№ 1418
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201012 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на жалба на ***************** представлявано от
управителя Д.М.Г, чрез адв. Н. С. от АК-Варна срещу наказателно постановление №
23-2400578/20.12.2024 г. , издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" –
Софийска област, с което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗЗБУТ/, във връзка с чл.16, т.1, б.“б“, във връзка с чл. 40, т. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба №
2/22.03.2004 г.).
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление и се моли за неговата отмяна. Излагат се съображения, че дружеството-
жалбоподател няма качеството работодател или строител, поради което се поддържа,
че същото не е субект на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. По
отношение на качеството работодател се поддържа, че в АУАН и НП не е посочена
трудово-правна връзка между ************* и физическо лице, което да се е
намирало на проверения строителен обект. Сочи се, че в АУАН и НП не са посочени и
1
поименно лицата, с които дружеството има такава трудово-правна връзка, а
посочените лица са били работници със сключени трудови договори с друго дружество
– подизпълнител. Поддържа се, че на процесния строителен обект ************* е
наело единствено технически ръководител и електротехник и че само по отношение на
тези две лица дружеството има качеството работодател и следва да осигури
здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/. По отношение на качеството
строител се поддържа, че ************* няма такова качество съгласно чл.163, ал.1
ЗУТ, вр. §1, т.2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г., доколкото няма писмен договор с
възложител да изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.
Освен това се поддържа, че ************* е сключило споразумение по чл.18 ЗЗБУТ,
с определени задължения на всеки от участниците в строителния процес, а именно в
т.3 от това споразумение е било договорено, че всеки от подизпълнителите следва да
обезопаси строителната площадка, на която негови работници и служители полагат
труд. Претендира се и неправилно приложение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН. С
тези съображения се иска отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован се представлява по
пълномощие от адв. А. Н., който моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, по съображенията изложени в жалбата. Моли за присъждане на
направените в хода на производството разноски, като представя списък на разноските
и доказателства за направени такива - -договор за правна помощ, фактура и разпечатка
за извършена безкасова транзакция.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г., която намира жалбата за
неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно –
издадено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Счита, че и материалният закон е приложен правилно. Посочва, че дружеството-
жалбоподател носи качеството „строител“, съгласно разпоредбата на чл.163, ал.1 от
ЗУТ, което счита, че се извежда от представените договори. Освен това сочи, че
представените предписания, издадени от дружеството ********, осъществяващо
консултации по безопасност и здраве при работа, са били връчени на Р.А който е
служител именно на *************. С оглед на това се поддържа, че отговорността на
дружеството е ангажирана в качеството както на строител, така и на работодател,
които качества се счита, че се доказват от събраните под делото доказателства, с оглед
на което се моли за потвърждаване на обжалваното НП и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ДИТ-СО. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна.
Съдът, като извърши анализ на събраните по делото доказателствени материали
по отделно и в тяхната съвкупност намери за установена следната фактическа
обстановка:
2
На 16.10.2024 г. била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на ***************** на обект „Жилищен комплекс с подземни
паркинги, надвеси, подпорни стени, градински елементи, ограда и пречиствателно
съоръжение в УПИ-1908 за жилищно строителство, спорт и въжена линия“, кв.1,
местност в.з. „Малинова долина-Бункера“, р-н Витоша, гр. София. При проверката е
констатирано, че на обекта, представляващ работно място не са осигурени
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето
на работещите да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като не са осигурени
комплексни ЗБУТ на всички работещи, на подизпълнителите, и на лицата,
самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на
изпълняваните строежи, в съответствие с минималните изисквания за ЗБУТ във всички
случаи, свързани с работата, като не са били предприети мерки срещу падане от
височина на сгради „Ж“, „З“ и „Е“, като не са били обезопасени конструктивните и
технологични отвори (за ВиК, за прозорци и др.) на всички нива на строящите се
къщи, както и контурите на етажните плочи на всички нива чрез парапети, ограждения
или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. За така
констатираното в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, както и
по смисъла на §1, т.2 от ЗД на ЗЗБУТ, е ангажирана отговорността на
***************** като административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН №23-2400578/22.10.2024 г. от св.М.М.М – главен инспектор при
ДИТ-СО, в присъствие на упълномощен представител на ************* – Р.Г.А на
който е предявен и връчен. От показанията на актосъствителя М., се установява, че
лицето Р.А и по време на проверката на 16.10.2024 г. се е намирал на проверения обект
в качеството на служител на ************* и технически ръководител на обекта,
като на същия била връчена и съставената призовка по чл.45, ал.1 от АПК. На обекта
се намирали и полагали труд и служители на други дружества, ангажирани със
строителния процес на обекта, в качеството на подизпълнители.
С оглед на направените констатации по време на извършената проверка,
свидетелите М. М. и Ж.Петрова издали акт за спиране на СМР на обекта до
отстраняване на нарушението, а в съставения АУАН констатираното нарушение е
квалифицирано по чл.14, ал.1 ЗЗБУТ, във връзка с чл.16, т.1, б.“б“ и чл.40, т.1 от
Наредба № 2/22.03.2004 г. След предявяване на АУАН, в същия не са вписани писмени
възражения, като такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на
съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка и при
същата правна квалификация като посочената в АУАН е издадено обжалваното НП, с
което на дружеството-жалбоподател в качеството на работодател и на осн. чл.413, ал.2
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
По време на извършената проверка на обекта инспекторите на ДИТ- София
област установили на място лицето Р.А в качеството на работник на дружеството –
3
жалбоподател, който се представил за технически ръководител на обекта. Самият
жалбоподател, вкл. в жалбата си признава факта, че за работа на процесния строителен
обект е наело технически ръководител и електротехник.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена след анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно показанията на свидетелите ************ заповед № 3-0864/17.10.2023 г.,
заповед № ЧР-43/30.01.2023 г., заповед № ЧР-1313/04.09.2020 г, всичките на
изпълнителния директор на ИА "ГИТ", длъжностни характеристики за длъжността
"главен инспектор" и "директор" на дирекция "Инспекция по труда", протокол №
ПР2441264 от 22.10.2024 г. за извършена проверка и за спиране на СМР, считано от
16.10.2024 г., договори за строителство, споразумение за съвместно осигуряване на
ЗБУТ от 29.01.2024 г., призовка по чл.45, ал.1 АПК, идентификационна карта,
предписания, декларации, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за лицето Рифат Гюнел
Алит и други.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите ************ тъй като
същите са последователни, логични, информативни, взаимно допълващи се и без
вътрешни противоречия, като в тях свидетелите излагат своите преки и
непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираните
факти и установеното нарушение, т. е. показанията на свидетелите се явяват източник
на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелите относно липсата на обезопасяване на конструктивните и
технологични отвори (за ВиК, за прозорци и др.) на всички нива на строящите се
къщи, както и контурите на етажните плочи на всички нива чрез парапети, ограждения
или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване се подкрепят напълно
от писмените доказателства – идентични факти са отразени в протокола от
извършената проверка и акта за спиране на СМР, който е подкрепен и със съответния
снимков материал.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приети по делото, тъй като същите
допринасят за установяване на релевантната фактология. По делото са представени
договори за строителство и приложения към тях, уреждащи вътрешните отношения
между юридическите лица, ангажирани с процеса на строежа на въпросния проверен
от служителите на ДИТ-СО обект.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
4
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът извърши дължимата проверка и
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни
органи. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете за нарушения на трудовото
законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл. 399,
ал. 1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и нейните подразделения, включително
Дирекция "Инспекция по труда" – София област, чийто служител – главен инспектор
М. М. е съставила процесния АУАН. На следващо място видно от т. 5 от заповед № 3-
0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ГИТ директорите на Дирекции
"Инспекция по труда" са оправомощени да издават наказателни постановления.
Същевременно със заповед № ЧР- 43/30.01.2023 г. лицето, издало обжалваното
наказателно постановление Калинка Вълкова е назначена на длъжност директор на
Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област, следователно тя е била
компетентна да издаде процесното НП.
Съдът намира, че АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено, като му е
дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация.
На следващо място не съществува никакво затруднение при преценката дали са
спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен на 22.10.2024 г., по-малко от
месец след извършване и установяване на нарушението, а НП е издадено на 20.12.2024
г. – около два месеца след съставяне на АУАН.
Разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. изисква отворите в
строителни и конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др., които
създават опасност за падане от височина да се обезопасяват чрез парапети, ограждения
или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване. Същевременно
разпоредбата на чл. 16, т. 1 б. "б" от Наредба № 2/22.03.2004 г. гласи, че "строителят
осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на
лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази
наредба". Несъмнено жалбоподателят има качеството "строител" - той е страна
/изпълнител/ по договор за строителство от 07.11.2023 г., сключен с
"******************* а това дали на последното дружество е било издадено
разрешение за строеж или и то се явява едновременно подизпълнител и възложител на
5
СМР, касае вътрешните отношения между ангажираните в строителния процес
дружества, поради което е ирелевантно относно правосубектността на жалбоподателя
да отговаря пред контролните органи за неспазване на трудовото законодателство.
Едновременно с това жалбоподателят има и качеството "работодател" по
смисъла на параграф 1, т. 10 от Наредбата. Неоснователно е възражението, че по време
на проверката на място не е имало работници на дружеството-жалбоподател, тъй като
противното се установява от показанията на св. М.. Нещо повече, по делото е
приложена призовка по чл.45, ал.1 АПК, от която е видно, че е връчена на 16.10.2024
г. именно на лицето Р.А в качеството на намерен на обекта служител на
*************, изпълняващ длъжността „технически ръководител“ на строителния
обект. Трудово-правната връзка между него и ************* в качеството на
работодател, се доказва и от представеното по делото писмено доказателство –
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Пропускът да се посочи в АУАН и НП фактът, че на
проверения обект е заварен служител на *************, който е бил един от
техническите ръководители на обекта не е от естество да доведе до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя, доколкото не се касае за факт, който да не е бил
известен на жалбоподателя, като страна по трудовото правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ: „Юридическите и физическите
лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които
ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа,
както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни
да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с
работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се
намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.“
Дружеството-жалбоподател е субект на горепосочената отговорност в
качеството на юридическо лице, което самостоятелно наема работещи, като към
момента на проверката е установен негов работник на обекта. Същевременно е
неоснователно възражението, изложено в жалбата, че доколкото е наело единствено
технически ръководител и електротехник на този обект, само по отношение на тези
две лица дружеството е следвало да осигури ЗБУТ. Този извод противоречи на
разпоредбата на чл.14, ал.2 ЗЗБУТ, съгласно която: „Лицата по ал. 1 носят отговорност
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от
задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се
осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или
лица.“ А съгласно ал.1 на същата разпоредба, която е цитирана по-горе, юридическите
и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, са длъжни да осигурят
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата,
както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират
6
във или в близост до работните помещения, площадки или места.
Това, че строителят има задължение по силата на чл. 16, т. 1, б. "б" от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд
на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на строително – монтажните работи
на изпълняваните от него строежи в съответствие с минималните изисквания на
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. не означава, че работодателят (пък било той и изпълнител
на строително – монтажни работи) не следва да осигурява здравословни и безопасни
условия на труд "във всички случаи", свързани с работата на работниците си и на
трети лица, намиращи се във или в близост до работните помещения, площадки или
места. Решението на законодателя да изисква и от строителя, и от работодателя –
подизпълнител да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд на работните
места на работещите е следствие от високата обществена опасност при бездействието
на тези лица. Това, че в конкретната хипотеза е можело да се ангажира
административно – наказателна отговорност и на друго юридическо лице в качеството
на строител, чиито служители работели на обекта, не означава, че не може да се
ангажира такава и на подизпълнителя ************* в качеството му на работодател
на заварения на обекта Р.А. Фактът, че възложителят и изпълнителят на строително-
монтажните работи са уредили помежду си някакви отношение във връзка със
здравословните и безопасни условия на работа на обекта не освобождава
подизпълнителя в качеството му на работодател от административна отговорност за
нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., тъй
като с договор не може да се отменя закон или да се променят адресатите на правните
норми.
По делото се установи, че към дата 16.10.2024 г. конструктивните и
технологични отвори (за ВиК, за прозорци и др.) на всички нива на строящите се къщи
на строителния обект, както и контурите на етажните плочи на всички нива не са били
обезопасени по посочения в чл. 40, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. начин, с което от
обективна страна дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
нарушение, в качеството на строител и работодател. Материалният закон е приложен
правилно, като съдът не констатира допуснато нарушение на разпоредбата на чл.18
ЗАНН, доколкото се касае за едно нарушение, извършено на един строителен обект,
независимо, че на него едновременно се строят няколко отделни сгради.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, то
въпросът за вината не следва да се обсъжда.
Нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.
415в от КТ, тъй като по делото не са представени доказателства за това, че то е било
отстранено веднага след констатирането му.
7
Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, поради което чл. 28 от
ЗАНН е неприложим.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ "Работодател, който не изпълни задълженията си
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-
тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв. ". По отношение размера на наложената санкция – съдът отчита, че се касае за
първо по ред нарушение за дружеството – жалбоподател, както и че то е формално по
своя характер. Същевременно, не може да се пренебрегне обстоятелството, че
необезопасяването касае всички нива на строящите се три сгради, което завишава
обществената опасност на деянието и обосновава налагането на имуществена санкция
над минималната, както е процедирал наказващият орган, налагайки санкция в размер
на 3000 лева. Съдът счита този размер за обоснован и справедлив с оглед постигане на
целите, предвидени в чл.12 и наказателното постановление следва да се потвърди.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2400578/20.12.2024 г.,
издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда – Софийска област“, с което
на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на *************, с ЕИК: ********, е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във връзка
с чл.16, т.1, б.“б“, във връзка с чл. 40, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
8
ОСЪЖДА *************, с ЕИК: ******** да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда – Софийска област“ сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9