Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Враца, 02.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 4036 по описа на ВРС за
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 500 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Р. Н. П., като е образувано ч. гр. дело № 2121/2019 г. по
описа на РС Враца. По образуваното ч. гр. дело е издадена заповед за изпълнение
в полза на заявителя срещу длъжника за сумите, както следва: сумата от 2288,57 лв. – регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на лек автомобил “Фиат”, модел „Темпра”, с рег.№С 6276 МС, със
срок на действие на застраховката за периода от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г.,
за което е издадена застрахователна полица №BG/03/l16003272901/23.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 45,77 лв.
държавна такса, представляваща 2% от претендираната сума и 300,00 лв. -
адвокатски хонорар.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. След указание
до заявителя, последният е подал искова молба за установяване съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” твърди, че на 23.12.2016 г. сключили застраховка “Гражданска
отговорност” с И. Г.М. от гр.София, с която покрили отговорността на
застрахования за лек автомобил марка “Фиат”, модел „Темпра”, с рег. № С 6276
МС, със срок на действие на застраховката за периода от 23.12.2016г. до
22.12.2017 г., за което била издадена застрахователна полица №
BG/03/116003272901 от 23.12.2016 г. Твърди, че на 17.12.2017г.,
на главен път I-1 Враца-Ботевград, около
Твърди се в исковата молба, че
ответникът е управлявал моторното превозно средство, без да притежава
правоспособност, което обстоятелство се установявало от съставения Протокол за
ПТП с бланков №1637939/17.12.2017г. на РУ-Ботевград, поради което и на осн. чл.
500, ал. 2 КЗ застрахователят имал право да получи платеното обезщетение заедно
с платените лихви и разноски от ответника. С писмо - регресна покана с изх. № Л
01144/27.02.2019г., получена от ответника Р.П. на 13.03.2019 г., последният бил
поканен да възстанови доброволно изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 2 288.57 лева, но сумата не била заплатена.
Моли съда да установи
съществуването на вземането така, както е заявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
За настъпилото
събитие е бил съставен Протокол за
ПТП № 1637939/17.12.2017
г. на РУ-Ботевград, в който е
отразен механизмът на ПТП – участник № 1, управлявайки застрахования лек автомобил марка “Фиат”, модел „Темпра”, с рег. № С 6276
МС, собственост на И. Г. М. и управляван от ответника Р.П.,***-Б., около
Протоколът е подписан без възражения по описания механизъм и обстоятелства
и от двамата водачи – ответника Р.П. и лицето Ц. Ц., както и от полицейския
служител при РУ Ботевград, съставил протокола.
Представени
по делото са доказателства, че е ангажирана административно-наказателната
отговорност на ответника, като с влязло в сила Наказателно постановление № 17-0246-001766
от 01.06.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР София, РУ Ботевград,
на Р.Н.П. е наложена глоба в общ размер от 250,00 лв., тъй като е управлявал
пътно превозно средство, без да е притежава свидетелство за управление на МПС и
без да е правоспособен водач.
Отговорността за причени щети от автомобила, управляван от виновния водач и
настоящ ответник е застрахована при ищеца „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД, като за МПС “Фиат”,
модел „Темпра”, с рег. № С 6276 МС, собственост на И. Г. М., е сключена Полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с №
BG/03/116003272901 от 23.12.2016 г. и период на покритие от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г., от което се установява, че към момента на процесното
ПТП е било налице валидно застрахователно покритие.
Установява
се, че на 20.12.2017 г. при „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е депозирано искане за оценка на вреди и изплащане на застрахователно обезщетение от „АБК Транс” ООД - собственик на увредения автомобил марка „Пежо”, модел „Експерт” с рег.№ С 7502 НА.
По повод искането при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № 471016171708647, по която бил извършен оглед, опис и оценка на вредите по лекия автомобил и е определено
обезщетение в размер на 2288,57 лева. С преводно нареждане от 05.01.2018 г., сумата
от 2288,57 лева е изплатена на собственика на увреденото МПС „АБК Транс” ООД.
От приетата
по делото регресна покана и разписка за получаването й, се установява, че
ищцовото дружество е уведомило ответника за изплатеното обезщетение, като го е
поканило да заплати сумата от 2288,57 лв., включваща платеното обезщетение по
образуваната щета.
В
проведеното открито съдебно заседание на 27.05.2020 г. ответникът е признал
всички факти и обстоятелства по делото, както са посочени в исковата молба,
поради което съдът приема изявлението му като съдебно признание на факти, което
признание следва да бъде преценено от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За основателността на предявения иск по чл. 500 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение на
увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; 3/ че ответникът е причинил събитието, без да
притежава правоспособност за управление на моторното превозно средство, което е
управлявал, който факт е от категорията на отрицателните факти, които могат да
бъдат доказани.
За събитието
е съставен протокол, който в частта относно механизма не се ползва с материална
доказателствена сила /не удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното
лице по смисъла на чл.179 ГПК/. В частта, в която длъжностното лице е
удостоверило обаче видимите щети по автомобилите, както и разположението на МПС
на пътното платно протоколът за ПТП има характер на официален удостоверителен
документ /удостоверява лично възприети от длъжностното лице факти/. Между
страните обаче не е налице спор относно механизма на ПТП, като същите не
възразяват срещу описания в протокола механизъм. Ответникът изрично е признал
всички твърдени от ищеца факти и обстоятелства, включително и механизма на ПТП.
Установи се,
че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност на автомобила, управляван от ответника. Установи се,
че същият е извършил застрахователно плащане в размер на 2288,57 лв. /съгласно
преводно нареждане/.
Установи се
по делото и третият елемент от фактическия състав на материалното право, а
именно, че към момента на събитието ответникът е управлявал процесния
автомобил, без да притежава правоспособност за управлението му. По делото е
прието влязло в сила наказателно постановление, с което на ответника Р.П. е
наложено административно наказание за това нарушение. Освен това ответникът
изрично е признал това обстоятелство в проведеното открито съдебно заседание.
Съгласно
чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно
средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Установи се,
че настъпилото събитие е в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника, който не е бил правоспособен да управлява моторното превозно
средство, както и че размерът на причинените вреди съответства на платената от
застрахователя сума, за което страните не спорят /изрично направено от
ответника признание на тези факти в проведеното открито съдебно заседание/.
Поради
изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По
разноските:
С оглед изхода на делото право за разноски възниква за
ищеца, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 45,77
лв. държавна такса. В настоящото производство не е представено доказателство за
платено адвокатско възнаграждение, поради което не следва да се присъжда.
Според задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно
решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното
производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва
и вземане за разноски в размер на 45,77 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество посочената сума в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 500 КЗ, че Р.Н.П., ЕГН ********** дължи на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********
сумата от 2288,57
лева, представляваща
регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на лек автомобил “Фиат”, модел „Темпра”, с рег. № С 6276 МС, със
срок на действие на застраховката за периода от 23.12.2016 г. до 22.12.2017 г.,
за което е издадена застрахователна полица № BG/03/116003272901/23.12.2016 г.
за настъпило застрахователно събитие на 17.12.2017 г. на главен път I-1
Враца-Б., около
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Н.П., ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, ЕИК ********* сумата
от 45,77 лева, представляваща направени
разноски в
производството по гр. дело № 4036/2019 г. по описа на РС
Враца, както и сумата от 345,77 лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № 2121/2019 г. по описа на РС Враца.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: