№ 963
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502360 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Ти би ай
банк“ ЕАД, против разпореждане от 26.07.2021г., пост. по ч.гр.д.№
10741/2021, ПдРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от
ГПК против Ю.Р.Р. за заплащане на сумата от 614,23лв., обезщетение за
забава върху просрочена главница и разноски над уважения размер.
Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че в договора за кредит е
уговорено, че при забава на задълженията – уговорените анюитетни вноски,
длъжникът дължи заплащане на лихва за просрочение в размер на законната
лихва. Счита, че са налице всички законови изисквания за дължимост на
претендираното вземане, поради което моли за отмяна на разпореждането в
обжалваната част и постановяване издаването на заповед за изпълнение за
претендираната сума.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в
производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда
на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата
се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред районният съд е постъпила молба от „Ти би ай банк“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417
1
от ГПК против Ю.Р.Р.. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от
Договор за кредит № **********/16.01.2019г. Претендираните суми са за
невърнат остатък от главницата по договора за кредит, договорна лихва,
обезщетение за забава върху просрочената главница. Към заявлението е
приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от
сметка.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта
за претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница, като
е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за
проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е
констатирал такива. Посочва, че договореното обезщетение за забава е
начислено наред със законната лихва и договорения лихвен процент от
24,09%, при което реално прилагания лихвен процент на обезщетението за
забава се равнява на 34,09%. Това само по себе си съставлява неравноправна
клауза на осн. чл.143, т.5 от ЗПК, защото задължава потребителя , при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо
обезщетение.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл.
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за
изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни
клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и
при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за
изпълнение. Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката
в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В
уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната
мораторна лихва е определен за срока на забава на уговорените месечни
анюитетни вноски като сбор от договорната лихва от 24,09% и законната
лихва за периода от 10% или общо 34,09%. , като за срока на извънредното
положение е начислявана единствено договорната лихва.
Не може да бъде присъдено о обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т.к. същото не може да се извлече от представеното
извлечение от сметка, а в заповедното производство съдът не може да
назначава експертизи или да извършва сам пресмятания на дължими суми, в
отклонение от заявените такива по пера в извлечението от сметка.
Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клаузата за обезщетението за забава, поради което и заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.
Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.07.2021г., пост. по ч.гр.д.№
10741/2021, ПдРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Ти би ай
банк“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК против Ю.Р.Р., ЕГН **********, за заплащане на сумата от
614,23лв., обезщетение за забава върху просрочена главница Договор за
кредит № **********/16.01.2019г. и разноски над уважения размер .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3