. представляваща направени по
делото разноски.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба вх.№1876/15.01.2019 год. по описа на Бургаския районен
съд, подадена от Д.Т.З., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Радостин
Пенев. Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Изложени са подробни съображения относно твърдения на въззивника за
необоснованост на решаващите изводи на районния съд. Твърди се, че са налице
предпоставки за уважаване на предявения иск. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение, за решаване на спора по същество с уважаване на иска и
присъждане на съдебните разноски.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба /допълнение/ вх.№ 1898/16.01.2019 год. по описа на
Бургаския районен съд, подадена от Д.Т.З., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. Радостин Пенев. Във въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение, за решаване на спора по същество с уважаване на
иска и присъждане на съдебните разноски. С въззивната жалба е представено
заверено копие от свидетелство за проверка № 258/1309.2017 год. на
„Акваконтролгруп“ ООД - Пловдив. Направено е искане за приемането на
свидетелството като доказателство по делото. Твърди се, че въззивникът е узнал
за него в деня преди представянето му пред съда.
В дадения срок е
постъпил отговор по първоначалната въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД-Бургас, чрез процесуален представител ю.к. Д.Златева. Изложени
са подробни съображения за неоснователност на възраженията на въззивника, за
правилност на изводите на съда и на обжалваното решение. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Въззивният съд на
осн. чл.267 от ГПК извърши проверка за допустимост на подадените въззивни жалби
и констатира, че жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване,
поради което са допустими.
Поради настъпилата
преклузия, с мотивирано определение въззивният съд е оставил без уважение
искането на въззивника за приемане на писменото доказателство представено с
втората въззивна жалба.
В проведеното
открито съдебно заседание страните поддържат изразените становища.
Бургаският районен
съд е сезиран да се произнесе по иска с правно основание чл.124, ал.4,
изречение първо от ГПК, предявен от Д.Т.З., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №126, против „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас , ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, сграда „Метални панели и конструкции“,
ет.4, представлявано от инж.Ганчо Тенев, за приемане на установено в
отношенията между страните, че констативен протокол № 49 от 30.09.2014 год.,
приложен по гр.д.№ 2135/2015 год. по описа на РС – Бургас е неистински документ,
с невярно съдържание.
Ищецът мотивира
правния си интерес с обстоятелства изложени в исковата молба и уточняващи молби,
а именно: Ищецът е подписал съставен от служител на ответното дружество констативен
протокол № 49 от 30.09.2014 год., в качеството си на назначен по трудов договор
„п.-о.“ в обект на дружеството „Хотелски комплекс Черноморец-БС“, ЕАД, ЕИК
*********. Протоколът бил представен по гр.д.№ 2135/2015 год. на БРС и въз
основа на него „Хотелски комплекс Черноморец-БС“, ЕАД било осъдено да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Бургас сума за потребена вода. След
запознаване с протокола приложен по делото, настоящият ищец констатирал, че не
е подписвал протокола с отразеното в него съдържание, и че той е с невярно
съдържание тъй като : - са дописани текстове на абонатен номер, както и номер
на водомер и показание, - са нанесени несъществуващи факти и обстоятелства,
включително и формулировка, че измервателният уред е манипулиран и, че е
скъсана пломбата на водомера. Твърди също, че протоколът е с невярно
съдържание, тъй като никой не е измервал диаметъра на водомера. Ищецът твърди,
че е бил заплашен от страна на дружеството работодател - „Хотелски комплекс
Черноморец-БС“ ЕАД, че ще бъде подведен под съдебна отговорност защото е подписал
протокол с невярно съдържание, поради което счита, че за него съществува правен
интерес да установи в отделно исково производство, че подписаният от него
протокол е неистински , тъй като е с невярно съдържание. Ищецът поддържа
предявения иск, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на съдебните
разноски.
В дадения срок е
постъпил отговор на исковата молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-
Бургас, в който са изложени подробни съображения за недопустимост на иска,
евентуално – за неговата неоснователност. Направено е искане за прекратяване на
производството по делото, евентуално – за отхвърляне на иска и за присъждане на
съдебните разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,
ангажирани са доказателства.
С протоколно
определение № 4542 от 07.07.2017 год. по гр.д.№7681/2016 год. по описа на
Бургаския районен съд, районният съд е прекратил производството по делото
поради недопустимост на предявения иск. С определение №ІІ-180/29.01.2018 год.
по ч.гр.д.№1531/2017 год. по описа на Бургаския окръжен съд, частната жалба
срещу прекратителното определение на Бургаския районен съд е оставена без
уважение – т.е. окръжният съд също е приел недопустимост на предявения иск. С
определение №168/20.04.2018 год. по ч.гр.д.№1084/2018 год. по описа на ІІІ г.о.
на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Въззивното определение е отменено и
делото е върнато на РС-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
Разпоредбата на чл.269
от ГПК сочи, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на
обжалваното решение. В този смисъл становището на настоящия съдебен състав,
което е изложено при разрешаване и на други правни спорове с аналогичен предмет
/опр. по ч.гр.д.№1187/2017 год. на БОС, недопуснато до касационно обжалване по
т.д.№2502/2017 год. на ВКС и др./ е, че предявеният иск е недопустим поради
липса на правен интерес за ищеца от водене на процеса, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.първо от Гражданския процесуален
кодекс може да се предяви иск за установяване на истинността или неистинността
на един документ. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка, която следва да е налице за ищеца към момента на предявяване
на иска, като при липсата на правен интерес искът – съответно – съдебното
производство са недопустими. Както е разяснено в мотивите на Тълкувателно
решение № 5 от 14.11.2012 год. по тълк. д. № 5/2012 год., ОСГТК на ВКС в
гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и
верен, съответно неистински - неавтентичен или неверен документ. Критерий за
автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ
материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като
издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и
удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи. Неверен е
свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо
положение. Представеният с исковата молба документ - констативен протокол № 49
от 30.09.2014 год. е частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, а следва да се преценява съобразно останалите събрани доказателства в процеса, в който ще бъде
представен. В горния смисъл са Решение № 375 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1347/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева , Определение
№ 604 от 30.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 348/2015 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Татяна Върбанова и др. В случая е налице твърдение за невярност на
частен свидетелстващ документ. В правната теория – ПК, ПП и АСП по ГПК – ИК
“Труд и право“ - 2017 год. стр.338 и сл., и в съдебна практика Решение № 173 от
27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева и др., се приема, че оспорването на истинността на документите по
чл.193 от ГПК по отношение на тяхната вярност
/съотношението на документа и удостовереното с него/ – респ. по чл.124 ,
ал.1 , изр.1 от ГПК, може да има за предмет оспорване на верността единствено
на официалните свидетелстващи документи, на които законът придава
доказателствена сила съгласно чл. 179 , ал.1 от ГПК /обвързваща съда да приеме,
че удостоверените от длъжностното лице факти са се осъществили именно така,
както е посочено в документа/, но не и на частните документи, чиято
доказателствена сила съгласно чл.180 от ГПК е само формална. Отделно от това
правната теория приема още, че когато обективираното в подписан частен документ
изявление действително принадлежи на подписалото го лице, но изявлението не е
вярно, защото не съответства на обективната действителност, такъв документ не е
неистински по смисъла на чл.193 от ГПК – респ. по смисъла на чл.124, ал.4, изр.
първо от ГПК, а е налице документ с невярно съдържание по смисъла на чл. 164,
ал.1, т.6 от ГПК. Точно защото документът с невярно съдържание не е неистински
документ, при решаване на правния спор във връзка с който е представен
документа, съдът не го изключва от доказателства по делото, а го обсъжда и
преценява с оглед на всички данни и доказателства.
По настоящото дело
обаче е налице пречка за прилагане на последиците от направените по-горе от
настоящия съд изводи за недопустимост на предявения иск, тъй като съгласно
въведения в чл.294, ал.1 от ГПК, вр. чл.278, ал.4 от ГПК принцип за спазване на
инстанционна дисциплина, указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на
закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. Ето защо, предвид
приетото с отменителното определение на ВКС по делото, както районният съд като
първа инстанция, така и въззивният съд като втора инстанция по същество, са
обвързани да приемат, че предявеният иск е допустим и следва да го разгледат по
същество.
По делото е
представен в копие и в оригинал /л.129/ констативен протокол № 49/30.09.2014
год. на „ВиК“ ЕАД - Бургас, в който ръкописно с химикал е отразено, че на
същата дата Б. Д. Д. – „експерт – продажби“ във „ВиК“ ЕАД - Бургас, в
присъствието на свидетеля И.К.М. на длъжност „р. з.-П.“, във „ВиК“ ЕАД - Бургас
е извършена проверка на „Хотелски комплекс Черноморец“ в гр.Приморско,
ул.“Съединение“№2, като при проверката е установено следното: „Манипулиран
измервателен уред, видими следи от водопроводен ключ по фланците на водомера,
скъсана пломба на водомера №1356925 диаметър 80 мм. Показание 1147 куб.м. В
горния десен ъгъл на протокола с молив е изписано ръкописно „АБ № 211465“. Срещу
съставител ръкописно с химикал е изписано името на Б. Д. Д. и е положен подпис.
Срещу потребител ръкописно с химикал е изписано името на Д. Т.З.- ***** на
обекта и е положен подпис. Срещу свидетел ръкописно с химикал е изписано името
на И.К.М. и е положен подпис.
Не се спори по делото,
че ищецът е работил на трудов договор на длъжност ***** на обекта отразен в
констативния протокол. Не се спори, че на посочената в протокола дата ищецът е
присъствал при извършване на проверка на водомера на обекта от посочените в
протокола служители на „ВиК“ЕАД-Бургас, както и, че водомерът е бил монтиран
във водомерната шахта разположена на територията на обекта „Хотелски комплекс
Черноморец“ гр.Приморско, ул.“Съединение“, №2. Не се оспорва от ищеца, че
положените подписи, включително от него, са на лицата посочени в протокола като
техни автори, т.е. не се оспорва автентичността на документа. Оспорват се констатациите
от проверката, като се твърди, че те са дописани след като ищецът е положил
подпис, а също, че е дописано „АБ № 211465“ в горния десен ъгъл на протокола,
което според ищеца го прави неистински.
Видно от
представените копия от съдебни решения, между „ВиК“ЕАД-Бургас в качеството на
доставчик на ВиК услуги и ищец и „Хотелски комплекс Черноморец БС“ ЕАД в
качеството му на абонат на ВиК услуги и ответник е проведено съдебно
производство по гр.д.№2135/2015 год. по описа на БРС, което е завършило в
влязло в сила решение, с което са установени задължения на дружеството-абонат
за неплатени ВиК услуги, но в това производство процесният протокол не е
коментиран като предмет на проверка от страна на съда.
Верността на
техническите заключения на служителите на „ВиК“ЕАД-Бургас отразени в протокола,
относно наличие на манипулацията на водомера, е била оспорена в исковото производство
по гр.д.№ 4186/2015 год. на БРС, проведено между „ВиК“ЕАД-Бургас и абоната за отразения
в протокола водомер на „Хотелски комплекс Черноморец БС“ ЕАД, за установяване
на задължения на дружеството за ползвани ВиК услуги. В това производство
протоколът е кредитиран като вярно, истинско и годно доказателство. В
производството по гр.д.№ 4186/2015 год. на БРС, което е приключило с влязъл в
сила съдебен акт установяващ задължения за дружеството – абонат, настоящият
ищец е депозирал декларация /л.148/, в която е посочено, че процесният протокол
е подписан от него само като присъстващ, че той няма представа дали има здрава
или прекъсната пломба, тъй като в момента на инспекцията нито е видял пломбата,
нито може да отрече или потвърди в какво състояние са водомера и пломбата – нямал
е видимост и достъп до тях. В съдебно заседание при разпит на ищеца като
свидетел по гр.д.№ 4186/2015 год. на БРС, той е посочил, че декларацията
изхожда от него, като на посочената в протокола дата е придружил служителите на
ВиК до водомерната шахта, където се намира водомера. Служителите на ВиК били в
шахтата и оглеждали. З. не влизал в шахтата, не видял пломбата, не видял някой
да я поставя или да я къса. Служителите на ВиК съставили протокола и го „накарали“
да подпише.
Районният съд е
приел заключение на вещо лице Николов по допусната по делото съдебно –
почеркова експертиза. Според заключението отразеният като съставител на
процесния протокол Б. Д. Д. е изписал неговото ръкописно съдържание,
включително отразените номера на водомера и абонаментен номер.
По настоящото дело
са разпитани като свидетели съставителя на протокола Б. Д. и посочения в
протокола свидетел И.М. – двамата
служители на „ВиК“ ЕАД - Бургас. Свидетелите непротиворечиво установяват
обстоятелствата относно извършената проверка. Сочат, че проверката се наложила,
тъй като инкасаторката съобщила за несъответствие при месечния отчет на
потребена вода в „Хотелски комплекс Черноморец“ гр.Приморско. Били отчетени по-ниски
стойности от предходния месец, което е невъзможно и се получава ако водомерът е
бил превъртян. Свидетелите посетили комплекса на 30.09.2014 год. и били
заведени от охраната до шахтата, в която се намира водомера. Свидетелите
установили, че помпата на холендъра захранващ комплекса с вода е скъсана, а
когато влезли в шахтата установили, че и държавната пломба, която се намира
отгоре на водомера също е скъсана. В самата шахта открили скъсаната пластмасова
пломба на холендъра, като свидетелят Д. записал номера и в констативния
протокол. Установени били следи от гаечен или водопроводен ключ по самите холендъри,
които свързват водомера към водопреносната мрежа, което навеждало на мисълта,
че евентуално уреда е обръщан в обратна посока, така, че да може да развърти
показанията на водомера. Свидетелят Д. сочи, че е съставил констативния
протокол на място. Протоколът бил подписан от присъствалия негов колега М. и от
охраната на комплекса. Свидетелят М. също сочи, че протоколът, в който били
отразени констатациите от проверката е бил съставен на място. Свидетелят Д.
сочи, че е попитал охранителя дали в обекта присъства началник или техническо
лице, но охранителят отговорил, че не присъства. Тогава свидетелят Д. прочел
съдържанието на протокола на охранителя, последният казал, че е само охранител
и подписал протокола. Д. сочи, че №1356925 е отразен от него към момента на
съставяне на протокола, като този номер свидетелят е видял от скъсаната пломба.
След това бил викан да дава обяснения по досъдебно производство и тогава
дописал в горния десен ъгъл на протокол с молив абонатния номер. Свидетелят М.
също сочи, че охранителят на комплекса е подписал протокола съставен от
колегата му Д. без да изрази претенции. Свидетелите сочат, че към момента на
проверката шахтата е била отворена – без капак и суха. Свидетелят М. пояснява, че
е имало на дъното малко вода, но водомерът е бил сух.
Свидетелката М. Я.
– ******** „Административна служба“ в „Хотелски комплекс Черноморец“- Приморско,
сочи, че е била уведомена за проверка, която ще бъде извършена от ВиК
служители. Свидетелката твърди, че преди да дойдат ВиК служителите е видяла, че
шахтата е пълна с около метър вода и твърди, че водомерът не се виждал.
Свидетелката не присъствала на проверката, излязла рано и се върнала след като
проверката била приключила. Колега и показал протокола, който бил съставен за
проверката. Когато го видяла Я. казала, че има дописване. Ставало въпрос за
„скъсана пломба на водомера № 1356925“, казала, че това нещо трябва да се
оправи, тъй като „може да ги подведат“.
Съдът намира за
несъотносими към предмета на спора представените пред районния съд
постановление за прекратяване на досъдебно производство от 30.03.2015 год. на
РП - Царево /л.143/ и свидетелство за проверка №279/05.10.2017 год. на
„Акваконтролгруп“ ООД, /л.147/, поради което не ги обсъжда.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест по правилата на чл.193, ал.3 от ГПК
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията
си за неистинност на процесния протокол.
При анализ на
събраните по делото доказателства настоящият съд намира, че не могат да бъдат
приети за установени твърденията на ищеца, че техническите заключения на проверяващите
органи отразени в процесния протокол са
неверни. В настоящото производство не са ангажира доказателства, които да
опровергаят техническите заключения на проверяващите органи относно манипулация
на водомера, поради което съдът няма основание да направи извод, че към момента
на проверката водомерът не е бил манипулиран по начина посочен в протокола. Без
значение се явява обстоятелството, че не е установено кой точно е манипулирал
водомера – респ. отчитането на водата.
Не могат да бъдат
приети за установени и твърденията на ищеца за неистинност на протокола поради
извършени неверни дописвания. Нито едно от събраните по делото доказателства не
дава основание на съда да приеме, че по отношение на констатациите от проверката е извършено последващо дописване в
протокола. Това твърдение на ищеца е опровергано от свидетелските показания на
свидетелите Д. и М.. Доколкото показанията на свидетелката Я. са в противоречие
с показанията на другите двама свидетели, съдът не ги кредитира, като приема,
че дори да е имало някакво количество вода във водомерната шахта, това не е
създало невъзможност за проверяващите органи да извършат проверката, нито е
възпрепятствало установяването на обстоятелствата посочени в констативната част
на протокола. Свидетелката Я. не е присъствала към момента на проверката и на
подписване на протокола от ищеца, но фактът който тя сочи, че още същия ден е
била запозната със съдържанието на протокола и отразеното в него „скъсана
пломба на водомера № 1356925“ само потвърждава показанията на другите двама
свидетели, че тези обстоятелства са били отразен в протокола от съставителя към
момента на съставянето му. В противен случай е нямало как свидетелката да
възприеме това отразяване в протокола.
Заключението на
съдебно-почерковата експертиза също не дава основание съдът да счете, че е
извършено твърдяното дописване на констатациите в протокола.
Свидетелят Д. сочи,
че след съставяне на протокола е дописал в горния десен ъгъл само абонатния номер
211465. Следва да се посочи, че това дописване от страна на съставителя по
никакъв начин не прави протокола неистински. Протоколът като частен
свидетелстващ документ съставлява доказателство само за това, че изявленията,
които се съдържат в него са направени от лицата, които са го подписали. /чл.180
от ГПК/ Абонатният номер е вписан в протокола от съставителя на документа, той
е идентифициращ признак и не е свързан с констатациите от проверката. В случая
не се твърди и не се установи, че посоченият в протокола абонатен номер не съответства
на действителния абонатен номер на абоната за процесния обект. Доколкото вписаният
в протокола абонатен номер отговаря на действителния абонаментен номер на абоната,
а от отразеното в протокола идентифицирането на абоната е възможно и по други
признаци, следва да се приеме, че и в тази част протоколът не е неверен.
Предвид горното
съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен като недоказан.
Ето защо, както и
по съображенията изложени в обжалваното решение към които на осн. чл.272 от ГПК
настоящият съд препраща, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Като е стигнал до
идентични правни изводи, Бургаският районен съд е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
С оглед горното в
полза на въззиваемото дружество на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.26 от НЗПП,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер
на 300 лв.
Мотивиран от горното и на осн.
чл.271, ал.1 от ГПК , Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2496/03.12.2018 год. по гр.д.№ 7681/2016 год.
по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Д.Т.З., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция:
гр.Бургас,бул.“Стефан Стамболов“ №126, да заплати на „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас , ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3,
сграда „Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от инж.Ганчо Тенев
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с касационна жалба в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.