Решение по дело №687/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 234
Дата: 12 декември 2018 г.
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20182100600687
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 август 2018 г.

Съдържание на акта

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

   166                                      12.12.2018 год.                                  гр. Бургас

 

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А    

 

 

Бургаският окръжен съд,                                               наказателно отделение

На двадесет и първи септември                                                            година 2018

В публична заседание в следния състав:         

        

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                                                      ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

 

При секретар: Жанета Кръстева

Прокурор : Елка Добриковна

 

Като разгледа докладваното от съдия-докладчик Пепеляшев ВНОХ дело № 687 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Присъда № 10/26.06.2018 г., постановена по НОХД № 159/2018 г., Районен съд - гр. Карнобат е признал подсъдимия Х.Ш.Х. ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.03.2018 г. около 16.00 ч. на главен път 1-6, км. 444 по посока от гр. Шумен към гр. Карнобат, обл. Бургас, управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „735“, с рег. № А 8883 МХ, след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, амфетамин и тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с техническо средство „Друг Чек – 3000“, с фабричен № 8325554, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК вр. чл. 58, ал. 1 от НК, го е осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК го отложил за срок от 3 години и шест месеца, както и глоба в размер на 500 лева.

Съдът е признал подсъдимия Х. за ВИНОВЕН и в това, че по същото време и на същото място, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 вр. Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични а именно: 1 бр. топче суха зелена тревна маса – коноп с тегло от 0.228 гр. със съдържание на основното вещество – тетрахидроканабинол 1.00 тегловни процента на стойност 1.37 лв., 1 бр. полиетиленово пликче тип „джъмпър“  с размери 4 на 5 см. – метамфетамин с тегло от 1.521 гр. със съдържание на основното вещество 14.80 тегловни процента на стойност 38.01 лв., 1 бр. топче суха зелена тревна маса – коноп с тегло от 0.971 гр. със съдържание на основното вещество – тетрахидроканабинол 0.70 тегловни процента на стойност 5.83 лв., съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1 предл. първо от НК, вр. чл. 58а от НК,  го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, което на основание чл. 66 от НК отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. 

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание из между така определените му, в размер на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.   

         На основание чл. 53, ал. 2 от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото, притежанието на които е забранено, а именно: 1.521 гр. метамфетамин и 0.971 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 0.70 тегловни процента – 1.887 грама, със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 5.70%. Съдът се е разпоредил останалите веществени доказателства да останат по делото.

          На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Х.Ш.Х. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 103.16 лева по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас.

         Недоволен от така постановената присъда е останал прокурорът, който е подал въззивен протест с основно оплакване относно вида и размера на наложените наказания. Предлага наказанията да бъдат завишени и след тяхното групиране, наложеното общо наказание да се изтърпи ефективно при „Общ“ режим, както и към определеното общо наказание да се присъедини и наказанието глоба.

         В разпоредително заседание на 08.08.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че протестираната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване не се налага провеждането на  разпит на подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи.

         На проведеното на 21.09.2018 г. открито съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Х.Ш.Х., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. Ст. Кенов.    

         В дадения ход по същество представителят на обвинението, поддържа подадения протест, пледира, че наказанията следва да се завишат и намира, че приложението на чл. 66, ал. 1 от НК не е съобразено с целите на индивидуалната и генералната превенция.

         Защитникът на подсъдимия счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Според него единственият пропуск в присъдата е, че при определянето на общо най-тежкото наказание съдът не е присъединил и глобата от 2000 лева.

         Подсъдимият изразява съжаление за извършените престъпления от него.

         Производството пред първоинстанционния съд е преминало по диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІ, чл. 370-374 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Х. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил за тези факти да не се събират доказателства.

         Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: самопризнанието на подсъдимия Х., както и подкрепящите го доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения в закона ред в хода на досъдебното производство: гласни – показанията на свидетелите: З. А., И. Д., И. Н., Т. Д.; писмени –  протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, протоколи за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества,  талон за медицинско изследване, както и физико-химическа експертиза справка за съдимост на подсъдимия, настоящият съдебен състав прие за установено от фактическа страна следното:

         На 12.03.2018 г., свидетелят З. А. е отишъл в заведение  „Паркинг Градина“, където се е видял с подсъдимия Х.Х. и споделил с него, че трябва да отиде до гр. Айтос. Подсъдимият Х. му предложил той да го закара, тъй като знаел, че А. бил с отнето свидетелство за управление на МПС. А. се съгласил и двамата се качили в лек автомобил БМВ 735 с рег. № А 8883 МХ, собственост на Т. А. Д., жената с която А. живеел на съпружески начала. Х. седнал на мястото на водача, а А. на предна дясна седалка. Автомобилът, управляван от подс. Х.,*** към гр. Карнобат, като се движил по ГП II 73. Прибложавайки разклона с ГП 1-6, западно от гр. Карнобат, подс. Х. и св. А. забелязали, че на КПП има служебен автомобил на полицията. Свидетелят А. казал на подс. Х. да спре, при което той отбил в дясно и спрял на около 200 метра от КПП-то. В последствие двамата решили да се предвижат с автомобила до бензиностанцията, там да оставят автомобила и да продължат с друг автомобил. При приближаването до бензиностанцията автомобилът бил спрян от св. И.Х.Д. – полицейски служител в РУ – Карнобат за извършване на проверка. При поискване на документите за проверка от страна на полицейския служител подс. Х. заявил, че не притежава свидетелство за управление на МПС, което било потвърдено от направената справка в системата на МВР. Била извършена проверка за употреба на алкохол от водача Х., която отчела нулеви стойности. Поведението на подс. Х. било неспокойно и това мотивирало полицейският служител да го попита дали носи в себе си нещо забранено. След този въпрос подсъдимият извадил от джоба си топче увито в станиол от цигари, за което заявил, че е марихуана. Бил съставен протокол за доброволно предаване от полицейския служител св. Н.. След това подс. Х. бил отведен в сградата на РУ – Карнобат, където му била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Друг чек 3000“ с № 8325554. Техническото средство отчело употреба на метамфетамин, амфетамин и тетрахидроканабинол. Свидетелят Д. издал на Х. талон за изследване № 0000271, в който подсъдимият посочил, че приема показанията на техническото средство. За установените нарушения били съставени на подс. Х.  АУАН сер. Д № 458793 и сер. Д № 458794.

         В сградата на РУ – Карнобат подс. Х. бил отново запитан от инспектор Д. Т. дали има други забранени неща и тогава Х. извадил от джобовете на дрехите си топче с неправилна форма – съдържащо суха зелена тревна маса и полиетиленов плик тип джъмпер, съдържащ жълтеникаво кристалообразно вещество. При извършените полеви тестове, тревната маса реагирала като канабис, а кристалообразното вещество като метамфетамин.

         От заключението на изготвената химическа експертиза на предадените от подс. Х. обекти било установено, че растителната маса в обект № 1 е с нетно тегло 0.228 гр. и се определя като коноп. Съдържанието на тетрахидроканабинол в конопа е 1 %. Кристалообразното вещество в обект № 2 е с нетно тегло 1.521 гр. и в него се съдържа метамфетамин – 14.80%. Растителната маса в обект № 3 е с нетно тегло 0.971 гр. и се определя като коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 0.70 %.

         Стойността на наркотика е определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като цената му е 45.21  лева.

         Възраженията на прокуратурата са основно по приложението на чл. 66 от НК. Акцентира се за наличието на предишно осъждане за деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, което сочи на завишена опасност на личността на дееца. Според прокурора е налице трайно изразена нагласа за извършване на престъпления.

         Въззивният съд отново обсъди данните за личността на подсъдимия и стигна до извода, че районният съд правилно е отчел чистото съдебно минало на подс. Х., младата му възраст и съдействието му на разследващите органи. Към тази група следва да се прибави и ниската стойност на наркотичното вещество по второто престъпление. Правилно районният съд е достигнал до извода, че за постигане целите на генералната и специална превенция не се налага подсъдимият да търпи ефективно наложените му наказания, които настоящият съд намира също за справедливи. 

         Следва обаче да се отбележи, че при определянето на общото наказание по двете престъпления съдът е следвало на основание чл. 23, ал. 3 от НК да присъедини и кумулативно наложеното наказание „Глоба“ за престъплението по чл. 354а, ал. 3 отг НК в размер на 2000 лева.

         Поради тази причина и доколкото е постъпил съответен протест с искане да бъде отстранено констатираното нарушение, въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си намира, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в часта й относно наложеното общо наказание, „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и към него да бъде присъединено и кумулативното  наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

         Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 337, ал. 2 от НПК въззивният съд

 

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

 

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 10 от 26.06.2018 г. постановена по НОХД № 159/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Карнобат в часта й относно определеното ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода“, като присъединява към него кумулативно наложеното наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                             

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                               2.