Р Е Ш Е Н И Е № …….....
гр. В., 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. В., ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
М.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. ***9 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д.Т.М., ЕГН **********,
против Общинско предприятие „Социални дейности“, ЕИК ***, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със
Заповед № 196/13.11.2020 г. на директора, считано от 16.11.2020 г., и за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Счетоводител”.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът работел при ответното предприятие
на длъжност „Счетоводител” до 15.10.2019 г., когато със заповед на директора
трудовото му правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата. Сочи
се, че с влязло в сила на 27.02.2020 г. решение по гр. д. № 4850/2019 г. по
описа на РС – гр. В., заповедта за уволнение била отменена и ищецът бил
възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“.
Ищецът твърди, че бил нежелан в предприятието и веднага след завръщането му
започнала нова процедура по прекратяване на трудовото му правоотношение на
основание съкращаване в щата. Заявява, че на 16.11.2020 г., докато бил в отпуск
по болест, му била връчена Заповед № 196/13.11.2020 г. на директора, с която трудовото
му правоотношение било прекратено, считано от 16.11.2020 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Ищецът счита уволнението за
незаконно и че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, тъй като
липсва действително съкращаване в щата, не е извършен подбор при спазване на
условията на чл. 329 КТ, тъй като останалите на работа счетоводители имат по –
ниска квалификация и не работят по – добре от него, а подборът е извършен
тенденциозно по отношение на ищеца. Заявява още, че е трудоустроен с 64% ТНР с
Решение на ТЕЛК В. № 1604 от заседание № 059/08.05.2020 г. и страда от
заболяване „захарен диабет“, което е определено в Наредба № 5/20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, страдащи от тях, имат особена закрила. Сочи,
че към момента на връчване на уволнителната заповед се е намирал в
законоустановен отпуск по болест за времето от 27.10.2020 г. до 27.11.2020 г. С
оглед изложеното ищецът счита, че се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т.
2, 3 и 4 КТ, а преди уволнението не е взето мнението на ТЕЛК и липсва
предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ В.. Сочи, че след
уволнението е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“.
В срока по чл. 131 ГПК от Общинско предприятие „Социални дейности“ е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорва като неоснователни възраженията на ищеца
за допуснати нарушения при прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди,
че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е правилно и
законосъобразно, като стриктно са спазени относимите материалноправни
разпоредби на трудовото законодателство по реално съкращаване на щатната
бройка, процедурата по преодоляване на предварителната закрила по чл. 333 КТ и
по задължителния подбор по реда и критериите, заложени в чл. 329 КТ. Заявява,
че с Решение № 1112 по Протокол № 78/30.07.2019 г. Общинският съвет – В. е
извършил промени в числеността и структурата на предприятието, като е съкратил
една щатна бройка „счетоводител“ и от три са останали две щатни бройки. В
изпълнение на решението кметът е утвърдил ново щатно разписание, което е в сила
от 01.08.2019 г., в което фигурират две щатни бройки „счетоводител“. Заявява,
че със Заповед № 1207/23.07.2019 г. директорът на ответното предприятие е
утвърдил критерии за подбор и е назначил комисия за извършването на подбор
между служителите, заемащи длъжността „счетоводител“. Комисията е извършила
съпоставка на образованието, квалификацията и професионалния опит на
служителите и за всеки е изготвена индивидуална оценъчна карта, а на 26.06.2020
г. комисията е изготвила протокол за извършения подбор. Сочи, че съгласно
критериите ищецът е получил най – малко точки, а именно 42, а служителите, класирани
на първо и второ място, са получили съответно 102 точки и 52.8 точки. Заявява,
че другите длъжности, макар и със сходно наименование, са с различна трудова
функция и не са участвали в подбора /главен счетоводител, касиер в
счетоводството, касиер – домакин и калкулант/. В резултат на извършения подбор
комисията е предложила да бъде прекратен трудовият договор на ищеца. Заявява се
още, че работодателят е спазил прецедурата по преодоляване на предварителната
закрила по чл. 333 КТ, от която се ползва ищецът и с писмо изх. №
457/19.08.2020 г. е дадено експертно мнение от ТЕЛК – В., а с писмо изх. №
2007564/03.11.2020 г. Дирекция „Инспекция по труда“ е дала предварително
разрешение за прекратяване на трудовото му правоотношение. Иска се отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа следното:
С
приетия по делото доклад, обективиран в Определение № 260299/09.02.2021 г.,
срещу който страните не са възразили, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че същите са се намирали
в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„счетоводител”, както и че същото е прекратено със Заповед № 196/13.11.2020 г.
на директора, считано от 16.11.2020 г.
Видно
от представеното щатно разписание съгласно Решение № 928 по Протокол ***3 от
18.12.2018 г., в сила от 03.01.2019 г., в Общинско предприятие „Социални
дейности“ има 1 щатна бройка за длъжността „гл. счетоводител“ и 3 щатни бройки
за длъжността „счетоводител“. Видно от поименното щатно разписание, в сила от
03.01.2019 г., на длъжността „счетоводител“ работят П.Ч.Г., А.И.П.и Д.Т.М..
С
Решение № 1112 по Протокол № 78/30.07.2019 г. на Общински съвет В. е приета и
утвърдена промяна в структурата на ОП „Социални дейности“, като е съкратена 1
щатна бройка „счетоводител“. Видно от приложеното ново щатно разписание, в сила
от 01.08.2019 г., ответното предприятие е останало с 1 щат за длъжността „гл.
счетоводител“ и 2 щата за длъжността „счетоводител“.
Със Заповед
№ 155/17.06.2020 г. на директора на ответното предприятие е определена комисия
за извършване на подбор между служителите, заемащи длъжността „счетоводител“, в
състав: Т.П.– Организатор социални дейности, С.М. – гл. счетоводител и А.С.–
Човешки ресурси. Разпоредено е подборът да се извърши в срок до 24.06.2020 г.
на база критерии, изготвени от директора и неразделна част от заповедта, както
и в срок до 26.06.2020 г. комисията да изготви протокол, съдържащ резултатите
от извършената преценка и направената съпоставка между отделните служители.
Указано е комисията да води подробен протокол по всички възникнали въпроси, а
при наличие на дебат, същият да бъде надлежно отразен. Утвърдените от директора
критерии за подбор са: 1. Образование, 2. Допълнителна квалификация, 3.
Професионален опит на длъжността „счетоводител“, 4. Оценка от периодични
оценявания на служителите за последните 2 години, ако има такива, 5. Получени
награди или поощрения в рамките на 1 календарна година, 6. Общ брой наложени
дисциплинарни наказания в рамките на една календарна година.
От
Протокол от 26.06.2020 г. се установява, че подборът е извършен между тримата
служители, заемащи длъжността „счетоводител“, както следва: П.Ч.Г., А.И.П.и Д.Т.М.,
и се предлага да бъде прекратен трудовият договор на ищеца, тъй като е получил
най – ниска обща оценка при извършения подбор.
Видно
от протокола и представените индивидуални оценъчни карти, Д.Т.М. е получил общо
42 точки, както следва: не притежава квалификационна степен магистър и/или
бакалавър, необходими за заемане длъжността „счетоводител“ – 0 точки, за
завършен друг вид висше образование с квалификационна степен магистър – 9
точки, за завършен друг вид висше образование с квалификационна степен
бакалавър – 6 точки, за завършена професионална квалификация „Мениджмънт и
маркетинг“ – 9 точки, за придобит професионален опит и стаж 02 г., 06 м. – 18
точки; оценка от периодични оценявания, награди и поощрения – 0 точки; няма
дисциплинарни наказания.
А.И.П.е
получила общо 52,8 точки, както следва: не притежава квалификационна степен
магистър и/или бакалавър, необходими за заемане длъжността „счетоводител“ – 0
точки, за завършена бакалавърска степен „Счетоводство и контрол“ – 12 точки, за
завършен друг вид висше образование с квалификационна степен магистър – 9
точки, за придобит професионален опит и стаж 04 г., 05 м. – 31,8 точки; оценка
от периодични оценявания, награди и поощрения – 0 точки; няма дисциплинарни
наказания.
П.Ч.Г.
е получила общо 102 точки, както следва: за притежавана магистърска степен по
специалност „Счетоводство и контрол“ – 15 точки; за завършено друго висше
образование с квалификационна степен бакалавър – 6 точки, за професионален опит
и стаж 11 г., 03 м. – 81 точки, оценка от периодични оценявания, награди и
поощрения – 0 точки; няма дисциплинарни наказания.
Прието
по делото е Експертно решение № 1604 от зас. № 059/08.05.2020 г., издадено от ТЕЛК
Общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. В., видно от което на ищеца Д.Т.М.
е определена 64% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, с водеща
диагноза Неинсулинозависим захарен диабет.
С
писмо изх. № 106/08.07.2020 г. Общинско предприятие „Социални дейности“ е
поискало мнение от ТЕЛК – В. дали служителят Д.М. може да бъде съкратен от
заеманата от него длъжност, тъй като в предприятието няма друга свободна
длъжност, която да му бъде предложена съобразно образованието и квалификацията
на лицето.
С
писмо изх. № 457/19.08.2020 г. ТЕЛК е представило Експертно решение № 3174 от
зас. № 125/18.08.2020 г., като е посочено, че ищецът страда от заболяване
„Захарен диабет 2 тип субкомпенсирана форма, усложнен с КДС – диабетна
полиневропатия, макроангиопатия и нефропатия“, което попада в чл. 1, ал. 1, т.
6 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат
особена закрила съгл. чл. 333, ал. 1 КТ. Експертната комисия счита, че лицето е
с намалени адаптивни възможности за усвояване на нови професии при други
условия на труд и всяка промяна в трудовите правоотношения може да се отрази
неблагоприятно на здравословното му състояние.
С
писмо изх. № 198/02.11.2020 г. Общинско предприятие „Социални дейности“ е
отправило искане до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. за даването на предварително
разрешение на основание чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца Д.М., заемащ длъжността „счетоводител“.
С писмо
вх. № 128/05.11.2020 г. по описа на ОП „Социални дейности“, Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. В. уведомява ответното предприятие, че на основание чл. 333,
ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ дава предварително разрешение за прекратяване на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ на трудовото правоотношение с лицето Д.Т.М.,
заемащ длъжността „счетоводител“.
От
представения болничен лист № Е20202085463 от 29.10.2020 г. се установява, че за
времето от 27.10.2020 г. до 27.11.2020 г. ищецът М. е бил в отпуск по болест –
общо 32 дни, от които 2 дни болничен режим и 30 дни домашен – амбулаторен.
Със
Заповед № 196/13.11.2020 г., издадена от директора на ОП „Социални дейности“ и връчена
на ищеца М. на 16.11.2020 г. /което обстоятелство се признава в исковата молба/,
е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. второ КТ – поради съкращаване на щата, считано от 16.11.2020 г.
От регистрационна
карта № 10014167/18.11.2020 г., издадена от дирекция „Бюро по труда“ – М.е
видно, че ищецът е регистриран като безработен от 18.11.2020 г.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на трима
свидетели, които са и тримата членове на комисията по подбор, а именно С.М. –
гл. счетоводител, А.С.– Човешки ресурси и Т.П.– Организатор социални дейности.
Свид.
М. заема длъжността гл. счетоводител при ответното предприятие и е пряк
ръководител на счетоводния отдел. В показанията си заявява, че след отмяната по
съдебен ред на предходното уволнение на ищеца и възстановяването му на работа,
още в първия му работен ден започнала и новата процедура по уволнение. Твърди,
че на комисията за подбор, в която и той участвал, били зададени критерии за
оценка на служителите, но същите били чисто формални – образование и стаж по
специалността. Свидетелят сочи, че по тези критерии било изначално ясно какъв
ще е резултатът и комисията веднага можела да оформи документите. Твърди, че
никъде не фигурирало кой как изпълнява задълженията си, нито какво е неговото
мнение по този въпрос в качеството му на пряк ръководител. Заявява, че ищецът
няма висше образование по специалността „Счетоводство“, но и самият свидетел
нямал такова образование. Заявява, че ищецът изпълнявал стриктно служебните
задължения, осчетоводявал „по – елементарните“ неща, но вършел голяма част от
работата, която била много по обем. Заявява, че класираният на първо място
служител П.Г.допуска много грешки при изпълнение на задълженията си и отсъства
често от работа. Дава пример с банкови документи, обработени от тази
служителка, като сочи, че ако ги види някой, който разбира от бюджетно счетоводство,
„ще се хване за главата“, както и с поставена й след уволнението на ищеца
задача по осчетоводяване на касата, която тя дори не знаела как да изпълни, а
това било „несъвместимо с нейното образование и стаж“. Сочи, че ако е зависело
от него, нямало ищецът да бъде уволнен, а именно г-жа Г., но никой не му
поискал мнението. Сочи още, че А.П.също допуска грешки, но се справя най –
добре с работата и има най – голям стаж след свид. М.. По критерия кой работи
по – добре свидетелят класира служителите по следния начин: на първо място А.П.,
на второ – ищеца, а на трето – П.Г.. Посочва, че през годините не са извършвани
периодични оценки на служителите. Категорично заявява, че ищецът се справял по
– добре в работата от П.Г..
Свид.
А.С.на длъжност „Човешки ресурси“ преразказва пред съда процедурата по подбор – конституиране на комисията със
заповедта на директора, какви са изготвените от директора критерии за оценка,
сроковете, в които било определено да заседава комисията, да извърши оценка и
да изготви протокола за работата си, както и по критериите кой служител колко
точки е получил. Разказва, че членовете на комисията се събрали, прегледали
досиетата на тримата служители и попълнили оценъчните карти по предварително
зададените критерии, като по време на оценяването на са обсъждали други
качества и критерии, освен първоначално зададените – образование, стаж,
допълнителни квалификации, награди и наказания. Свидетелката заявява, че няма
впечатления от работата на ищеца, нито на другите счетоводители. Разказва, че
на ищеца било възложено да обработва джипиесите на колите, като въвежда в
софтуерна програма колко литра са резервоарите на колите, колко гориво е
заредено и т.н., като след уволнението му двете с директорката установили, че в
програмата нищо не е попълнено.
Свид.
Т.П.на длъжност „Организатор социални дейности“ също разказва процедурата по
подбор – конституиране на комисията със заповедта на директора, изготвените
критерии за оценка, сроковете, в които било определено да заседава комисията,
да извърши оценка и да изготви протокола за работата си, както и по критериите
кой служител колко точки е получил. Заявява, че не може да определи кой от
тримата работи по – добре, защото не е в неговата сфера на работа, и може да
съди само по това дали има поощрения, награди или наказания, като в случая и
тримата нямали такива. Заявява, че не са обсъждали други критерии извън
зададените съгласно заповедта.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № 196/13.11.2020 г. на директора
на Общинско предприятие „Социални дейности“, считано от 16.11.2020 г., и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата
преди уволнението длъжност „Счетоводител“.
По иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ:
За основателността на
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е необходимо да се установи законността
на извършеното уволнение на цитираното в заповедта уволнително основание при
наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. че е налице реално
съкращаване на щата; 2. законосъобразното провеждане на процедурата по подбор
като част от уволнението, както и 3. истинността на отразените в протокола на
комисията по подбор обстоятелства, с оглед оспорването им от ищеца.
Установяването на горните предпоставки е в тежест на ответника – работодател и
същите подлежат на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени
средства.
В
тежест на ищеца е да установи
съществуването на трудово правоотношение с ответника по безсрочен трудов
договор и прекратяването му с оспорваната заповед. Тези обстоятелства са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с доклада
по делото, неоспорен от страните а именно наличие на трудово правоотношение
между страните, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Счетоводител“
както и че същото е прекратено със Заповед № 196/13.11.2020 г. на директора,
считано от 16.11.2020 г. Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ
– поради съкращаване на щата.
Спорните между страните
въпроси са налице ли е действително съкращаване в щата на ответника, надлежно
ли е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ преди уволнението
на ищеца, както и извършен ли е законосъобразен подбор по смисъла на чл. 329 КТ.
Основанието за уволнение
по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ е налице при реално премахване от
щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато
не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, както и
когато част от трудовите функции се запазват и
преминават към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности.
Необходимостта от редуциране на щатното разписание и
премахване на съответната трудова функция е въпрос на целесъобразност, който
зависи изцяло от преценката на работодателя и не подлежи на съдебен контрол, но
предвид факта, че съкращаването на щата може да е налице в няколко различни
хипотези /включително не само при изцяло отпадане на трудовите функции, но и
когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите
функции изцяло се разпределят между други длъжности/, реалното му извършване
несъмнено подлежи на съдебна проверка, доказването му е в тежест на
работодателя и може да се извърши с всички допустими по ГПК доказателствени
средства.
При съпоставка на щатното
разписание, действало от 03.01.2019 г. по силата на Решение № 928 по Протокол ***3
от 18.12.2018 г. на Общинския съвет, и щатно разписание, в сила от 01.08.2019
г. по силата на Решение № 1112 по Протокол № 78/30.07.2019 г. на Общински съвет
В., щатните длъжности в Общинско предприятие „Социални дейности“ за длъжността
„счетоводител“ са намалени с 1 бройка, като от 3 длъжности с Решение № 1112 по
Протокол № 78/30.07.2019 г. е съкратена 1 длъжност и са останали 2 щатни
бройки. Със същото решение е разкрита 1 щатна бройка „организатор ученическо
хранене“ и няма други структурни и щатни промени. С оглед така представените
доказателства, съдът намира, че е налице реално съкращаване на щата за
длъжността „счетоводител“, като от 3 щатни бройки са останали 2, а оспорванията
на ищеца в тази насока са неоснователни.
Също неоснователно и
неотговарящо на обективната истина е възражението на ищеца, че уволнението е
извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ, без да има
предварително разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ за прекратяване на
трудовото правоотношение, както и без да е взето мнението на ТЕЛК.
Действително, с оглед заболяването, от което страда, наличието на противопоказни условия на труд и обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовия договор се е намирал в отпуск по болест, ищецът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ. Съгласно посочените разпоредби, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител; работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, както и работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, а съгласно ал. 2 в случаите по т. 2 и 3 на ал. 1 преди уволнението се взема мнението и на ТЕЛК.
Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, приложима по отношение на трудоустроен работник или служител, се прилага винаги, щом е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд като наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред и от орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване /в този смисъл Решение № 431/17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013 г., ВКС, IV г. о.; Решение № 246/11.11.2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г., ВКС, III г. о.; Решение № 443/24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г., ВКС, IV г. о./. От данните по делото се установява, че към момента на уволнението ищецът е имал 64% ТНР за общо заболяване за срок от 3 години до 01.05.2023 г. съгласно решение на ТЕЛК, като в т. 15 от същото решение се съдържат и противопоказните условия на труд: тежка физическа работа, психични натоварвания и нощен труд. С оглед изложеното, се приема, че ищецът е трудоустроен служител по смисъла на чл. 314 КТ и се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
От закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ се ползват работниците или служителите, боледуващи от болест, определена в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, издадена от министъра на здравеопазването, а сред заболяванията в т. 6 на посочената разпоредба е посочена захарна болест, от която страда ищецът според представеното Експертно решение № 1604 от зас. № 059/08.05.2020 г., издадено от ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. В., с водеща диагноза Неинсулинозависим захарен диабет.
От закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се ползват работниците или служителите, които са започнали ползването на разрешения му отпуск. Видно от представения болничен лист № Е20202085463 от 29.10.2020 г., към датата на уволнението, ищецът е бил в отпуск по болест, а именно за времето от 27.10.2020 г. до 27.11.2020 г. до 27.11.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, в случаите на уволнение на трудоустроен работник или служител или на работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, се взема мнението на трудово-експертната лекарска комисия. От приетото по делото писмо с изх. № 106/08.07.2020 г. по описа на ответника, работодателят ОП „Социални дейности“ В. е поискал мнение от ТЕЛК В. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване в щата. Мнението е поискано на основание чл. 333, ал. 2 вр. чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ. В случая ТЕЛК е дала отрицателно мнение, обективирано в Експертно решение № 3174 от зас. № 125/18.08.2020 г., като е посочено, че ищецът страда от заболяване „Захарен диабет 2 тип субкомпенсирана форма“, което е включено в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. Експертната комисия счита, че лицето е с намалени адаптивни възможности за усвояване на нови професии при други условия на труд и промяната в трудовите правоотношения може да се отрази неблагоприятно на здравословното му състояние. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, когато един работник или служител се ползва от закрилата по чл. 333 КТ на повече от едно основание, тя трябва да бъде преодоляна за всяко едно от тях поотделно /в този смисъл са например Решение ***0/13.06.2017 г. по гр. д. № 3186/2016 г., ВКС, ІІІ г. о., Решение № 431/17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013 г., ВКС, ІV г.о.; Решение № 246/11. 11. 2015 г. по гр. д. № 1305/2015 г., ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 443 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г., ВКС, ІV г. о. и др./. В случая, преди да пристъпи към прекратяване на процесното трудово правоотношение поради съкращаване на щата на ищеца /чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/, работодателят, знаейки за заболяването Неинсулинозависим захарен диабет и трудоустрояването му с експертното решение на ТЕЛК от 08.05.2020 г., изисква и получава от териториално компетентната ТЕЛК мнение по чл. 333, ал. 2 вр. с чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ с оглед трудоустрояването му и наличието на заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987г. на Министъра на здравеопазването, обективирано в Експертно решение от 02.09.2019 г., според което уволнението на ищеца ще се отрази неблагоприятно. Това мнение има само консултативен характер и от работодателя зависи дали ще се съобрази със същото. Мнение от ТЕЛК по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не е необходимо.
За преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ е необходимо още работодателят да поиска предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. С писмо изх. № 20075564/03.11.2020 г. и вх. № 128/05.11.2020 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. на основание чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ с лицето Д.Т.М., на длъжност „счетоводител“ в ОП „Социални дейности“ – гр. В..
Видно от изложеното,, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ, от която се ползва ищецът Д.М., е преодоляна преди уволнението, поради което последното не е незаконосъобразно на това основание.
Неоснователно е и
възражението на ищеца, че преди уволнението му не е извършена процедура по
подбор.
При
съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой
еднородни длъжности /трудови функции/, прекратяването на трудовите договори с
работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, задължително се
предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. В основата му
е преценката на критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа, т. е. качество на работата /така Тълкувателно решение
№ 3/16.01.2012 г. по тълк. д.
№ 3/2011 г., ВКС, ОСГК/. В настоящия случай
между страните не е спорно, а и от щатно разписание съгласно Решение № 928 по Протокол ***3 от
18.12.2018 г., в сила от 03.01.2019 г., е видно, че в
предприятието са съществували повече от една щатна бройка с еднородни трудови
функции – счетоводители, което обстоятелство обуславя задължително извършване
на подбор преди уволнението на някого от тях поради съкращаване на щата. Работодателят
е извършил подбор между тримата служители на длъжността „счетоводител“ и
възраженията на ищеца, че такъв не е извършен, са неоснователни. Със заповед на работодателя са определени критерии за
подбор и е назначена комисия за извършване на подбора, която е изготвила
протокол за работата си с отразени оценки по приложените критерии.
Ищецът М. е оспорил и законосъобразността
на извършения подбор, включително обективността на поставените оценки, поради
което работодателят е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи, че предпочетените служители, които са останали на работа, притежават
по – висока квалификация и действително работят по – добре, което в случая не е
сторено. Основателен е доводът на ищеца, че подборът е извършен формално.
Настоящият състав намира, че изготвените от работодателя и приложени от
комисията показатели не изпълват изцяло законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ – притежавана квалификация и ниво на изпълнение на работата.
За да бъда
законосъобразен подборът, работодателят следва да докаже: 1. че е извършил подбор;
2. в който е включил всички необходими участници; 3. че е приложил законовите
критерии и 4. че приетите оценки по отделните показатели се основават на действителни
качества на работниците /в този смисъл Решение № 296/27.06.2012 г. по гр. д. №
1712/2011 г., ВКС, IV г.о./. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни
признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени
средства по ГПК. Когато преценката от подбора е обективирана в писмен документ,
същият представлява писмено доказателство и при оспорване от страна на
уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства
подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или
ангажиране на други доказателствени средства, с оглед установяване на
действителните качества на участвалите в подбора служители, както и обективното
съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални
качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на
възложената работа /Тълкувателно решение №
3/16.01.2012
г. по тълк. д. № 3/2011 г., ВКС, ОСГК/. Съдебният контрол за
законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на
критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от
работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии,
тяхната обоснованост и съответствието между поставените оценки и действителните
качества на уволнения служител.
В случая работодателят е
приложил показатели за оценка, които на първо място са формални, бланкетни и
твърде общи, на второ място не изчерпват критериите, залегнали в чл. 329, ал. 1 КТ и на трето, изначално обуславят кой от тримата служители да бъде уволнен. В
така представените оценъчни карти не се съдържат никакви данни и не са изложени
факти, от които да се заключи кой от тримата служители е работил по – добре. Съдържат
се единствено получени точки за съответно образование, допълнителни
квалификации и стаж по специалността. Напълно формално са добавени и критериите
оценка от периодични оценявания на служителите за последните 2 години, както и получени
награди или наложени дисциплинарни наказания, с оглед че директорът на предприятието
най – добре знае, че такива не са налице за никого от служителите, както и че в
предприятието няма практика да се извършват периодични оценки на служителите.
Чл. 329, ал. 1 КТ дава
възможност на работодателя да уволни работници и служители, длъжностите на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре. Критериите са кумулативни и са предвидени в
интерес на производството. Т. е. работодателят следва да подбере такива
критерии за оценка, които да запълват и двете бланкетни позиции на чл. 329, ал.
1 КТ и да оцени не само по – високата квалификация, но и по – доброто
изпълнение на работата в предприятието, а не всякога едното води до другото. По
– високата степен на образование и по – дългият стаж по специалността обуславят
наличието на по – висока квалификация, но не задължително определят, че този
служител работи по – добре от други. Напълно е възможно служителите,
притежаващи по – висока степен на образование и/или допълнителни квалификации и
имат по – дълъг стаж по специалността, действително да работят по – добре, но
тази връзка не е правопропорционална и по – доброто изпълнение на служебните
задължения и трудовите функции не всякога задължително се предпоставя от
образованието и стажа.
В случая не са взети
предвид качество и срочност на изпълнение на служебните задължения. Нивото на
изпълнение на трудовите функции изобщо не е оценявано, дори не е коментирано от
комисията и от работодателя. Не е обсъждано за всеки от служителите, участващи
в подбора, среща ли някакви трудности в работния процес, налице ли са пропуски,
непълноти, допуска ли грешки и т.н. Или напротив, дали работата се върши
качествено и в срок. Оценката на комисията представлява механичен сбор от точки
единствено за по – високо образование и по – дълъг стаж. Видно е, че
поставените оценки са бланкетни и твърде общи, като от същите не може да се
заключи, че в действителност работниците П.Г.и А.П.работят по – добре от ищеца.
В протокола на комисията не са посочени конкретни пропуски и недостатъци в
работата на ищеца /нито на останалите служители/. По никакъв начин не са
съпоставени професионалните компетенции, респ. липсата на такива у оценяваните
служители. Използваните критерии и поставените на тримата служители оценки не
обосновават /нито оборват/ професионалните им качества, ниво и качество на
изпълнение на работата, притежавани компетенции и умения, от които да се
заключи кой от тях работи по – добре.
Видно е, че е изследван
само първият критерий по чл. 329, ал. 1 КТ, а преценката на работодателя следва
да е съвкупна. От оценъчните карти, попълнени от комисията, не се установява
кой работи по – добре, а единствено кой какво образование има и колко стаж по
специалността. Тези два показателя са безспорно важни, но не изчерпват
диспозицията на законовата норма и не определят изцяло и единствено качествата
на служителите и уменията им да изпълняват трудовите си задължения. Нещо
повече, след събиране на доказателствата по делото се установи, че служител с
по – високо образование и по – дълъг стаж работи по – зле от ищеца. От
показанията на свид. М., който е пряк ръководител на тримата служители и има
най – пълни впечатления за работата на всеки от тях, се установява, че поставените
от комисията сборни оценки не съответстват на качествата на оценяваните
служители. Напротив, същият установи, че ищецът въпреки липсата на съответно
висше образование по специалността „Счетоводство“ и въпреки краткия стаж по
специалността, е работил по – добре и е изпълнявал трудовите си задължения по –
добре от друг участвал в подбора служител – П.Г.. Последната, въпреки че има
висше образование степен Магистър по специалността „Счетоводство и контрол“,
както и дълъг трудов стаж, допускала при изпълнение на трудовите си задължения
множество грешки, а част от поставените й задачи изобщо не знаела как да
изпълни. Свид. М. по свое мнение като пряк ръководител класира пред съда
тримата служители, като според него най – зле с работата се справя не ищецът, а
П.Г.и според него тя следва да бъде уволнена. Останалите двама свидетели, също
участници в комисията по подбор, нямат никакви впечатления от работата на тримата счетоводители и пред съда заявяват,
че са приложили и обсъждали единствено предварително зададените от работодателя
критерии.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответното
дружество – работодател не установи законосъобразното провеждане на процедурата
по подбор. Както бе посочено, в тежест на работодателя е да установи
законността на уволнението, както и законосъобразното провеждане на процедурата
по подбор като част от уволнението. Подборът е проведен
формално, критериите не припокриват изцяло законовите критерии и по тях не може
по никакъв начин да се определи кой служител как се справя с трудовите си задължения,
нито кой служител работи по – добре.
Като субективно право,
упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел - да
бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени
резултати - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. Работодателят следва да провежда подбор съобразно
изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на
правото си по чл. 329, ал. 1 от КТ, които независимо от спецификата на всяко производство
или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии.
Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебният контрол за
законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на
критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от
работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии.
Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава
дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим /в този
смисъл Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
на ВКС, Решение № 106/19.03.2012 г. по гр. дело № 1787/2011 г., ВКС, ІV г. о./.
Законовото изискване в резултат на подбора „да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре” изисква при извършването на
сравнение между включените в подбора работници или служители да се преценяват
комплексно както професионалната им квалификация, така и резултатите от
използването на професионалните знания, умения и опит в начина на изпълнение на
възложената работа. Тази конкретна фактическа преценка се прави въз основа на
конкретно установени критерии за оценка на резултатите от работата /в този
смисъл Решение № 536/03.08.2010 г. по гр. дело № 336/2009 г., ВКС, ІІІ г. о./. Работодателят
разполага с правото да въвежда конкретни критерии за подбор във връзка с
особеностите на работата, стига те да са съобразени с императивно установените
в чл. 329, ал. 1 от КТ два критерия: по-висока квалификация и по-добра работа
/Решение № 240/21.05.2012 г. по гр. д. № 936/2011 г., ВКС, IV
г. о./. Въведените от Общинско предприятие „Социални дейности“ не припокриват
законовите критерии, поради което съдът намира, че извършеният подбор е
незаконосъобразен, което влече и незаконосъобразността на уволнението на ищеца.
При горните мотиви съдът намира, че
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед основателността на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то основателен е и обусловеният иск
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност. Ищецът Д.М. следва да бъде възстановен на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност „счетоводител” в ответното предприятие.
По разноските:
При този
изход на спора право на разноски възниква за ищеца, който претендира такива в
размер на 650 лева – платен адвокатски хонорар. Видно от представения договор
за правна защита и съдействие от 11.01.2021 г., Д.М. е заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, която сума на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответното предприятие следва да бъде осъдено да заплати на ищеца.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответното предприятие следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Районен съд – гр. В. държавна такса върху исковете с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ по 50 лева за всеки от двата неоценяеми иска –
общо 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д.Т.М., ЕГН **********,
с адрес ***, офис 311, извършено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед № 196/13.11.2020
г. на директора на Общинско предприятие „Социални дейности“ – В..
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д.Т.М.,
ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” в Общинско
предприятие „Социални дейности“ – В..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Общинско предприятие „Социални дейности“
– В., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „***“ ***, представлявано
от директора Ю.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.М.,
ЕГН **********, сумата от 650 лева
/шестстотин и петдесет лева/ - разноски в производството за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Общинско предприятие „Социални дейности“
– В., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „***“ ***,
представлявано от директора Ю.К., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр. В. държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. в двуседмичен срок, считано от 12.03.2021
г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: …………………………….