Р Е Ш
Е Н И Е
№ 445 / 04.07.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
Първи граждански състав
На пети юни през две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание
в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела
Бончева
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 245 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са от Р.Д.П. с ЕГН
**********,*** оф.2, адв. Т.И; против „Монолит транспорт“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, Южна индустриална зона, ул. „Околовръстно
шосе" № 1, представлявано от управителя Г.И.С.; обективно съединени искове
с правни основания чл.128 т.2 и чл.245 ал.2 от КТ.
Ищецът твърди, че е бил
страна по трудово правоотношение с ответното дружество, на основание чл.67 ал.1
т.1, вр. чл.70 от КТ, по трудов договор № 00000459/17.08.2016 г., който след
изтичане на срока за изпитване се трансформирал в безсрочен, като заемал
длъжността „шофьор на товарен автомобил - международни превози". На
11.09.2018 г. подал сигнал до „Инспекция по труда" - Хасково поради
неспазване задължението на работодателя по чл.128 т.2 от КТ, т.к. не изплащал
трудово възнаграждение в периода от август 2016 г. до август 2018 г. в предвидените
в чл.270 ал.2 КТ срокове, доколкото не било уговорено друго в трудовия договор.
В сигнала били описани и други нарушения на работодателя. След извършената
проверка от ИТ – Хасково, било изпратено заявление по чл.327 ал.1 т.2 КТ, с
което работодателят бил уведомен за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от ищеца, поради установеното от ИТ-Хасково неизплащане на
трудови възнаграждения. След получено от ИТ съобщение, ищецът с изненада
установил, че за претендирания период от месец август 2016 г. до края на месец
юни 2018 г. бил получил срещу подпис възнагражденията си, т.к. самият той не
бил поставял подпис върху представените на ИТ-Хасково разплащателни ведомости.
От същото узнал още, че работодателят започнал процедура по дисциплинарното му
уволнение поради самоотлъчка, която не била завършила, а и нямало как да стане
предвид вече прекратеното правоотношение на горепосоченото основание. Въпреки
подаденото заявление по реда на горепосочената разпоредба, до момента ищецът
все още не бил получил заповед за прекратяване на трудовия договор. Ако пък
ответникът уволнил дисциплинарно ищеца, то заповедта му била незаконосъобразна.
Неизправна страна по трудовото правоотношение в случая бил работодателят, който
със започване на дисциплинарно уволнение се опитвал да извлече изгодни за себе
си последици.
Предвид изложеното, ищецът
иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
неизплатените му трудови възнаграждения в нетен размер, ведно със лихва за
забава, всичко в общ размер от 4 158,23 лв., от които 3 853,58 лв. главница,
представляваща нетно възнаграждение за всеки един от месеците през периода от
месец 10.2017 г. до месец 07.2018 г., както и обезщетение за забава в общ
размер на 304,65 лв. върху главници и периоди като следва:
- месец октомври 2017 г. - тр.възнаграждение в размер на
361,11 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 42,54 лв.;
- месец ноември 2017 г. - тр.възнаграждение в размер на
361,11 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.01.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 39,43 лв.;
- месец декември 2017 г. - тр.възнаграждение в размер на
361,11 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.02.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 36,32 лв.;
- месец януари 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.03.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 36,72 лв.;
- месец февруари 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.04.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 33,31 лв.;
- месец март 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на 395,75
лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.05.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 30,02 лв.;
- месец април 2018 г.- тр.възнаграждение в размер на 395,75
лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 26,61 лв.;
- месец май 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на 395,75
лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 23,31 лв.;
- месец юни 2018 г. - тр.възнаграждение в размер на 395,75
лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.08.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 19,90 лв.; и
- месец юли 2018 г.- тр.възнаграждение в размер на 395,75
лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.09.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 16,49 лв.;
както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане; като му присъди направените по делото
разноски. Ищецът се явява лично и с пълномощник в открито съдебно заседание,
като поддържа предявените искове и иска уважаването им изцяло, като основателни
и доказани.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 ал.1 от ГПК, като счита иска за неоснователен. Признава наличието на
трудово правоотношение между страните, възникнало въз основа на сочения трудов
договор, като до 13.09.2018 г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения, но
тази дата не се явил на работа в продължение на 2 и повече последователни дни.
Това било основание да се отправи от работодателя до ищеца писмо-искане за
представяне на обяснения, във връзка с нарушение на трудовата дисциплина, на
дата 13.10.2018 г., като бил поканен в срок до 17.10.2018 г. да представи
своите обяснения във връзка с неявяването си на работа. Писмото било върнато от
куриера на 08.11.2018 г. с обяснение, че пратката не е могла да бъде доставена.
Същевременно ответникът положил всички усилия за контакт с ищеца, като той бил
канен многократно на адреса на дружеството, за да даде обяснения. Обяснено му
било, че неявяването му на работа се води за самоотлъчки към персоналния
регистър към НАП. Въпреки това, той обяснил, че е в чужбина и работи при друг
работодател, като няма възможност да дойде да получи документите и да даде
обяснения. Последвало издаването на заповед № 336/09.11.2018 г. за налагане на
наказание дисциплинарно уволнение и заповед № 337/09.11.2018 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение. За издадените заповеди ищецът отново бил уведомен
по телефон, като същият заявил, че не го интересува, как ще бъде освободен и
няма да дойде да получи документите си. Документите след неуспешното им
връчване на адреса на дружеството, били изпратени до ищеца отново с куриер на
адреса по трудов договор и отново върнати с обяснение от куриера, че
получателят е в чужбина, а съпругата отказва да получи пратката на дата
19.11.2018 г. С учудване ответникът получил на следващия ден заявление от ищеца
за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно, поради неизплащане на
заплати, съгласно чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Имайки предвид, че с него се
поддържали непрекъснати разговори по телефон и същият убеждавал, че е в
чужбина, както и че ответникът не успял да му връчи никакви документи повече от
4 месеца - за дружеството възникнало съмнението, че подаденото заявление не е
подписано и изпратено от самия ищец. На пръв поглед дори, подписите, положени
под заявлението и под трудовия договор, били коренно различни. Междувременно
била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по Труда"-Хасково с
протокол от извършена проверка с рег.№ ПР1835418/23.10.2018 г. По предписания
от ДИТ, на ищеца бил изплатен платен отпуск за месец август 2018 г. в размер на
395,75 лева.
Във връзка с твърденията на ищеца относно неполучаването
на трудови възнаграждения за 3 години назад, ответникът настоява, да се има
предвид следното: След връщане на служителите от командировка, същите оформяли
отчет за извършената работа, получавали заплати и полагали подписи във
ведомостите за изплатени заплати. Твърденията на ищеца, че не е подписвал
ведомости и не е получавал трудовото си възнаграждение, будело пълно недоумение
у ответника. Непонятно било, как някой ще продължи да работи три години, без да
е получил трудово възнаграждение. В офиса на дружеството се явявала
едновременно цялата смяна работници, които са се върнали от Европа, или между
25-30 човека. На всеки от тях се изплащали трудовите възнаграждения и се
предавала ведомостта за подпис. След като се подпише от всички ведомостта, тя
се връщала на административния служител в офиса. Дали ищецът е подписал сам
ведомостите или е предал на друг да го разпише, ответникът нямало как да е
сигурен, още повече, че в същия момент документооборотът бил голям. Налице било
предоверяване от страна на ответника. Отделно от горното, поради извършени
нарушения от страна ищеца, ответникът претърпял загуби в размер на 135,95 лева
- глоба за неправилно паркиране и в размер на 333,46 евро - ремонт на нанесени
щети по камиона /скъсани кабели и др./. Ищецът започнал работа на 18.08.2016 г.
и бил освободен дисциплинарно със заповед от 09.11.2018 г., като реално полагал
труд до м.08.2018 г. За този период той получил по банков път сума в размер на
60 300 лева за командировка и в брой трудовите си възнаграждения. Той бил в
командировка, съобразно тахографските файлове, с които разполагало дружеството,
в период на 503 дни и е следвало да получи съответно сумата в размер на 35 евро
на ден за Германия съгласно Наредба за служебните командировки и специализации
в чужбина или общо командировъчни в размер на 34 478,94 лева или с 25 821,06
лева получил повече от полагаемото му по закон. Имайки предвид получената от
ищеца сума в повече, надвишаваща повече от два пъти исковата претенция,
дружеството не дължало плащането й. Без правно значение били обстоятелствата,
дали е начислявано трудово възнаграждение за ищеца по ведомост и дали са
осчетоводени извършените плащания. Изпълнението на задължението за изплащане на
трудово възнаграждение можело да бъде доказано с всякакви писмени
доказателства, а неизпълнението на задължението за водене на счетоводство
нямало гражданскоправни последици. В този смисъл била и цитирана практика на
ВКС.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на
предявените искове изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. В
открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който
поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърляне на предявените искове
изцяло, като неоснователни и недоказани. Възразява, че по делото се установило,
че ищецът е получил за процесните месеци дори повече от дължимото му.
Алтернативно, при уважаване на исковете, прави възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар на пълномощника му. Предвид частичното
прекратяване производството по делото, иска ищецът да му възстанови част от
внесените от ответника депозити за експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Като писмено доказателство по
делото се представи и прие трудов договор № 00000459/ 17.08.2016 г., сключен между
ищеца, като работник, и ответника, като работодател, на основание чл.67 ал.1
т.1, вр. чл.70 от КТ, със срок за изпитване в полза на работодателя. Уговорено
е било, ищецът да изпълнява при дружеството длъжността „шофьор товарен
автомобил межд.превози“, при основното месечно трудово възнаграждение от 463
лв. и допълнително възнаграждение от 0,6% за трудов стаж и професионален опит,
без посочен падеж на плащането. Договорът е подписан от страните по него, като
е отразено, че ищецът е постъпил на работа на 18.08.2016 г. Страните по делото не спорят, че този им договор е
действал през процесния период месец 10.2017 г. - месец 07.2018 г., като ирелевантни за настоящия правен спор
са обстоятелствата дали, кога по-късно и на какво основание същият е бил
прекратен. Ето защо, не следва да бъдат обсъждани представените по делото
писмени доказателства, касаещи тези обстоятелства, настъпили след посочения
период от време. От датата на сключване на трудовия договор са представените по
делото служебна бележка с № 350, издадена от ответника за това, че на ищеца на
17.08.2016 г. е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве в
предприятието; както и длъжностна характеристика- шофьор на тежкотоварен
автомобил- 12 и повече тона, с която ищецът се е запознал същия ден. Според
раздел II т.18, длъжността му е пряко подчинена на управителя, пред когото според раздел
II т.21 отчита извършените задачи писмено /устно/ с документи в период от 7 дни
след завръщането му. По делото се представиха още - счетоводни справки за
периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 22.08.2018
г., както и извлечение от банкова сметка ***.08.2016 г. до 31.08.2018 г. Същите
са предмет на изследване и на
назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, като съдът ще ги
коментира заедно със заключението й.
Останалите,
събрани по делото по искане и на двете страни, множество писмени доказателства,
като ирелевантни за настоящия правен спор, не следва да бъдат обсъждани от
съда.
По
искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите В.Т.В., по сочен от ищеца, и Р.К.Х., посочена от
ответника. Св. В.е бивш колега на ищеца при ответното дружество - до м. юни
2017 г., като също е бил шофьор на международни превози. Сочи, че документите
от превозите се предавали от всеки от шофьорите в плик, след като се завърнат
или още в служебния автобус, който ги връщал обратно, на служител на ответника или
сами са си ги носили. Тези документи трябвало да бъдат предадени, за да може да
им се плати от фирмата. Около 15-20 дни след като се върне шофьорът, изплащали
командировките. През цялото време, докато св.В.е работил при ответника, той
получавал плащанията си от него само по банков път и никога на ръка. Тези
плащания представлявали само командировъчни пари, като свидетелят не е наясно,
дали е получавал трудово възнаграждение. Той не знае какво представлява
ведомост и нито той нито колегите му никога не били получавали фишове за
заплати. Св. Х. работи във фирма „Монолит“ като главен счетоводител, а в ответното
дружество е завеждащ ТРЗ и личен състав от 2015 г. Сочи, че процесът на
плащане, подписване на ведомости и отчитане на шофьорите в дружеството е при
завръщането им от смяна като носят документите, с които разполагат, като ги
носели лично или ги изпращали по друг, някои не присъствали на оформянето на
документацията и не се подписвали. През периода от месец 10.2017 г. до месец
07.2018 г. възнагражденията на ищеца били изплащани по банков път, при което в
софтуера на банката не можело да се изпишат всички основания за плащане, при
което сочели командировка или аванс-
командировка, които съставлявали по-големите по размер суми. При изплащане на
трудовото възнаграждение се подписвали на ведомост, в т.ч. и при превеждането
им по банков път, което ставало след като се завърнат от път, но фишове не
раздавали. Имали практика други шофьори да подписват колегите си, само когато
плащането е по банков път, но св. Х. не помни, дали това се е случвало и по
отношение на ищеца. Случвало се да изплащат и пари в брой, в т.ч. и на ищеца.
Свидетелката сочи, че трудовите
възнаграждения се начислявали до 25-то число на месеца, следващ отработения,
като се изплащали до 31-во число от месеца, следващ отработения.
По
искане на ищеца и на ответника, по делото бе назначена и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице, след проверка на материалите по делото и в
счетоводството на ответника, е установило, че през процесния период от време месец
10.2017 г. - месец 07.2018 г. дължимото на ищеца нетно трудово възнаграждение
възлиза помесечно на търсените в настоящото производство суми. Налична била
заповед № 384/30.12.2015 г. на управителя на ответното дружество относно реда и
начина на отчитане на командированите лица, а именно – след прибиране
командированите лица до 7 дни да се явят в седалището на фирмата, за да
предадат и отчетат всички документи относно командировката, като ако са
получили служебен аванс, да изготвят авансов отчет, като представят всички
документи, касаещи направените разходи; а ако са получили само аванс
командировки, да представят всички документи /пътни листове, ЧМР и всичко
останало, което касае извършените превози/. Ответникът предоставил на вещото
лице финансови отчети за извършените разходи по време на командировките на
ищеца, придружени с доклад за извършената работа за осъществени международни
превози на товари по договор, подписани от управител транспорт. Финансовите
отчети включвали сметка за полагащите се суми – дневни, пътни такси, квартирни
и допълнителни суми; удържани разходи, получени суми по дати. Във всеки отчет
били посочени по дати преведените суми за аванс командировка и командировка, като от м.10.2017 г. в тях били включени като полагащи се
суми и посочени като изплатени и трудови възнаграждения за съответните месеци,
преведени по банков път – всичко обобщено в приложение № 1 към заключението на
експертизата. Съгласно заповед № 385/30.12.2015 г. за определяне на
допълнителни суми и удръжки на командированите лица във връзка с дейността – след разглеждане на всички документи,
касаещи извършените превози и начина на тяхното изпълнение, се определяли допълнителни
суми към командировката на лицето. На експертизата се представили банкови
извлечения за преведените суми по разплащателна сметка на ищеца, подробно
описани, като извършените плащания по банков път били с основание – аванс
командировка и командировка. За процесния период от време вещото лице е
констатирало следните плащания, представляващи чисти суми за получаване, от
ответника на ищеца, всички по банков път, с документ – финансов отчет, банково
извлечение, а именно:
- месец октомври 2017 г. - 361,11 лв., платени на
24.11.2017 г.;
- месец ноември 2017 г. - 361,11 лв., платени на 01.12.2017
г.;
- месец декември 2017 г. - 361,11 лв., платени на
02.02.2018 г.;
-
месец януари
2018 г. - 395,75 лв., платени на 02.02.2018 г.;
- месец февруари 2018 г. - 395,75 лв., от които на
14.03.2018 г. платени 200 лв. и на 21.03.2018 г. платени 195,75 лв.;
- месец март 2018 г. - 395,75 лв., платени на 27.04.2018
г.;
- месец април 2018 г. - 395,75 лв., платени на 04.05.2018
г.;
- месец май 2018 г. - 395,75 лв., платени на 27.06.2018 г.
/л.89/, а според приложение № 2 към заключението - на 20.06.2018 г. платени 200
лв. и на 27.06.2018 г. платени 195,75 лв. /л.104/;
- месец юни 2018 г. - 395,75 лв., платени на 13.07.2018 г.;
- месец юли 2018 г.- 395,75 лв. – без данни за извършено
плащане.
За този период вещото лице не е категорично, дали изплатените суми са за
трудово възнаграждение, както е отразено по финансов отчет, или са допълнителни
суми по цитираната заповед № 385/30.12.2015 г., които не можели да се изчислят,
поради липса на методика за тяхното определяне. Вещото лице изчисли в размер на
16,49 лева обезщетението за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец юли 2018 г. от 395,75 лв., а именно за периода
01.09.2018 г. - 28.01.2019 г. За падеж на вземанията за ежемесечните трудови
възнаграждения е приета последната дата на месеца, следващ месеца, за който се
отнася възнаграждението.
По
искане на ищеца и на ответника, по делото бе назначена и изслушана и съдебно – графологична
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадено. Вещото лице, според изследвания сравнителен материал, достига до извод,
че ищецът не е изпълнител на подписите за него в разплащателните ведомости за
заплати при ответника, считано за периода м.10.2017 г. – м.06.2018 г.,
включително.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявените обективно съединени искове:
Предявеният
иск за заплащане на трудово възнаграждение е с правно основание чл.128 т.2 от КТ, според който работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени
доказателства и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през
процесния период от време от месец 10.2017 г. до месец 07.2018 г. страните са
били в трудово правоотношение, по повод сключения помежду им трудов договор.
При липса на възражения от ответника – работодател, съдът приема, че през този
период от време ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, при
което и на основание чл.128 т.2, вр. чл.245 от КТ, за този период му се дължи
уговореното трудово възнаграждение. От назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установи, а и не се спори, че размерите на дължимите
на ищеца за периода месечни нетни трудови възнаграждения възлизат именно на
търсените суми, а именно: от по 361,11 лв. за периода октомври – декември 2017
г. и от по 395,75 лв. за периода януари – юли 2018 г. Основният спорен въпрос
между страните по делото е, дали така дължимите трудови възнаграждения са били
изплатени от ответника на ищеца. Установи се по делото, че за този период от
време трудовите възнаграждения на ищеца не са били изплащани по ведомост. Макар
в същата за периода да фигурират подписи за ищеца, назначената по делото съдебно
– графологична експертиза е категорична, че ищецът не е изпълнител на подписите
за него в разплащателните ведомости за заплати при ответника, считано за
периода м.10.2017 г. – м.06.2018 г., включително. Тези възнаграждения обаче са
изплащани по банков път, според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Така ответникът е превел по сметка на ищеца всички нетни трудови
възнаграждения, с изключение на това за месец юли 2018 г. от 395,75 лв., за
което няма данни за извършено плащане. Спорен по делото е въпросът, дали така
извършените плащания касаят именно търсените в настоящото производство
възнаграждения на ищеца. След съвкупния анализ на събрания поделото доказателствен
материал, съдът достига до положителен отговор на този въпрос. Преведените по банков
път горепосочени суми са отразени именно като трудови възнаграждения във
финансовите отчети за съответните месеци. Такива отчети са предоставени на
вещото лице за извършените разходи по време на командировките на ищеца,
придружени с доклад за извършената работа за осъществени международни превози
на товари по договор, подписани от управител транспорт. Същите са в изпълнение
на заповед № 384/ 30.12.2015 г. на
управителя на ответното дружество относно реда и начина на отчитане на
командированите лица. Същевременно, възможността за изплащане на трудовото
възнаграждение на работника/ служителя по банков път от работодателя е законово
уредена в чл.270 ал.3 изр. посл. от КТ. Изискуемото от закона писмено искане от
страна на ищеца за този начин на плащане съдът намира, че е налице, предвид
неоспорените данни по делото, че ответникът е разполагал с номера на неговата
лична сметка, по която през времетраене на трудовото им правоотношение е правил
множество банкови преводи в полза на ищеца. Изплащането на трудовите
възнаграждения по банков път се удостоверява с документите за превод към
съответните сметки, а при поискване от работника/ служителя работодателят е
задължен да издава извлечение от ведомостите за заплати /чл.128 т.3 от КТ/,
респ. да получи информация за дължимото му възнаграждение и да я съпостави с
полученото по банков път. В тази връзка, липсва законово изискване за издаване
на индивидуален фиш за месечното трудово възнаграждение, на липсата на какъвто
се позовава ищецът. Нещо повече, в случаите на изплащане на трудово
възнаграждение по банков път не е необходимо и подписването на ведомостта за
заплати от работника/ служителя. Разплащателната ведомост е първичен счетоводен
документ, който засяга дейността на работодателя със законоустановено минимално
съдържание по чл.6 ал.3 от ЗСч, сред което не и подпис на работника/ служителя.
Така за извършеното начисление по чл.128 т.1 от КТ, работодателят полага
подписа си по правило върху самата ведомост за заплати, при което и при липса
на оспорване няма причина да не се приеме за достоверна осчетоводената въз
основа на нея сума за трудово възнаграждение за съответния месец.
Предвид изложените
съображения, съдът приема, че ответникът е изплатил на ищеца всички нетни
трудови възнаграждения, търсени в настоящото производство, с изключение на това
за месец юли 2018 г. от 395,75 лв. Ето защо, главният иск следва да се уважи за
сумата от 395,75 лв., представляваща дължимо и неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец юли 2018 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяването му 29.01.2019 г. до окончателното изплащане; като за разликата до
пълния му предявен общ размер от 3 853,58 лв., включваща нетни възнаграждения от по 361,11 лв. за периода
октомври – декември 2017 г. и от по 395,75 лв. за периода януари – юни 2018 г.
– като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Задължението
на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение на работника е периодично
и следва да се изпълнява ежемесечно, което в случая не е било сторено от него.
В настоящото производство се събраха данни относно падежа на това задължение на
ответника единствено от показанията на св. Х. – главен счетоводител на
ответното дружество. Тя посочи, че трудовите възнаграждения се начислявали до
25-то число на месеца, следващ отработения, като се изплащали до 31-во число
или до последния ден от месеца, следващ отработения. Този падеж на плащането е
възприет и от съдебно-счетоводната експертиза по делото. Същата установи
датите, на които са били изплатени процесните трудови възнаграждения на ищеца,
а именно:
- месец октомври 2017 г. - 361,11 лв., платени на
24.11.2017 г.;
- месец ноември 2017 г. - 361,11 лв., платени на 01.12.2017
г.;
- месец декември 2017 г. - 361,11 лв., платени на
02.02.2018 г.;
-
месец януари
2018 г. - 395,75 лв., платени на 02.02.2018 г.;
- месец февруари 2018 г. - 395,75 лв., от които на
14.03.2018 г. платени 200 лв. и на 21.03.2018 г. платени 195,75 лв.;
- месец март 2018 г. - 395,75 лв., платени на 27.04.2018
г.;
- месец април 2018 г. - 395,75 лв., платени на 04.05.2018
г.;
- месец май 2018 г. - 395,75 лв., платени на 27.06.2018 г.
/л.89/, а според приложение № 2 към заключението - на 20.06.2018 г. платени 200
лв. и на 27.06.2018 г. платени 195,75 лв. /л.104/;
- месец юни 2018 г. - 395,75 лв., платени на 13.07.2018 г.
Предвид на това всички трудови възнаграждения са били изплатени в срок,
респ. до последния ден на месеца, следващ този, за който се отнася
възнаграждението, с изключение на възнаграждението за месец декември 2017 г. от
361,11 лв., което вместо най-късно до 31.01.2018 г. е било платено на
02.02.2018 г. Ето защо, акцесорният иск се явява основателен по отношение на
закъснялото плащане на възнаграждението за месец декември 2017 г. от 361,11
лв., а именно – за периода 01.02.2018 г. - 02.02.2018 г. Искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, при което и на основание чл.162 от ГПК, с
помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
съдът го определи по своя преценка – в размер на 0,20 лв. Доказан по основание
е и акцесорният иск по отношение на неизплатеното на ищеца трудово
възнаграждение за месец юли 2018 г. от 395,75 лв., а именно за
търсения период 01.09.2018 г. /началната дата на забавата/ - 28.01.2019 г.
/датата, предхождаща предявяването на иска/. Данни за размера на този иск се
съдържат в заключението на съдебно – счетоводната експертиза, а именно – в размер
на 16,49 лв., в какъвто размер е и ищцовата претенция. Ето защо, акцесорният
иск, касаещ обезщетението за забава за възнаграждението за последния от
претендираните месеци, следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
В обобщение, акцесорният иск следва да се уважи за сумата
от общо 16,69 лева, включваща 0,20 лева за обезщетение за забава върху изплатеното със закъснение трудово
възнаграждение за месец декември 2017 г. от 361,11 лв., а именно за периода
01.02.2018 г. - 02.02.2018 г.; както и 16,49 лева обезщетение за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение за месец юли 2018 г. от 395,75 лв., а
именно за периода 01.09.2018 г. - 28.01.2019 г. Този иск за разликата до пълния
му предявен общ размер от 304,65
лв., включващ върху главници и за периоди сумите, като следва:
- месец октомври 2017 г. за тр.възнаграждение в размер на
361,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 42,54 лв.;
- месец ноември 2017 г. за тр.възнаграждение в размер на
361,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 39,43 лв.;
- месец декември 2017 г. за тр.възнаграждение в размер на
361,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.02.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 36,12 лв.;
- месец януари 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 36,72 лв.;
- месец февруари 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.04.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 33,31 лв.;
- месец март 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.05.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 30,02 лв.;
- месец април 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.06.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 26,61 лв.;
- месец май 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на 395,75
лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 23,31 лв.; и
- месец юни 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на 395,75
лв. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 19,90 лв.;
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на предявените обективно
съединени искове /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, а именно в размер на 79,40 лв.
Неоснователно е ответното възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на
пълномощника му адвокатско възнаграждение, доколкото то съответства на
размерите по чл.7 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.1 пр. посл. от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
интереса по двата обективно съединени иска. Ето защо,
при изчислението съдът взе предвид договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение от 800 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение,съобразно отхвърлената част на предявените обективно
съединени искове /чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК/, а именно в размер на 810,73
лв. Неоснователно е ответното искане, ищецът да му заплати и разноски за
съдебни експертизи, в т.ч. и по причина на допуснатото в хода на производството
изменение на исковете, чрез намаляване на техния размер, и на отказа от третия
първоначално предявен иск. Това е така, предвид императивните разпоредби на чл.
359 от КТ и чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, че производството по трудови дела е безплатно за работниците
и служителите, като те не плащат такси и разноски по същото. Същевременно,
размерът на възнагражденията на вещите лица се определя е само от цената на
предявените искове, а и от обема на възложената и реално извършена работа от
експертите.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по уважените искове
в общ размер на 100 лв. /2 х 50 лв./, както и сумата от 400 лв., представляваща
изплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения на назначените и
изслушани по делото експертизи /чл.78 ал.6 от ГПК/ - всичко общо 500 лв.; както
и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от още 5 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Монолит транспорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, Южна индустриална зона, ул. „Околовръстно
шосе" № 1, представлявано от управителя Г.И.С.; ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.П. с ЕГН
**********,*** оф.2, адв. Т.И; сумата от 395,75
лева, представляваща дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение за
месец юли 2018 г. по сключен помежду им трудов договор № 00000459/ 17.08.2016
г.; ведно със законната лихва от
датата на предявяването на иска 29.01.2019 г. до окончателното изплащане; като
искът за разликата до пълния му предявен общ размер от 3853,58 лв., включващ
нетни възнаграждения от по 361,11 лв. за периода октомври – декември 2017 г. и
от по 395,75 лв. за периода януари – юни 2018 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Монолит транспорт“ ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.П. с ЕГН **********
сумата от общо 16,69 лева, включваща
0,20 лева за обезщетение за забава върху изплатеното със закъснение
трудово възнаграждение за месец декември 2017 г. от 361,11 лв., а именно за
периода 01.02.2018 г. - 02.02.2018 г.; както и 16,49 лева обезщетение за
забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец юли 2018 г. от
395,75 лв., а именно за периода 01.09.2018 г. - 28.01.2019 г.; като този иск за
разликата до пълния му предявен общ размер от 304,65 лв., включващ върху
главници и за периоди сумите, като следва:
-
месец октомври 2017 г. за тр.възнаграждение в размер на
361,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 42,54 лв.;
-
месец ноември 2017 г. за тр.възнаграждение в размер на
361,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 39,43 лв.;
-
месец декември 2017 г. за тр.възнаграждение в размер на
361,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.02.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 36,12 лв.;
-
месец януари 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 36,72 лв.;
-
месец февруари 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.04.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 33,31 лв.;
-
месец март 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.05.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 30,02 лв.;
-
месец април 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на
395,75 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.06.2018 г. до 28.01.2019 г.
в размер на 26,61 лв.;
-
месец май 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на 395,75
лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 23,31 лв.; и
-
месец юни 2018 г. за тр.възнаграждение в размер на 395,75
лв. – обезщетение за забава за периода от 01.08.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 19,90 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Монолит транспорт“ ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.П.
с ЕГН ********** сумата от 79,40 лева,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.Д.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Монолит транспорт“ ООД с ЕИК
********* сумата 810,73 лева,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Монолит транспорт“ ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
– Хасково сумата от общо 500 лева,
от които държавна такса по уважените искове в общ размер на 100 лв. и 400 лв.,
изплатени от бюджетните средства на съда за възнаграждения на назначените и
изслушани по делото експертизи; както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събирането им – и държавна такса от още 5 лева.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
възнаграждение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.